От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Стефан Маринов
Нидершьоклщрасе 62
8044 Грац

 

 До полк. Ангел Гогов
Зам.- Началник на
отдел „Паспортен“
бул. Г. Димитров
София


9. XII. 1982

Нещо много дълго време трае първата фаза, Гогов. Кога ще дойде втората? Ти ще попиташ: „Коя е първата фаза и коя е втората, та да видим коя кол­ко трябва да трае?“ – Ами като ходеха шляхтичите да дразнят ЗОМО-вците по улиците и площадите нали все това скандираха: „Wypuscic Lecha – zamknac Wojcecha.“ .“ Ето Леха го випущиха – ходи си човечеца с челядта на не­делни литургии, а гледам Войчеха никой не го лови да го пъха в затвор. Пи­там кога ще пристъпим към втората фаза – Герек все така без компания ли ще го държим?[1]

А един наш бистричанин като гледал по телевизията как улавите крякат по улиците горното двустишие, до като ЗОМО-вците ги замерят с разплаквателни бомбички (сякаш не му стигат сълзите, които този народ-мъченик до сега е пролял) и ги къпят от хидрантите, това казал на Пена, която вър­тяла вретеното: „Па он шо сака, папскио галеник – да упущим Вуте и Нане да се щурат у свето до посиранье, а Тошу-бей со сите душманье да уньетрим на темно за назиданье. Оно не че да е зле овако, али сака овде дупце яко.“. Ти ще кажеш: „Гледал по телевизията! – На кой свят живееш, бе Стефане? – Ний по телевизията не показваме разни хулигани като се развилнеят и разбеснуват по улиците. Народа, Стефане, е тъмно стадо. Като види, че друг народ прави щуротии, току виж, че и той вдигнал крак. Нека си гледка той по телевизията знатните пастири и доярки – тогава ще си стои кротък-мирен, и ние ще си го пасем и до-и-им.“

Вярно, Гогов, тъмно стадо е народа, безпросветно. Да вземе народната власт да построи с безкористна братска помощ (брат ми в Сидней от 15 години поне веднаж една безкористна братска помощ да ми е пратил, ама Се-Се-Ре-то, дето народа си До глад го докара, разчекна се на нас помощи да праща) завод-красавец край Козлодуй, а чворовете като вдигали главния кумин с крановете, да вземат да нашарят по него с двуметрови букви: „От хуй на хуй, та в Козлодуй.“ И нали у нас все бързаме, все безпланови пла­нове гоним, не гледаме ден ли е, нощ ли е, доим го народа и по видело и по здрач – наредили да вдигнат кумина през нощта и когато козлодуйчани се събудили на заранта, всекиму в очите тоя хуй се заврял. – Написали, написали, боя, боя. Колко работи са били писани, после я излизвани, я изтривани. Ама съветските проектанти забравили до прикачат стълба към кумина, та нещо ако стане, да може работникът да се качи да го оправи. Кумина да се свали не може. И седи тоя „от хуй на хуй“ и се блещи на цял Козлодуй. Журналистите и фото-репортьорите не могат завода-красавец да заснемат[2]. От където и да клекнат да го щракат, все тоя хуй стърчи.

Как можа, Гогов, лумпенизираният козлодуйски пролетариат така да оскверни рожбата. Да е само тъмно това стадо, добре, ами отгоре на туй, Гогов, е и проклето. Ботев при Козлодуй да ляга в прахта с везаните дрехи родна земя да целува, а внуците му тоя Козлодуй с чепат хуй да сравняват. Срам и позор. Ти, Гогов, обади ми, стърчи ли още тая говнящина край тихия бял Дунав да замърсява околната среда, или намерихте цака да я изтриете. И главното разбрахте ли по почерка кой хаирсъзин го е писал, та да му покажете вие хуй що значи и да му сецне ищаха в бъдеще с поезия да се занимава и -къде – по кумини с двуметрови букви да я печата. Ти ще кажеш: „Как да го разбереме, Стефане, почерка, като буквите не са ръкописни.“ Е-ех, Гогов, че нали в България скрито-покрито нищо не остава. Че ти у нас на „Криволак“ като пръднеш и хората по „Патриарха“ на часа ще те познаят: „Гогов е, ще кажат, с такваз пръдня само Гогов пърди, друг не може да е.“ А тук не за пръдня става дума, а колчав ти лозунг на най-високия пункт в Козлодуй. Касиерката на ВИФ-а като утрепаха и ограбиха, нали до седмица-две хванах­те убиеца, а до месец и маслото му светихте. То после, вярно, разбра се, че не убития е убиеца, понеже сто-процентово алиби излязло на лице, ама много важно – кой разбрал, кой не разбрал – нали престъплението беше на­казано. Трепат ли повече касиерки в България – не трепат. Светете и вий маслото на един, на двама в Козлодуй, па да видим ще ли се роди друг ра­ботнически поет в Българско.


