Две професорки от софийския университет се оказват коренно противоположни аватари на хуманитарния елит. Нещо като Ин и Ян. Като деня и нощта…и така нататък. Едната е готина, окуражава хората в разумния избор. „Опакият“ аватар е българската версия на световния скептик, дипломиран в престижни университети и извисен над просташкия хомо сапиенс. Забавното е, че ако човек се вгледа в опакия, ще разпознае като продължение на професорката по хуманитаристика и националиста Костадин Костадинов, и бившия омбудсман Мая Манолова, и лидерката на социалистите Корнелия Нинова, все видни партийни глупци-борци срещу твърдите мерки за борба с ковид-19. Което е направо жалко и срамно на фона на зловещата цифра починали от началото на коронавирусната пандемия у нас. Припомнете си колко е тя. Близо 30 хиляди души! В Смолянско например, няма нито един град, който да е с население над 30 000 души. Образно казано, Кърджали е изчезнал завинаги! Или пък онези селца с по пет хиляди жители. Грубата сметка показва, че Лозен, Айдемир, Бистрица, или софийското Казичене са напълно обезлюдени вече.
И двете университетски дами помагат на студентите да мътят яйцата на индивидуалното си познание в гнездата на литературата и философията. Едната вее знамето на ваксините, зеления сертификат, нейните ценности са pro-life. Другата проклина Астра Зенека, Модерна, Пфайзър и който и да е животоспасителен продукт на спешната фармация. Дали в Румъния, в която утре ще обявят полицейски час защото и там антиваксърите са критично голямо число, университетските колеги на софийската професорка-антиваксърка седят и пишат в социалните мрежи заклинания срещу фармацевтичната наука, създала РНК-ваксините? Съмнявам се. Познавам немалко текстове на съвременните им философи. Не им личи да са духовни роднини на Емил Чоран с неговата философия на отчаянието и болезнена мания за смъртта. А все сме източноевропейци, излезли сме така да се каже от шинела на комунизма, претъпкани сме с агностицизъм, атеизъм и езически суеверия. Е, всичко е възможно.
Хората имат нужда от спешна фармация. Не от изобретяване на лекарства лекуващи ковид, а от ваксини. Лекарството е като лекаря-ортопед, който лекува премазания крак на шофьора, пострадал от пътна катастрофа. Ваксината е друга работа. Имунизираният срещу SARS-CoV-2 човек не ляга на хирургическата маса, защото е защитен. И да заболее от ковид, той го прекарва леко, не застрашава децата си, нито възрастните родители. Обратното поведение е с прост летален изход. За да се увери човек е достатъчно да посети две места. Моргата на „Пирогов“ и софийските гробища. Да отиде веднъж, после още веднъж и после пак. Лично аз, само в рамките на тази слънчева и цветна есен, слушах надгробно ридание за художника Чочо Радев, поета Марин Бодаков и за правозащитничката Капка Панайотова. Битката за живота придобива повече аргументи особено когато съзнаваш, че до голяма степен е в твоите ръце. Една игла, втора игла, трета игла. Може и да станат много повече имунизациите ни. Малко ли пъти се имунизираме срещу полиомелита, ужасната болест вече напълно изчезнала?
Идеологическата битка между двете професорки поставя проблема „за“ и „против“ ваксините особено драматично. Защото излиза, че хората от една висока културна група се сгромолясват до неукото невежество и партийните употреби на живота! Обхваща ме дяволско подозрението за непобедимостта на Covid-19, щом в неговата сатанинска игра със смъртта съюзници са му както бедните духом, така и лица от университетския елит.