Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 209
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 209
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 209

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 02 Armenian church

 

Всеки арменски храм има своя храмов празник, който почита Деня според името на Светеца, съгласно църковния календар на Арменската Апостолическа Православна Света Църква (ААПСЦ). Мадахът (в превод: курбан) е традиция, запазена до наши дни и сред арменците в България, който се освещава и раздава на миряните.

Арменска Апостолическа Православна Света Църква има в дванадесет градове в България. Това са следните: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Пазарджик, Добрич, Сливен, Ямбол, Силистра и Хасково. В град Стара Загора е Молитвен дом „Сурп Хач“ (в превод: „Свети Кръст“). Предимно са посветени на името на Сурп Аствадзадзин (в превод Света Богородица) в четири храма в следните градове: София, Русе, Шумен и Силистра, на името на Сурп Хач (в превод Светия Кръст) в храма в Бургас и в Молитвения дом в Стара Загора, и на името на Сурп Степаннос (в превод Свети Стефан) в три храма в следните градове: Пазарджик, Сливен и Хасково. Арменската църква в Пловдив е кръстена „Сурп Кеворк“ (в превод: „Свети Георги“), във Варна – „Сурп Саркис“ (в превод: „Свети Саркис“), в Добрич е „Сурп Ованес Аведаранич“ (в превод: „Свети Евангелист Йоан“) и в Ямбол е „Сурп Агоп“ (в превод „Свети Яков“). Агоп и Ованес са еквиваленти съответно на Хагоп и на Хованес. В българската транскрипция няма придихателно, меко „х“, както и „й“ и съответно буквата отпада при изписването и произнасянето.

Светците Сурп Аствадзадзин, Сурп Хач, Сурп Кеворк, Сурп Агоп Мъдзпъна, Сурп Степаннос и Сурп Ованес Аведанарич в Арменската Апостолическа Православна Света Църква са почитани и в Българската Православна Църква (БПЦ).

Храмовият празник, посветен на Сурп Саркис, е девет седмици преди Великден, в събота. Датата се пада между 18 януари и 23 февруари. Два от храмовите празници са посветени на Успение на Пресвета Богородица – „Сурп Аствадзадзин“ и на Въздвижение на Светия Кръст Господен – „Сурп Хач“, които представляват част от петте големи християнски празници, така наречените „дахавари“. Седмичните пости съответно са през периода 5 (11)-12 (18) август и от 4 (10)-11 (17) септември. Храмовият празник, посветен на Сурп Кеворк, е втората събота след Хачверадз (в превод: Кръстовден). Храмовият празник, посветен на Сурп Агоп Мъдзпъна е втората събота от месец декември. Храмовият празник, посветен на Сурп Степаннос е на 25 декември или на следващия ден, ако е датата се пада в неделя или на ден за постене – сряда или петък. Храмовият празник, посветен на Сурп Ованес Аведаранич, се отбелязва на 29 декември заедно с брат му Апостол Яков.

Арменците отслужват Света литургия за храмовите празници в неделя, понеже е ден Господен. Дните, посветени на Големите светци, се отбелязват в събота.

На храмовият празник се дава курбан, жертвоприношение или на арменски език – мадах. Важен компонент на жертвоприношението е солта да се освети от свещеник и да се нахранят енориашите. Винаги предварително се освещава солта и после готовата храна.

Жертвоприношението от древни езически времена съпътства всички големи празници на арменския народ. Прочути са обилните жертвоприношения от многобройни бикове, овни, козли, коне, които народът поднася в чест на върховния езически бог на арменците (Арамазад), по време на древните новогодишни празници – Навасарт. В етнографската традиция на съвременна Армения днес като унаследена традиция масово се практикува мадах – жертвоприношение на животни, или тапла – на птици. Важен компонент на жертвоприношението е солта, която се осветява от свещеник. В по-големи или по-малки селища при малки и големи черкви, светилища, обредни места, до извори, каменни кръстове (хачкари) и днес може да се наблюдава раздаването на сварено месо от жертвено животно, загърнато в традиционния арменски хляб лаваш.

