Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изгледи – Наука

Детайли
Посещения: 11691

Макар че като правило разликите между тези региони се подчертават силно (а и са очевидни), да се сравняват те означава, че заедно с това ние предполагаме и наличие на някои съществени общи черти. Решаващ сред тях е фактът, валиден и за двата региона, че трансформациите откъм традиционни, пред-модерни, към модерни общества, са утвърдени и като национално-оформящи процеси, т. е. и в двата региона модерни нации възникват като резултат от успешни национални движения. И в двете империи националните движения започват като реакции срещу техните икономически, политически и културни кризи…

Автор: Мирослав Хрох

Детайли
Посещения: 38580

Десетилетието, започнало с избухването на Втората световна война през септември 1939, заварва много кръгове в тогавашна Македония в убеждението, че тази нова европейска война ще промени, както и предишните, картата на региона: всъщност това е и основната причина, поради която страните от района побързват да се присъединят към съюзите на Великите сили, които според тях ще обслужат националните им интереси.

Автор: Йоанис Колиопулос

Детайли
Посещения: 20211

Досега говорех само за българската традиция на писане на история. В повечето изследвания, които съм ползвала в работата си, историческите творби са подредени според годината, в която са написани. При този подход Паисий Хилендарски обикновено се представя като човека, който е дал началото на българската историографска традиция, следван от другите две ръкописни български истории. Но ако бихме искали да реконструираме националното движение така, както то се е случвало в България през деветнадесети век, един друг подход изглежда много по-обещаващ: да се изследва традицията на четене на история, тоест да се изследват произведенията по реда, в който те са ставали достъпни за българската публика или поне за голяма част от българските интелектуалци.

Автор: Жанет Сампимон

Детайли
Посещения: 9882

„Тази книга кръжи около братята Кирил и Методий.“ Книга от германски автор, която започва с това обещание, може да бъде сигурна в интереса на българския читател. А вероятно и в подозрителността му, след като общественото разстройство, предизвикано от баташкия епизод, показа колко лабилно и уязвимо е българското самосъзнание. Но „Славянският език в богослужението“ на реномирания историк Готфрид Шрам със сигурност ще бъде балсам за истеричното нашенско его.

Автор: Стоян Гяуров

Детайли
Посещения: 15271

Идеята за ефективно социално управление не би изглеждала непостижимо сложна, ако тя бъде подложена на редукция чрез опит за отговор на въпроса какво е онова първостепенно „друго нещо“, което превръща тълпата в група с относително единно и прогнозируемо поведение и което й гарантира социална територия, изглеждаща малка и подредена заради нейната обозримост, гарантирана от оптиката на валидна познавателна конвенция...

Автор: Пламен Шуликов

Детайли
Посещения: 20264

Едва ли има такъв български студент по PR, който да не усети остър спазъм от смътно и недефинитивно усещане за опасност, когато за пръв път чуе, че предметът на неговата бъдеща професионална компетентност се нарича „spin“. Как ли самият Волфганг Паули (ако беше българин, разбира се) би осмислил това интуитивно усещане за недоказуема синхронност между авангардната (все още) професия и нелечимата (все още) болест?

Автор: Пламен Шуликов

Детайли
Посещения: 36016

Има една турска пословица: „Никой не е достатъчно богат, че да мине без съседа си.“ Ние живеем на Балканите от векове и ще продължим да го правим. Ако искаме да ги превърнем в география, управлявана от мира и спокойствието, а не в място, което се помни с битките и безредиците си, трябва да уважаваме взаимно различията си и да превърнем Балканите в земя на обща култура и цивилизация, като си сътрудничим. Ако не го направим сега, когато всяка балканска държава и народ отбелязват стогодишнината от Балканските войни, страхувам се, че това ще хвърли сянка върху нашето утре. Поздравявам всички ви с уважение, благодарност и пожелания за мир, спокойствие и братство на Балканите.

Автор: Ахмед Гюншен

Детайли
Посещения: 26746

Изселването на помаците в Турция е дълъг процес, започнал в хода на Руско-турската война и продължил почти до края на ХХ век. В резултат на тази етнодемографска промяна днес преобладаващата част от представителите на тази общност населяват република Турция. Мащабите и насилственият характер на този процес ми дават основание да го определя като етническо прочистване. В българската помакология това основно демографско ядро на помашката популация напълно отсъства. Изследванията са фокусирани изцяло върху помаците в България, без да се държи сметка за това, че те са част от една транснационална общност, при която в последните две десетилетия се наблюдават видими тенденции към унифициране на идентичностите. Тези тенденции изведоха на преден план помашката общност в Турция, не само защото е най-многобройна, но и затова, че е по-добре интегрирана в местното общество в сравнение с помаците в България, Гърция, Македония, Косово и Албания.

