Ограничаване на щетите след избора на Тръмп
Когато президентът Барак Обама пристигна за прощална визита в Берлин в средата на ноември, германските политици работеха усилено над разработването на нова водеща линия за съвместна работа с приемника му Доналд Тръмп. В седмицата преди това, в поздравителна нота по случай избирането му, германската канцлерка Ангела Меркел внимателно формулира условията, от които ще зависи бъдещото сътрудничество между двете страни, а именно придържането към следния набор от споделени ценности: „демокрация, свобода, респект към закона и достойнството на човешките същества, независимо от техния произход, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация или политически убеждения“. Това беше забележителна размяна на ролите, при това такава, която може и да определи тона на отношенията между Берлин и Вашингтон през идните години: водачът на една страна, която дължи демокрацията си на намесата на Съединените щати, се вижда принудена да припомни на един новоизбран американски президент фундаменталните принципи на либералното управление.
Някои коментатори вече обявиха Меркел за новия „водач на свободния свят“, предвид очевидното нежелание на Тръмп да изпълнява ролята, традиционно запазена за президента на Съединените щати. Тази характеризация е любопитна и показателна. Вярно е, че градивните камъни [на западния политически ред] все още стоят по местата си, а Германия изглежда е един от най-стабилните сред тях. Но изборът на Тръмп и изгледите за оттегляне на САЩ от водещата им роля в международната политика са зле позиционирани във времето. Берлин все още изпитва трудности с ограничаването на политическите щети от кризата на бежанците и справяне с възхода на крайнодясната германска партия Алтернатива за Германия (AfD). Европейският съюз също се намира под безпрецедентно напрежение поради британския референдум и последвалия го Брекзит, нерешените проблеми в икономиките на южната еврозона и политическия успех на крайнодесните популисти по континента, които имат властта в Унгария и Полша, а скоро могат да я получат и в Австрия и Франция.
През идещите години за Германия ще бъде трудно да удържа популисткия напор вътре в собствените си граници, като същевременно подпомага стабилизирането на останала Европа. Заетостта с тези въпроси едва ли ще остави на Берлин особено много капацитет за водене на международния либерален ред. В най-добрия случай тя може да се ограничи до намаляване на щетите, опитвайки се да защитава западните съюзи и глобални институции от потенциалните вреди на президентството на Тръмп.
Върховенството на закона
Общественото мнение в Германия е ясно, що се отнася до победата на Тръмп. Според едно скорошно допитване, проведено от телевизионния канал ZDF, 82 процента от германците считат победата на Тръмп за нещо „лошо“ или „много лошо“. Те са ужасени от тясно-локалния патриотизъм на Тръмп, от презрението му към жените, от расизма му, които превърнаха американската избирателна кампания в надпревара по пошлост. За много германци водачите на AfD изглеждат в сравнение с него като обикновени публични интелектуалци.
Що се отнася до външната политика на Тръмп, неговото твърдение, че „американизмът, а не глобализмът, ще бъде кредото [на Съединените щати]“ се намира в директен конфликт с един от централните постулати на германската дипломация: подкрепа за една открита, основаваща се на правила международна система със силни мултилатерални [двустранни] институции. Презрението на Тръмп към НАТО, както и протекционистките му тенденции, ужасяват германците, които разчитат на трансатлантическия съюз за сигурността си, както и на свободната търговия за благоденствието си. А крещящото му неуважение към върховенството на закона, както и подкрепата му за практикуването на мъчения само подсилват още повече разочарованието, което много германци изпитват от „войната срещу терора“ на Вашингтон. Картините на мъченията, практикувани в затворите в Абу Граиб и Гуантанамо Бей са дълбоко запечатани в германското обществено въображение, особено сред поколението, израснало след 11 септември 2001. Антиамериканизмът едва ли би могъл да се надява на по-добър катализатор.
Новоизбраният президент най-вероятно ще усили още повече впечатлението, че Съединените щати подкопават принципа за върховенството на закона, вместо да го подкрепят. През последните години Меркел на няколко пъти е изразявала това усещане, повтаряйки една фраза, отправена от предшественика ѝ Герхард Шрьодер към Джордж У. Буш по повод инвазията в Ирак: „Не законът на най-силния важи тук в Германия и Европа, а силата на закона“. Меркел вероятно ще използва подобна реторика и с Тръмп, който сигурно ѝ напомня повече за руския президент Владимир Путин, отколкото за колегите ѝ на Запад.
Можете ли да вървите по собствен път?
Никога подготовката на отношенията с един нов американски президент не е била толкова трудна за съюзниците на САЩ. Никой не знае как ще изглежда американската външна политика при Доналд Тръмп. Новоизбраният президент често маневрираше между напълно противоположни позиции по време на кампанията си и дори даде да се разбере, че непредсказуемостта трябва да бъде водещ принцип на външната политика. От своя страна Германия трябва да се подготвя за възможно най-лошия сценарий: че Тръмп ще причини огромни щети на съюзите на САЩ, както и на мултилатералните институции и съглашения, от които те са част. Най-добрият начин на подготовка за подобен сценарий би бил в осигуряването, от страна на Германия, че взаимоотношенията между двете страни се основават на ясни принципи, като заедно с това тя усилва способността да се грижи сама за сигурността си.