Животното, определено за принасяне в жертва, е задължително мъжко, най-често се коли мъжко агне, шиле; може и птица – обикновено петел. Не може да се коли животно, което рови в земята, като свинята например, също и коза. Обикновено се колят агнета. Това е старозаветен обичай. Християните свързват агнето със Спасителя, понеже Той е жертвеният Божий Агнец. На някои места приготвят курбана с пилешко месо, според възможностите. Животното трябва да е позволено за консумация от Стария Завет. Задължително се отслужва Света Литургия. Няма различия при подготовката на мадаха.

Подготовката за курбана започва отрано. Няколко седмици преди датата се събират средства за купуване на животните – обикалят се арменските къщи в махалата и се прави списък кой какво дарява. Някои по-състоятелни вместо пари даряват цяло шиле. Напоследък се предпочита, вместо да се обикаля по къщите парите да се събират в църквата. Основният дарител за мадаха е кръстникът на съответния храм, посочен на водосвета на 6 януари, когато арменската църква празнува едновременно Рождество Христово и Светото кръщение. Той дарява средства за оказаната му чест. Църковното настоятелство има грижата да осигури жертвените животни, обикновено от някое село в близост до града. В последните години на места се купува само трупно месо, като се отчита, че в църквата няма условия да се колят животните. Това са храмовете в следните градове: София, Варна, Пловдив. На други места, където има подходящи условия, като в Шумен и Силистра, се стремят да спазват традицията – да се заколи поне едно животно в църковния двор.

Цялата подготовка за тържествения ден се извършва от миряни, пожелали да вземат участие. Така за празника жени и девойки предварително почистват основно църквата. В миналото по-възрастни арменки са оставали да преспят тук вечерта срещу патронния празник за здраве и в очакване какво ще сънуват.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Курбаните се правят винаги в неделя. Подготвителните обредни действия започват от 17 часа в събота в църковния двор. Непрекъснато прииждат хора, които водят и малки деца. Свещеникът първо освещава солта, която се дава на жертвените животни. След това той влиза в църквата, където продължава с кратка вечерна литургия. В същото време в църковния двор се пристъпва към колене на жертвата, при което кръвта на животното се оставя да изтече в специално изкопано трапче някъде встрани, където не се стъпва много. По традиция върху челцата на децата се изписват кръстчета с кръвта на обредното животно с цел да бъдат здрави и румени.

Мъжете, които подготвят курбана (шетачи), започват рутинната работа по дране, почистване, транжиране веднага след коленето. Варенето става в специални за целта големи казани. Неизползваемите вътрешности и остатъци от животните се заравят заедно с кръвта. Смята се за грехота да се хвърлят например в сметта или да се дават на кучета. В Шумен в двора на църквата е изграден специален навес с помещение, където се пали огънят и се слагат казаните с месото от обредните животни да се вари.

Вечерта в събота почти до полунощ около църквата е оживено. Миряните се събират около храма, където се гощават, веселят, пеят песни, танцуват и рецитират. Идват много гости да се срещнат, да постоят около казаните, да разговарят. В Силистра традицията е да разпънат маси в огромния двор, където да се устрои вечерно събитие с много веселие и шеги. В Шумен се събират в сградата на Арменския народен дом, разположена също в двора и специално за шетачите около курбана, както и за гости, дошли специално от други места за празника на църквата, близки приятели, се приготвя трапеза, на която се слагат сварените, неизползваеми за курбана, дреболии и други мезета, салати и разни напитки за почерпване. Свещеникът благославя трапезата към 21 часа. Цяла нощ около казаните се дежури. Обикновено се налага месото да се вари на две партиди, тъй като се купуват по няколко животни. Прякото участие на свещеника в мадаха се ограничава в освещаването на солта и на следващия ден в освещаване на готовия мадах по време на тържествената литургия в църквата.