Автор: Георги Зеленгора

Детайли
Посещения: 19532

Българската историография за османския период е принудена да разчита предимно на чуждестранни (османски и западни) извори, тъй като домашните извори за епохата от 14. до 18. век са извънредно оскъдни. В резултат, значимостта на наличните немногобройни домашни извори често бива надценявана. „Летописът на поп Методий Драгинов“ е добър пример за това явление.

Автор: Бернар Лори

Детайли
Посещения: 14162

Българите мюсюлмани са описвани като общност, чиято културна специфика се изгражда на основата на религиозната обвързаност с исляма и етническата им характеристика, свързвана с българския език.Етническата принадлежност се интерпретира и във връзка с общи регионални културни традиции, споделяни с българите християни. Тези традиции са описвани от изследователи преди повече от столетие и в продължение на десетилетия наблюдения. Това е официалната гледна точка или – казано по друг начин – това е описанието на българите мюсюлмани като общност „отвън“, от външния наблюдател. Българите мюсюлмани обаче споделят разнообразни виждания за произхода си, както и за отношението между религия и език, което продължава да е в основата на дискусии – мюсюлмани, които говорят български език или говорещи български език, които изповядват исляма.

Автор: Ирена Бокова

Детайли
Посещения: 25450

Сред важните дългосрочни последици от предприетата през 1956 г. от новия съветски лидер Никита Хрушчов десталинизация и последвалата дълбока системна криза в Полша и Унгария следва да се причисли и окончателния крах на идеята за създаването на световна пролетарска държава и на свързания с нея идеологически „багаж“. В световното комунистическо движение започва бавна и негласна ревизия на абстрактния коминтерновски интернационализъм, опиращ се върху постулата за всеобщото братство между народите по света в името на една универсалистка цел – тържеството на световната пролетарска революция. Донякъде това е естествена еволюция в идеологическите схващания на комунистическите партии във всички просъветски режими и резултат от осъзнаването на утопичния характер на тази цел. След като става ясно, че реализацията й е невъзможна, за повечето от тях все по-важно започва да става внушението за тяхната органичност, телеологичност, произтичаща от вековните национални традиции и следователно – легитимност, основана на историческата закономерност. Подобна промяна настъпва в посланията на повечето източноевропейски комунистически партии и особено осезаемо при балканските автократични режими. Всеки един от тях обаче следва да се разглежда като частен случай. Такъв е и българският, който, за разлика от режимите в Албания, Румъния и Югославия, нито за момент не заема антисъветска окраска и нито веднъж не декларира позиция, нюансирана по отношение на Москва.

Автор: Михаил Груев

Детайли
Посещения: 18833

В този текст ще се опитам да коментирам отношенията между метафоричното и строго понятийното в термина „възраждане“; отношения, които и досега подриват способността на термина да се превърне в еднозначно понятие за историческата наука поради променящия се живот на метафората вътре в самия него, която и до днес компрометира способността му да бъде чист и рационален концепт. С други думи, ще разсъждавам неособено системно как живата метафора в термина работи срещу понятието в същия този термин. В тази връзка ще разгледам накратко три версии на работата на метафората в понятието „възраждане“ с оглед на способността му да структурира и формулира една българска „епоха“ и най-вече началото на тази епоха: 1) началото на Възраждането като откровена калка на „Ренесанс“ и последиците от това; 2) началото на Възраждането като формулирано чрез неговото означено, а не чрез наличието на термина, който го назовава, и 3) началото на Възраждането като формулирано чрез появата на неговия термин. Сега бихме казали, че и трите версии са ясно митологични, но митологични по различен начин и в различен смисъл.

Автор: Албена Хранова

Детайли
Посещения: 22081

Досега липсва една убедителна етимология на названието помак. В разговорната практика битуват неумели народни етимологии, които не издържат научна критика. Предлаганото разглеждане се опира на постиженията на детската лингвистика, фразеологията и стилистиката.

Автор: Петър Вълков

Детайли
Посещения: 17752

Този текст си поставя за цел да разгледа тълкуването на изостаналостта в културна среда, която по общо признание определя господстващия тон в източноевропейската историография до края на 20. век (и изобщо в Европа най-малко до средата на 20. век), а именно национализма, сполучливо наречен от Лобера „бог на модерността“. С това се опитвам да предложа начин да се заобиколи клопката на търсене на първоизворите, като въвеждам идеята за относителна синхронност в рамките на дълготрайния период, longue durée.

Автор: Мария Тодорова

Детайли
Посещения: 10989

Естетизмът и радикализмът трябва да доведат до отхвърлянето на разума и заместването му с отчаяна надежда за политически чудеса. Това ирационално отношение, произхождащо от опиянението по мечти за един прекрасен свят е нещото, което аз наричам Романтизъм. Той може да търси небесния си град в миналото или бъдещето; може да проповядва „назад към природата“ или „напред към един свят на любов и красота“, но призивът му се отнася винаги до емоциите, а не до разума ни. Дори и при най-добрите намерения за създаване рай на земята, той успява единствено да я превърне в ад – онзи ад, който само човекът може да създаде за събратята си.

