Към края на романа „Отечество“ – едно обширно изследване на травмите, причинени от продължителната терористична кампания на баската съпротивителна организация ЕТА, авторът Фернандо Арамбуру ни представя литературно четене с автор, който е написал „свидетелство за зверствата“ и техните продължителни последствия.
Макар и да вярва, че авторът на свидетелството е честен човек, героят от историята смята, че „нищо няма да се промени, само защото някой си бил написал книга. Поне досега баските писатели бяха обръщали много малко внимание на жертвите на тероризма. Те винаги се бяха интересували много повече от убийците, техните угризения, емоционалните им истории – все такива неща“.
Романът на Арамбуру, преведен на английски като „Родина“, а сега вече и адаптиран като сериал на HBO, се опитва по някакъв начин да възстанови този баланс. В хода на 642 страници той проследява две баски семейства, чийто живот и взаимоотношения са разрушени и почти унищожени от насилието на Ета и нейното наследство.
Писателят, който е роден в Сан Себастиан, но живее в Германия от средата на 80-те години, първоначално се е питал какво ли толкова може да каже още една книга за онези 40 години на кръвопролития. А освен това, казва той, „от добри чувства могат да произлязат много лоши книги; всъщност това е нещо, което се случва доста често“.
Но Отечество се превърна в литературен феномен и в Испания, и извън нея – откак книгата беше публикувана преди четири години, от нея са продадени повече от милион екземпляра. В момента се подготвя 35-то ѝ издание, и вече е преведена на повече от 32 езика. А сега идва и сериалът на HBO.
„Не очаквах, че ще бъде толкова голям успех“, казва Арамбуру. „Но нека кажем, че това е нещо, на което всеки писател има право да се надява. Случва ми се за първи път и съм щастлив.“
Успехът му обаче е разчупил тесните рамки на литературния свят и е проникнал под кожата на голяма част от испанското общество.
Както посочва авторът: „Той е постоянна тема на разговори и нещо, което предизвиква безброй дебати по радиото, телевизията и вестниците – но също така и в барове, училища, по улиците и, разбира се, сред политическите групи.“
Въпреки че сюжетът е съсредоточен върху убийството на Цато – един свестен и добър човек, който е тормозен и в крайна сметка убит, защото се е противопоставил на опитите за изнудване от страна на ЕТА, авторът на Отечество е в същата, ако не и по-голяма степен, загрижен от травмите, които смъртта му нанася върху околните.
Но освен това романът е и обширно изследване на баската култура и общество, а също и хроникира на много от огромните промени в Испания през последните години, от края на ЕТА до узаконяването на еднополовите бракове.
„Тук става дума за много неща, които са универсални, тоест не е нужно да сте испанец, за да ги разберете“, казва Арамбуру. „Става въпрос за семейни проблеми, пътувания и болести, любов и конфликти между двойки, спорт, трудови въпроси и всякакви други неща, които засягат нормалните хора.“ Има също така, добавя той, „и някои забавни анекдоти“.
По-рано този месец HBO публикува плакат за сериала, в който едно до друго са поставени изображения на съпругата на Цато, която държи в ръце мъртвото тяло на мъжа си, редом с един гол и окован за разпит в полицейска килия затворник на EТА.
Плакатът предизвика гняв и заплахи от бойкот на сериала от страна на онези, които се чувстваха разгневени от внушението за някаква морална еквивалентност между жестокостите на ЕТА и реакцията на испанската държава – включително и използването на паравоенни смъртоносни отряди.
Авторът също беше подложен на обвинения, след като онлайн вестникът eldiario.es откри определени сходства между някои детайли на романа и информацията, съдържаща се в Lo difícil es perdonarse a uno mismo („Да простиш на себе си е трудно нещо“), мемоар на разкаяния бивш член на ЕТА Иняки Рекарте, публикуван през 2015 г.
Арамбуру казва, че е прочел много книги за ЕТА, включително и онази на Рекарте, при подготовката на Отечество и в търсенето на документални подробности по теми като оръжия и скривалища.
„Подготвях много дълго романа си, за да могат героите ми, инак измислени, да попаднат в реални сценарии и да действат по реалистичен начин“, казва той. „В романа ми няма нито едно изречение, което да не е мое.“
Авторът казва, че географската отдалеченост му е донесла две предимства: тя не само му е дала една друга перспектива, но и „ми позволи да узная какво мислят и други хора за собствените си държави – което винаги е поучително“.
Освен това писането на книгата е позволило на Арамбуру да изследва собствените си спомени и чувства като баск.
„Бях много разстроен от съдбата на жертвите и много ядосан, че една група хора са се организирали и вдигнали оръжия, за да наложат идеите си на другите – и че всичко това беше аплодирано от част от обществото“, каза той.
„Мислех, че литературата ще ми помогне, от една страна, да изкажа протест като човек, който вярва в демокрацията, и, от друга, да оставя писмен спомен за ужаса, който преживяхме.“
