Как да оцелеем в един посивяващ свят
Макар че само малцина вече са забелязали това, хората са на път да навлязат в нова историческа епоха. Наречете я „епоха на обезлюдяване“. За първи път след Черната смърт през 1300 г. населението на планетата ще намалее. Но докато последната имплозия е била причинена от смъртоносна болест, пренасяна от бълхи, предстоящата ще се дължи изцяло на избори, направени от хората.
С рязкото намаляване на раждаемостта все повече общества се насочват към ера на повсеместно и безкрайно свиване на населението, която в крайна сметка ще обхване цялата планета. Това, което ни очаква, е свят, съставен от намаляващи и застаряващи общества. Нетната смъртност – когато в едно общество смъртните случаи са повече от ражданията – също ще се превърне в нова норма. Заради непрестанното намаляване на раждаемостта семейните структури и начинът на живот, които досега са били представяни само в научнофантастичните романи, ще се превърнат в обичайни, незабележителни характеристики на ежедневието.
Човешките същества нямат колективен спомен за обезлюдяване. Общият брой на населението в световен мащаб е намалял за последен път преди около 700 години, след бубонната чума, обхванала голяма част от Евразия. През следващите седем века населението на света се увеличава почти 20 пъти. А само през последния век човешката популация се е увеличила четири пъти.
Последната глобална депопулация е била преобърната от репродуктивната сила, след като се е разразила Черната смърт. Този път причината за намаляването на броя на човечеството е недостигът на репродуктивна сила, което се случва за първи път в историята на вида ни. Предстоящото обезлюдяване се задвижва от нова, непозната до наше време революционна сила: намаляване на желанието за деца в световен мащаб.
Досега правителствените опити за стимулиране на раждаемостта не са успели да върнат нивата на раждаемост до нивата на заместване. Бъдещите правителствени политики, независимо от тяхната амбициозност, няма да предотвратят депопулацията. Намаляването на световното население е почти неизбежно. Обществата ще имат по-малко работници, предприемачи и новатори – и повече хора, зависими от грижи и помощи. Но проблемите, които поражда тази динамика, не са непременно равносилни на катастрофа. Депопулацията не е тежка присъда, а по-скоро нов труден контекст, в който държавите все още могат да намерят начини да процъфтяват. Правителствата трябва да подготвят обществата си още сега, за да посрещнат социалните и икономическите предизвикателства на застаряващия и обезлюдяващ се свят.
В Съединените щати и другаде мислителите и политиците не са готови за този нов демографски ред. Повечето хора не могат да разберат предстоящите промени или да си представят как продължителното обезлюдяване ще преобрази обществата, икономиките и политиката на властта. Но не е твърде късно лидерите да се справят с привидно неудържимата сила на депопулацията и да помогнат на страните си да успеят в един сив свят.
Бърз поглед към земното кълбо
След демографския взрив от 60-те години на миналия век раждаемостта в световен мащаб е спаднала значително. В продължение на повече от две поколения средното ниво на раждаемост в света се движеше безмилостно надолу, като държавите се присъединяваха към спада една след друга. По данни на Отдела за населението на ООН общият коефициент на плодовитост на планетата през 2015 г. е бил само наполовина по-нисък от този през 1965 г. Според изчисленията на Отдела на ООН за раждаемостта, през този период тя е намаляла във всяка страна.
И спадът на раждаемостта продължава. Днес огромното мнозинство от хората по света живеят в страни с нива на раждаемост под заместващите – модели, които са изначално неспособни да поддържат дългосрочна стабилност на населението. (Като правило, тоталният коефициент на плодовитост от 2,1 раждания на жена се доближава до прага на възпроизводство в богатите страни с висока продължителност на живота, но нивото на възпроизводство е малко по-високо в страните с по-ниска продължителност на живота или с ясно изразени дисбаланси в съотношението между момченца и момиченца).
През последните години спадът на раждаемостта не само продължава, но и като че ли се ускорява. Според ПРООН през 2019 г., в навечерието на пандемията COVID-19, поне две трети от населението на света е живеело в държави, в които равнището на раждаемост е под нивото на заместване. Икономистът Хесус Фернандес-Вилаверде твърди, че оттогава насам общият коефициент на раждаемост в световен мащаб може да е спаднал под нивото на заместване. Както богатите, така и бедните страни са свидетели на рекордни, главозамайващи сривове в раждаемостта. Един бърз поглед към земното кълбо показва потресаваща картина.
Започнете с Източна Азия. ПРООН съобщи, че през 2021 г. целият регион е изпаднал в депопулация. До 2022 г. всяко голямо население там – в Китай, Япония, Южна Корея и Тайван – е започнало да се свива. Към 2023 г. нивата на раждаемост са 40% под нивото на възпроизводство в Япония, над 50% под нивото на възпроизводство в Китай, почти 60% под нивото на възпроизводство в Тайван и удивителните 65% под нивото на възпроизводство в Южна Корея.
Що се отнася до Югоизточна Азия, по оценки на UNPD като цяло регионът е паднал под нивото на заместване около 2018 г. Бруней, Малайзия, Сингапур и Виетнам са страни, в които равнището е под нивото на заместване от години нсам. Индонезия, четвъртата по население държава в света, се присъедини към клуба на държавите, които не достигат ниво на заместване, през 2022 г., според официалните данни. Филипините сега отчитат едва 1,9 раждания на жена. Раждаемостта в обеднелия и обхванат от войни Мианмар също е под нивото на заместване. В Тайланд смъртните случаи вече надвишават ражданията и населението намалява.
