Една календарна година е добър срок, показателен за поредното разпъване отвъд крайния предел на границите на допустимостта.
Затова и в следващите редове ще се опитам да обобщя как изглеждаше 2018 г., без претенции за изчерпателност.
Това беше годината на хорото – с цървули, с музикален съпровод от Бяла роза; като израз на радост, като форма на бунт; на плажа, на магистралите, пред Народния театър и Националния дворец на културата, поведени от политици, или спонтанно възникнали като естествено продължение на събрала се група граждани. Хорото, и по-специално това тропнато на Бяла роза, се оказа тест за българщина, политическа принадлежност и … гражданска ангажираност. Ако не удариш едно хоро нито си протестирал, нито си се радвал, нито си политически лидер (ако битността ти е такава).
Хорото се оказа, естествено, патриотичният отговор, антидот на Истанбулската конвенция и пакта за миграция. Хорото нищо чудно да се окаже антидота на Ф16, но то ще видим идната година.
Годината на българското хоро (така ще викаме на 2018 година, щото иначе трябва да прибегнем към китайския хороскоп, а това не е патриотично) доведе до редица министерски оставки. Всички бяха подадени с обясненията, че никой няма вина, ама ей така се носи политическа отговорност. Така се оказа, че никой няма вина за катастрофата край Своге, в която загинаха 20 души. Но пък министърът на регионалното развитие подаде оставка, за да … стане зам-министър. А този на транспорта подаде оставка, за да бъде награден с пост в Черноморска банка.
Годината на българското хоро доведе до оставката на Валери Симеонов, заради „кресливите майки на уж болни деца“, но доведе и до признание на Бойко Борисов в зависимост. Помните онова изречение, че кабинетът е а-ха да падне.
Годината на българското хоро показа, че опозиция в парламента има на думи, но не и на дела. А единствените актове на някаква опозиционност се оказаха единични инициативи на 3-4 народни представители, довели до мигновен отговор от страна на прокуратурата… Останалите – гушкат кози.
Годината на българското хоро върна в играта „вечния обвиняем“ на Филчев. И създаде репресивния мастодонт КПКОНПИ.
Годината на хорото се оказа благодатна за пореден път да видим лицето на управляващите, които решиха, че за „лошите деца“ никой няма да притеснява ако изчезнат безследно за едно денонощие…
Годината на хорото отне контрола на СРС-та от „неправилните“ хора, съвсем по аналогия с непослушните деца, и го връчи на … послушните.
Годината на хорото изглеждаше като сговор на ГЕРБ, ДПС, БСИ и Патриоти, а към компанията се присъедини и Марешки, който яростно атакува ВМРО, с идеята да пусне „Бяла роза“ на Бойко Борисов.
Разбира се, кога ако не в Годината на хорото, разбрахме, че Делян Пеевски е ПР на държавата срещу Сорос. Стана ясно още, че ДПС, ГЕРБ и БСП са на сходни мнения за доклада на Репортери без граници, в който страната ни е на печалното 111-то място по свобода на словото.
Естествено, че в същата тази година, спихна и митът, че един телевизионен шоумен може да бъде политически лидер. Но пък хороиграчите са доказвали десетки пъти, че не вярват на дела, а на думи, затова нищо не се знае. Иначе делата показаха: няколко имиджови интервюта, които Слави Трифонов направи, разбира се оставяйки и „минути за реклама на премиера“.
Иначе в годината на хорото разбрахме още: че ръководството на БНТ1 може да показва среден пръст в ефир, без това да предизвика кой знае какви сътресения, че пасажери от полети могат да си влизат в България без никаква проверка, ама сме готови за Шенген. Че, според част от народните представители, за домашното насилие често са виновни… самите жертви, а любовта е цвете, което трябва да се полива с пари. Стана ясно още, че Конституционният съд се ползва за политически решения, както каза бивш негов член. И стана ясно, че това не просто не скандализира никого, ами се приема и за най-нормално, с оглед новите попълнения в него…
В годината на хорото няколко десетки граждани без хора… успяха да спасят две лъвчета, които не заминаха за Пазарджик, а за Холандия. И това бе посрещнато с порция „попържни“ от вестник „Телеграф“. И никой не може да си обясни защо на вестник Телеграф са му толкоз па важни двете лъвчета, които трябваше да идат в Пазарджик… :)))
И още Годината на хорото накара Жирардели да се хване на хорото в Пирин. Но пък това породи домино от въпроси за законността в България, не че нещо ще произлезе…
През Годината на хорото улица Граф Игнатиев в София стана метафора за най-различни грозни явления. Добре че въздухът в столицата е толкова мръсен, че трудно се вижда …
А иначе – в Годината на хорото Борисов прозря, че „без Бог нищо не можем да направим, а не се и опитваме“. Проблемът е, че като се видят събитията на изминалите 12 месеца тоя бог си има име, телефонен номер и съвсем конкретни интереси…
Иначе, честита Нова година. Но „нова“ хич не изглежда да е.
