От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 03 Corona Protest

 

Мнозина обвиняват глобализацията за коронавирусната епидемия и казват, че единственият начин да се предотвратят повече такива епидемии е деглобализирането на света. Изградете стени, ограничете пътуванията, намалете търговията. Но макар че краткосрочната карантина е от съществено значение за спиране на епидемиите, дългосрочният изолационизъм ще доведе до икономически колапс, без да предлага реална защита срещу инфекциозните заболявания. Точно обратното. Истинското средство срещу епидемията е не сегрегацията, а по-близкото сътрудничество.

Епидемии са убивали милиони хора много преди сегашната епоха на глобализация. През XIV век не е имало нито самолети, нито туристически кораби – и въпреки това Черната смърт се е разпространила от Източна Азия до Западна Европа за малко повече от едно десетилетие. Загинали са между 75 и 200 милиона души – повече от една четвърт от населението на Евразия. В Англия са загинали четирима от всеки десет. Флоренция е изгубила 50 000 от своите 100 000 жители.

През март 1520 г. в Мексико пристига един-единствен преносител на едра шарка – [испанец на име] Франсиско де Егуа. По онова време в Централна Америка не е имало влакове, автобуси или дори магарета. И все пак до декември същата година епидемията от едра шарка опустошава цяла Централна Америка, като според някои оценки загива до една трета от населението.

През 1918 г. един особено вирулентен грипен щам успява за няколко месеца да се разпространи до най-отдалечените кътчета на света. Заразени са половин милиард души – повече от една четвърт от човешкия род. Изчислено е, че грипът е убил 5% от населението на Индия. На остров Таити са загинали 14%. На Самоа – 20%. Общо пандемията убива десетки – а може би и стотици милиони хора – за по-малко от една година. Починалите от грип са повече от убитите по време на Първата световна война, в четири години на брутални битки.

Във века, изминал от 1918 насам, човечеството е ставало все по-уязвимо за епидемиите, поради комбинацията от нарастващо население и по-добър транспорт. Модерни мегаполиси като Токио или Мексико Сити предлагат на патогените далеч по-богати ловни места от средновековната Флоренция, а глобалната транспортна мрежа днес е несравнимо по-бърза, отколкото през 1918 г. Един вирус може да си проправи път от Париж до Токио и Мексико Сити за по-малко от 24 часа. Ако се съди по всичко това, то би трябвало да живеем в някакъв ад от зарази, в който една смъртоносна чума следва другата.


Small Ad GF 1

Но както честотата, така и въздействието на епидемиите всъщност намаляват драстично. Въпреки ужасяващи болестни изригвания като СПИН и Ебола, през XXI век епидемиите убиват далеч по-малък процент от хората, отколкото във всеки предишен период от каменната ера насам. Това е така, защото най-добрата защита на хората срещу патогените е не изолацията, а информацията. Човечеството печели войната срещу епидемиите, тъй като в оръжейната надпревара между патогени и лекари патогените разчитат на слепи мутации, докато лекарите разчитат на научния анализ на информацията.

Спечелването на войната срещу патогените

Когато Черната смърт настъпва през 14 век, хората не са имали представа какво я причинява и какво може да се направи срещу нея. До модерната епоха за появата на болестите обикновено са били обвинявани гневни богове, злонамерени демони или лош въздух. Не е имало дори предположения относно съществуването на бактерии и вируси. Хората са вярвали в ангели и феи, но не са могли да си представят, че една капка вода може да съдържа цяла армия от смъртоносни хищници. Именно по тази причина, когато Черната смърт или едрата шарка са идвали на гости, най-доброто, за което властите са могли да помислят, е било да организират масови молитви към различни богове и светци. Това не е помагало. Всъщност, когато хората са се събирали за масови молитви, това често е причинявало още по-масови зарази.

През миналия век учени, лекари и медицински сестри по целия свят [най-после] събират наличната информация и заедно успяват да разберат както механизмите, скрити зад епидемиите, така и средствата за борба с тях. Еволюционната теория обяснява защо и как избухват нови болести, а старите стават по-вирулентни. Генетиката дава възможност на учените да наблюдават скритите дотогава ръководства от инструкции за размножаване на патогените. Докато средновековните хора никога не са успели да открият какво е причинило Черната смърт, на съвременните учени бяха необходими само две седмици, за да идентифицират новия коронавирус, да секвентират [проследят] неговия геном и да разработят надежден тест за идентифициране на заразените хора.

