Електронната книга съвсем не е еманацията на дигиталните произведения. Нито е безсмъртна, нито е без недостатъци. Така че е време да мислим върху хипотезата за края на електронната книга като книга – за разпада ѝ като „книга“ и движението ѝ към „не-книга“. Ключова причина за тази тенденция са иновациите в ролята им на „подривни технологии“ спрямо амбициите на електронната книга да пребъде като по-успешния носител на знание от печатната. Хипотезата може да се изрази и метафорично – надвиснал е Дамоклев меч над е-книгата.
Но защо масовата теза е, че не е възможно да идва краят на електронната книга? Масата може би има основание да се надява, че е-книгите имат светло бъдеще, защото са на път да постигнат всички мечти на читателите – удобство, преносимост, безплатност, избор, неизчерпаемост, мултимедийност. Но бариерата пред обективните преценки е липсата на научна дефиниция за е-книга. За успешен опит за правна дефиниция се води дадената в британския Digital Economy Act 2010: Произведение в електронна форма, различно от аудиокнига и съдържащо предимно (или комбинация от) написано или изговорено слово или статични изображения. Но традиционалистите трудно ще се съгласят, че в една „книга“ може да има говор
Всяко начало има и край
Нека разгледаме логичните основания да говорим за край на електронната книга:
– Край на е-книгата може да има съвсем формално, по генеалогичната ѝ логика, защото тя има и свое начало.
През 1971 г., когато Майкъл С. Харт стартира проекта „Гутенберг“ и дигитализира „Декларацията на независимостта“ на САЩ, тя става първата е-книга в света.
– Край на е-книгата може да има, защото тя е само фаза в еволюцията на общонаучната категория „книга“. Така, както е дошъл краят и на глинената книга, и на папирусната книга, както заради удобствата на аудиокнигата наближава краят и на брайловата книга (фиг. 1).
– Край на е-книгата може да има, както имат край и немалко вече „мъртви“ езици в автентичното си звучене като санскрит, шумерски, акадски (асиро-вавилонски), древноегипетски, арамейски (езикът на Исус).
– Край на е-книгата може да има, както дойде краят на морзовата азбука и другите „мъртви“ технологии – телетекстът, аудиокасетите, масовият Walkman, цифровите фотоапарати за моментна снимка Polaroid, пейджърът. Както се задава и краят на хард-дисковете. Както се прогнозира и краят на четците за е-книги.
– Край на е-книгата е „разиграването“ ѝ, т.е. превръщането ѝ в игра. Електронните четци и таблетите вече размиват границата между игра и четене, игра и учене, игра и изпитване.
– Край на е-книгата е отварянето й за променливо съдържание, т.е. превръщането й в оперативен канал за текущо, непостоянно цифрово съдържание.
– Краят на е-книгата ще дойде с изравняването ѝ с електронна медия, т.е. с превръщането й в еквивалент на телевизия и радио, и по-специално в „нелинейна медийна услуга по заявка“ (съгласно чл. 3 от Закона за радиото и телевизията).
фиг. 1. Място на е-книгата в генеалогията на книгата[1]
– Краят на е-книгата ще дойде с края на комерсиалния издател на е-книги – по аналогия с края на славата на часовникарската фирма „Омега“, след като изневерява на занаята и започва да произвежда електронни часовници.
Хипотезата за края на електронната книга, която ще проследим в актуален план, има два аспекта: 1) краят на комерсиалната е-книга и 2) краят на е-книгата като категория „книга“.
Причини и симптоми за края на комерсиалната е-книга
Преходът от стадия „print-capitalism“ (при който „печатането на думи“ стана комерсиално и средство за забогатяване) към стадия на безплатността („freeconomic“) се извършва от множащите се днес модели за доброволно, незадължително плащане. Опциите пред читателите в интернет „плати, колкото искаш“, „пробвай, преди да купиш“ и др. под. са едни от симптомите за края на комерсиалната е-книга.
Себестойността на е-книгата. От позицията на независим български издател финансово обосновано производство на е-книга без печатна такава е немислимо. Инвестицията в е-книга е равна на инвестицията в печатна, единствено без разходите за хартия и печат. Но от самостоятелната е-книга (на цена около 6 лв.) издателят е на загуба по две причини: 1) делът от продажбата на е-книгата за издателя е само 30%, което не покрива инвестицията, и 2) защото рядко продава повече от 6 бр. за една година.
Данъкът върху продажбите на мобилните устройства за комуникация – смартфони, таблети, четци за е-книги (намеренията са на правителството на Франция от 2013 г.), също е очакван причинител на края на платената електронна книга.