В Южна Азия раждаемостта, по-ниска от възпроизводството, преобладава не само в Индия – сега най-многолюдната страна в света, но и в Непал и Шри Ланка; и в трите държави раждаемостта е била по-ниска от възпроизводството преди пандемията. (Бангладеш е на път да падне под прага на възпроизводството.) В Индия нивата на раждаемост в градовете са спаднали значително. В огромния мегаполис Калкута например през 2021 г. здравните служители на щата съобщиха, че раждаемостта е спаднала до невероятното едно раждане на жена, което е по-малко от половината от нивото на заместване и е по-ниско от това в който и да е голям град в Германия или Италия.
Драматично намаляване на раждаемостта се наблюдава и в Латинска Америка и Карибския басейн. Според изчисленията на Програмата на ООН за развитие (UNPD) общата раждаемост в региона през 2024 г. ще бъде 1,8 раждания на жена – 14% под нивото на заместване. Но тази прогноза може да подцени действителния спад, като се има предвид това, което костариканският демограф Луис Росеро-Биксби определи като „главоломно“ намаляване на раждаемостта в региона от 2015 г. насам. В неговата страна общият коефициент на плодовитост вече е спаднал до 1,2 раждания на жена. Куба съобщи, че през 2023 г. коефициентът на плодовитост ще бъде малко над 1,1, което е половината от коефициента на заместване; от 2019 г. насам смъртните случаи там са повече от ражданията. Коефициентът на плодовитост в Уругвай е близо до 1,3 през 2023 г. и, както и в Куба, смъртните случаи надвишават ражданията. В Чили показателят през 2023 г. е бил малко над 1,1 раждания на жена. Големите латиноамерикански градове, включително Богота и Мексико сити, понастоящем отчитат показатели под едно раждане на жена.
Раждаемостта, която е под нивото на заместване, е достигнала дори до Северна Африка и Близкия изток, където демографите приемаха дълго време, че ислямската вяра служи като защитна стена срещу рязкото намаляване на раждаемостта. Въпреки пронаталната философия на теократичните си управници, Иран е общество с ниска раждаемост от около четвърт век насам. Тунис също е паднал под нивото на възпроизводство. В Турция раждаемостта в Истанбул през 2023 г. е само 1,2 бебета на жена – по-ниска от тази в Берлин.
В продължение на половин век общият коефициент на раждаемост в Европа непрекъснато е под нивото на заместване. В Русия раждаемостта за първи път спада под нивото на заместване през 60-те години на миналия век, по времето на Брежнев, а след разпадането на Съветския съюз в Русия са регистрирани 17 милиона повече смъртни случая, отколкото раждания. Подобно на Русия, 27-те страни от сегашния Европейски съюз днес са с около 30% под нивото на заместване. Заедно те отчитат малко под 3,7 милиона раждания през 2023 г. – в сравнение с 6,8 милиона през 1964 г. Миналата година Франция е регистрирала по-малко раждания, отколкото през 1806 г., годината, в която Наполеон печели битката при Йена; Италия отчита най-малко раждания от обединението си през 1861 г., а Испания – най-малко от 1859 г., когато започва да събира съвременни данни за ражданията. В Полша най-малкият брой раждания в следвоенната епоха е регистриран през 2023 г., както и в Германия. От 2012 г. насам ЕС е зона на нетна смъртност, а през 2022 г. в него са регистрирани четири смъртни случая на всеки три раждания. Програмата на ООН за развитие (UNPD) определи 2019 г. като пикова година за населението на Европа и изчисли, че през 2020 г. континентът е навлязъл в дългосрочен процес на намаляване на населението.
Съединените щати остават основното отклонение сред развитите държави, устоявайки на тенденцията на обезлюдяване. С относително високи нива на раждаемост за богата страна (макар и далеч под нивото на заместване – малко над 1,6 раждания на жена през 2023 г.) и стабилен приток на имигранти, Съединените щати демонстрират това, което през 2019 г. нарекох на тези страници „американска демографска изключителност“. Но дори и в Съединените щати обезлюдяването вече не е немислимо. Миналата година Бюрото за преброяване на населението прогнозира, че населението на САЩ ще достигне своя връх около 2080 г. и след това ще се насочи към непрекъснат спад.
Единственият голям останал бастион срещу глобалната вълна от нива на раждаемост, по-ниски от възпроизводството, е Африка на юг от Сахара. Със своите около 1,2 милиарда души и прогнозирания от UNPD среден коефициент на плодовитост от 4,3 раждания на жена днес, регионът е последният последователен редут на планетата на моделите на плодовитост, характерни за страните с ниски доходи по време на демографския взрив в средата на ХХ век.
Но дори и там показателите намаляват. По оценки на Програмата на ООН за развитие (UNPD) нивата на раждаемост в Субсахарска Африка са спаднали с над 35% от края на 70-те години на миналия век, когато общото ниво на раждаемост на субконтинента е било удивителните 6,8 раждания на жена. В Южна Африка равнището на раждаемост изглежда е само малко над нивото на заместване, а други страни от южната част на Африка са близо до него. Редица островни държави край африканския бряг, включително Кабо Верде и Мавриций, вече са под нивото на заместване.