През ноща срещу празника (събота срещу неделя), от помещението към църквата, където се вари месото, възрастният в семейството взема от бульона в домашна съдинка за в къщи. Той също е осветен и много вкусен, поради което възрастната домакиня приготвя супа от него рано сутрин, в деня на празника. Много хора с нетърпение очакват празника, за да вкусят супа от бульона на мадаха.

Към сутринта месото вече е сварено, извадено от казаните, нарязано на малки късчета. Тогава идват няколко жени, които започват да приготвят пакетите, включващи питка хляб и късче от месото, завити с хартия. През това време започват да идват хора, да си вземат от бульона за в къщи. Той е много вкусен за приготвяне на супа и също е осветен.

На следващия ден, в неделя, свещеникът извършва тържествена Света литургия с Богослужение, която започва сутринта обикновено в десет, десет и половина часа. В църквата се внася за освещаване от готовите пакети с курбана. Останалите се подреждат върху дълги маси и след службата се раздават. При хубаво време това става на двора, а при дъжд – в предверието на църквата. Избягва се раздаване от курбана на иноверци.

Настъпва неописуемо празнично настроение и въодушевление на празничния ден, посветен на Храмовият празник. Дворът на църквата се изпълва с много арменци. Усеща се едно съживяване, празнично настроение и въодушевление сред общността и озарение в духовното им средище на този ден. Автентични арменци, които помнят традициите от своите родители, дядовци, баби и лели, и грижливо спазват обичаите с посещение на църквата, даренията за мадаха, приветливото отношение помежду им. Патронният ден на църквата се превръща в един малък сбор за арменците. Напоследък има практика да се организират и групови посещения с превозни средства, наети обикновено от църковното настоятелство.

След приключване на тържествената литургия в двора на църквата се раздава мадах – подавка в пакет, в който има месо от обредните животни и питка.

Празникът продължава по домовете. Задължително се отива на гости на роднини, чиито врати са широко и гостоприемно отворени, за да се видят и да бъдат съпричастни към празненството на близките си, както и да споделят богатата трапеза, на която се сервира супа от бульона и се вкусва парче от осветения мадах.

Общо взето, най-големият църковен празник за арменците от съответния град се превръща в една от най-значимите прояви на общностна идентичност.

По стара традиция, Сурп Саркис е храмов празник за Арменската църква в град Варна, понеже носи името на Светеца и по този повод се приготвя мадах. Според историята, Свети Крикор Лусаворич (Григорий Просветител), когато излиза от Хор Вираб (Дълбоката Яма) 65 дена обикаля цяла Армения и проповядва Евангелието, Спасението чрез Исус Христос. След това обявява 5-дневен строг пост за цялото население на страната. На шестия ден кръщава Цар Дъртад Велики, царското семейство и всички хора – пристигнали да гледат историческото събитие. Арачаворкац Бахоц (в превод: Пости на Спасението), който е специфичен само за Арменската Апостолическа Православна Света Църква, е посветен на това събитие и започва от понеделник, последващ на Сурп Саркис преди празника и продължава до петък. Сурп Саркис е пълководец, родом от Кесария Кападокийска. Той със своето християнско поведение спечелва сърцата на мнозина, а със своята вяра непрекъснато печели победи за своята страна. През 361 год. Римски император става Юлиан Отстъпник, който започва отново гоненията срещу християните. Сурп Саркис заедно със сина си Мардирос заминава за Армения, проповядва Божието Слово и става причина за спасението на мнозина. Много хора приемат християнската вяра и се покръстват. Неколцина завистливи хора започват да говорят открити лъжи срещу Сурп Саркис пред Цар Шабух. Царят организира поклонение на псевдобоговете си и заповядва на Сурп Саркис да се покланя и той. Но Свети Саркис заедно със сина си Мардирос остават верни на Христос, и отказват да се покланят на лъжливите богове. След много мъчения през 363 год. Сурп Саркис, сина му Мардирос и още 14 негови войници са убити. След години създателят на Арменската азбука Свети Месроб Мащоц намира останките му, носи ги в Армения и ги погребва подобаващо за един светец в района на днешния Ашдараг, село Гарпи, където и построява Църква на негово име.