Small Ad GF 1

Гогов, остави ги тия наши вътрешни работи – те са второразрядни пробле­ми. Ами виж Риганчо и оня перест кашок Вайнбергчо каква чорба ни готвят. До сега нали бяхме по-силни, същисали се бяха на Запад – току издигаха по улиците лозунга „unilateral disarmament“ и пишеха по стените на колзетите с червени букви (тука ги мързи по кумини да се катерят):

Better red than dead.
Lieber rot als tot.
Se volete roso, se volete nero,
ma no nel cimitero.

Но сега к’во стана. Те ни поставят в матово положение. А ако решим да се хванем на голямото хоро, такъв огън и жупел ще избълват върху гла­вите ни, че на изток от Ламанша камък върху камък няма да остане. Затова, Гогов, аз предлагам най-простия и лесен вариант за излизане от безизход­ното положение: да се предадем. Много важно, че ще минем социализма в раз­ход. Щом Рокфелеровци и даласовските нефтени ковбои чак толкова са приритали да възстановяват капитализма у нас, нека се опнат да го възстановяват синковците. Хем ние ще си останем живи-здрави, хем и сеира ще е голям ка­то се забатачат в нашто блато – научи Ганю що е това „ленинский контроль и учет производимых продуктов“. Нека вкарат в България капитали – ще им ебем мамицата на концерните и на мултинационалите по бързата процедура. Че те само вашите дългове пред западните банки за да платят, бая ще се озорят. Затуй ще те моля, иди някоя вечер и напиши с жълта боя[3] по стените на колзета в градската градина от мое име следния лозунг:

Лучше живым говнеть в ебчестве классовом,
чем красннм сдохнуть в бесклассовом.

И ме подпиши. За услугата като дойда в Софийско ще ти броя 100 зелени гу­щера, та като прескочиш до някоя западна столица да не се облизваш само и да заставаш самотен пред витрините им блескави, ами и ти като тукашните мискини да можеш да влезеш да си купиш нещо.



[1] Разправяха му те не Герек:

Gerek, Gerek,
кup sebe rowerek,
uwazaj na kolka,
ze wyletisz jak Gomulka,

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

ама не слуша Герек народа какво му говори – не си купи колело, все на едни дълги черни лимузини се возеше, сега от Гомупка (Бог да го прости милия) кьде-кьде по-далеч излетя, в затвор седи синковеца, в затвор, Гогов, за срам и позор на полската пролетарска дик­татура. И защо Герка в затвор го напъхаха, това, Гогов, акъла ми съвсем не го побира, когато при Герек, тъй или иначе, ама все по-свясно беше. Помня, беше дошъл в Генуа през декември 1980 г. краковския театър (представиха Камюовата драматизация на „Бесо­вете“). Та административния директор, пан Станиславски, ми разправи, че през лятото, бил в България. „Е. питам, как е като сравнявате?“ „W Bulgarii, отговаря, ma co jesc, ale nie wolno mowic – w Polsce nie ma co jesc, ale wolno mowic.“ А сега в Полсце, Гогов, и нйе ма цо йешч и нйе волно мувич. Та си мисля Яруселски като излети, той къде ли ще отхвръкне.

Яру-селски, Яру-селски,
с тия твои фатки селски,
не кат Герек зад решето,
а ще виснеш на въжето.

[2] Тука в Австрия построили със сестринска американска помощ подобен завод-красавец в Шентендорф. Всичко вече нагласили, натъкмили, вдигнали кумина (надпис „Von Scheide an Scheide in Zwentendorf айде“, казват, нямало), но да вземат тия щурави австрийци да на­правят плебисцит и да теглят общонародно решение: „Не го щем красавеца – ще ни цапа по­ляните. Лифтовете и без атомна енергия могат да ни изтеглят по върховете, а за да се спускаме надолу използваме потенциалната енергия на земното гравитационно поле.“ И седи, Гогов, сестринската рожба под клен – търчат политиците да го увещават народа да се вра­зуми, даже Тельр от Америка и той се дотьтра да им обяснява, че от атомна енергия до сега никой не е пострадал, и че туй дето в СеСеРе-то избухнал атомен завод, та на една площ с диаметър 50 км жива душа не останало, това са само локуми на съветските дисиденти, ама тия корави алпийски глави вразумяват ли се. Разправят им търчи-лъжците: цял свят на атомна енергетика преминава, българите, известни фасулковци, до вчера джобни фенерчета не можеха да правят, та от нас ги купуваха, и те завод-красавец издигнали, само ний за смях на цяла Европа ставаме. Ама йодлерите изкукуригат едно „ой-ла-рипи“ и си пеят:

Die Tiroler sind lustig,
die Tiroler sind froh,
sie verdammen das Kernzeug
und schlafen auf Stroh.

[3] Жълтата боя е цвета на капитализма, понеже: 1) златото е жълто, 2) пресата им е жълта и З/на капитализма яйце му се пече на гъза, а на яйцето кое е най-сладкото -жълтъка.

Стефан Маринов (1931–1997) е български физик, писател – и не малък чудак – чийто „роман в заявления“ Изыди, Сатана!, издаден през 1981/82 от автора в Австрия, днес бива разглеждан от познавачите като върхово постижение на модерната сатира.

Pin It

Прочетете още...

Хензел и Гретел

Димитри Иванов 09 Юли, 2014 Hits: 21152
Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха…