Днешният свят е оформен от убеждението, че хората могат да надхитрят и надвият смъртта. По същество това е революционно ново отношение. През по-голямата част от историята хората кротко са се подчинявали на смъртта. До късната модерна епоха повечето религии и идеологии са виждали смъртта не само като наша неизбежна съдба, но и като основен източник на смисъл в живота. Най-важните събития от човешкото съществуване са се случвали, след като издишате последния си дъх. Едва тогава сте започвали да научавате истинските тайни на живота. Едва тогава сте спечелвали вечно спасение или понасяли вечно проклятие. В един свят без смърт – а следователно без рай, ад или превъплъщение – религии като християнство, ислям и индуизъм не биха имали смисъл. През по-голямата част от историята най-добрите човешки умове са били заети с това да придават смисъл на смъртта, а не да се опитват да я победят.
Епосът за Гилгамеш, митът за Орфей и Евридика, Библията, Корана, Ведите, и безброй други свещени книги и приказки търпеливо са обяснявали на уплашени хора, че ние умираме, защото така повелява Бог, Космосът или майката природа – и че е по-добре да приемем тази съдба със смирение и благодат. Може би някой ден Бог ще премахне смъртта чрез велик метафизичен жест, като например второто пришествие на Христос. Но осъществяването на такъв вид чудеса е било очевидно далеч над възможностите на хората от плът и кръв.
И тогава идва научната революция. За учените смъртта не е божествено постановление – тя е просто технически проблем. Хората умират не защото Бог е разпоредил така, а поради някакъв технически проблем. Сърцето спира да изпомпва кръв. Рак е унищожил черния дроб. В белите дробове се размножават вируси. И коя е причината за всички тези технически проблеми? Други технически проблеми. Сърцето спира да изпомпва кръв, защото до сърдечния мускул не достига достатъчно количество кислород. Раковите клетки се разпространяват в черния дроб поради някаква случайна генетична мутация. Вирусите са се настанили в белите дробове, защото някой е кихнал в автобуса. Нищо метафизично в такива неща.
И науката вярва, че всеки технически проблем има техническо решение. Не е необходимо да чакаме второто пришествие на Христос, за да преодолеем смъртта. Могат да го направят и няколко учени в лаборатория. Докато по традиция смъртта е била специалност на свещеници и богослови в черни раса, сега с нея се занимават хората в бели лабораторни престилки. Ако сърцето прескача, можем да го стимулираме с пейсмейкър или дори да трансплантираме ново. Ако ракът беснее, можем да го убием с радиация. Ако вирусите се разпространяват в белите дробове, можем да ги подчиним с някакво ново лекарство.
Вярно е, че в момента не можем да решим всички технически проблеми. Но работим върху тях. Най-добрите човешки умове вече прекарват времето си не в опити да придадат смисъл на смъртта, вместо това са заети с удължаване на живота. Те изследват микробиологичните, физиологичните и генетичните системи, отговорни за болестите и старостта, и разработват нови лекарства и революционни лечения.
- • •
В борбата си за удължаване на живота хората са постигнали забележителни успехи. През последните два века средната продължителност на живота е скочила от под 40 до 72 години в целия свят, и до над 80 в някои развити страни. Особено децата са успели в много по-голяма степен да избегнат лапите на смъртта. До 20 век поне една трета от децата никога не са достигали зряла възраст. Те рутинно са умирали от различни заболявания като дизентерия, морбили и едра шарка. В Англия от 17-ти век около 150 от всеки 1000 новородени са умирали през първата си година, а само около 700 са достигали възраст от 15 години. В днешна Англия от 1000 бебета през първата си година умират само пет, а 993 успяват да отпразнуват 15-я си рожден ден. Като цяло в света детската смъртност е под 5%.
Ние сме толкова успешни в усилията си да опазим и удължим живота, че от това светогледът ни се е променил дълбоко. Докато традиционните религии са считали отвъдното за основен източник на смисъл, от 18 век насам идеологиите като либерализъм, социализъм и феминизъм са изгубили всякакъв интерес към отвъдния живот. Какво точно се случва с един комунист, след като той или тя умре? Какво се случва с капиталиста? Какво се случва с феминистката? Безсмислено е да търсим отговори на подобни въпроси в съчиненията на Карл Маркс, Адам Смит или Симон дьо Бовоар.