Според изчисленията на Програмата на ООН за развитие прагът на заместване за света като цяло е приблизително 2,18 раждания на жена. Последните средни варианти на прогнозите – приблизително медианата на прогнозираните резултати – за 2024 г. предвиждат глобална раждаемост от само три процента над нивото на заместване, а според ниските варианти на прогнозите – долната граница на прогнозираните резултати – планетата вече е с осем процента под това ниво. Възможно е човечеството вече да е спаднало под равнището на нетното заместване на планетата. Сигурно е само, че за една четвърт от света намаляването на населението вече е в ход, а останалата част от света е на път да последва тези пионери в предстоящата депопулация.
Силата на избора
Спадът на раждаемостта в световен мащаб в много отношения все още е загадка. Обикновено се смята, че причината за слизането на света към свръхниска раждаемост и намаляване на населението в отделните страни – това, което учените често наричат „развитие“ или „модернизация“ – са икономическият растеж и материалният прогрес. Тъй като спадът на раждаемостта започва със социално-икономическия възход на Запада и тъй като планетата става все по-богата, по-здрава, по-образована и по-урбанизирана, много наблюдатели предполагат, че по-ниската раждаемост е просто пряка последица от материалния напредък.
Истината обаче е, че праговете на развитие, при които раждаемостта е под нивото на заместване, с течение на времето се понижават. В днешно време държавите могат да се окажат под нивото на заместване на плодовитостта при ниски доходи, ограничени нива на образование, слаба урбанизация и крайна бедност. Мианмар и Непал са обеднели държави, определени от ООН като най-слабо развити, но сега те също са общества, които са под нивото на заместване.
През следвоенния период е публикувана истинска библиотека от изследвания за факторите, които могат да обяснят спада на раждаемостта, набрал скорост през ХХ век. Намаляването на детската смъртност, по-големият достъп до съвременни контрацептиви, по-високите нива на образование и грамотност, увеличаването на участието на жените в работната сила и повишаването на статута на жените – всички тези и много други потенциални фактори са подробно разгледани от учените. Но упоритите изключения от реалния живот винаги са пречили да се направи категорично социално-икономическо обобщение за намаляването на раждаемостта.
В крайна сметка през 1994 г. икономистът Лант Притчет посочва най-мощния национален фактор за прогнозиране на раждаемостта, откриван някога. Този решаващ фактор се оказва прост: какво искат жените. Тъй като данните от проучванията обикновено се фокусират върху предпочитанията за раждаемост на жените, а не на техните съпрузи или партньори, учените знаят много повече за желанието на жените за деца, отколкото за това на мъжете. Притчет установява, че в световен мащаб съществува почти еднозначно съответствие между националните нива на раждаемост и броя на децата, които жените заявяват, че искат да имат. Това откритие подчертава централната роля на волята – на човешката воля – в моделите на раждаемост.
Но ако волята определя раждаемостта, с какво се обяснява внезапното спадане под нивото на възпроизводство в световен мащаб? Защо както в богатите, така и в бедните страни семействата с едно дете или без деца изведнъж стават толкова често срещани? Учените все още не са успели да отговорят на този въпрос. Но при липсата на категоричен отговор ще трябва да бъдат достатъчни няколко наблюдения и предположения.
Очевидно е например, че в обществата по целия свят се извършва революция в семейството – не само в раждането на деца, но и във формирането му. Това се отнася както за богатите, така и за бедните страни, за различните културни традиции и ценностни системи. Признаците на тази революция включват това, което изследователите наричат „бягство от брака“, като хората сключват брак на по-късна възраст или изобщо не сключват такъв; разпространението на извънбрачните съжителства и временните съюзи; както и увеличаването на броя на домовете, в които един човек живее самостоятелно – с други думи, сам. Тези нови механизми се съчетават с появата на раждаемост под нивото на заместването в обществата по света – не напълно, но достатъчно добре.
Поразително е, че тези предпочитания са се разпространили толкова бързо на почти всички континенти. Хората по целия свят вече осъзнават възможността за много различни начини на живот от тези, които са ограничавали техните родители. Религиозната вяра, която по принцип насърчава брака и възхвалява отглеждането на деца, изглежда е в упадък в много региони, където раждаемостта се срива. Обратно, хората все повече ценят автономността, самореализацията и удобството. А децата, въпреки многото си радости, са типично неудобни.
Тенденциите в развитието на населението днес би трябвало да повдигнат сериозни въпроси относно всички стари носталгии, според които по някакъв начин хората са твърдо устроени да се самозаменят, за да продължат рода. Всъщност това, което се случва, може да бъде по-добре обяснено в областта на миметичната теория, която признава, че имитацията може да определя решенията, като подчертава ролята на волята и социалното учене в човешките договорености. Възможно е много жени (и мъже) да не желаят да имат деца, защото много други имат по-малко деца. Нарастващата рядкост на големите семейства може да затрудни избора на хората да се върнат към създаването на такива – поради това, което учените наричат загуба на „социално научаване“ – и да удължи ниските нива на раждаемост. Волята е причината, поради която дори в един все по-здрав и проспериращ свят с над осем милиарда души, изчезването на всяка семейна линия може да е само на едно поколение разстояние.
