В края на живота си, когато паметта му е на парчета, Габриел Гарсия Маркес се мъчи да завърши роман за тайния сексуален живот на омъжена жена на средна възраст. Опитва се да направи поне пет варианта и години наред се занимава с текста, като съкращава изречения, драска в полетата, променя прилагателни, диктува бележки на асистента си. В крайна сметка се отказва и издава окончателно, унищожително решение.
„Той директно ми каза, че романът трябва да бъде унищожен“, казва Гонсало Гарсия Барча, по-малкият син на автора.
Когато Гарсия Маркес умира през 2014 г., многобройните чернови, бележки и фрагменти от глави на романа са прибрани в архивите му в Центъра „Хари Рансъм“ в Тексаския университет в Остин. Историята остава там, на 769 страници, до голяма степен непрочетена и забравена – докато синовете на Гарсия Маркес не решават да се противопоставят на желанието на баща си.
Сега, десетилетие след смъртта му, последният му роман, озаглавен До август, ще бъде публикуван този месец с глобално издание в близо 30 държави. В центъра на повествованието е жена на име Ана Магдалена Бах, която всеки август пътува до карибски остров, за да посети гроба на майка си. По време на тези мрачни поклоннически пътувания, за кратко освободена от съпруга и семейството си, тя всеки път си намира нов любовник.
Романът добавя неочакван завършек към живота и творчеството на Гарсия Маркес, литературен гигант и Нобелов лауреат, и вероятно ще предизвика въпроси за това как литературните имоти и издателите трябва да се справят с посмъртни издания, които противоречат на указанията на писателя.
Литературната история е изпълнена с примери за известни произведения, които нямаше да съществуват, ако изпълнителите и наследниците не бяха пренебрегнали желанията на авторите.
Според класическите предания на смъртния си одър поетът Вергилий е поискал ръкописът на епическата му поема Енеида да бъде унищожен. Когато Франц Кафка бил тежко болен от туберкулоза, той наредил на своя приятел и душеприказчик Макс Брод да изгори цялото му творчество. Брод не изпълнява волята му, като предоставя за публикуване сюрреалистични шедьоври като Процесът, Замъкът и Америка. Владимир Набоков нарежда на семейството си да унищожи последния му роман, Оригиналът на Лора, но повече от 30 години след смъртта на автора синът му издава недовършения текст, който Набоков е скицирал на индексни карти.
При някои посмъртни творби намеренията на писателя са неясни, което кара учени и читатели да се чудят доколко той е завършен и каква свобода на действие са имали редакторите по отношение на ръкописа. Понякога фондациите и наследниците са критикувани за това, че опетняват наследството на даден автор, като издават некачествени или незавършени произведения, за да изстискат и последната част от интелектуалната собственост на литературната марка.
За синовете на Гарсия Маркес въпросът какво да правят с До август се усложнява от противоречивите оценки на баща им. Известно време той работи интензивно върху ръкописа и в един момент изпраща чернова на своя литературен агент. Едва когато започва да страда от тежка загуба на паметта вследствие на деменция, решава, че не е достатъчно добър.
Към 2012 г. вече не можел да разпознава дори близки приятели и роднини – сред малкото изключения била съпругата му Мерседес Барча, казват синовете му. Трудно му било да води разговор. От време на време вземал някоя от книгите си и я четял, без да разпознава прозата като своя.
Признавал е на семейството си, че се чувствал безпомощен като творец без паметта си, която била най-големият му изходен материал. Без паметта „няма нищо“, казвал им той. В това пречупено състояние той започнал да се съмнява в качеството на романа си.
„Габо изгуби способността да преценява книгата“, казва Родриго Гарсия, по-големият от двамата му синове. „Вероятно вече не беше в състояние дори да следи сюжета.“
Четейки отново До август години след смъртта му, синовете му смятат, че Гарсия Маркес може би се е самоосъдил твърде строго. „Беше много по-добър, отколкото си го спомняхме“, каза Гарсия.
Синовете му признават, че книгата не се нарежда сред шедьоврите на Гарсия Маркес, и се опасяват, че някои може да отхвърлят изданието като циничен опит да се спечелят повече пари от наследството на баща им.
„Разбира се, притеснявахме се да не ни сметнат просто за алчни“, казва Гарсия.
За разлика от неговите мащабни, пищни произведения на магическия реализъм – епоси като Любов по време на холера и Сто години самота, от които са продадени около 50 милиона екземпляра – До август е скромен по обем. Английското издание, което излиза на 12 март и е преведено от Ан Маклейн, се разгръща на едва 107 страници.
Братята твърдят, че това е ценно допълнение към творчеството на Гарсия Маркес, отчасти защото разкрива една нова негова страна. За пръв път той съсредоточава повествованието си върху женски герой, разказвайки интимна история за жена в края на 40-те години, която след близо 30-годишен брак започва да търси свобода и себереализация чрез незаконни любовни връзки.
