От редакцията:
Read Your Way Around the World (Опознайте света чрез книгите) е поредица na вестник „Ню Йорк Таймс“, която изследва земното кълбо чрез книгите.
Берлин не е красив. Трябва да знаете това предварително. Не идвате тук заради красивата архитектура на стар европейски град.
Берлинската катедрала се усеща като прекалено голяма. От другата страна на улицата се намира абсурдният Stadtschloss – замък, който е бил съборен през 1950 г. и заменен с доста бруталистка сграда, а след това наскоро възстановен от нулата, верен на фасадата си от 19-ти век, с хипермодерен интериор. На Потсдамския площад стъклен покрив, наподобяващ палатка, служи като странна капсула на времето, демонстрираща как хората в началото на 1990-те години са смятали, че ще изглежда бъдещето. Малко по-надолу се издига Бранденбургската врата – неокласически паметник, превърнал се в символ на новата, обединена Германия.
Двадесети век е оставил дълбоки следи в този град. Не много отдавна Берлин все още беше разделен от стена. А историята преди стената е била още по-мрачна: Следете за малките златни правоъгълници на паважа – Stolpersteine, или камъни за препъване – всеки от тях носи името на еврейски жител на Берлин, убит от нацистите, и постоянно напомня за хората, чиито деца и внуци биха могли да живеят тук сега. В Берлин, ако познавате историята, ще откриете болка на всеки ъгъл.
Но когато времето е хубаво и се движите с велосипед от квартал Нойкьолн до Кройцберг, Фридрихсхайн и Пренцлауер Берг, архитектурата отстъпва и ще откриете усещане за свобода, докато преминавате покрай безкрайните участъци от кафенета и ресторанти и паркове, пълни с хора, говорещи на толкова много различни езици.
Голяма част от привлекателността на Берлин се крие в това, което се случва на закрито – в кафенетата и клубовете, а и просто в апартаментите на хората. Мрачната история на града е породила търсене на радост, понякога крайно. В училищата по танци и по улиците има сериозна танцова и клубна култура – от техно музика до афробийтс. Наличието на много големи свободни пространства след падането на стената доведе и до това, че много големи художници имат ателиета в Берлин, което го направи процъфтяваща сцена на съвременното изкуство. Що се отнася до литературата, много изтъкнати немскоезични писатели, включително от Австрия и Швейцария, понастоящем живеят в Берлин.
Но най-хубавото нещо в Берлин може би е това, че мантрата за равенство между всички все още е актуална по много начини. Берлин все още е финансово достъпен (е, относително) и не са ви нужни много пари, за да бъдете готини. Със стил и отношение ще влезете в Berghain или друг ексклузивен клуб напук на някой милиардер [намек ча това, че Елон Маск не е бил допуснат в клуба, тъй като не е имал билет]. Не знам кога се е случило, но Берлин някак си се издигна над трагичното си минало и се превърна в страхотно място за живеене.
Какво трябва да прочета, преди да си събера багажа?
Голямата класика е „Берлин Александърплац“ на Алфред Дьоблин. Това е един от най-великите модернистични романи на XX в., а опознаването на Берлин е само една от многото причини да го прочетете.
Какви книги или автори трябва да взема със себе си?
„Подаръкът“ на Владимир Набоков. Това е последната му книга, написана на руски език – голям роман за мъж и жена, които съдбата се опитва да събере (дълго време безуспешно). Разказва и за огромната общност от руснаци, които намират убежище в Берлин след революцията. По очевидни причини това е актуална тема.
„Момичето от изкуствена коприна“ на Ирмгард Кюн. Това е изключително оригинален, изключително стилен роман за Берлин в началото на XX век. Разказвачът е млада жена, чийто непочтителен и забавен глас няма да забравите лесно.
„Всеки умира сам“ на Ханс Фалада. Това е единственият голям социален роман, чието действие се развива в Берлин по време на нацисткото управление, написан от човек, който го е преживял. От него ще сънувате кошмари, но той ви дава представа за това какво е било в действителност – така, както могат да го направят само големите романи.
Томас Брусиг „Късият край на Слънчевата алея“. Един от най-блестящите сатирични романи за живота в Източен Берлин, в сянката на стената (буквално). Преводът на Джонатан Франзен и Джени Уотсън с предговор от Франзен беше публикуван през април 2023 г. от Picador Original.
„Берлински блус“ на Свен Регенер. Една от най-забавните немски книги изобщо, която изследва какво означава да живееш в Берлин след обединението с много алкохол и без пари.