Държави за възрастни мъже
Консенсусът сред демографските авторитети днес е, че световното население ще достигне своя пик по-късно през този век и след това ще започне да намалява. Според някои оценки това може да се случи още през 2053 г., а според други – чак през 70-те или 80-те години на ХХ век.
Независимо от това кога ще започне този обрат, обезлюдяващото бъдеще ще се различава рязко от настоящето. Ниските нива на раждаемост означават, че годишният брой на смъртните случаи ще надвишава броя на ражданията в повече държави и с все по-големи разлики през следващото поколение. Според някои прогнози до 2050 г. над 130 държави на планетата ще бъдат част от нарастващата зона на нетна смъртност – зона, обхващаща около пет осми от прогнозираното население на света. До 2050 г. в Африка на юг от Сахара също ще се появят държави с нетна смъртност, като се започне с Южна Африка. След като едно общество влезе в зоната на нетна смъртност, само продължаващата и все по-нарастваща имиграция може да предотврати дългосрочното намаляване на населението.
Бъдещите трудови ресурси ще се свият по целия свят поради разпространението на ниската раждаемост, която днес не е достатъчна за заместване на населението. До 2040 г. националните кохорти от хора на възраст между 15 и 49 години ще намалеят повече или по-малко навсякъде извън Субсахарска Африка. Тази група вече се свива на Запад и в Източна Азия. До 2033 г. тя ще започне да намалява в Латинска Америка, а само няколко години по-късно това ще се случи в Югоизточна Азия (2034 г.), Индия (2036 г.) и Бангладеш (2043 г.). До 2050 г. две трети от хората по света могат да станат свидетели на намаляване на населението в трудоспособна възраст (хора на възраст между 20 и 64 години) в страните си – тенденция, която може да ограничи икономическия потенциал на тези страни при липса на иновативни корекции и контрамерки.
Обезлюдяващият се свят ще бъде застаряващ. В целия свят стремежът към ниска, а сега и към свръхниска раждаемост, създава тежки демографски пирамиди, в които старите хора започват да превъзхождат младите по брой. През следващото поколение застаряващите общества ще се превърнат в норма.
До 2040 г. – с изключение отново на Африка на юг от Сахара – броят на хората под 50-годишна възраст ще намалее. До 2050 г. извън Субсахарска Африка хората на възраст под 60 години ще бъдат със стотици милиони по-малко, отколкото са днес – около 13% по-малко, според няколко прогнози на UNPD. В същото време броят на хората на 65 и повече години ще се увеличи рязко: това е следствие от сравнително високата раждаемост в края на ХХ век и по-голямата продължителност на живота.
Докато общият прираст на населението спада, броят на възрастните хора (дефинирани тук като хора на 65 и повече години) ще нараства експоненциално – навсякъде. Извън Африка тази група ще се удвои и ще достигне 1,4 милиарда до 2050 г. Нарастването на населението над 80 години – „суперстарите“ – ще бъде още по-бързо. Този контингент почти ще се утрои в света извън Африка, като до 2050 г. ще достигне приблизително 425 милиона души. Преди малко повече от две десетилетия по-малко от 425 милиона души на планетата бяха достигнали дори 65-годишна възраст.
Формата на нещата, които предстоят, се очертава от зашеметяващите прогнози за страните, които са в авангарда на утрешното обезлюдяване: места с трайно ниска раждаемост в продължение на повече от половин век и благоприятни тенденции в продължителността на живота. Южна Корея представя най-зашеметяващата визия на едно обезлюдяващо се общество само след едно поколение. Според настоящите прогнози до 2050 г. в Южна Корея на всяко раждане ще се падат по три смъртни случая. Според някои прогнози на UNPD средната възраст в Южна Корея ще наближи 60 години. Повече от 40% от населението на страната ще бъдат възрастни хора; повече от един на всеки шест южнокорейци ще бъде на възраст над 80 години. През 2050 г. в Южна Корея ще има само една пета от броя на бебетата в сравнение с 1961 г. На всеки пенсионер ще се падат едва 1,2 души в трудоспособна възраст.
Ако сегашните тенденции в раждаемостта в Южна Корея се запазят, населението на страната ще продължи да намалява с над три процента годишно – с 95 процента за един век. Това, което се случва в Южна Корея, е предвестник на онова, което очаква останалата част от света.
Вълна на стареене
Депопулацията ще наруши познатите социални и икономически ритми. Обществата ще трябва да коригират очакванията си, за да се съобразят с новите реалности – по-малко работници, спестители, данъкоплатци, наематели, купувачи на жилища, предприемачи, новатори, изобретатели и в крайна сметка потребители и гласоподаватели. Широко разпространеното посивяване на населението и продължителният му спад ще попречат на икономическия растеж и ще осакатят системите за социална защита в богатите страни, застрашавайки самите им перспективи за продължаване на просперитета. Без радикални промени в структурата на стимулите, моделите на доходите и потреблението през целия живот, както и в държавната политика в областта на данъчното облагане и социалните разходи, днешните развити страни ще се сблъскат с намаляваща работна сила, намалени спестявания и инвестиции, неустойчиви социални разходи и бюджетни дефицити.
