От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Ще ви разкажа една история, която ще ви се стори много позната. Защото всички истории се повтарят, но поради непонятни причини човек така и не научава уроците от тях. Или може би не иска, когато не му изнася?

Да хванем машината на времето и да пропътуваме няколко десетилетия назад. Годината е 1953-та, а мястото е Техеран, Иран. По това време силният човек в персийската страна е Мохамед Мосадък, демократично избран премиер, който и до днес за много иранци си остава символ, далечен блян за светска държава. Мосадък завършва образованието си в Париж, бил е изключително широко скроен и мечтаел за светска и икономически стабилна страна, която да бъде отделена от религията и да поеме по свой автономен път на развитие. Като средство за справяне с бедността, неграмотността и слабата инфраструктура той виждал в петролните залежи, които да послужат за изграждане на работеща индустрия. Затова Мосадък национализирал природните богатства и анулирал договорите за концесии с британските компании, които контролирали и като пиявици изсмуквали петрола, оставяйки трохите за иранската държава.

За Великобритания това е бил сериозен удар и те се постарали да използват политическите и колониалните си връзки, за да наложат ембарго над Иран спрямо износа на петрол, като успели да го ограничат до минимум. Въпреки този икономически и политически рекет, Мосадък си оставал изключително влиятелна политическа фигура, популярна най-вече в големите градове и сред интелигенцията.

Великобритания и САЩ започват да нервничат и организират заговор, като ЦРУ стартира операция „Аякс“, която има за цел да свали Мосадък от власт и да сложи марионетно правителство. Операция „Аякс“ не е поредната теория на конспирациите, а исторически факт, официално разсекретен и признат от ЦРУ едва половин век по-късно, като детайли можете да намерите както в „Ню Йорк Таймс“, електронни източници като Уикипедия, така и из цялото уеб пространство.

 

Mosadegh Younghood Fars Governor
Мохамед Мосадък

 

Американците вкарват агенти в Иран, които започват да насъскват религиозните и консервативни общества срещу Мосадък, възползвайки се от ниската популярност на светския и демократично настроен премиер сред тях. ЦРУ налива милиони долари за пропаганда, описвайки премиера като диктатор и антирелигиозен комунист. Тогавашният шах-марионетка, Реза Пехлави, е натиснат да свали Мосадък от власт, но безхарактерният монарх се страхува от влиянието на премиера сред масите, които могат да предизвикат бунт, както и от законността на подобен акт, затова отказва. Западът увеличава натиска върху шаха, подкупвайки членове на семейството му, и така през август 1953 Пехлави страхливо бяга в Рим и оттам обявява свалянето на Мосадък. Последват дирижирани от ЦРУ кървави демонстрации, митинги и сблъсъци между роялисти и антироялисти, като американците организирали палежи на джамии и внасяли масов хаос, който настроил религиозните общности срещу премиера. През това време западният алианс подкупва военните, които се намесват и нанасят удари срещу резиденцията на Мосадък, но той остава жив. По-късно той подава оставка. Основна фигура в свалянето на премиера е Шабан Джафари, който заедно с тогавашния вътрешен министър Фазлолах Захеди, подписва нов договор за концесия със САЩ и Великобритания. Последователите и приближените на Мосадък са преследвани, жестоко малтретирани и екзекутирани. Нужно ли е да споменавам, че Джафари след ислямската революция бяга в Америка?


Small Ad GF 1

Днес много анализатори отвъд Океана признават, че изхвърлянето от власт на Мосадък е една от най-големите грешки на американската дипломация. Защото такава политика „управлявай-или-разрушавай“ в крайна сметка докарва аятоласите на власт в Иран.

––

Поуката? Петрол. Всичко се върти около него. Никой не се интересува от хората в района, а големите сили са готови да напоят земята с кръв, да качват и свалят управници, и в същото време да се показват из медиите и със загрижени лица, безчувствени стъклени очи, като малки деца, да обясняват как спасяват света и се борят срещу „лошите“.

––

Половин век по-късно историята се повтаря. Башар Асад, завършил във Великобритания, застава начело на Сирия, давайки знак, че той е дори по-секуларистки настроен от баща си. Забранява бурките, спира социалните помощи на семейства с над три деца, извършва реформи, подпомагайки занаятчийството и производството, ограничава влиянието на имамите. В Сирия се произвеждаха местни марки телевизори, хладилници, лекарства и текстилни продукти, а страната се превърна в регионален лидер по износ на някои селскостопански култури. Сирия прие и над 2 милиона иракски бежанци, без да построи нито един лагер, като близо 500 хиляди от тях са иракски християни. Всичко щеше да е наред, ако Башар бе приел да стане васал и изпълнил саудитско-турския петролен проект, дирижиран от САЩ, и ако се бе отказал от левантийските находища в Средиземно море.

 

Dmitry Medvedev in Syria 10 May 2010 5 (1)
Асад с руския президент Дмитрий Медведев, Сирия, 2010 г.
Снимка: Wikipedia

 

В този проект обаче Сирия щеше да е просто посредник, безгласна страна. Вместо това Асад подписва споразумение с Иран и Ирак (дирижирано от Русия), което превръща Сирия не просто в свидетел, а и в основен участник и разпределител на ресурсите в района, измествайки Турция от тази роля. Впоследствие алауитът Асад е обявен за шизофреничен диктатор, използвал химическо оръжие срещу деца (номерът с химическото оръжие мина за Ирак и се опитаха да го пробутат и в Сирия) и тероризиращ собствения си народ. Въпреки че бунтовниците са тези, които разпорват хора и им ядат сърцата пред камери, те са тези, които затварят в клетка 50 деца и ги изгарят живи, защото са християни, те са тези, които използват жени за секс-робини, преди да бъдат заклани, те са тези, които ползват химическо оръжие, деца-войници, и те са тези, които крещят „Алаху Акбар“ във всички техни клипове.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В пропагандата се включиха и хубавците от катарската телевизия Ал-Джазира, които на фона на демонстрации в подкрепа на Асад, бяха записали скандирания „Народът иска падането на режима“ от протестиращите на площада Тахрир в Кайро и ги насложили така, че да изглежда, че протестът е против Асад. Нищо че знамената бяха с две зелени звезди, а не с три червени, каквито са флаговете на опозицията. Но това обиколи целия свят или, както казва Тери Пратчет, докато истината си обуе обувките, лъжата е обиколила света няколко пъти. САЩ, заедно със съюзниците си от Саудитска Арабия и Катар, хвърля милиони за пропаганда и настройване на сунитите срещу неверниците алауити и християни в Сирия.

