Интервюто води Тобиас Хюлсвит, FAZ
До скоро не разполагахме с възможности да премахнем привидната неизбежност на телесното западане и смъртта. Нашето съзнание обаче ни се струва непреходно, то ни изглежда вечно. И въпреки това трябва непрекъснато да наблюдаваме как хората умират. И така ние сме развили различни теории относно това защо хората живеят вечно, дори и когато техният живот ни изглежда ограничен във времето: прераждане, живот на небето или в паметта на поколенията. И си измисляме философски аргументи защо смъртта е нещо положително и освобождаващо и защо не добре, ако се опитваме да продължим живота до безкрайност.
Потискането на факта, че смъртта е една безкрайно ужасяваща представа (да не говорим пък за живота, който си отива с нея) е нещо широко разпространено. Ние просто се придържаме сляпо към рационалните обяснения, които ни позволяват да продължаваме пред лицето на приближаващата трагедия. И докато не разполагахме с алтернативи, това вероятно е било нещо разумно. Но днес вече имаме алтернатива. Дори и ако не разполагаме с необходимите средства, то поне притежаваме знанието за това как да преживеем до момента, в който ще ги имаме. С днешното познание дори хората от моето поколение ще бъдат в добра форма след петнайсет години (Кързуайл е роден през 1948 г., бел. пр.). А тогава вече ще бъде възможно да модифицираме биологическата си програма, за да живеем до момента, в който нанотехнологията ще ни позволи да живеем вечно.
Страхът пред смъртта ли беше изходният пункт на вашата работа?
Не. Моето мислене има два източника. Аз съм изобретател и моите продукти трябва да имат точен тайминг. Повечето изобретатели пропадат не защото техните идеи са лоши, а защото техният тайминг е погрешен. Именно затова аз изследвах технологическите тенденции и видях, че развитието на сметачните процеси и повишаването на мощността на комуникационните технологии са предсказуеми. Днес работя с десет души, които събират данни от различни области, въз основа на които ние развиваме математически модели. Те ни позволяват по-точни прогнози. По този начин напоследък разработихме една машина за четене в джобен формат, предназначена за слепи хора.
През 2002 изчислихме, че необходимата за това техника ще ни бъде достъпна през 2006 – в правилната големина, с необходимата мощност и на достъпна цена. Ето защо започнахме развойната работа през 2002, за да бъдем готови с продукта през 2006. Със същите математически модели днес вече сме в състояние да гледаме напред не само с пет или десет, но и с двайсет, трийсет години. Поради експлозивната природа на ускореното техническо развитие и защото в основата на това развитие се намират информационните технологии, аз стигнах до извода, че през 2045 ще достигнем едно извънредно състояние: събитието, отвъд което ние днес не можем да гледаме в бъдещето, тъй като тогава изкуствената интелигентност ще надмине човешката.
Вие споменахте и един втори източник …
Той произлиза от това, че на 35 годишна възраст аз се разболях от диабет тип II. Традиционното лечение само влоши нещата. Ето защо аз подходих към проблема като инженер и учен. Събрах информация и излекувах диабета си чрез хранителни добавки и промени в начина на живот; днес вече съм напълно свободен от каквито и да било симптоми. Тогава разбрах, че здравословните проблеми могат да бъдат решени с правилната комбинация от идеи. И ако това е възможно с диабета, то тогава е възможно, или поне аз го мога, с всяка болест.
Накрая получих още един здравословен проблем: така наречената средна възраст, онова ускорено остаряване, което настъпва около петдесет години. Мисля, че преодолях и това предизвикателство. При различни тестове за възраст при мен винаги се появява резултат 40, макар че съм на 60 години. Измервам редовно шестдесет различни кръвни стойности, освен това паметта, реакциите и способността си за усещане. След петнайсет години, когато ще съм на 75, бих искал да бъда на биологическа възраст от 38. Тогава ще можем да препрограмираме собствената си биохимия, а след това ще се появят наноботите, микроскопични роботи, които ще можем да въвеждаме в кръвообращението си.
Считате ли се за основател на нова религия?
Всички големи религии са възникнали в пред-научни времена. Те ни казват нещо относно човечеството, като ни показват кое е важното за нас: ние искаме да победим смъртта, болестите и страданието. Те ни дават разбиране за целите на човечеството, но тогава още не сме разполагали със средствата, необходими за да можем действително да постигнем нещо в тази насока. Аз изхождам не от религиозни заповеди или представи за това какъв трябва да бъде животът. Моите идеи имат научна основа. Може би те звучат подобно на някои религии, поне що се отнася до желанието да се победят смъртта и страданието, както и нашите човешки ограничения.
Но те се основават не на вяра, а на научно наблюдение върху технологически тенденции, както и на изследвания относно въпроса защо технологиите се развиват по един определен начин и доколко това развитие представлява продължение на еволюцията, която ги е направила възможни – и какво означава за нас всичко това. Може би в религиите е получило израз прозрението, че някой ден действително ще притежаваме средствата, необходими за преодоляването на смъртта. Техните основатели не са имали ни най-малка представа как може да стане това, но сигурно са чувствали, че някакъв начин трябва да има. Може би моите мисли са просто амалгама от религиозни цели – трансцендентност и освобождаване от страдание и смърт – но те се основават на една реална и практическа представа за това как тези цели могат да бъдат постигнати.