До този век бяха посивели само богатите общества на Запад и в Източна Азия. Но в обозримо бъдеще много по-бедни страни ще трябва да се справят с нуждите на застаряващото общество, въпреки че техните работници са много по-малко продуктивни от тези в по-богатите страни.
Помислете за Бангладеш: днес бедна страна, която утре ще бъде застаряващо общество, като се предвижда над 13% от населението ѝ през 2050 г. да бъде в напреднала възраст. Гръбнакът на работната сила в Бангладеш през 2050 г. ще бъде днешната младеж. Но стандартизираните тестове показват, че петима от всеки шестима членове на тази група не успяват да покрият дори най-ниските международни стандарти за умения, считани за необходими за участие в съвременната икономика: преобладаващото мнозинство от тази подрастваща кохорта не може да „чете и отговаря на основни въпроси“ или да „събира, изважда и закръгля цели и десетични числа“. През 2020 г. Ирландия е била приблизително толкова възрастна, колкото Бангладеш ще бъде през 2050 г., но в днешна Ирландия само един от всеки шест младежи не притежава такива минимални умения.
Бедните и застаряващи държави в бъдеще може да се окажат под голям натиск да изградят социални държави, преди да могат да ги финансират. Но през 2050 г. в много азиатски, латиноамерикански, близкоизточни и северноафрикански страни равнището на доходите вероятно ще бъде определено по-ниско, отколкото в западните страни на същия етап от посивяването на населението – как тези страни ще могат да постигнат адекватни средства за издръжка и грижи за възрастното си население?
Както в богатите, така и в бедните страни, предстоящата вълна на стареене ще наложи на много общества напълно непознати тежести. Въпреки че в обозримо бъдеще хората на 60 и 70 години ще могат да водят икономически активен и финансово самостоятелен живот, това не важи за тези на 80 и повече години. Свръхвъзрастните хора са най-бързо растящата кохорта в света. До 2050 г. в някои страни те ще бъдат повече от децата. Тежестта на грижите за хората с деменция ще доведе до нарастващи разходи – човешки, социални и икономически – в един застаряващ и намаляващ свят.
Това бреме ще става все по-тежко, тъй като семействата намаляват. Семействата са най-основната обществена единица и все още са най-необходимата институция на човечеството. Както бързото застаряване, така и рязкото намаляване на раждаемостта са неразривно свързани с продължаващата революция в семейната структура. Тъй като семейните единици стават все по-малки и по-атомизирани, все по-малко хора сключват брак, а високите нива на доброволна бездетност се утвърждават в държава след държава. В резултат на това семействата и техните разклонения стават все по-неустойчиви – дори когато изискванията, които биха могли да бъдат поставени пред тях, постоянно нарастват.
Не е ясно как обезлюдяващите се общества ще се справят с това широко отстъпление на семейството. Може би други хора биха могли да поемат ролите, които традиционно се изпълняват от кръвните роднини. Но призивите за дълг и жертвоготовност за тези, които не са роднини, може да нямат силата на призивите от вътрешността на семейството. Правителствата могат да се опитат да запълнят празнината, но тъжният опит от век и половина социална политика показва, че държавата е ужасно скъп – и не много добър – заместител на семейството. Технологичният напредък – роботиката, изкуственият интелект, човекоподобните кибер-възпитатели и кибер-„приятели“ – може би в крайна сметка ще даде някакъв непостижим засега принос. Но поне за момента тази перспектива принадлежи към сферата на научната фантастика, а дори и там антиутопията е много по-вероятна от всичко, което граничи с утопия.
Магическата формула
Тази нова глава за човечеството може да изглежда зловеща, може би плашеща. Но дори и в един посивяващ и обезлюдяващ се свят ще бъде възможно постоянно подобряване на стандарта на живот и на материалния и технологичния напредък.
Само допреди две поколения правителства, специалисти и световни институции изпадаха в паника от демографската експлозия, опасявайки се от масов глад и обезлюдяване в резултат на раждаемостта в бедните страни. Погледнато в перспектива, тази паника беше странно преувеличена. Така нареченият демографски взрив всъщност е свидетелство за увеличаването на средната продължителност на живота благодарение на по-добрите практики в областта на общественото здраве и достъпа до здравни грижи. Въпреки огромния ръст на населението през миналия век планетата е по-богата и по-добре изхранвана от всякога – а природните ресурси са по-изобилни и по-евтини от всякога (след коригиране на инфлацията).
Същата формула, която разпространи просперитета през ХХ век, може да осигури по-нататъшен напредък през ХХІ век и след това – дори в свят, белязан от обезлюдяване. Същността на съвременното икономическо развитие се състои в непрекъснатото увеличаване на човешкия потенциал и благоприятния бизнес климат, рамкиран от политики и институции, които помагат да се отключи стойността на човешките същества. Благодарение на тази формула Индия, например, практически елиминира крайната бедност през последния половин век. Подобренията в здравеопазването, образованието, науката и технологиите са гориво за двигателя, генериращ материален напредък. Независимо от демографското застаряване и свиване на населението, обществата все още могат да се възползват от повсеместния напредък в тези области. Светът никога не е бил толкова широко образован, колкото днес, и няма причина да се очаква, че нарастването на обучението ще спре, въпреки застаряването и намаляването на населението, като се имат предвид огромните ползи, които се натрупват от образованието както за обществата, така и за самите обучавани.