Все пак някои читатели и критици може да поставят под въпрос избора да се издаде произведение, което самият Гарсия Маркес смята за незавършено, като потенциално добавяне на разочароваща бележка под линия към едно забележително наследство.
Авторът е оставил различни бележки върху ръкописа на До август.
В родната му Колумбия, където ликът на Гарсия Маркес се появява върху паричните знаци и очакването на книгата е голямо, мнозина в литературните среди са нетърпеливи за всичко ново от него, колкото и да е недодялано. Все пак някои са предпазливи по отношение на начина, по който се продава романът.
„Те не ви го предлагат като ръкопис, като незавършено произведение, те ви предлагат последния роман на Гарсия Маркес“, казва колумбийският писател и журналист Хуан Москера. „Не вярвам в грандиозността, с която го даряваме. Смятам, че е това, което е – страхотен комерсиален момент за подписа и марката „Гарсия Маркес“.“
Колумбийският писател Ектор Абад споделя, че първоначално е бил скептичен към изданието, но е променил мнението си, когато е прочел предварително копие.
„Страхувах се, че това може да е акт на комерсиален опортюнизъм, но не, то е точно обратното“, казва в имейл Абад, който ще участва в събитие, посветено на романа в Барселона. „Всички качества, които са направили най-добрите книги на Гарсия Маркес велики, присъстват и тук.“
Няма съмнение, че в един момент Гарсия Маркес е почувствал, че романът си заслужава да бъде публикуван. През 1999 г. той чете откъси по време на публична изява заедно с писателя Хосе Сарамаго в Мадрид. По-късно откъси от разказа са публикувани във водещия испански вестник Ел Паис и в Ню Йоркър. Авторът отлага проекта, за да завърши мемоарите си, и публикува друг роман, Спомени за моите меланхолични курви, който получава смесени отзиви. През 2003 г. отново започва да работи интензивно по него, а година по-късно изпраща ръкописа на агентката си, покойната Кармен Балселс.
През лятото на 2010 г. Балселс се обажда на Кристобал Пера, редактор, който е работил с Гарсия Маркес върху мемоарите му. Тя казва, че Маркес, който тогава е на 80 години, се опитва да завърши роман и моли Пера да му помогне. Гарсия Маркес е бил много предпазлив по отношение на текущите си работи, но няколко месеца по-късно позволява на Пера да прочете няколко глави от романа и изглежда развълнуван, спомня си Пера. Около година по-късно, след като паметта му отслабва, авторът се мъчи да осмисли повествованието, но продължава да драска бележки в полетата на ръкописа.
„Това беше терапевтично за него, защото все още можеше да прави нещо с писалка и хартия“, казва Пера. „Но той нямаше да завърши.“
Когато Пера деликатно настоява Гарсия Маркес да издаде книгата, авторът е твърдо против. Той каза, „на този етап от живота ми няма нужда да издавам нищо друго“, спомня си Пера.
Преди две години синовете на Гарсия Маркес решават да погледнат на текста по нов начин. Според тях романът е разхвърлян на места, с някои противоречия и повторения, но се усеща като завършен, макар и недодялан. В него имало проблясъци на лиризма му, като например сцената, в която Ана, която се готви да признае изневярата си пред гроба на майка си, свива сърцето си „в юмрук“.
След като братята решават да публикуват романа, те се сблъскват с една главоблъсканица. Гарсия Маркес е оставил поне пет версии в различни етапи на завършеност. Но той е предоставил подсказване за това коя от тях е предпочел.
„В една от папките, които пазеше, на лицевата страна имаше надпис „Gran OK final“ – казва Гарсия Барча.
„Това е преди да реши, че изобщо не е ОК“, добави брат му.
Миналата година, когато помолили Пера да редактира романа, той започнал да работи от петата версия, датирана от юли 2004 г. – тази с надпис „Gran OK final“. Ползвал е и други версии, както и дигитален документ, съставен от асистентката на Гарсия Маркес, Моника Алонсо, с различни бележки и промени, които авторът е искал да направи. Често Пера се сблъсква с конкурентни версии на изречение или фраза – една напечатана, друга надраскана на ръка в полетата.
Пера се опитва да коригира несъответствията и противоречията, като например възрастта на главната героиня – Гарсия Маркес се колебае дали тя е на средна възраст, или е по-скоро възрастна – и наличието или липсата на мустаци при един от нейните любовници.
Създавайки възможно най-съгласуваната версия, Пера и братята установяват едно правило: Няма да добавят нито една дума, която да не е от бележките на Гарсия Маркес или от различни версии, казват те.
Що се отнася до съдбата на други непубликувани творби на Гарсия Маркес, синовете му казват, че това не е проблем: Няма нищо друго. През целия си живот Гарсия Маркес редовно е унищожавал по-стари версии на публикувани книги и недовършени ръкописи, защото не е искал те да бъдат проверявани по-късно.
Това е сред причините да решат да публикуват До август, казват те.
„Когато тази книга бъде издадена, ще имаме публикувани всички произведения на Габо“, каза Гарсия Барча. „Няма нищо друго в чекмеджето.“