Внезапният спад в прираста на пазара на електронни книги през 2012-2013 г. е симптом и за края на платената е-книга. Статистиката за САЩ (2011-2012) беше обявена на конференцията „If Book then“ (The future of publishing) в Милано на 19 март 2013 г. от името на групата на италианските специалисти по пазара на е-книги Bookrepublic.it и агенцията за пазарна информация AT Kearney. От изследването им става очевидна съвсем новата динамика в ръста на пазара на е-книги в САЩ. Прирастът е станал по-скромен: от 2011 до 2012 г., за разлика от предходните години, е само около 32% (докато Европа тепърва е достигнала небивалите 200%). Което означава, че ако следим държавата, задала високите очаквания за печалби от е-книги, трябва да имаме предвид, че ентусиазмът е утихнал и прогнозите преминават към по-спокойна фаза[2]. Вероятно интересът към стандартните е-книги днес достига своя критичен праг.
Нестабилната цена на е-книгата е симптом и за края на платената е-книга. Още през 2013 г. най-популярният рефрен беше: рекорден спад на средната цена за заглавията от списъка на електронните бестселъри. Динамичният пазар на електронни книги в САЩ е пръв свидетел на тези промени. Първият рекорден спад в средната цена на е-книгите беше отчетен през април 2013 г. – от $8,00 в началото на месеца до $6,58 в края на месеца. Седмица по-късно се качи отново на $8,00 (фиг. 2). Тоест само за една седмица средната цена на един бестселър се е променяла с около 25% от крайната цена[3]. Тенденцията е проследена от Каталина Събева, директор на литературна агенция „Антея“: „Безспорна тенденция на пазара на електронни книги е бавният, но сигурен ход на цената надолу. Например само през юни средната цена беше $6,77 а през август – $6,53 Няма такава тенденция на пазара на хартиени книги.“[4].
Фиг. 2. Първият рекорден спад в средната цена на е-книгите (април 2013 г.)
Ръст в търсенето на безплатни е-книги. Тенденциите в онлайн интереса към безплатни книги могат да се следят с инструмента Google Trends. Например при търсене за електронни книги на български език за периода май 2012 – май 2014 г. се отчита активно търсене на „безплатни електронни книги“ – повишението му е с 250%.
Е-книгите по абонамент. Краят на комерсиалната е-книга може да дойде за сметка на превръщането на книгата от стока в услуга, подобно на библиотечното обслужване срещу месечна или годишна такса. На крачка от безплатността са разрастващите се услуги за абонаментен достъп до електронни книги, които обслужват читателите на принципа на стрийминг технологията – Oyster, Scribd, Read Petite, Kindle Unlimited на Amazon. Де-факто читателите плащат не за книги, а за четене чрез удобни и модерни мобилни устройства.
Безплатен електронен аналог на купена печатна книга. Симптом за края на платената е-книга са услуги като Amazon Matchbook на Amazon, която предлага на ниски цени електронния аналог на закупени печатни книги, и BitLit, която предлага безплатен или с намалена цена електронен аналог на притежавана от читателя печатна книга, лично подписана и изпратена като снимка.
„Безплатно – това е просто друг начин да се правят пари“, гласи един от постулатите в доклада „Anarconomy“ на Копенхагенския институт за изследване на бъдещето от 2009 г. „Всичко, което може да бъде дигитализирано, ще бъде дигитализирано, а цената на дигиталните стоки ще се стреми към нула“, пише още в доклада по отношение на тенденциите към 2025 г. Същата прогноза дава и британският писател Ивън Морисън в доклада си на международния фестивал на книгата в Единбург (2011): „рано или късно е-контентът ще стане безплатен, искаме или не“[5].
Нарушаването на правата на читателя. Читателят е основен фактор в системата на книгата и има капацитет да променя книгоиздаването. Съществува хипотеза, че съобразяването с правата на читателя стимулира по-бързото развитие и на самото книгоиздаване. И обратно – нарушаването на правата на читателя може да доведе до провал на някои нововъведения, на революционни издателски бизнес модели и на конкретни книгоиздателства.
Засега можем да регистрираме 7 вектора на нарушаване на читателските права с е-книгата: 1) ограничаване на свободата на клиента-читател; 2) книги със срок на годност, малотрайни и „самоубиващи се“ книги чрез технологията „цифрова смърт“ (digital death); 3) изчезване на файл на е-книга (book disappear); 4) шпиониране на читателското поведение и незащитеност на личната информация; 5) намеса в модалността на линейното четене с вмъкване на реклами в е-книгите; 6) ръст на грешките в е-книгите; 7) зависимости от технически устройства, от електрозахранване и др. Нека осмислим някои от изброените.