Забележителните подобрения в здравеопазването и образованието по света говорят за прилагането на научните и социалните знания, чиито запаси непрекъснато се увеличават благодарение на човешките изследвания и иновации. Този стремеж няма да спре и сега. Дори един застаряващ и обезлюдяващ се свят може да става все по-богат.
И все пак, тъй като старата пирамида на населението се преобръща и обществата придобиват нови структури в условията на дългосрочен спад на населението, хората ще трябва да развият нови навици на мислене, конвенции и цели за сътрудничество. Политиците ще трябва да научат нови правила за развитие в условията на обезлюдяване. Основната формула за материален напредък – извличане на ползи от увеличените човешки ресурси и технологичните иновации чрез благоприятен бизнес климат – ще бъде същата. Но теренът на рисковете и възможностите, пред които са изправени обществата и икономиките, ще се промени с обезлюдяването. В отговор на това правителствата ще трябва да адаптират политиките си, за да се съобразят с новите реалности.
Първоначалният преход към обезлюдяване несъмнено ще доведе до болезнени и трудни промени. В депопулиращите се общества днешните „разходопокривни“ социални програми за национално пенсионно осигуряване и здравни грижи за възрастни хора ще се провалят, тъй като работещото население намалява, а броят на възрастните хора, претендиращи за обезщетение, се увеличава. Ако се запазят днешните специфични за възрастта модели на труд и разходи, посивяващите и обезлюдяващи се страни няма да имат достатъчно спестявания, за да инвестират в растеж или дори да подменят старата инфраструктура и оборудване. Накратко, настоящите стимули са сериозно разстроени за настъпването на обезлюдяването. Но политическите реформи и реакциите на частния сектор могат да ускорят необходимите корекции.
За да се адаптират успешно към обезлюдяващия се свят, държавите, предприятията и отделните хора ще трябва да поставят на първо място отговорността и спестяванията. Инвестиционните проекти, независимо дали са публични или частни, ще разполагат с по-стеснено поле за грешки и няма да могат да разчитат на нарастващо търсене от страна на нарастващ брой потребители или данъкоплатци.
Тъй като хората живеят по-дълго и остават здрави в напреднала възраст, те ще се пенсионират по-късно. Доброволната икономическа активност във все по-напреднала възраст ще наложи обучението през целия живот. Изкуственият интелект може да се окаже нож с две остриета в това отношение: въпреки че може да предложи подобрения в производителността, с които обезлюдяващите се общества не биха могли да се справят по друг начин, заедно с това той може да ускори изместването на хората с недостатъчни или остарели умения. Високата безработица може да се окаже проблем и за свиващите се общества с недостиг на работна ръка.
Държавите и обществата ще трябва да гарантират гъвкавост на пазарите на труда – намаляване на бариерите за навлизане на пазара на труда, насърчаване на текучеството и промяната на работните места, които повишават динамиката, премахване на дискриминацията по възраст и други – предвид спешната необходимост от повишаване на производителността на намаляващата работна сила. За да насърчат икономическия растеж, държавите ще се нуждаят от още по-голям научен напредък и технологични иновации.
Просперитетът в един обезлюдяващ се свят ще зависи и от отворените икономики: свободна търговия със стоки, услуги и финанси, за да се противодейства на ограниченията, които иначе поражда намаляващото население. И тъй като гладът за оскъдни таланти става все по-остър, движението на хора ще придобие нова икономическа значимост. В сянката на обезлюдяването имиграцията ще има още по-голямо значение, отколкото днес.
Но не всички застаряващи общества ще бъдат в състояние да асимилират младите имигранти или да ги превърнат в лоялни и продуктивни граждани. И не всички имигранти ще бъдат в състояние да допринасят ефективно за приемащите икономики, особено като се има предвид явната липса на основни умения, характерна за твърде много от бързо нарастващите популации в света днес.
Прагматичните миграционни стратегии ще бъдат от полза за обезлюдяващите се общества през следващите поколения – ще увеличат работната им сила, данъчната основа и потребителските разходи, като същевременно ще възнаградят страните на произход на имигрантите с доходоносни парични преводи. С намаляването на населението правителствата ще трябва да се конкурират за имигранти, като привличането на таланти от чужбина ще бъде още по-важно. Правилното провеждане на конкурентни политики в областта на миграцията и осигуряването на обществена подкрепа за тях ще бъде важна задача за бъдещите правителства, но тя си заслужава усилията.
Геополитиката на числата
Обезлюдяването ще промени не само начина, по който правителствата се отнасят към своите граждани, но и онзи, по който те се отнасят помежду си. Намаляването на числеността на човечеството неумолимо ще промени сегашния глобален баланс на силите и ще постави под напрежение съществуващия световен ред.
Някои от начините, по които това ще се случи, са сравнително лесни за предвиждане. Една от сигурните демографски характеристики на бъдещото поколение е, че разликите в прираста на населението ще доведат до бързи промени в относителния размер на основните региони в света. Утрешният свят ще бъде много по-африкански. Въпреки че днес около една седма от населението на света живее в Африка на юг от Сахара, на този регион се падат почти една трета от всички раждания; по този начин делът на работната сила и населението в света ще нарасне неимоверно през следващото поколение.