Единствената съвременна идеология, която все още присъжда на смъртта централна роля, е национализмът. В по-поетичните си и отчаяни моменти национализмът обещава, че който умре за нацията, ще живее завинаги в колективната ѝ памет. И все пак това обещание е толкова размито, че дори повечето националисти всъщност не знаят какво да правят с него. Как всъщност ще „живеете“ в паметта? Ако сте мъртви, как ще разберете дали хората ви помнят или не? Веднъж Уди Алън е бил запитан дали се надява да живее завинаги в паметта на киноманите, на което отговорил: „Предпочитам да живея в апартамента си.“ Дори и много от традиционните религии са променили фокуса си. Вместо да обещават някакъв рай в отвъдното, те са започнали да поставят много по-силен акцент върху онова, което могат да направят за вас в този живот.
Ще промени ли настоящата пандемия човешкото отношение към смъртта? Вероятно не. Точно обратното. Covid-19 вероятно ще ни накара само да удвоим усилията си за защита на човешкия живот. Защото доминиращата културна реакция срещу него е не примирение, а смесица от възмущение и надежда.
Когато в някое предмодерно общество като средновековна Европа е избухвала епидемия, хората, естествено, са се страхували за живота си и са били съкрушени от смъртта на близките си, но основната културна реакция е била такава на примирение. Психолозите биха могли да нарекат това „приучена безпомощност“. Хората са си казвали, че такава е Божията воля – или може би това е божествено възмездие за греховете на човечеството. „Бог знае най-добре. Ние нечестивите го заслужаваме. И, ще видите, в крайна сметка всичко ще се окаже възможно най-доброто. Не се притеснявайте, добрите хора ще получат наградата си на небето. И не губете време да търсите лекарство. Тази болест е изпратена от Бог, за да ни накаже. Онези, които смятат, че хората могат да преодолеят тази епидемия чрез собствената си изобретателност, просто добавят греха на суетата към другите си престъпления. Кои сме ние, че да осуетяваме Божиите планове?“
Нагласите днес са полярно противоположни. Всеки път, когато някаква катастрофа убива много хора – влакова злополука, пожар във висока сграда, дори ураган – ние сме склонни да я разглеждаме като предотвратим човешки провал, а не като божествено наказание или неизбежно природно бедствие. Ако влаковата компания не беше се стискала с бюджета за безопасност, ако общината беше приела навреме по-добри противопожарни правила и ако правителството беше изпратило помощ по-бързо, тези хора можеха да бъдат спасени. През 21 век масовата смърт се е превърнала в автоматична причина за съдебни дела и разследвания.
Такова е отношението ни и към епидемиите. Докато някои религиозни проповедници побързаха да опишат СПИН като Божие наказание за гейовете, съвременното общество милостиво прехвърля подобни възгледи към по-лунатичните си периферии и днес ние обикновено разглеждаме разпространението на СПИН, Ебола и други скорошни епидемии като организационни провали. Приемаме като сигурно, че човечеството разполага със знанията и инструментите, необходими за ограничаване на подобни напасти и ако все пак някоя инфекциозна болест излезе извън контрол, това се дължи на човешка некомпетентност, а не на божествения гняв. Covid-19 не прави изключение от това правило. Кризата далеч не е приключила, но въпреки това играта на търсене на виновници вече започна. Различните държави се обвиняват една в друга. Съперничещите си политици си прехвърлят взаимно отговорността като ръчна граната без щифт.
Но наред с възмущението има и огромна доза надежда. Днешните ни герои не са свещениците, които погребват мъртвите и оправдават бедствието – това вече са медиците, които спасяват животи. А супергероите ни са учените в лабораториите. Точно както киноманите знаят, че Спайдърмен и Жената-чудо в крайна сметка ще победят лошите и ще спасят света, така и ние сме напълно сигурни, че в рамките на няколко месеца, може би година, хората в лабораториите ще открият ефективни лечения и дори ваксина срещу Covid-19. И тогава ще му покажем на този гаден коронавирус, кой тук е алфа-организмът на тази планета! Въпросът по устните на всички – от Белия дом, през Уолстрийт, та чак до балконите на Италия е: „Кога ще бъде готова ваксината?“ Кога. Не ако.