Щом само учените разбират какво причинява епидемиите, вече става много по-лесно да се преборваме с тях. Ваксинациите, антибиотиците, подобрената хигиена и много по-добрата медицинска инфраструктура позволяват на човечеството да придобие надмощие над своите невидими хищници. През 1967 г. едрата шарка все още заразява 15 милиона души и убива 2 милиона от тях. Но през следващото десетилетие глобалната кампания за ваксинация срещу едра шарка е толкова успешна, че през 1979 г. Световната здравна организация обявява, че човечеството е спечелило и че шарката е напълно изкоренена. През 2019 г. нито един човек не е бил заразен или убит от едра шарка.

Предпазването на границата

На какво може да ни научи историята по отношение на сегашната епидемия на коронавируса?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Първо, историческите уроци потвърждават, че не можете да се защитите, като постоянно затваряте границите си. Не забравяйте, че епидемиите са се разпространявали бързо дори през Средновековието, много преди ерата на глобализацията. Така че дори и да намалите глобалните си връзки до нивото на Англия от 1348 г., това все още няма да е достатъчно. За да се защитите реално чрез изолация, преминаването в едно ново средновековие няма да ви свърши работа. Ще трябва да преминете в пълна каменна ера. Можете ли да го направите?

Второ, историята показва, че реалната защита идва от споделянето на надеждна научна информация и от глобалната солидарност. Когато една страна е засегната от епидемия, тя би трябвало да е честна и да споделя информация за епидемията, без да се страхува от икономическа катастрофа – докато други държави трябва да могат да се доверят на тази информация и да бъдат готови да протегнат ръка за помощ, вместо да изолират жертвата. Днес Китай може да предаде на държавите по целия свят много важни уроци за коронавируса, но това изисква високо ниво на международно доверие и сътрудничество.

Международното сътрудничество е необходимо и за ефективни карантинни мерки. Карантината и блокирането са от съществено значение за спиране разпространението на епидемиите. Но когато държавите не се доверяват една на друга и всяка страна живее с убеждението, че е оставена сама на себе си, правителствата се колебаят да предприемат такива драстични мерки. Ако откриете 100 случая на коронавирус в страната си, бихте ли блокирали незабавно цели градове и региони? До голяма степен това ще зависи от нещата, които очаквате от другите страни. Затварянето на собствените ви градове може да доведе до икономически крах. Ако мислите, че след това други държави ще ви се притекат на помощ, то е много по-вероятно да приемете тази драстична мярка. Но ако смятате, че те ще ви изоставят, то вероятно ще се колебаете, докато не е станало прекалено късно.

Може би най-важното, което хората трябва да осъзнаят за подобни епидемии е, че разпространението на епидемията във всяка страна застрашава целия човешки род. Това е така, защото вирусите се развиват. Вируси като короната произхождат от животни, например прилепи. Когато прескачат към хората, първоначално те са зле адаптирани към човешките си домакини. Докато се размножават в човешкото тяло, понякога вирусите преминават през генетични мутации. Повечето мутации са безобидни. Но от време на време някоя от тях прави вируса по-зарàзен или по-устойчив срещу имунната система на човека – и този мутирал щам на вируса след това ще се разпространи много бързо сред човешкото население. Тъй като един човек може да бъде домакин на билиони вирусни частици, които се размножават непрестанно, всеки заразен човек дава на вируса билиони нови възможности да стане по-адаптиран към хората.

Това не е просто спекулация. В книгата си Кризата в Червената зона американският автор Ричард Престън описва точно такава верига от събития при епидемията от Ебола през 2014 г. Избухването е започнало, когато някои Ебола-вируси са прескочили от прилеп към човек. Тези вируси също са водели хората до тежко заболяване, но все пак са били приспособени да живеят по-добре в телата на прилепите, отколкото в онези на хората. Онова, което превръща Ебола от сравнително рядко заболяване в бушуваща епидемия, е единична мутация в само един ген на един Ебола-вирус, който е заразил един човек, някъде в региона Макона в Западна Африка. Мутацията позволява на новия щам Ебола – наречен щам Макона – да се свърже с преносителите на холестерол в човешките клетки. Сега, вместо холестерол, транспортните механизми всмукват в клетките Ебола. Този нов Макона-щам е четири пъти по-зарàзен за хората.

Докато четете тези редове, може би подобна мутация се случва в някой ген в коронавируса, който е заразил някой човек в Техеран, Милано или Ухан. Ако това наистина се случва, то представлява пряка заплаха не само за иранци, италианци или китайци, но и за собствения ви живот. Хората по целия свят споделят интерес на живот и смърт да не предоставят на коронавируса такава възможност. А това означава, че трябва да защитаваме всеки човек, във всяка държава.