Храмовият празник, посветен на Успение на Пресвета Богородица, се отбелязва в храмовете в София, Русе, Шумен и Силистра, понеже имената на тамошните Арменски църкви са кръстени на Сурп Аствадзадзин. Той е един от най-големите и светли християнски празници, четвърти по ред. Миряните посвещават този ден на поклонение на арменските църкви и манастири, които носят името на Божията майка. Събират се в двора на храма, където се гощават, веселят, пеят песни, танцуват и рецитират от предната вечер, в събота, в навечерието на празника. В двора на храма в Шумен е разположена сградата на Арменския дом и там ползват залата, отредена за тази цел. Арменската църква в Силистра разполага с прилежащ огромен двор, където са поставени маси и се наслаждават на топлата лятна вечер. Младите се сприятеляват, шегите са неизменна част. Възрастните арменци помнят, че в миналото миряните остават да преспят в църквата за здраве през същата нощ, събота срещу неделя. На сутринта с веселие посрещат изгрева на слънцето. Съществува традиция, която е част от езическия празник, първият узрял плод да се освещава и след това да се вкусва. На гроздето е отреден Денят на Успение на Пресвета Богородица. Както Христос е най-благодатният плод на Мария, така и гроздето е най-благодатният плод на природата. Тогава гроздето се освещава (хахох оршнек) и от този ден нататък може да се консумира. На следващия ден, в неделя, свещеникът извършва тържествена Света литургия с Богослужение. След това се раздава мадах – подавка в пакет, в който има месо от обредните животни и питка, и по традиция торбичка с чепка осветено грозде.

Храмовият празник в Бургас е посветен на Въздвижение на Светия Кръст Господен, Кръстовден, понеже тамошната Арменска църква носи името на Светеца. Това е последният, пети по ред голям и светъл християнски празник. Историята гласи, че през 610 год. персийският цар Хозрой II напада Византия. През 614 год. превзема Йерусалим. Взема кръста, на който е бил разпнат Иисус. Византийският император Ираклий напада Персия, за да освободи кръста. Той превзема Персия и предлага мирен договор. Искането в една от точките е връщането на кръста. Получава го и го донася в Константинопол, оттам в Йерусалим. Минава през Армения, където по този повод се устройват големи празненства. По традиция на Сурп Хач в Арменската църква се освещава босилек, който е донесен от жените и се оставя в църковния поднос. По време на църковното богослужение в центъра е поставен църковният сребърен кръст с поставка, положен на поднос, украсен с китки зелен босилек и покрит с малка, тънка, бяла покривка. Свещеникът заедно с дяконите, които носят кръста, украсен с босилек, обикалят в църквата, спират се на четири места, където свещеникът чете и ръси с кръста и китката. След края на Светата литургия миряните си вземат от осветения босилек. Във всеки дом се спазва обичая, отреден за празника Хачверац. Приготовлението започва от събота, когато домакините приготвят различни ястия и сладкиши. Мъжете колят яре, което е ритуалното ястие за този празник. След одирането, добре изчистеното и измито яре се окачва в тонира (пещ за печене на лаваш), облепен с тесто. По този начин се запечатва и месото се опича бързо. Под него се поставя също окачена тава с булгур (дзавар), който се изпича с капещата от ярето мазнина. На този ден хората посещават гробовете на свои близки, занасяйки им по малко от всичко, произведено през годината и ги освещават. Правят починалите „съпричастни“ към празника. Дълго време стоят в тяхна памет и в чест на празника. След това хората си ходят на гости. Най-вече се събират в дома, където през годината са загубили близък.

