Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...
Проклятието на емпатията. – Има немалко хора, които не успяват да постигнат самостоятелност на мисленето не поради слабост на интелекта, а просто защото разбират другите прекалено добре.
За различните видове мечти. – Като наивник се разкрива писателят, който си мечтае да държи читателите си в плен, да обсеби душите им. Единствените читатели, за които си струва да се мечтае са онези, чиито души не могат да бъдат хванати в плен, обсебени.
Let the music do the talkin ... – Започне ли да отваря устата си прекалено много, творецът автоматично затваря устата на творбата си.
За справедливостта в изкуството. – Голямата литература е невъзможна без големи читатели. Казано другояче, всички читатели имат авторите, които заслужават.
Не се вживявай прекомерно! – Моментът, в който човек започне да вижда в себе си Жертва, е същевременно онзи, в който той подписва готовността си да стане Палач.
За болестта и пътя. – Нерядко е нужно човек да се разболее сериозно, за да започне да живее истински.
Не става само с пипе, трябва и опит. – Младостта ми изглежда някак несъвместима със скромността. Не по липса на интелигентност, разбира се. Човек трябва да е оставил зад гърба си някоя и друга по-дълбока криза, за да може да приеме на сериозно идеята за собствената си незначителност.
Sancta simplicitas на опита. – Нищо – или само малко – вярно в това, че опитът правел хората по-разумни. Единственото, което успявам да открия самият аз е, че колкото повече остарява, толкова повече човек става самият себе си.
За вратите и пътищата зад тях. – Повечето важни врати на този свят водят от света накъм самите нас. Ето защо единственият начин да се отвори една такава врата е да се престане с натискането.
За измамността на убежищата. – „Патриотизмът е последното убежище на негодника“, казва Самюъл Джонсън. След около две десетилетия, прекарани в наблюдение на най-различни патриотизми – европейски и други – аз бих искал да добавя само: „и негов доброволно избран ад“.
За относителността на времето. – Един Дон Кихот, който обикаля родината си в продължение на няколко години, е обект на насмешки и подигравки, в най-добрия случай – на милостиво състрадание. Оставете обаче същия този образ да обикаля Европа и света в продължение на няколко столетия – и той се превръща в недостижим образец на съвършенство.
Money can’t buy me love – Основният проблем, който имам с времето, в което живеем е, че повечето хора днес разбират свободата единствено като свобода да се правят пари. Защо ли е толкова трудно да се разбере, че повечето купени неща на тоя свят не са важни – или, което е същото, че важните неща на тоя свят не могат да бъдат купени?
За ползата от недоверието. – Нещата от живота, както изглежда, са разделени на две основни категории: очевидни и недостъпни. Една от по-големите заблуди на ранната младост се състои в увереността, че ходът на времето постепенно ще изличи границите между тези две толкова несъвместими области на битието. Заплахата на по-късната младост пък се състои в увереността, че недостъпното вече е очевидно.