Е-книгата ограничава свободата на читателя
При закупуване на електронна книга от Amazon се изисква клиентска идентификация, примерен лиценз, който налага ограничения при използването на книгата; форматът (файловия) на книгата е таен с цел по принуда да се ползва продукт само от този производител, а и за да
се чете, е необходим собственически софтуер; копирането на книги е невъзможно, невъзможно е препродаването или даването назаем, невъзможно е разпечатването и повторното получаване на файловете при смяна на устройството или неговата повреда. Amazon има възможност за отдалечено изтриване на книги. Дефакто читателят не купува книга, не притежава книгата, а плаща само за достъп до нея.
Е-книгата допуска шпиониране на читателското поведение и незащитеност на личната информация. Четецът събира информация за читателя и неговите навици. Човек има право да чете уединено и да бъде анонимен.
При печатната книга това е възможно – читателят може да плати в брой за покупката, да я скрие, да я прочете или да не я прочете. При покупката на електронна книга платформи като Amazon и Google могат да следят, анализират и разкриват информация за своите потребители.
Недоволство от вмъкване на реклами в е-книгите. Съществуват предположения, че крайната цел на Amazon е да направи всички книги безплатни, но с вмъкнати в тях реклами. Това ще унищожи независимостта на писмеността и културата на книгата. Целият смисъл на написването на една книга ще се промени. Вместо да бъде сделка между писател и читател, книгата става зависима от спонсори, които трябва да бъдат ухажвани с книги. Краят на играта ще гласи: това, което не може да получи реклами, няма да се публикува.
Ръстът на грешките в е-книгите е сериозен симпом за края на комерсиалната е-книга. Тук влизат и продажбите на дефектни – „развалени“ книги, и ръстът на недоволството сред читателите, активирането на рекламациите и исканията за обезщетения или компенсации за „проблемни“ книги. Немаловажен проблем е и неглижирането на пагинацията в е-книгите. Читателят изследовател, аналитик, учен, юрист и т.н. се нуждае от цитат и точни координати, точна локализация на този цитат, която да не е манипулируема и да е една и съща за всички читатели по света. С е-книгите за различните видове четци сме на границата на хаоса в доказателствения материал.
Експертен и родителски отпор срещу е-книгите. Очертава се политика на въздържане от е-книги за децата. Изследване на Националния тръст за грамотността в Обединеното кралство от 15 май 2013 г. установи за първи път, че децата четат повече на компютри и други електронни устройства (iPad и Kindle), отколкото печатни книги, списания, вестници и комикси. А това е потенциално опасно за четивната им грамотност. Джонатан Дъглас, директор на Тръста, каза в изявление: „Загрижени сме от констатацията, че децата, които четат само на екран, съвсем не са силни читатели, нито силни ученици. От Тръста настояват родителите да осигуряват на децата си книги в печатна форма, ако искат да станат страстни читатели и да достигнат пълния си потенциал в училище. Призовават за здравословен баланс в достъпа до книги на технологични устройства и за въздържане от е-книги за децата[6].
Читателски отпор срещу е-книгите. Студентите в САЩ искат печатни учебници, а не електронни четци. В продължение на 4 години, в резултат на 3 проучвания от 2008, 2010 и 2011 г. се установява една и съща нагласа – американските студенти се отнасят към е-книгите без ентусиазъм. 75% от студентите продължават да избират печатните учебници[7]. Тази лоялност към хартиените издания си има причини: 1) Неудобство на форматите на е-книгите и на екрана на четците за специфичното студентско, изследователско или научно четене. Повечето четци с електронно мастило са проектирани главно за четене на художествена литература, а потребностите на студентите изобщо не са предвидени. 2) Съществуващите електронни четци са с несъвършен потребителски интерфейс, инструментите за водене на бележки са прекалено ограничени и неудобни и не е възможно сортиране на файловете в папки. 3) Електронните книги не са пригодени за запомняне на сложни концепции. Напротив, читателите споделят, че изпадат в „моменти на електронна забрава“. 4) Във всички случаи категорично не можеш да си представиш „камара“ от електронни книги.
Причини за края на електронната книга като „книга“
Електронната книга е нов medium – природно и морфологично нов медиен носител, и трябва внимателно да бъде оценена като такъв. Дигиталният подход на издаване на съдържание не е прехвърлянето му върху някакъв аналог на печатната книга. Един предпечатен файл не може да бъде електронна книга. Тя е нов род книга – нова парадигма в писането и четенето.
Но има граница, отвъд която е-книгата престава да бъде книга.