Но това не означава непременно, че предстои „африкански век“. В свят, в който производителността на глава от населението в отделните страни се различава до 100 пъти, човешкият капитал – а не само броят на населението – има голямо значение за националната мощ, а перспективите пред човешкия капитал в Африка на юг от Сахара остават разочароващи. Стандартизираните тестове показват, че 94% от младежите в региона нямат дори основни умения. Колкото и огромен да е общият брой на работниците в региона през 2050 г., броят на работниците с основни умения може да се окаже не много по-голям, отколкото ще бъде само в Русия през 2050 г.
Понастоящем Индия е най-многолюдната страна в света и е на път да продължи да расте поне още няколко десетилетия. Нейните демографски показатели на практика гарантират, че през 2050 г. страната ще бъде водеща сила. Но възходът на Индия е застрашен от уязвимостта на човешките ресурси. Страната разполага с кадри от световна класа – учени, техници и елитни висшисти. Но обикновените индийци получават ниско образование. Шокиращо е, че седем от осем млади хора в Индия днес нямат дори основни умения – последица както от ниския брой записани ученици, така и от лошото качество на началните и средните училища, достъпни за тези, които са имали късмета да получат образование. Профилът на уменията на китайските младежи е с десетилетия, а може би и с поколения, по-напред от този на индийските младежи днес. Малко вероятно е Индия да надмине обезлюдяващия се Китай по производство на глава от населението или дори по общ БВП за много дълъг период от време.
Сближаващото се партньорство между Китай, Иран, Северна Корея и Русия има за цел да постави под въпрос западния ред, ръководен от САЩ. Тези ревизионистични държави имат агресивни и амбициозни лидери и изглеждат уверени в своите международни цели. Но демографските тенденции са срещу тях.
Китай и Русия са отдавнашни общества на подмяна на населението, като и двете сега са с намаляваща работна сила и намаляващо население. Населението на Иран също е далеч под нивата на заместване. Данните за населението на Северна Корея остават тайна, но публичното безпокойство на диктатора Ким Чен Ун в края на миналата година относно националната раждаемост подсказва, че ръководството не е доволно от демографската ситуация в страната.
Намаляващият брой на населението в Русия и привидно неразрешимите трудности с общественото здравеопазване и производството на знания намаляват относителната икономическа мощ на страната от десетилетия, като обрат не се вижда. Сривът на раждаемостта в Китай – следващото поколение е на път да бъде наполовина по-малко от предходното – неизбежно ще намали работната сила и ще ускори застаряването на населението, докато китайското разширено семейство, което досега е било основната мрежа за социална сигурност в страната, атрофира и се разпада. Тези предстоящи реалности предвещават невъобразими нови тежести в областта на социалното осигуряване за една вече не толкова ослепителна китайска икономика и могат да се окажат пречка за финансирането на международните амбиции на Пекин.
Със сигурност ревизионистичните държави с ядрени оръжия могат да представляват огромни рискове за съществуващия световен ред – вижте проблемите, които Северна Корея създава въпреки незначителния си БВП. Но демографските основи на националната власт се накланят в ущърб на ренегатите, тъй като се очертава тяхното обезлюдяване.
Що се отнася до Съединените щати, демографските основи изглеждат доста стабилни – поне в сравнение с конкуренцията. Демографските тенденции са на път да увеличат американската мощ през следващите десетилетия, като подкрепят продължаващото глобално превъзходство на САЩ. Като се имат предвид вътрешните напрежения и социалното напрежение, които американците преживяват днес, тези дългосрочни американски предимства могат да се окажат изненада. Но те вече започват да се отчитат от наблюдателите и участниците в чужбина.
Въпреки че Съединените щати са общество, което не е в състояние да се възпроизведе, те имат по-високи нива на раждаемост от която и да е източноазиатска държава и от почти всички европейски държави. В съчетание със силния приток на имигранти, по-малко анемичните тенденции в раждаемостта в Съединените щати дават на страната много различна демографска траектория от тази на повечето други богати западни общества, с продължаващ растеж на населението и работната сила и само умерено застаряване на населението до 2050 г.
До голяма степен благодарение на имиграцията Съединените щати са на път да осигурят все по-голям дял от работната сила, младежта и високообразованите таланти на богатия свят. Продължаващият приток на квалифицирани имигранти също дава на страната голямо предимство. Никоя друга страна на планетата не е в по-добра позиция да превърне потенциала на населението си в национална мощ – и изглежда, че това демографско предимство ще бъде поне също толкова голямо през 2050 г. В сравнение с други съперници демографските показатели на САЩ изглеждат чудесно днес – и може да изглеждат още по-добре утре, в зависимост от това дали обществеността ще продължи да подкрепя имиграцията, това трябва да се подчертае. Съединените щати остават най-важното геополитическо изключение от предстоящото обезлюдяване.
Но депопулацията ще наруши баланса на силите по непредсказуем начин. Две неизвестни величини се открояват над всички останали: колко бързо и умело депопулиращите се общества ще се адаптират към новите непознати обстоятелства и как продължителната депопулация може да повлияе върху националната воля и морал.
