Pin It

 

2015 12 Chan Zuckerberg
Присила Чан и Марк Зукърбърг казват, че благотворителният им план има за цел „да насърчава човешкия потенциал и да насърчава равенството в области като здравеопазването, образованието, научните изследвания и енергията“.
Фото: Rick Wilking/Reuters

 

Публичното изявление на Марк Зукърбърг от миналата седмица, че той и жена му, Присила Чан, ще отдадат 99 процента от богатството си за Инициативата Чан-Зукърбърг, предизвика огромен интерес, състоящ се от равни дози хвалебствия и порицания.

Хвалебствия, поради намерението на двойката да използват почти всичките 45 милиарда долара, на които се оценява състоянието им, за благотворителни цели; порицания, тъй като инициативата е оформена не като благотворителна организация, а като компания с ограничена отговорност и ще си остане в тяхно притежание, оставяйки им свободата да избират различни лобистки и насочени към печалба дейности.

Вместо горещи дискусии, тук ви предлагам собствения си опит за хладна преценка: в момента е трудно, да не кажа невъзможно, да се оформи някакво мнение, положително или отрицателно, за тази инициатива.

От самата финансова операция има само малко последствия, както положителни, така и отрицателни. Г-н Зукърбърг, съосновател на Фейсбук и негов главен мениджър, владее определени активи, заедно със съпругата си, и сега те отдават тези активи на фирма с ограничена отговорност, която притежават. Инициативата, под формата на тази фирма, няма да плаща директни данъци, но ако има приходи (по начините, по които приходите се дефинират в данъчното законодателство), то нейните притежатели – тоест Зукърбърг и Чан – ще трябва да плащат данъци върху тях.


Small Ad GF 1

Ако инициативата притежава акции на Фейсбук, които увеличават стойността си, тя ще бъде в състояние да отлага данъците върху това покачване докато продаде (част от) акциите – нещо, което може да продължи години (но същото важи и в случая, че двойката не би отдала акциите си, а би продължила да ги притежава директно).

Ако в някакъв бъдещ момент инициативата даде акции директно за благотворителни цели, собствениците ѝ ще получат двоен бонус – те няма да плащат данък върху повишената стойност на акциите и заедно с това ще могат да удържат пълната стойност на подарените акции от други приходи, върху които евентуално ще дължат данъци. Това е сериозно данъчно намаление, но то може да бъде постигнато и без подобна инициатива, чрез подаряване на акциите по което и да било време. Всъщност това е начин за избягване на данъчно облагане, който акционният фонд Fidelity Investments препоръчва на клиентите си, разполагащи с много по-малко пари.

А що се отнася до възможностите да се използва цялото богатство за лобистки или търсещи печалба инициативи – и дете възможности бяха описани от Зукърбърг в писмото до дъщеря му, с което беше обявена цялата инициатива – то върху тях няма да има никакви данъчни облекчения, независимо от това дали богатството се запазва в собствени ръце или бива предадено в ръцете на фирма с ограничена отговорност.

Господин Зукърбърг „е прехвърлил парите от единия си джоб в другия“, по думите на Майкъл Грец, професор по данъчно право в Правната школа към Колумбийския университет, Ню Йорк. Ако биха искали да получат данъчните облекчения, свързани с благотворителна дейност, те рано или късно ще трябва да дадат част от богатството си за реални благотворителни цели. Що се отнася до настоящия момент, тяхното действие не е нито безусловен дарителски жест, нито пък опит за избягване на данъци; това е все едно да прехвърлите парите си от една банкова сметка в друга.

Важният въпрос тук е обещанието: да се използва почти цялото богатство „за насърчаване н човешкия потенциал и […] равенството“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

От една страна, това изобщо не е дреболия: двамата имат много пари и г-н Зукърбърг обещава да ги използва за общото благо. Те дори имат добър аргумент за използването на структурата на фирма с ограничена отговорност. Не всички обществено добри дейности съвпадат с дефиницията на данъчните власти за благотворителност. Една компания, търсеща печалби, може да развива продукти, които помагат на хората да живеят по-добре; една лобистка инициатива може да преследва осъществяването на политики, които правят хората по-щастливи и по-равни.

От друга страна, „насърчаването на човешкия потенциал“ е до голяма степен нещо субективно. Повечето политически дарители вярват, че техните предпочитани кандидати са от полза не само за самите тях, но и за обществеността, а всички основатели на нови компании в Силиконовата долина вярват, че фирмите им ще насърчават развитието на човешкия потенциал. Но дори и даренията, които попадат директно в сегашната законова рамка, могат да се окажат пълни провали: например онези 100 милиона долара, които г-н Зукърбърг вече дари на държавните училища в Нюарк, изглежда не са помогнали особено много на тамошните ученици.

Така че, за съжаление, онези от нас, които са се надявали да могат да извлекат някакви мащабни поуки или дори да направят преценка за Инициативата Чан-Зукърбърг, ще трябва да изчакат и да видят какво тя ще направи реално, как ще функционира, за да могат да преценят колко похвала ще заслужава тя. Поне до момента някои от наблюдателите, като например Джес Айзингър от сайта ProPublica и Ню Йорк Таймс, са отбелязали една област, която заслужава особено внимание: споменатото по-горе данъчно намаление за дарения, които се състоят от поскъпнали акции (то дава много по-големи облекчения от дарения на същата стойност, състоящи се директно от пари).

Но, за разлика от някои други дарители, двойката Чан-Зукърбърг няма да може да се възползва в пълна степен от това обстоятелство. Ключът към получаването на бонус от дарения на акции е така наречената двойна полза: от една страна изключване на натрупаната печалба от данъците, а от друга, удържането на стойността на акциите от други приходи. Но ако двойката наистина възнамерява да даде в дългосрочен план почти цялото си богатство, то бонусите им ще бъдат ограничени от това колко много други приходи те ще имат (от които може да бъде удържана стойността на тези акции).

Както беше формулирано лаконично от Мат Левин от Bloomberg, „Идеята, че човек би могъл да даде 99 процента от богатството си, за да получи данъчни облекчения върху оставащия 1 процент, няма икономически смисъл“.

Американската данъчна служба ви позволява да получавате данъчни намаления върху дарения на поскъпнали акции само  в размер на до 30 процента от цялостния ви доход за дадената година. Това е ограничение, което едва ли може да попречи на стратегиите за данъчно планиране на обикновените богати, много богати или много-много богати хора, но то сигурно няма да позволи на Марк Зукърбърг и Присила Чан да получат пълни данъчни облекчения върху 44 милиарда долара.

Източник

Джош Баро е кореспондент на Ню Йорк Таймс, където пише за The Upshot, специален сайт за политика и политически въпроси. Специализира се основно в икономически въпроси, от данъчна политика и работни пазари до контрол над наемите. Баро е сътрудник и чест гост на MSNBC. Има бакалавърска степен по психология и живее в Манхатън.


Pin It

Прочетете още...