Какво значи да се премине границата на категорията „книга“? Нека вземем медиологичната дефиниция за книга – форматирана среда за възприемане на трайни знания, т.е. при осмислянето на книгата като медия тя безспорно трябва да бъде затворена, фиксирана, завършена, финализирана и неизменяема дуалистична цялост (форма и съдържание).
Най-сериозната причина за анулирането на електронната книга като „книга“ е факторът изменяемост, непостоянност на съдържанието.
Следователно, кога е-книгата престава да бъде „книга“?
Когато е-книгата разруши дефинитивния си белег „форматирана среда“ и премине в „отворен“ тип медия – в нещо като продължаващо издание в електронна форма (съгласно определенията на НСИ[8]). Когато е-книгата престане да бъде „книга“ по дефиниция и премине в „отворен“ за манипулиране формат – т.нар. Continually updated resource (непрекъснато обновяващ се ресурс).
Когато е-книгата допусне манипулиране и на съдържанието си, с основание можем да говорим за край на книгата. Пример за податливостта на електронния формат на съдържателни промени дава Умберто Еко с „Война и мир“ и „Ана Каренина“ – ако читателят може да променя сюжета, неминуемо поуката, аксиомата, законът на живота се заличават. Пример за манипулиране на съдържанието в дигитална среда ни дадоха и рекламните клипове на Vivacom (от 23,04.2013 г.) с лозунга „Сам създаваш своята приказка“, в които демонстрираха своеволията, които потребителят има Власт да извърши върху „Червената шапчица“, „Баба Яга“, „Пинокио и Прасчо“.
Книгите вече са потоци, които се вливат в личните ни компютри, както се влива новинарският поток чрез RSS каналите или както тече лентата във Facebook. Книгите се „втечниха“ и чрез абонаментните модели за достъп до електронни книги (Oyster, Scribd, Read Petite), които обслужват читателите с безлимитно съдържание на принципа на стрийминг технологията. С вливането на книгата като система към другите медийни системи класическата дефиниция за книгата като артефакт вече е неприложима.
За електронна „книга“ Все по-трудно ще се говори. Вместо на термина „книга“, новият продукт ще съответства единствено на термина „електронно издание“ – „документ, издаден в машинночетима форма и станал публично достояние; включва публикувани бази данни и приложен софтуер; може да бъде записан на хартия, на магнитни, оптични или други носители, предназначени да бъдат обработвани чрез компютър или друго подобно устройство“ (БДС-EN ISO 9707:2001).
Е-книгите стопяват характеристиките на средството „книга“. Може да останем без „книга“. Няма игри, нито визуални ефекти, които да изпълняват функцията на писаното слово. Затова изследванията и политиките ни трябва да бъда насочени към традиционния издател на печатна продукция – той остава единственият, който ще продължава да произвежда „книги“.
Поради анализираните симптоми и причини за песимистично бъдеще на комерсиалната е-книга, книгоиздателят следва да осъзнае, че просперитетът му ще е само в офлайн среда и че е излишно да очаква печалба от е-книгите. Иновациите не трябва да се внедряват в цифровите издания, а във физическите – в хартията и в печата. В противен случай все по-често ще виждаме онази мултиплицираща се антикризисна обява: „Продаваме електронни книги в печатен формат“.
Актуализиран вариант на доклад от семинара „Книгоиздаване по време на криза“ във факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, 20 май 2013 г.
[1] Darwin’s Library, 19.04.2010. http://darwinslibrary.com/2010/04/evolution-not-extinction
[2] Bonfanti, Giovanni. A.T. Kearney – Bookrepublic: Do Readers Dream of Electronic Books?// IfBookThen, 23.03.2013. http://www.ifbookthen.com/category/speakers-mi-2013-2
[3] Ebook Best-Seller Prices Tick up After All-Time Lows // Digital Book World, 18.09.2013.
[4] Каталина Събева: Безспорна тенденция на пазара на електронни книги е бавният, но сигурен ход на цената надолу // Лира, 11.09.2013. http://lira.bg/? p=52152
[5] Ewan Morrison. Are books dead, and can authors survive? (Edinburgh international book festival) // Guardian, 22,08.2011. http://www.guardian.co.uk/books/2011/aug/22/are-books-dead-ewan-morrison
[6] Children’s on-screen reading overtakes reading in print// National Literacy Trust: Literacy news, 16.05.2013. http://www.literacytrust.org.uk/news/5372_children_s_on-screen_reading_overtakes_reading_in_print
[7] Collegiate Research Services is now OnCampus Research! // OnCampus® Research, 19.04.2011; College Students Prefer Print Over Digital Textbooks // OnCampus® Research, 25.05.2010.
[8] Книгоиздаване и печат 2011. Национален статистически институт. София, 2012, с. 4.
