Въведение
Отношенията между Гренландия и Дания са обусловени преди всичко от исторически фактори. Връзката е между северноамериканска островна държава и северноевропейска национална държава, чиито взаимни отношения са важни за съответното им място на международната световна сцена. Дания се развива от северна и европейска сила през късното Средновековие, за да се превърне днес и в арктическа държава, благодарение на връзката на Гренландия с датското кралство от колонизацията през XVIII в. насам. В същото време Гренландия се развива от датска колония до самоуправление с възможност за постигане на независимост, което, наред с другото, води до по-независима външна политика. За да разберем настоящето и да се ориентираме в бъдещето, настоящата статия ще потърси отправна точка в общата история, която е оформила отношенията и сътрудничество между Гренландия и Дания. Описват се и днешните външнополитически приоритети на Гренландия, включително новата външна стратегия на страната, като се обръща специално внимание на Арктика и на отношенията със Съединените щати.
I. Историческо развитие
Официалната връзка на Гренландия с външния свят датира от 1261 г., когато норвежките гренландци в Югозападна Гренландия се съгласяват да станат част от Норвежкото кралство. Твърди се, че това е станало чрез устно послание до норвежкия крал, предадено от норвежки търговци, които са търгували със северните гренландци. С други думи, това не е бил официален договор. Същевременно е важно да се отбележи, че инуитите – преките предци на днешния гренландски народ, които по това време обитават Северна Гренландия – изобщо не са знаели за това устно предадено решение.
След сключването на Калмарската спогодба между скандинавските кралства през 1397 г. и особено след последвалата спогодба между Дания и Норвегия през 1536 г. е създадена връзка на хартия между Гренландия и Датското кралство. Връзката обаче не придобива физическа форма, тъй като след XV в. вече няма контакт между Скандинавия и норвежките гренландци. Освен това оттогава насам инуитите населяват по-голямата част от Гренландия и скоро се превръщат в единствената култура в страната.
Колонията Гренландия
Едва през 1721 г. връзката между Гренландия и Датско-норвежкото кралство е възстановена и гренландците постепенно стават обект на датско-норвежката мисионерска дейност и търговия. Икономиката се е основавала предимно на износа на кожи и животинско масло от морски бозайници, като гренландските инуитски ловци са разменяли продуктите си срещу европейски стоки. През XVIII в. връзката е насочена предимно към Норвегия и до разпадането на датско-норвежкия съюз през 1814 г. Гренландия формално е норвежка държава. След 1814 г. тя става изключително датска колония.
Датската колониална власт развива политика на изолация в Гренландия през XIX в. със скромни контакти с външния свят, както и търговски монопол и общество, което е икономически доминирано от търговската и производствената компания на датската държава „Den Kongelige Gronlandske Handel“ (Кралски търговски отдел на Гренландия).
Въпреки това съществуват няколко примера за частно предприемачество, в рамките, наред с другото, на добива на полезни изкопаеми, включително богатата на ресурси и стратегически важна криолитова мина в Ивиттуут 1854-1987 г., както и на фарьорския и международния риболов на треска в Западна Гренландия от 20-те години на ХХ век. Забележително е, че през 1927 г. е дадено датско разрешение за фарьорски риболов въпреки протестите на Съвета на страната Гренландия. Гренландското инуитско население е било изключено от участие в тези частни дейности и по този начин е било изолирано от икономическите ползи, произтичащи от тези бизнес инициативи.
Началото на промяната е поставено с окупацията на Дания от нацистка Германия на 9 април 1940 г. По време на Втората световна война връзката с Копенхаген е прекъсната, с което се слага край на гренландската изолация и по този начин Гренландия придобива стратегическо значение, като съответно има и външнополитическа роля. Датската колониална администрация в Гренландия трябва да намери начини да действа самостоятелно. В замяна на това се появяват нови възможности, като например доставки от Съединените щати и въвеждане на нови културни течения. По време на Втората световна война Гренландия на практика е де факто свободна държава, въпреки че основната власт принадлежи на датските колониални служители и на независимото датско посолство във Вашингтон.
