От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

„Това е протест на българското качество срещу българското количество.
Най-сетне българското качество трябва да бъде чуто.
Но тези хора разбират само от епидермален натиск,
затова трябва да възобновим количеството на този протест.
Те трябва да видят срещу себе си количество.“

Проф. Д-р Калин Янакиев, философ, богослов, културолог
и главен редактор на сп. „Християнство и култура“


Турци, цигани, женици, хорица...

Преди да прочета как ги наричат в социалните мрежи, те се изсипват от рейса пред кварталния мол.

Първо виждам Хюснието, след нея Ицо и Веса, Тургай, Осман, Барабата. О, ужас, цялото село започва да слиза от автобуса, докато гледам втрещено и трескаво мисля къде да се скрия!

Много ясно защо. Срам ме е. Едно е да ям овча яхния през лятото, сготвена от „турци, цигани, женици и хорица“, а съвсем друго е да видя тия селяни пред мола. Там ги обичам, тук не. Там басмяната рокля на Хюснието си е в реда на нещата, даже й стои чудесно, но тук ме кара да се оглеждам притеснено дали няма да мине някой познат...


Small Ad GF 1

Гледката е особено нелепа:

На 16 август тези „хорица“ са докарани от село Х, за да обявят подкрепата си за правителството. Някои от тях не знаят как се казва премиерът, на други дори не е обяснено защо ги товарят на рейса. Облечени са кошмарно, с анцузите и потурите „за тържествени случаи“. Хюснието казва, че им дали по 10 лева. „Десет лева са си десет лева, плюс екскурзията до София!“ С десет лева на село можеш да изкараш цяла седмица.

Впрочем с нея сме връстници, но тя изглежда доста по-възрастна. За да не видя развалените й зъби, слага длан пред устата си. Там това не ми е правело впечатление, но тук ме кара да извръщам глава. Там Хюснието винаги ми е изглеждала красива, умна и интелигентна, а тук...

Познаваме се повече от 30 години. Били сме неразделни през летните си ваканции. Споделяли сме тайни, били сме много, много близки. Едва сега обаче научавам, че Хюснието никога не е ползвала... крем за лице. Моли ме да я придружа в мола, за да си намери „някой хубав“. Но не чак за 10 лева, де, искала да занесе и подаръци на децата. Организаторът щял да се сърди, тъй че да побързаме.

Тръгваме. Аз вървя напред, все едно нямам нищо общо с мургавата жена в басмяната рокля. И тя явно разбира какъв е проблемът, щом в един момент ме догонва и ми подава старателно сгънатата десетолевка. Казва, че ще ме чака на пейка отвън...

Ами да чака!

Хюснието е количество. Нито е млада, нито умна и красива. Тя е от хорицата, които „поддържат тази клика, защото им е обещала 5 лева за Коледа и дърва за зимата – това е друг народ, трудно ми е да живея под един покрив с него“ (отново проф. Янакиев). Не знае какво е ивент, дори не е чувала за пърформанс. Въобще е една много проста женица. И е ужасяващо евтина – струва само десетачка.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

За последно, разправя ми, видяла банкнота от 50 лв. през 2011-та. Дал й ги пак онзи „организатор“, като й наредил за кого да гласува. Не помни за кого гласувала, но помни как се била притеснила да носи толкова пари у себе си. Затова скрила банкнотата и всяка вечер проверявала дали е на тайното място.

Ето така Хюснието научила наизуст какво пише на нея:

"Един народ расте сам с идеалите, с задачите, що зема на своите плещи - и с тях се той възейема до подвизи, преди зарад каквито сам не се е смятал за кадърен. Ето вам и пример: с векове народа ни мърцина живя в душевен мрак, и ражда се и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ за мъртвите народи - светия идеал."

Хюснието цитира Пенчо Славейков, без да знае кой е. Учила е само до пети клас, понеже се наложи да пасе козите на Горната махала. Роди още на 16, вече има  внуче от първия си син Ибрям. Той, разбира се, от години е „на гурбет“. В селото няма работа и всички карат на помощи. Мъжът на Хюснието така се е пропил, че сутрин го намира заспал в обора, „со скотовете скот“.

Да, такива хора нямат нищо общо с нас. Те са екзактен пример за количество. Заслужават презрение, в най-добрия случай снизходителност. Толкова са дребни в сравнение с качествените, които се борим за свети идеали, че дори не си струва да ги обсъждаме. Все пак нас вълнуват далеч по-висши и сложни въпроси като, да речем, трансцеденталната субстанция на семантичната еманация като структурно конфронтирана проекция на постдискурсивна идентичност в контекста на квазиметафизичната сугестивност…

Иронията, признавам, е неуместна, защото подобни твърдения са не просто смущаващи, а изключително опасни.

Да делиш хората на качество и на количество, поставяйки себе си в първата категория, е високомерно, самовлюбено, предвзето, горделиво, снобско – все синоними на думата „надменност“. Претенцията за елитарност, съпроводена с известна погнуса към по-нисшите създания, издава тревожни нагласи. Те впрочем не се различават от реплики като тази за „човешкия материал“, освен по това, че са увити в интелектуален целофан.

Не може да се възрази, разбира се, че огромно количество българи тънат в „душевен мрак“, без да ги свързват ценности и идеи за смислен колективен живот. Но вина за това носят  тъкмо самоопределящите се за „качество“, които презират нещастниците с помощите за дърва. Щом така нареченият елит е обиден, че му се налага да обитава общо пространство с простолюдието, кой тогава да възроди и събуди заспалата мощ в юначните му гърди? Кой да го упъти, да го поведе, да му посочи светия идеал, когато интелектуалците странят от него?

„Интелектуалецът е човек, който хем не губи съзнанието за своята погрешимост, хем има смелостта да заема нормативни позиции и фантазията да разработва идейно богати перспективи... Интелектуалецът е система за ранно предупреждение... Единствената дарба, която интелектуалците притежават и до днес, е изпреварващият усет за важните неща. Защото интелектуалецът е човек, който се вълнува от критични процеси тогава, когато другите все още се занимават с обичайните си дела“...

Това са извадки от една забележителна реч на Юрген Хабермас, за когото Хюснието също не е чувала. Тя обаче ми каза същото, което казва и германският философ.

Точно така! Каза ми, че хора като нея имат нужда от помощ. Но не помощ от политиците, не и от държавата, а от светли умове, които да измислят перспективи. Личности с фантазия, смелост и талант да дадат посока, да отворят хоризонти. „Моля някой да ми каже как да не живея така, както живея“ – така се изрази Хюснието.

Ако системите за ранно предупреждение бяха на мястото си, всички ние нямаше да живеем така, както живеем. Разделени, смразени и отвратени едни от други, „народ“ и „елит“, количество и качество. Огромна маса „обикновени“ хорица и едно самоизолирало се малцинство, което не изпълнява най-важната си задача – да окултурява. Било защото не иска, било защото не може, но много вероятно е да става дума и за двете...

Забравих да кажа, че когато попитах Хюснието какво има предвид под „живея така, както живея“, тя отговори: „Грозно.“ Не каза лошо или мизерно, не каза, че е нещастна или отчаяна.

Тази жена с образование до пети клас успя да събере всичко това само в една дума. Най-точната. И напълно достатъчна като коментар на твърдението „Това е протест на българското качество срещу българското количество.“

Източник

Любослава Русева е българска журналистка и колумнистка в списание „Тема“.

Pin It

Прочетете още...

Освободеният разум

Димитър Кенаров 22 Апр, 2014 Hits: 34950
Българската криза на историческа памет едва…