Нищо не гарантира, че обществата ще се справят успешно с турбуленциите, предизвикани от обезлюдяването. Социалната устойчивост и сближаване със сигурност могат да улеснят тези преходи, но някои общества са определено по-малко устойчиви и сплотени от други. За да се постигне икономически и социален напредък въпреки депопулацията, ще са необходими значителни реформи в държавните институции, корпоративния сектор, социалните организации и личните норми и поведение. Но далеч не толкова героични програми за реформи се провалят постоянно в настоящия свят, обречени на провал поради лошо планиране, неумело ръководство и трънлива политика.
Преобладаващата част от световния БВП днес се генерира от страни, които след едно поколение ще се окажат в депопулация. Обезлюдяващите се общества, които не успеят да се ориентират, ще платят висока цена: първо в икономическа стагнация, а след това (много вероятно) и чрез изпадане във финансова и социално-икономическа криза. Ако достатъчно висок брой депопулиращи общества не успеят да се ориентират, техните борби ще повлекат надолу световната икономика. Кошмарният сценарий би бил зона от важни, но обезлюдяващи се икономики, които произвеждат голяма част от световното производство, замразени във вечна склероза или упадък от песимизъм, тревога и съпротива срещу реформите. Дори ако обезлюдяващите се общества в крайна сметка се адаптират успешно към новите обстоятелства, както може да се очаква, няма гаранция, че те ще го направят в сроковете, които новите демографски тенденции изискват.
Последиците за националната сигурност също могат да бъдат от решаващо значение. Огромна стратегическа неизвестност по отношение на обезлюдяващия се свят е дали повсеместното застаряване, анемичната раждаемост и продължителното обезлюдяване ще повлияят върху готовността на свиващите се общества да се защитават и да понасят жертви при това. Въпреки всички иновации за спестяване на труд, които променят облика на битката, във войната все още няма заместител на топлите – и уязвими – тела.
Защитата на страната не може да бъде предприета без жертви – включително, понякога, без крайната жертва. Но автономията, самореализацията и стремежът към лична свобода са двигател на днешното „бягство от семейството“ в целия богат свят. Ако ангажиментът за създаване на семейство се смята за обременителен, то колко повече от това е изискването за върховна жертва заради хора, които човек дори не е виждал? От друга страна, възможно е много хора, особено млади мъже, с малко семейни връзки и задължения, да не са толкова склонни към риск, нито пък да жадуват за общност, принадлежност и чувство за цел, които военната служба може да предложи.
Толерантността към жертви в обезлюдяващи се страни може да зависи в голяма степен и от непредвидени условия – и може да доведе до изненадващи резултати. Руското нахлуване в Украйна предостави изпитание. В навечерието на инвазията и в двете страни раждаемостта беше много ниска. И авторитарният агресор, и демократичният защитник доказаха, че са готови да поемат тежки жертви във войната, която продължава вече трета година.
Китай представлява може би най-голямата въпросителна, що се отнася до обезлюдяването и готовността за борба. Благодарение на безмилостно прилаганата в продължение на десетилетия политика на едно дете и на неочакваното намаляване на броя на децата след спирането на програмата преди почти десет години, китайската армия ще бъде попълнена в голяма степен от млади хора, които са израснали без братя и сестри. Един масов инцидент би имал опустошителни последици за семействата в цялата страна и би сложил край на цели родове.
Разумно е да се заложи, че Китай ще се бори яростно срещу чуждо нашествие. Но тази толерантност към жертвите може да не се разпростре върху приключенията в чужбина и експедиционните пътувания, които се провалят. Ако Китай например реши да предприеме и след това успее да поддържа скъпоструваща кампания срещу Тайван, светът ще научи нещо мрачно за това, което може да предстои в епохата на обезлюдяването.
Нова глава
Ерата на обезлюдяването е близо. Драматичното застаряване и безкрайното намаляване на човешката популация – евентуално в световен мащаб – ще отбележи края на една необикновена глава от човешката история и началото на друга, вероятно не по-малко необикновена от предишната. Депопулацията ще промени човечеството дълбоко, вероятно по многобройни начини, които обществата не са започнали да обмислят и може би все още не са в състояние да разберат.
И все пак, въпреки всички предстоящи съдбоносни промени, хората могат да очакват важна и може би успокояваща приемственост. Човечеството вече е намерило формулата за премахване на материалния недостиг и за постигане на все по-голямо благоденствие. Тази формула може да работи независимо от това дали населението се увеличава или намалява. Рутинираният материален напредък е станал възможен благодарение на системата на мирно човешко сътрудничество – дълбока, обширна и неизмеримо сложна – и тази до голяма степен пазарна система ще продължи да се развива от настоящата епоха до следващата. Човешката воля – двигателят на днешното намаляване на раждаемостта в световен мащаб – ще бъде не по-малко мощна сила утре, отколкото е днес.
Човечеството владее планетата, изследва космоса и продължава да се преобразява, защото хората са най-изобретателните и адаптивни животни на света. Но за да се справим с непредвидените бъдещи последици от избора на семейство и раждаемост, който правим днес, ще ни е необходима още повече от изобретателност и адаптивност.