- • •
Но когато ваксината наистина е готова и пандемията приключи, каква ще бъде поуката за човечеството? По всяка вероятност ще трябва да инвестираме още повече усилия в защитата на човешкия живот. Ще трябва да имаме повече болници, повече лекари, повече медицински сестри. Ще трябва да държим готови повече дихателни машини, повече защитни съоръжения, повече комплекти за тестване. Ще трябва да инвестираме повече пари в изследвания на неизвестни патогени и разработване на нови лечения. Не бива да бъдем хванати отново неподготвени.
Някои може би ще кажат, че това е погрешната поука и че кризата трябва да ни научи на смирение. Не трябва да сме толкова сигурни в способността си да покоряваме силите на природата. Много от тези отрицатели са хора със средновековни умонагласи, които проповядват смирение, като същевременно са 100% сигурни, че знаят всички верни отговори. На някои фанатици не може да се помогне – [например] пасторът, който преподава ежеседмични уроци по Библията за кабинета на Доналд Тръмп, твърди, че и тази епидемия е божествено наказание срещу хомосексуалността. Но повечето дори от най-отявлените традиционалисти в наши дни се доверяват на науката, а не на свещените писания.
Католическата църква инструктира вярващите да стоят далеч от църквите. Израел затвори синагогите си. Ислямската република Иран препоръчва на хората да не посещават джамии. Храмовете и сектите от всякакъв вид са прекратили публичните си церемонии. И всичко това, защото учените са направили съответни изчисления и препоръчват тези свети места да бъдат затворени.
Разбира се, не всеки, който предупреждава срещу човешката самомнителност, си мечтае за завръщане към средновековието. Дори учените биха се съгласили, че трябва да сме реалисти в очакванията си и че не трябва да развиваме сляпа вяра в силата на лекарите, които ще ни предпазват от всички бедствия в живота. Докато човечеството като цяло става все по-мощно, отделните хора все още трябва приемат мисълта за собствената си уязвимост. Може би след век или два науката ще успее да удължи човешкия живот до неопределено дълго време, но в момента все още не сме там. С евентуалното изключение на шепа бебета на милиардери, всички ние ще умрем някой ден и всички ще загубим близки. Трябва да отдаваме дължимото на преходността си.
В продължение на векове хората са използвали религията като защитен механизъм, вярвайки, че ще живеят завинаги в отвъдното. В наши дни понякога хората включват един подобен защитен механизъм, при който ролята на религията е поета от науката: лекарите винаги ще успяват да ги спасят и те ще живеят завинаги в апартаментите си. Тук имаме нужда от балансиран подход. Да, трябва да се доверяваме на науката при справянето с епидемиите, но все пак трябва да поемем тежестта и да се справим сами с мисълта за индивидуалната си смъртност и преходност.
Настоящата криза наистина може да накара много хора да осъзнаят по-ясно непостоянния характер на човешкия живот и човешките постижения. Независимо от това, като цяло съвременната ни цивилизация най-вероятно ще върви в обратната посока. Пред лицето на напомнянето за собствената си крехкост, тя ще реагира чрез изграждане на по-силни защитни сили. Когато настоящата криза приключи, не очаквам да видим значително увеличение на бюджетите на философските катедри. Но се обзалагам, че ще видим масово увеличение на бюджетите на медицинските училища и здравните системи.
И може би това е най-доброто, което можем да очакваме. Правителствата така или иначе не са много добри във философията. Това не е тяхната област. Онова, върху което те трябва да се съсредоточат, е изграждането на по-добри системи за здравеопазване. Правенето на по-добра философия е работа на индивидите. Лекарите не могат да разрешат загадката за съществуването вместо нас. Но те могат да ни спечелят още малко време, за да се захванем с нея. Какво ще правим със спечеленото време, зависи от самите нас.