Автор: Карл Попър

Детайли
Посещения: 18359

В случая с Османската империя, чието наследство за известно време според моята теза е било определящо за Балканите, ще посоча редица черти, които според мен не ни позволяват да я описваме като колониална империя. Първо, няма пропаст или институционално/правно разграничение между метрополията и зависимите от нея области. Второ, няма предварително съществувала стабилна цялост, която извършва колонизацията. Османската империя се превръща в сложна държавна машина и империя в хода на оформянето си като разширяваща се държава, която представлява органично цяло във всичките си територии. Трето, няма го комплексът за усъвършенстване, няма я онази обладаност от някаква цивилизаторска мисия, съпоставима с френския или английския колониален проект. Четвърто, Османската империя не оставя след себе си някакъв хегемонен културен остатък, сравним с езиковата и общата културна хегемония на английския в индийския субконтинент и на други места, или с хегемонията на френския в Африка и Индокитай.

Автор: Мария Тодорова

Детайли
Посещения: 23659

През 1889 г. в студията си „Значението и задачите на нашата етнография“ Иван Шишманов разказва следното: „В 1852 г. една англичанка, Elisabeth d’ Orbiney, при преминаването си през Париж показала на египтолога de Rouge един купен от нея в Италия египетски ръкопис (папирус) и поискала да узнае съдържанието му. Руже мислил изпървом, че има работа с някои обредни (погребални) формули, но какво било неговото учудване, когато се уверил, че ръкописът съдържа една приказка, подобна на приказките в 1001 нощ. Мумиите съчинявали приживе, значи 14 столетия преди Христа, приказки и се наслаждавали на тяхната наивна хубост! Тия мумии, които човек не може да си ги представи инак, освен сериозни и тайнствено важни!“

Автор: Надя Данова

Детайли
Посещения: 11972

Една нова биография на Карл Маркс, всеобщо окачествена като „брилянтна“, се появи напоследък в програмата на издателство W. W. Northon & Company. Ръсел Бенетс, издател на интелектуалното списание Берфроа, интервюира автора на книгата, професор Джонатан Спърбър.

Автори: Джонатан Спърбър, Ръсел Бенетс

Детайли
Посещения: 14832

Комунизмът е в състояние да изтъкне сериозна претенция за легитимност в практиката едва след като е бил тясно обвързан с един интензивен, отмъстителен национализъм, макар че, за разлика от фашизма, интелектуалните му корени са привидно интернационалистически. Ето защо, независимо от това дали става дума за сталинизъм, маоизъм, ким-ир-сонгизъм, енвер-ходжаизъм, чаушескоизъм или кастроизъм, централните му идеи са не просто такива на антикапитализъм, а на ултра-национализъм. Комунистическите режими обещават не само да настигнат омразния, но и предизвикващ възхищение капитализъм. Вършейки това, те обещават и да постигнат отмъщение за това, че тяхната националност е била унижавана в продължение на толкова дълго време. Там където комунистическите режими никога не успяват да се идентифицират с национализма, независимо дали поради липса на желание или защото режимите им са останали прекалено тясно обвързани със съветските си покровители, както е в Полша, Чехословакия или Унгария, те не само не притежават способността да се задържат на власт без съветска помощ, но и се оказват значително по-малко зловредни и агресивни, отколкото в случаите, в които комунизмът се обвързва с по-стари националистически традиции, основаващи се на ресантиман.

Автори: Лиа Грийнфелд и Даниел Широ

Детайли
Посещения: 19322

Сред различията, прикривани от безразборното използване на понятията „нация“ и „национализъм“ са и различните склонности на отделните нации да бъдат въвличани в агресивни военни действия, както и различната вероятност за бруталност при третирането на противниковите населения (особено техните мирни части), при участието във война.