На първо място Германия трябва да подходи към Тръмп и правителството, което той съставя в момента, по същия начин, по който би подходила към всяко друго американско правителство. В същото време Берлин трябва да задълбочи отношенията си с онези републиканци в американския Конгрес, които са твърдо решени да запазват съюзите и глобалната роля на Съединените щати, тъй като те, заедно с демократите в Сената, ще бъдат от изключително важно значение при сдържането на най-опасните инстинкти на Тръмп. Но Меркел не би трябвало да бърза да ходи на посещения в Съединените щати и срещи с Тръмп. Вместо това тя трябва да изчака докато бъде оформена и външнополитическите приоритети определени. Следващата среща на лидерите от групата G-20, която ще се проведе в Хамбург, ще предостави добра възможност за първа среща на германска земя.
Междувременно Германия трябва да работи здраво, за да постигне единно европейско отношение към Съединените щати, които при Тръмп най-вероятно ще се опитват да разиграват отделните европейски страни една срещу друга, за да отслабят европейските позиции по въпросите на търговията и други ключови теми. Това ще бъде трудно. Обединеното кралство вече е изгубена кауза: премиер-министърката Тереза Мей гори от желание да възстанови специалното отношение на страната със Съединените щати, докато се подготвя за Брекзита. А популистките европейски лидери като унгарския премиер-министър Виктор Орбан от своя страна горят от желание да спечелят благоразположението на един американски президент, когото възприемат като сроден по дух.
Ако правителството на Тръмп предложи нови подходи към неприятни външнополитически предизвикателства, като например конфликта в Сирия, германците трябва да ги изслушат обективно. В същото време германските лидери трябва да покажат, че ако Тръмп е твърдо решен да отмени ключови взаимни споразумения, то Европа е готова да върви по собствен път – например като продължава да търгува с Иран дори и ако Вашингтон се откаже от споразумението върху използването на атомна енергия, сключено с тази страна миналата година.
За да защитят репутацията на Запада като убедително действащо лице в международните отношения, неговите водещи сили трябва да разкриват злоупотребите с либералните демократически принципи, включително и онези, извършвани от Съединените щати. За тази цел, ако правителството на Тръмп потисне гражданските права на някои малцинства или осъществи обещанието на Тръмп за подновено въвеждане на мъчения [при разпити на затворници], съпротивата на Германия трябва да бъде мощна и експлицитна. Германските и европейски неправителствени организации, твърдо ангажирани с либералните принципи, трябва да работят тясно с колегите си от САЩ, за да защитават ценностите, които споделят. Увеличаването на обема и качеството на обмена на хора, примерно в програми за образование в чужбина и задълбочаване на диалога между фондации и граждански групи в Европа и САЩ също би помогнало на трансатлантическия алианс да издържи на бурята, която президентството на Тръмп най-вероятно ще донесе.
Шокова терапия
На някои фронтове изборът на Тръмп би могъл да доведе до здравословен шок, който да принуди германците и европейците да се обърнат към онези аспекти на трансатлантическия пакт, които се нуждаят от ремонт. В продължение на прекалено дълго време европейските държави са разчитали за защитата си на САЩ, вместо да инвестират в собствени защитни ресурси. Заплахата на Тръмп да се оттегли от НАТО би трябвало да подтикне европейците най-после да се отнасят по-сериозно към собствената си сигурност. Европейските държави трябва да инвестират усилено в кибер-защити; да обединят повече от военните си и политически ресурси и да въведат обединени военни покупки; накрая, да подсилят разузнавателните си агенции, като подобрят правителствения надзор и споделянето на разузнавателна информация.
Онова, което е липсвало досега, е политическата воля да се погледне сериозно на тези въпроси. В това отношение Германия може да води и дава пример. Меркел вече обяви, че Германия ще харчи два процента от своя БВП за отбрана. Тези допълнителни ресурси трябва да се използват за увеличаване на бойната готовност на техните военни сили – основна слабост в много европейски страни. Ако Тръмп се окаже сериозно решен да се откаже от американските отбранителни гаранции, европейските държави може би ще бъдат принудени да премислят отново отношението си към въпроса за атомните арсенали. Берлин ще трябва да обмисли дали да развие европейски атомен чадър, основаващ се на френски и британски възможности. Германия трябва да увеличи и бдителността срещу авторитарни държави като Китай и Русия.
Но всички тези усилия ще бъдат напразни, ако Германия и Европа не успеят да сдържат антилибералния напор у дома. Изборът на Тръмп би трябвало да послужи като последно предупреждение за центристки настроените политици и граждани в Европа. През февруари германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предупреди, че „силите, които се опитват да разкъсат Европа, са толкова гигантски“, че би било „огромно постижение“ да имаме същия Европейски съюз след една година. Но ако след четири години президентският пост в САЩ се заеме от някой по-малко разделителен кандидат, а ЕС си остане цял, ще бъде спечелено много. Малко след победата на Тръмп, на заглавната страница на берлинския таблоид B.Z. се появи плашещо заглавие: изборите в САЩ, се твърдеше там, маркирали „нощта, в която Западът умря“. Германия трябва да направи всичко възможно, за да докаже, че това пророчество е било погрешно.
