Финансовите пазари си остават в блажено отрицание на множеството предсказуеми глобални кризи, които биха могли да се развихрят през тази година, особено в месеците преди президентските избори в САЩ. В допълнение към все по-очевидните рискове, свързани с изменението на климата, най-малко четири страни искат да дестабилизират САЩ отвътре.
В книгата си от 2010 г. Кризисна икономика дефинирах финансовите кризи не като „черни лебеди“ (както ги описва Насим Николас Талеб в едноименния си бестселър), а като „бели лебеди“. Според Талеб черните лебеди са събития, които възникват непредвидимо, като торнадо, от инак нормални статистически разпределения. Но аз твърдя, че поне финансовите кризи приличат по-скоро на урагани: те са напълно предсказуем резултат от предварително натрупани икономически и финансови уязвимости и политически грешки.
Има моменти, в които трябва да очакваме системата да достигне преломна точка – „момента на Мински“[1] – когато даден [икономически] бум и балон се превръщат в катастрофа и разорение. При такива събития става въпрос не за „непознати неизвестни“, а по-скоро за [добре] „познати неизвестни“.
Отвъд обичайните икономически и политически рискове, от които се притесняват повечето финансови анализатори, през тази година на хоризонта се виждат редица потенциално сеизмични бели лебеди. Всеки от тях може да предизвика тежки икономически, финансови, политически и геополитически смущения, за разлика от всичко след кризата през 2008 г.
Като начало: САЩ са потънали в ескалиращо стратегическо съперничество с поне четири неявно съюзени ревизионистични сили: Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Всички тези страни имат интерес да оспорват водения от САЩ глобален ред и 2020 може да бъде критично важна за тях, поради президентските избори в САЩ и потенциалната промяна в американските глобални политики, която може да последва.
При президента Доналд Тръмп САЩ се опитват да ограничат или дори да задействат промяна на режимите в тези четири страни, чрез икономически санкции и други средства. По същия начин, четиримата ревизионисти искат да подкопаят американската твърда и мека сила в чужбина, като дестабилизират САЩ отвътре чрез асиметрична война. Ако изборите в САЩ доведат до партизанска омраза, хаос, оспорвано преброяване на гласовете и обвинения във „фалшифицирани“ избори, толкова по-добре за съперниците на Америка. Един евентуален разпад на политическата система на САЩ би отслабил американската власт в чужбина.
Освен това някои страни имат особен интерес да отстранят Тръмп. Острата заплаха, която той представлява за иранския режим, дава на Иран всички причини да ескалира конфликта със САЩ през идещите месеци – дори ако това означава риск от широкомащабна война – при което има значителна вероятност последващият скок на цените на петрола да срине Американския фондов пазар, да задейства рецесия и с това да помрачи перспективите за преизбиране на Тръмп. Да, консенсусното мнение е, че целенасоченото убийство на [иранския генерал и шеф на тамошните тайни служби] Касем Сюлеймани е възпряло Иран, но този аргумент разбира неправилно изкривените стимули на режима. Евентуална война между САЩ и Иран е силно вероятна през тази година; настоящото спокойствие е такова преди пословичната буря.
Що се отнася до отношенията между САЩ и Китай, скорошната сделка от „първа фаза“ е само временна лепенка върху раната. Двустранната студена война по технологиите, данните, инвестициите, валутата и финансите, вече ескалира рязко. Избухването на COVID-19 затвърди позицията на онези в САЩ, които настояват за сдържане на Китай, и даде допълнителен тласък на по-широката тенденция на китайско-американското „разделяне“. По-важно е, че епидемията вероятно ще бъде много по-тежка, отколкото се очаква в момента, и прекъсването на китайската икономика ще има огромно отражение върху световните вериги за доставки – включително и фармакологичните добавки, на които Китай е критично важен доставчик – както и върху бизнес доверието, а комбинацията от всички тези фактори вероятно ще бъде много по-тежка, отколкото подсказва настоящото самодоволство на финансовите пазари.
Въпреки че китайско-американската студена война по дефиниция е конфликт с ниска интензивност, през тази година вероятно ще настъпи рязка ескалация. За някои китайски лидери не може да е случайно, че страната им преживява едновременно огромна епидемия от свински грип, тежък птичи грип, коронавирусна епидемия, политически вълнения в Хонконг, преизбиране на независимо настроената президентка на Тайван, плюс постепенно зачестяващи операции на военноморските сили на САЩ в Източното и Южнокитайско море. Независимо дали самият Китай е виновен за някои от тези кризи, гледището в Пекин клони към търсене на конспиративни обяснения.
Но в настоящия момент откритата агресия не е вариант, като се има предвид асиметрията на конвенционалните сили. Незабавният китайският отговор срещу усилията за сдържането му от страна на САЩ вероятно ще бъде под формата на кибервоенни действия. Налице са поне няколко очевидни цели. Китайските хакери (и техните руски, севернокорейски и ирански колеги) биха могли да се намесят в изборите в САЩ, като наводнят американското киберпространство с дезинформация и дълбоки фалшификати. И тъй като американският електорат вече е изключително поляризиран, то не е трудно да си представим въоръжени американци, които излизат на улиците, за да оспорват резултатите, което би довело до сериозно насилие и хаос.