През 1970-те години човечеството успява да победи вируса от едра шарка, защото всички хора във всички страни са ваксинирани срещу него. Ако дори една държава не би успяла да ваксинира населението си, това би могло да застраши цялото човечество, защото, докато вирусът от едра шарка съществува и се развива някъде, той винаги може да се разпространи отново навсякъде.

В борбата срещу вирусите човечеството трябва да пази стриктно границите. Но не границите между държавите, а по-скоро границата между човешкия свят и вирусната сфера. Планетата Земя гъмжи от безброй вируси и от тях постоянно се развиват нови, поради генетични мутации. Границата, отделяща тази вирусна сфера от човешкия свят, преминава вътре в тялото на всеки човек. Ако някой опасен вирус успее да проникне през тази граница където и да било по земята, той поставя в опасност целия човешки вид.

През миналия век човечеството укрепи тази граница, както никога досега. Създадени бяха съвременни системи за здравеопазване, за да служат като стена по тази граница, а медицинските сестри, лекари и учени са пазачите, които я патрулират и отблъскват натрапниците. Но по тази граница има дълги участъци, които са оставени страхотно изложени. По света има стотици милиони хора, които не разполагат дори с основни здравни услуги. Това застрашава всички ни. Свикнали сме да мислим за здравето в национален план, но осигуряването на по-добро здравеопазване за иранците и китайците помага да се предпазят от епидемии също и на израелците и американците. Тази проста истина трябва да е очевидна за всички, но за съжаление тя убягва дори на някои от най-важните хора в света.

Свят без лидери

Днес човечеството е изправено пред остра криза не само поради коронавируса, но и поради липсата на доверие между хората. За да победят епидемията, народите трябва да се доверяват на научни експерти, гражданите трябва да се доверяват на публичните власти, а държавите трябва да се доверяват една на друга. През последните няколко години безотговорни политици умишлено подкопават доверието в науката, публичните власти и международното сътрудничество. В резултат на това сега сме изправени пред криза, лишени от глобални лидери, които могат да вдъхновят, организират и финансират един координиран глобален отговор.

По време на епидемията от Ебола през 2014 г. САЩ поеха ролята на такъв лидер. Те изпълниха подобна роля и по време на финансовата криза през 2008 г., когато успяха да привлекат към борбата достатъчно държави, за да предотвратят срива в световен мащаб. Но през последните години САЩ се отказаха от ролята си на световен лидер. Настоящата администрация на страната отказа подкрепата на международни организации като Световната здравна организация и даде да се разбере много ясно, че САЩ вече няма истински приятели – има само интереси. Когато избухна коронавирусната криза, САЩ останаха в кулоарите и досега се въздържаха от поемането на водеща роля. Но дори ако в крайна сметка се опита да поеме лидерството, доверието в настоящата администрация на САЩ е разрушено до такава степен, че само малко страни биха били готови да я последват.

Оставената от САЩ празнота не е попълнена от никой друг. Точно обратното. Ксенофобията, изолационизмът и недоверието днес характеризират по-голямата част от международната система. Без доверие и глобална солидарност няма да можем да спрем коронавирусната епидемия и вероятно ще се сблъскаме с други такива епидемии в бъдеще. Но всяка криза е и възможност. Нека се надяваме, че настоящата епидемия ще помогне на човечеството да осъзнае острата опасност, породена от глобалното разединение.

Нека дадем само един важен пример: епидемията може да се окаже златна възможност за ЕС да си върне популярната подкрепа, която изгуби през последните години. Ако по-богатите членове на ЕС бързо и щедро изпратят пари, оборудване и медицински персонал, за да помогнат на най-тежко засегнатите си колеги, това ще докаже стойността на европейския идеал по-добре от всякакъв брой речи. Ако, от друга страна, всяка страна бъде оставена да се грижи сама за себе си, то епидемията може да прозвучи като последен камбанен звън за съюза.

В този момент на криза решаващата борба се води вътре в самото човечество. Ако тази епидемия доведе до по-голямо разединение и недоверие сред хората, това ще бъде най-голямата победа на вируса. Когато хората се карат – вирусите се удвояват. И, напротив, ако епидемията доведе до по-тясно глобално сътрудничество, това ще бъде победа не само срещу коронавируса, но и срещу всички бъдещи патогени.


Източник


Ювал Ноа Харари е съвременен израелски учен-историк и писател. Най-популярната му книга е „Сапиенс – кратка история на човечеството“, издадена в 2011-та година в Израел и 2014-та на английски език. Преведена е на още 30 езика, вкл. български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на 21 век. Втората му книга, „Homo Deus – кратка история на бъдещето“ също се превръща в международен бестселър.

Pin It

Прочетете още...