Договорите за отбрана от 1941 г. и 1951 г.
Първото официално споразумение по отношение на американската отбрана е Договорът за Гренландия от 9 април 1941 г., сключен между датския посланик във Вашингтон и американското правителство. Гренландските селски съвети, „Grönlands Landsrâd“, с председател датския губернатор, одобряват споразумението. В договора САЩ получават правото да създават военни бази в Гренландия в замяна на осигуряването на нейната отбрана. Договорът за Гренландия е сключен против волята на окупираното тогава от нацистите датско правителство, въпреки че е ратифициран от Ригсдаген/Фолкетинг след освобождението на Дания през 1945 г. След нормализирането на отношенията между Дания и Гренландия през 1945 г. датското правителство се опитва да сложи край на американските бази, но напразно, тъй като Договорът за Гренландия разрешава безсрочен достъп на американците.
Постоянното американско военно присъствие е нормализирано под формата на ново споразумение за отбрана от 27 април 1951 г., след като през 1949 г. Дания става член на НАТО. Споразумението за отбрана от 1951 г. трябва да се разглежда като окончателното приемане от датска страна на факта, че територията на Гренландия е американска зона на интерес. Тук обаче трябва да се отбележи, че споразуменията от 1941 г. и 1951 г. са сключени по време на колониалния период, следователно в период, когато Гренландия и гренландското население не са били обхванати от конституционно гарантирани политически права. Освен това Дания е била подложена на натиск от страна на ООН в резултат на присъединяването ѝ към Устава на ООН и на статута на Гренландия като датска колония, поради което продължаването на колониалното статукво вече не е било опция.
Изменението на Конституцията от 1953 г.
Вследствие на процесите на деколонизация на ООН през 1953 г. следва конституционна поправка, с която статутът на Гренландия се променя от колония в датско окръжие. Реалната вътрешнополитическа власт обаче се намира в Министерството на Гренландия (1955-87 г.) в Копенхаген, което до известна степен е продължение на датската колониална администрация в Гренландия, а външната политика се управлява от Копенхаген, без гренландско влияние. През октомври 1953 г. американското консулство в Нуук е закрито след 13 години, което може би е признание за това, че по това време компетенциите за вземане на решения са в Копенхаген.
Политическо развитие
След 1953 г., през следващите две десетилетия Гренландия все по-често отправя искания за по-голямо влияние върху собствените си дела, които за първи път се материализират в създаването на администрация на Съвета на страната Гренландия (Landsrâdets administration) и в това, че през 1967 г. има политически избран председател от Гренландия, който вече не е датският губернатор. От особено значение обаче са призивите за въвеждане на система за местно самоуправление през 70-те години на ХХ в., които водят до въвеждането на местно самоуправление през 1979 г., а впоследствие и на самоуправление през 2009 г. Гренландският парламент, Inatsisartut, постепенно поема контрола върху редица ключови области на компетентност от датския парламент, а гренландското правителство, Naalakkersuisut, поема законодателната и официалната отговорност. В резултат на Закона за самоуправление от 2009 г. и по силата на международното право, населението на Гренландия е признато за народ, който има право на самоопределение, включително и на независимост. В съответствие с това законът предвижда правителствата на Гренландия и на Дания да бъдат равноправни партньори. Освен това, след приемането на Закона за самоуправлението от 2009 г., през 2010 г. на правителството на Гренландия е предоставена компетентност за минералите и въглеводородите.