Ревизионистките сили могат освен това да атакуват финансовите системи на САЩ и западните държави – включително платформата на Обществото за световна междубанкова финансова телекомуникация (SWIFT). Президентката на Европейската централна банка Кристин Лагард вече предупреди, че една евентуална кибератака срещу европейските финансови пазари може да струва $ 645.0 милиарда. Служителите по сигурността изразиха подобни опасения за САЩ, където е потенциално уязвим дори още по-широк спектър от телекомуникационна инфраструктура.
До следващата година конфликтът между САЩ и Китай може да ескалира от студена до почти гореща война. Китайският режим и икономика, силно засегнати от кризата COVID-19 и изправени пред неспокойствието на масите, ще се нуждаят от външна изкупителна жертва и вероятно ще насочат поглед към Тайван, Хонконг, Виетнам и американските военноморски позиции в Източното и Южнокитайско море, а такъв вид конфронтация лесно би могла да се превърне в ескалиращи военни инциденти. Освен това, ако се стигне до ескалация, Пекин може да пусне в ход финансовата „ядрена опция“ за дъмпинг на притежанията си от облигации на Министерството на финансите на САЩ. И тъй като американските активи представляват толкова голям дял от китайските (и в по-малка степен руските) чуждестранни резерви, китайците все повече се притесняват, че подобни активи могат да бъдат замразени чрез американски санкции (подобни на ония, които вече се използват срещу Иран и Северна Корея).
Разбира се, дъмпингът на американските облигации би възпрепятствал икономическия растеж на Китай, ако доларовите активи бъдат продадени и превърнати обратно в [китайската парична единица] реминби (в резултат на което тя би поскъпнала). Китай обаче би могъл да диверсифицира резервите си, като ги превърне в друг ликвиден актив, който е по-малко уязвим за американските първични или вторични санкции, а именно злато. Всъщност и Китай, и Русия вече се запасяват със златни резерви (както явно, така и прикрито), което обяснява 30-процентовия скок на цените на златото от началото на 2019 г.
При евентуален сценарий на разпродажба, капиталовите печалби от злато биха компенсирали всякакви загуби, възникнали от дъмпинг на държавни облигации, чиято възвращаемост би скочила нагоре, докато пазарната им цена и стойност падат. Досега пренасочването на Китай и Русия към златото протича бавно, което оставя доходността на американските облигации сравнително стабилна. Но ако тази стратегия за диверсификация се ускори, както е вероятно, това може да предизвика шок на пазара на финансите на САЩ, което пък може да доведе до рязко икономическо забавяне на страната.
САЩ, разбира се, няма да седят бездействащи, докато попадат под асиметрична атака. Те вече усилват натиска върху тези държави чрез санкции и други форми на търговски и финансови военни действия, да не говорим за собствените им способности за кибервойна, които едва ли имат равни на света. Американските кибератаки срещу четиримата им съперници ще продължат да се засилват през тази година, което ще повиши риска от първата в историята кибервойна, с последващи масови икономически, финансови и политически безредици.
Ако погледнем отвъд риска от тежки геополитически ескалации през 2020 г., налице са допълнителни средносрочни рискове, свързани с изменението на климата, които могат да предизвикат скъпи екологични бедствия. Промените в климата не са просто дремещ гигант, който ще причини икономически и финансов хаос в разстояние на десетилетия от сегашния момент. Те са заплаха тук и сега, както се вижда от нарастващата честота и тежест на екстремните метеорологични събития.
В допълнение към изменението на климата, има доказателства, че протичат отделни, по-дълбоки сеизмични събития, които водят до бързи глобални движения в магнитната полярност и ускоряване на океанските течения. Всяко от тези развития би могло да подсказва мощни промени от вид „бели лебеди“, като срутването на големи ледени маси в Антарктида или Гренландия през следващите няколко години. Вече знаем, че подводната вулканична активност се увеличава; какво би станало, ако тази тенденция се превърне в бързо морско вкиселяване и изчерпване на глобалните рибни запаси, на които разчитат милиарди хора?
Ето къде стоим в началото на 2020 г.: между САЩ и Иран вече имаше военна конфронтация, която вероятно скоро ще ескалира; Китай се намира в хватката на вирусна епидемия, която може да се превърне в глобална пандемия; кибервоенните действия продължават; основните притежатели на американски облигации усилено използват стратегии за диверсификация [влагат парите си в други ценни активи]; конференцията на Демократичната партия за президентските избори излага на показ силни разриви в опозицията срещу Тръмп и още отсега поставя под съмнение процесите на преброяване на гласовете; съперничеството между САЩ и четирите ревизионистични сили ескалира; нарастват реалните разходи, свързани с изменението на климата и други тенденции в околната среда.
Този списък едва ли е изчерпателен, но посочва какво може разумно да се очаква за 2020 г. Междувременно финансовите пазари си остават в блажено отрицание на рисковете, убедени, че големите икономики и глобалните пазари ще имат спокойна, ако не и щастлива година.
[1] По името на Марвин Мински (1927–2016) – американски когнитивен изследовател и експерт в областта на изкуствения интелект. Бел. пр.