Ще бъдем ли в състояние чрез обвързването на хора и изкуствен интелект да пренасяме знание и дори лични преживявания директно от мозък в мозък?
Изглежда, че нашето тяло притежава фиксирана физическа форма. Нашият мозък е затворен в череп и не се припокрива физически с други мозъци. Ето защо ние се придържаме към представата за уникалната идентичност на всеки индивид. Но компютрите са по-различни. Може да се вземе един милион от тях и да се направи от тях един-единствен процесор, след което отново да се направят обратно един милион компютри. С други думи: компютрите могат без проблеми да се свързват с други компютри, заедно с цялата си идентичност и софтуер, а след това отново да се изолират. Идентичността на един компютър се базира на неговия софтуер. Когато вашият компютър умре, можете просто да препишете софтуера от бекъп или от друг компютър – и компютъра ви е отново жив.
По отношение на самите себе си ние живеем с представата, че софтуерът трябва да умре когато се повреди хардуерът. Защото смъртта е именно това – хардуерът е непоправимо повреден. При компютрите обаче нямаме такива очаквания. А това значи, че ако отхвърляме биологията си все повече и повече, ставайки все по-подобни на компютри и обвързвайки се с нашите компютри до степен, при която в края на краищата компютърната част от нашия интелект е милиард пъти по-мощна от биологичната част, ще притежаваме същите способности като тях. Ние ще можем да смесваме интелигентността си едни с други, а след това да се разделяме едни от други, както го правят днес компютрите. Когато бъдем в състояние да проникнем по-дълбоко в съзнанието на някой друг човек, свързвайки се по най-интимен начин, с помощта на небиологичен интелект, то това сигурно ще се отрази много положително върху способността ни за съчувствие и взаимно разбиране.
Далай Лама сигурно и днес вече чувства универсалната свързаност на хората. Но защо ние, останалите, да се чувстваме по-добре от нещо такова в бъдещето, което описвате, след като не го можем днес?
Ние и днес споделяме знание и идеи чрез езика и сме в състояние да съпреживяваме с други хора. И ние вече познаваме мозъчните структури, които до известна степен ни позволяват такова съпреживяване. Освен това вече притежаваме известна способност да свързваме мисленето си в мисловни единици, които се състоят от различни хора. Комуникационни технологии като интернет ни позволяват да комуникираме в целия свят и да създаваме общности, които допреди няколко десетилетия изобщо не съществуваха. Това са дълбоко демократизиращи технологии. Когато казвате, че Далай Лама и днес вече изпитва универсалната свързаност на хората – добре, неговата способност за съпреживяване може и да е по-добре развита отколкото при останалите хора, но в края на краищата и той е само човек. Неговата способност да се постави в нечие чуждо състояние също е ограничена. И той не може да чете мисли.
За да забавите процеса на остаряване, вие вземате всеки ден по 250 допълващи храната таблетки.
Междувременно съм надолу до 200, поради увеличаване на ефективността. Във всеки случай аз вземам не просто някакви средства, ръководен от суеверие или мъгляви представи. Моята програма е много консервативна, дори и ако изглежда малко агресивна. Зад всичко, което правя и препоръчвам, стоят научни доказателства. И ако нещо е оспорвано с право, като например хормоните на човешкия растеж, то аз не го вземам, нито пък препоръчвам. Не експериментирам и със средства, за чието въздействие не знаем достатъчно. Освен това, както вече казах, провеждам редовни тестове, за да видя как ми се отразява всичко това. Правя го от двайсет години насам и се чувствам много добре. Нивото ми на холестерин, което преди двайсет години се намираше при 2,80, днес е при 1,30. Мога да изредя още много стойности, които са идеално поставени. Стойностите на хормоните ми са като при човек на 30 или 40 години, а съм на 60. Спя добре и все още съм много продуктивен.
Кога гълтате всички тия хапчета?
Разпределям ги в течение на целия ден.
Мислите ли понякога, че смъртта би могла да бъде едно интересно преживяване, което бихте могли да пропуснете?
(Размисля дълго.) Хм, едва ли може да се знае как изглежда това преживяване.
Аз познавам дори хора, които казват, че това ще бъде грандиозно преживяване.
(Смее се.) И какво се случва след това? Нали има хора, които са минали през този процес, които са били обявени за клинично мъртви, а след това са се върнали към живота. Те не съобщават за нищо трансцедентално. Ако там има някакви хубави процеси, то ще можем да ги направим познаваеми и без да умираме. Трябва само да разберем що за процеси са това. Мисля, че нагласата на хората, за които говорите, е просто още един опит за рационализиране, за да си втълпят, че смъртта е нещо хубаво, за да не бъдат принудени да се сблъскат с факта, че всъщност тя е нещо ужасно.
Папата каза, цитирайки философа Габриел Марсел: „Да каем на някой човек ‚обичам те‘ означава: отказвам да приема твоята смърт, протестирам срещу твоята смърт“. Ще съществува ли любовта и когато престанем да умираме?
Да изгубите някого, когото обичате, е най-голямата от всички болки. Ние обичаме някого не защото той е мъртъв или защото ще умре. Любовта е по-скоро висшата форма на живота. Тя е най-доброто средство, с което разполагаме, за да се слеем с един друг човек, и този начин за сливане ще стане в бъдеще още по-интензивен. Смъртта не съдейства на любовта, тя ни открадва любовта.