Автори: Лиа Грийнфелд и Даниел Широ

Детайли
Посещения: 19821

Едва ли има друго събитие в историята ни – повтарям, в цялата ни история – което да е обект на толкова много и толкова противоречиви интерпретации. Априлското въстание, бидейки онзи тласък, който поставя в ход цялата поредица от последващи голямомащабни събития в най-новата ни история – като се започне с Освободителната война, като се премине през комплекса от Санстефански и Берлински договори, които на практика ще определят завинаги формата на специфичен „национален проект“, обуславяща в огромна степен колективното ни мислене и въображение и до днес, и се стигне до поредицата от опити за осъществяване на този „проект“, в двата му аспекта, външен и вътрешен, за които ще стане дума по-долу – от гледна точка на всички тези неща Априлското въстание безспорно е ключовото събитие в най-новата ни история.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 12294

Срамът играе удивително централна, ако и не винаги ясно осъзнавана, роля в българския исторически разговор от ново време. Започвайки с онова „поради что се срамиш…“ на неговия основоположник, преминавайки през „срама по челото“ на всепризнатия му класик, та чак до всеобщия вик „Срамота!“, с който през 2007 беше посрещнат опитът на една културоложка да покаже, че може би не всичко покрай светините на революционното ни минало е така подразбиращо се, както бихме искали да вярваме, това странно неподходящо за сферата на „учителката на народите“ чувство някак упорито настоява да задава тона. Но защо? Защо именно срамът?

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 23254

За да може да се превърне в обект на (обществено) разглеждане и дискусия, историческият разказ трябва да предоставя на потребителите си някакъв вид определена и сравнително интуитивно разбираема ценност. Това е основата, върху която ще изграждам аргументите си: историческият разказ като предлагащ някакъв вид ценност, оправдаваща статуса му на един от водещите дискурсивни (разговорни) елементи във всяко общество. Но по какъв начин може да се определи ценността на подобен вид разказ?

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 30596

По същността си българското национално движение е едно ненасилствено движение и, като се има пред вид неговия акцент върху образование и културно издигане, в много отношения то ни напомня за централноевропейските видове възраждания.

Автор: Раймонд Детрез

Детайли
Посещения: 39976

Макар и явно доминирани изцяло от собствените си национални рамки на осмисляне на събитието, балканските държави от 2012-13 г. не позволиха спомнянето на войната да доведе до отваряне на нито един стар проблем или да енергизира днешната ситуция отваряйки нов. Очевидно срамувайки се и избягвайки неудобните истини, те са оставали – по различни причини – тези войни в миналото. И това не е малко.

Автор: Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 48478

Има два популярни мита що се отнася до отношението между комунизма и национализма. Първият е, че национализмът и комунизмът са напълно антагонистични и взаимно изключващи се. Вторият е, че в комунистическа Източна Европа национализмът е бил потиснат преди 1989, само за да се появи триумфално след падането на Берлинската стена…

Автор: Мартин Мевиус

Детайли
Посещения: 14120

В публичния език митът се асоциира преди всичко с нереалност и неистина, както е видно от изрази като „мит за благоденствието“. Историята, напротив, не буди подобни асоциации.

Автор: Киара Ботичи

Детайли
Посещения: 13842

Когато ни попитат за какво мислим, в нормалния случай мо­жем да отговорим. Вярваме, че знаем какво става в ума ни: съ­знателна мисъл, водеща до друга. Но това не е единственият, нито пък е типичният начин, по който работи умът. Повечето впечатления и мисли възникват в съзнателния ни опит, без да знаем как са дошли там.

Автор: Даниъл Канеман

Детайли
Посещения: 10142

Прави впечатление, че за разлика от съвременните заплахи, някогашните са се набивали в носа и в очите, т.е. били са достъпни за сетивата, докато днес рисковете на цивилизацията не се поддават на възприемане и са поместени по-скоро в сферата на физикохимичните формули (например съдържанието на отрови в хранителните продукти, атомната заплаха и т.н.)…

Автор: Улрих Бек

Детайли
Посещения: 24204

Проблемът за българските възрожденски визии за исляма, който се опитваме да повдигнем чрез настоящата статия, при все че не се покрива изцяло с темата за образа на „турчина“, безусловно стои в тясна връзка с нея.

Автор: Олга Тодорова

Детайли
Посещения: 26904

Едностранчивият образ на „Българското възраждане“ не e плод само на незнание: той e дело на квалифицирания труд на специалисти – историци и филолози българисти…

Автор: Александър Везенков

Детайли
Посещения: 8401

Можем ли да научим нещо за собствените си животи от онези в традиционните туземни общества? За новата книга на Джаред Даймънд…

Автор: Уейд Дейвис

Детайли
Посещения: 20821

Идеята, че науката може и трябва да бъде направлявана според фиксирани и универсални правила, е както нереалистична, така и зловредна.

Автор: Пол Файерабенд

Детайли
Посещения: 14356

Откъс от новата книга на Стивън Левит и Стивън Дъбнър – автори на световния бестселър „Големите измами“ („Freakonomics“)

Автор: Стивън Левит

Детайли
Посещения: 32022

Комерсиалните тестове на генетичното родословие имат значителни научни ограничения, но са нещо напълно сериозно за множество хора, които се подлагат на тях.

Автор: Дебора Болник*

Прочетете още...

Отказът от Бога

Роналд Ингълхарт 23 Окт, 2022 Hits: 1987
Все по-голям брой хора вече не намират…