Молитвеният дом „Сурп Хач“ в град Стара Загора също отбелязва храмовия празник в Деня на Въздвижение на Светия Кръст Господен, Кръстовден (Хачверадз, Сурп Хач). Приготвя се мадах от телешко или птиче месо. Миряните се събират в Магерницата, прилежаща към имота на Молитвения дом рано сутринта в събота за предстоящото приготовление, свързано с варенето на обредните животни. Те разпределят работата си по подготовка на пеща и на месото. В съда за варене се слагат светена вода и сол, поради липса на свещеник. Най-възрастният от миряните отправя Молитва към Бог и нарича Мадаха за здраве. Свареното месо заедно с питка хляб се подреждат в съдове, които се поставят пред олтара през нощта. В неделя, в Деня на Хачверац, миряните се събират в Молитвения дом, където свещеник изнася тържествена Света Литургия с Богослужение. След това две деца застават пред амвона и раздават мадах на миряните. Отделят се торбички за възрастните и болни хора, които не могат да уважат празника, и после им се разнасят по домовете. Миряните сядат на сладка раздумка в двора около маси, върху които са поднесени кафе, сладкиши и соленки. Празникът продължава до късните следобедни часове.

Храмовият празник за Арменската църква „Сурп Кеворк“ в град Пловдив се отбелязва в Деня на Сурп Кеворк, понеже е посветена на името на Светеца. За целта се приготвя мадах от телешко месо. По предложение на тамошният духовен водач Отец (Дер) Храч от бульона на свареното обредно животно се приготвя пилаф от няколко години, който се освещава по време на Светата Литургия и се раздава заедно с мадаха на миряните.

Храмовият празник за Арменската църква „Сурп Степаннос“ в град Пазарджик се отбелязва в Деня на Сурп Степаннос, понеже е посветена на името на Светеца. По традиция мадаха се приготвя от семейство Макс и Гарабед Кумруян всяка година. Представлява филенца от добре сварено телешко месо, посипани с черен пипер, които са поставени в малки хлебни елипсовидни питки. Тамошните миряни възприемат този начин за подготовка, понеже в прилежащото дворно пространство към храма няма място и предназначени помещения за обработка на животински трупове.

Храмовият празник за Арменската църква „Сурп Агоп“ в град Ямбол се отбелязва в Деня на Сурп Агоп Мъдзпъна (в превод: Свети Яков Нисибински), понеже е посветена на името на този Светец. Миряните спазват традицията обредното животно да бъде коч и колят три броя. Поръчват да приготвят мадаха от овче месо в един и същ ресторант, предоставяйки им осветена сол, предвид факта, че нямат условия в прилежащото дворно пространство към храма да ги обработват.

Храмовият празник за Арменската църква „Сурп Ованес Аведанарич“ в град Добрич се отбелязва в Деня на Успение на Пресвета Богородица. По време на разгара на Първата Световна война загиват много войници, сред които 31 арменци и умират не малък брой души от епидемия – холера и малария. Поради това Църковното настоятелство на ААПСЦ „Сурп Ованес Аведанарич“ по онова време решава да подготвя мадах в деня на Успение на Пресвета Богородица и миряните да се молят на Божията майка за здраве и за мир. Тази традиция се спазва и до днес.

Арменската Апостолическа Православна Църква и Българската Православна Църква имат общи Светци според съответните църковни календари. Традиционният начин на тяхното отбелязване и подготовка за курбана не се различава. Това спомага за хармонията в отношенията между арменския и българския народ, както и за тяхното миролюбиво религиозно и етническо съжителство.

Литература

Папазян-Таниелян С., Мицева Е., „Арменците разказват за себе си…“, София, 2007 год.

 

Жаклин Бодурова пише статии и интервюта за вестниците „Ереван“, „Парекордзагани ЦАЙН“ и „Вахан“. Участва в конференциите „Културното наследство на Варна“ към Съюза на учените – Варна и „Хармония в различията“ – София. Има издадена книга „Портрети“ – на арменски личности и родове. (Интервюта и разкази, 2015.)

Pin It

Прочетете още...