––

Когато извадите карта и поставите находищата в района, постепенно целият пъзел се нарежда. Каква е ролята на Ердоган? Абсолютно същата като на Шабан Джафари преди малко повече от половин век. Случайност ли е близостта на Ердоган с бившия лидер на талибаните Гулбуддин Хекматяр? Случайност ли е, че неговият син Билал е петролен магнат, замесен с търговията в района, а интернет е залят с множество негови снимки, на които е в компанията на брадати екземпляри? Случайност ли е, че изпадналият в истерия Ердоган заповяда да свалят руския изтребител, след като руснаците взривиха няколко петролни кладенеца на ИД? Билал Ердоган официално заявява, че, видите ли, купувал петрола от кюрдите в Ирак, а не от ИД, а търгашите от иракски Кюрдистан послушно кимат с глава на твърденията. В отговор Русия веднага удари цяла редица тирове, пренасящи нефт за Турция, а бесният турски президент от яд и безсилие започва да обяснява на света, че руснаците са комунисти и че те са били тези, които купували петрола от ИД, и едва ли не те са създали джихадистката организация. Доста нелогично обяснение, като се има предвид, че именно Ердоган е мюсюлмански брат с тесни връзки със саудитските управници, а и това обяснява неговата невъздържана реакция при свалянето на лидера на Мюсюлманското братство и вече бивш президент на Египет, Мохамед Морси. Турският политик стигна дотам, че нарече генерал Сиси с вече баналното „диктатор“, който незаконно свалил Морси, но и това си има своето обяснение. Сиси премахна преференциите, които имаше Турция при използването на Суецкия канал, и прекъсна изгодната им търговия със Саудитска Арабия. Това накара Ердоган да използва пътищата и териториите на ИД, а финансирането им от Турция бе дори признато от американския вицепрезидент Джо Байдън.

 

Erdogan gesturing Rabia
Ердоган. Снимка:Wikipedia

 

На всеки му е ясно какво представлява Ердоган. Ето какво заявява той: „Западняците обичат петрола, златото, диамантите и евтината работна ръка на мюсюлманския свят. Те са доволни от конфликтите, борбите и кавгите в Близкия изток. Повярвайте ми, те не ни харесват. Те се правят на наши приятели, но желаят смъртта ни. Те искат да виждат как умират нашите деца“. Ердоган също вярва, че мюсюлмани първи са открили Америка, а и също така, че османците са стъпили първи на Луната. Според него Хасан Челеби, османската човек-ракета, е извършил първия успешен пилотиран полет с ракета през 1635 г. „Защо не вярвате на тези неща? Защото никога не сте вярвали, че един мюсюлманин може да направи такова нещо“, казва сърдито Ердоган. „Това твърдение не е нещо ново. Редица учени в Турция, както и в останалата част на света, се съгласяват с тези твърдения и вярвам, че те са прави. НАСА вероятно е унищожила голяма част от веществените доказателства за успеха на османската авиация по време на мисията на „Аполо 11“, но ние ще се опитаме да намерим някакви останали такива, които са се запазили.“ При атентатите в Париж срещу редакцията на Шарли Ебдо турският президент заяви, че това е конспирация, извършена от европейците, за да очернят за пореден път мюсюлманите и не присъства в похода, организиран от европейските лидери. На всичкото отгоре, европейците сериозно смятат да вкарат ердоганска Турция в ЕС, при всичките коментари на техния президент за жените, забрадките и социалната мрежа „Туитър“, както преследванията срещу критикуващите го журналисти и осъждането на най-големия турски писател Орхан Памук. О, Европо, къде отиде стремежът ти за свобода на словото, еманципацията на жената и равенството, къде отиде светското ти начало? Или всичко ще бъде продадено за няколко тръби от Саудитска Арабия и Катар, които да минават през Ирак и Сирия и да бъдат разпределени от Турция? Това ли е бъдещето на Европа? Вкарването на шериат срещу петрол? Разрушаване на държави, неудобни управления и потапянето им в кръв?

Наистина ли светът е толкова стерилен и безчувствен? Разбира се, че всяка критика спрямо САЩ ще бъде маркирана като „комунистическа пропаганда“ и всеки стремеж да се покаже истината като „лъжи“. Може би е добре на място да отидете в християнските градове в Сирия и да видите какво се случва там. Не за да откриете истината, а да видите какво очаква Европа, ако продължава с лицемерната си политика и с толерирането на нетолерантна идеология и нейното използване за геополитически и икономически цели. Уроците от миналото не се научават.

Източник

Дахер Фарид Дахер е сириец, който живее в България. Дахер е на 31 години, работи в БАН и живее в София. В момента е един от най-популярните книжни блогъри у нас. В същото време поддържа друг, отново изключително популярен, хумористичен блог за „нещата от живота“ и кино. Третият му блог се казва „Истината за Сирия“. Там Дахер публикува статии по темата на английски и български език.

Pin It

Прочетете още...