А ако четете на немски, опитайте новоиздадената и поради това все още непреведена история на Йенс Биски „Берлин“. Както и при самия град, не се плашете от големия му размер.
Ако не разполагам с време за еднодневни екскурзии, кои книги биха ми помогнали да опозная още повече?
Някой от романите на Теодор Фонтане, великия писател от XIX век. Те често се случват в доста идиличния пейзаж на Бранденбург, региона около Берлин.
И „Мемоари за живота на господин дьо Волтер“ на Волтер. Потсдам се намира само на един час път от Берлин, а приятелството на Фридрих Велики и най-големия писател на XVIII в., довело до множество изключително забавни взаимни клевети, е безкрайно интересно за изучаване.
За кой писател говорят всички в града?
Точно сега, по очевидни причини, хората говорят за големите украински писатели – например Юрий Андрухович и Андрей Курков, както и за руските писатели дисиденти, които са успели да стигнат до Германия и не могат да се върнат в родината си по политически причини, като Владимир Сорокин, Людмила Улицка и Виктор Ерофеев. Те са нарицателни имена в Европа, което означава, че както имената на почти всички велики световни писатели, които не пишат на английски език, са малко известни в САЩ.
Кажете ми коя аудиокнига би била добра компания, докато се разхождам.
Слушайте „Опера за три гроша“ на Бертолт Брехт. Има дори постановка на Би Би Си с участието на Дейвид Боуи. Да, официално действието се развива в Лондон, но това е квинтесенцията на пиесата за Берлин през 20-те години на миналия век. Не се опитвайте да осмислите историята: Просто се насладете на песните.
Кои са литературните икони, чиито имена мога да видя на улични табели, статуи, обществени паметници?
Докато слушате „Опера за три гроша“, може да се разходите из Берлинския ансамбъл – театърът, в който е била премиерата на „Опера за три гроша“ през 1928 г. и в който самият Брехт поставя пиесите си, след като се завръща от изгнанието си в Холивуд. Там има и статуя на Брехт, но истинският паметник, разбира се, е неговият театър.
Каква литературна дестинация за поклонничество бихте препоръчали?
Това не е забавна препоръка, но отидете в затвора Хоеншонхаузен, където тайната полиция на Източна Германия е разпитвала дисиденти, много от които са били писатели. По онова време не бихте могли да го намерите на нито една карта: Много малко хора са знаели, че съществува. Сега бившите затворници са екскурзоводи! Те са сравнително млади, така че човек разбира колко скоро е съществувала диктатурата. Може да ви развали деня, но ще ви помогне да разберете повече за втората половина на ХХ в., отколкото повечето книги или музеи.
Кое е доброто място, където човек може да се сгуши с книга в почивен ден?
От Берлинския ансамбъл направете 10-минутна разходка покрай жп гара Фридрихщрасе – която по времето на стената е била гарата между Изтока и Запада – до гигантската книжарница Dussmann на Фридрихщрасе. В нея има всичко, на всички езици, и е толкова голяма, че може никога да не намерите пътя си навън.
Или, ако вече сте в западната част на града, отидете в Bücherbogen на Savignyplatz. Тя е по-малка от Dussmann, но вероятно е най-красивата независима книжарница в Берлин.
След това вземете всички книги, които сте си купили, и ако е пролет или лято, отидете в песъчливия парк Фридрихсхайн и останете там, докато слънцето окончателно залезе. Ако обаче е зима, дори не опитвайте. Избягвайте парка.
Всъщност, ако е зима, изобщо не идвайте в Берлин.
Списък с литература за Берлин на Даниел Келман
„Берлин Александърплац“, Алфред Дьоблин
„Подаръкът“, Владимир Набоков
„Момичето от изкуствена коприна“, Ирмгард Кюн
„Всеки умира сам“, Ханс Фалада
„Късият край на Слънчевата алея“, Томас Брусиг
„Берлински блус“, Свен Регенер
„Берлин“, Йенс Биски
Романи от Теодор Фонтане
„Мемоари за живота на господин дьо Волтер“, Волтер
„Опера за три гроша“, Бертолт Брехт
Последният роман на Даниел Келман, „Тил“, внася хумор в една история, чието действие се развива в опустошената от конфликти Европа от 17 век, и е адаптиран за голям филм. Това е осмият му роман, който е преведен или се превежда на повече от 20 езика.