От 1970 г. насам гренландската външна политика се формира около оказването на влияние върху външнополитическите действия на датското правителство по отношение на Гренландия и Арктика. Гренландският „Grexit“, или оттеглянето на Гренландия от Европейските общности (ЕО) през 1985 г., е особено решаващ за участието на Гренландия във външната политика. В периода 1953-1979 г. Гренландия е датски окръг, а на референдума през 1972 г. мнозинството в Гренландия гласува против присъединяването към Европейската общност, докато мнозинството в Дания гласува „за“. Поради това Гренландия става член на ЕО, като интегрирана част от Дания, на 1 януари 1973 г., независимо от гренландското мнозинство, което е против членството. Фарьорските острови, които вече имат автономно управление от 1948 г., решават да не се присъединяват към ЕО. През 1972 г. над седемдесет процента от населението на Гренландия гласува против присъединяването, но след въвеждането на гренландското местно самоуправление през 1979 г. на Гренландия е дадена възможност за нов референдум, този път през 1982 г., който води до мнозинство в полза на напускането на ЕО, с последващо оттегляне през 1985 г. През следващите три десетилетия се утвърждава гласът на гренландската външна политика и се създават дипломатически представителства в чужбина, свързани с датските посолства. Гренландия се включва в арктическата политика, включително в Арктическия съвет, и в правата на коренното население, особено в Инуитския съвет, в ООН и в други международни организации. Гренландия открива първото си представителство в Брюксел през 1992 г., а по-късно, през 2014 г., и представителството във Вашингтон, както и в Рейкявик през 2018 г. Освен това през 2021 г. е създадено представителство в Пекин, макар че официално е открито през 2023 г.
II. Вятърът на промяната – съвременното развитие
Това, което се случва в Арктика днес, засяга останалата част от света утре. Наред с други неща, изменението на климата се усеща по-ясно в Арктика, отколкото където и да било другаде по света. Топенето на ледовете и откриването на нови маршрути за плаване ще направят региона още по-достъпен през следващите десетилетия, но изменението на климата прави региона и по-уязвим. Заради по-топлия климат зимният сезон с кучешки впрягове се заменя с по-дълги сезони с открити води и преминаване към риболов и ловуване от лодки. Тъй като традиционните сезони стават ненадеждни, части от традиционната гренландска култура стават застрашени.
С три нови летища, които се строят в момента, инвестициите в инфраструктурата ще бъдат от полза не само за туризма и износа на риба, но и за инвестициите в минното дело и хидроенергетиката, които вече са във възход. Гренландия е „отворена за бизнес“, както се изрази Naalakkersuisut (правителството на Гренландия) още през 2019 г.
През декември 2019 г. датският министър-председател изрази в датския парламент (Folketinget) разбирането си, че Гренландия трябва да има повече пространство за маневриране във външната политика. И през 2020 г. Гренландия демонстрира способността си да създаде конструктивно пространство за преговори, което доведе до споразумение между Гренландия, Дания и САЩ относно Pituffik (бившата база Thule) и договора за поддръжка на базата.
Арктическа политика
През последните години в отношенията между великите сили настъпиха големи промени, включително и в арктическата зона. Руското нахлуване в Украйна оказа влияние върху отношенията в Арктика между Русия и другите арктически държави. Вследствие на войната в Украйна Гренландия се присъедини към санкциите на Европейския съюз срещу Русия, като на практика спря целия износ на морски продукти, а освен това реши да преустанови сътрудничеството с Русия, като не предоговори двустранното си споразумение за риболов с нея.
Северният полюс
През 2014 г. Гренландия и Дания представиха на Комисията на ООН по границите на континенталния шелф (CLCS) научна документация за претенции за континенталния шелф северно от Гренландия. Тя касае площ от 895 541 кв. км. Канада, Русия и Кралството имат припокриващи се претенции, в допълнение към САЩ и Норвегия, които претендират за шелфа в райони, съседни на полярния регион.
Фокусната точка на припокриващите се претенции е почти 2000-километровата подводна планинска верига, хребетът Ломоносов, който е свързан с основната скала на Гренландия. Вероятно ще изминат десетилетия, преди комисията по континенталния шелф да реши дали гренландско-датските претенции за морското дъно са научно обосновани, включително доказателството, че точката на Северния полюс е естествено продължение на гренландската територия. За Naalakkersuisut е от решаващо значение преговорите с крайбрежните държави и арктическите съседи да продължат да се водят в мирния и конструктивен дух на Декларацията от Илулисат от 2008 г. По този начин не става въпрос за борба за власт над Северния полюс, а за диалог, основан на международното право, геоложките факти и дипломатическите преговори.
Сътрудничество със Съединените щати
Американската страна обърна по-голямо внимание на централното географско положение на Гренландия в Арктика. Сътрудничеството със Съединените щати остава най-важната външна връзка на Гренландия в областта на политиката на сигурност. Сътрудничеството има много специална роля през последните години, с официални посещения и дейности, и по-специално повторното откриване на консулството на САЩ в Нуук през юни 2020 г. като конкретен резултат от новия интерес. Консулството на САЩ, в което работят както американски дипломати, така и местни служители, дава възможност за по-пряк диалог с Гренландия, засилвайки видимо сътрудничеството.
От откриването си през 2014 г. представителството на Гренландия във Вашингтон работи за насърчаване на гражданското сътрудничество между Съединените щати и Гренландия, като освен това представителството осигурява гласа на Гренландия и насърчава интересите на страната пред посолството на Кралството във Вашингтон. Развиват се и отношения на политическо равнище, включително с членове на Конгреса на САЩ. По подобен начин се развива сътрудничеството с Аляска, не само защото и Гренландия, и Аляска са част от Арктика, но и поради силните културни и езикови връзки на Гренландия с инуитите в Аляска.
Сътрудничество в областта на минералите
Американският интерес към минералите на Гренландия не е нов. Те и преди са били важни за американския пазар, тъй като криолитовата мина в Ивиттуут, особено от самото начало на нейното съществуване през XIX в., е имала за свой основен пазар Съединените щати.
През юни 2019 г. бяха сключени два меморандума за разбирателство между Гренландия и Съединените американски щати по отношение на бизнеса и суровините. В резултат на меморандумите за разбирателство в края на лятото на 2019 г. бяха извършени съвместни геоложки проучвания със самолети в Южна Гренландия, платени със средства по американски проекти. През април 2020 г. от американска страна бяха заделени и 12,1 млн. долара за по-нататъшно сътрудничество, включително в областта на минералите.
Споразуменията от 2020 г. за Питуфик и преименуването на базата
Официалното име на американската база в Северна Гренландия беше допълнително променено на 6 април 2023 г. от въздушна база Туле на космическа база Питуфик. Това трябва да се разглежда като официален жест от американска страна, който изпраща ясен сигнал, че Гренландия, признавайки своята гренландска култура и история, е приятел и партньор. По този начин той е американско признание за гренландското общество и сътрудничество, на което и двете страни отдават голямо значение.
III. Бъдеще: новата стратегия за външна политика, сигурност и отбрана 2024-2033 г.
Стратегията на страната в областта на външните отношения, сигурността и отбраната за следващите 10 години, 2024-2033 г., е публикувана през февруари 2024 г., със заглавие Гренландия в света – нищо за нас без нас.
Правителството на Гренландия се стреми преди всичко да привлича инвестиции от сходно мислещи държави, като отправната точка е партньорите да приемат и зачитат гренландските ценности и законодателство. Гренландия се стреми към засилено сътрудничество със своите съседи, както на изток, така и на запад, както с ЕС, така и със скандинавските страни и Исландия, а също и със Съединените щати и Канада.
В областта на търговията, докато правителството ще подхранва и доразвива съществуващите пазари в Европа и Източна Азия, както и ще разработва нови възможности за търговия със Северна Америка, за да намали уязвимостта на страната, да засили сигурността на доставките и да диверсифицира пазарите ѝ.
Гренландия ще развива все по-тесни отношения с чужбина, както в Арктика, така и извън нея, тъй като гренландската икономика се основава все повече на далечни пазари и международни инвеститори. Гренландия е част от Северна Америка и тя ще се стреми към по-тесни връзки както със САЩ, така и с Канада.
Стратегията, която обхваща едно десетилетие, може да бъде актуализирана при необходимост и по същество е израз на Гренландия, която в сътрудничество с други страни напредва към независимост.