От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Джонатан Сафран Фоер, „Да ядеш животни“

Изд. „изток-Запад“, 2012

2012_06_Da_jadesh_jivotni

Логично е, че имам пристрастие към книги, които съм препоръчал за превод. Най-знаковите сред тях досега са „Псевдонауката“ на Бен Голдейкър, „Как се раждат добрите идеи“ на Стивън Джонсън, „Мръсната история“ на Майкъл Бландинг… „Да ядеш животни“ се вписва точно в тази серия, но не мога да я нарека „любима книга“ по никой начин. Самата й същност не предполага да бъде харесвана. Това е гадна, смела, несмилаема книга, която оставя дамга върху съзнанието и провокира през тежка преоценка на всичко, което слагаме в чинията си, особено ако е основно от животински произход. По изключение няма да пиша огромно ревю с купища цитати – извадил съм толкова много, че се губи смисълът от ревюто ми, ако ги пусна.

Това обаче не е книга за вегетарианството, нека сме наясно. Това е книга за смелото решение на един баща да открие с какво ще храни сина си. Това е книга за достойното решение на един внук да разкаже за семейните си традиции, да се отдели от тях, да ги преразгледа и разкаже като история. Това е творба на писател на художествена литература, който намира своите отговори на въпроси, които в общи линии май не смеем да зададем, защото подозираме (и не искаме да знаем) какви ще са отговорите.

„Книга на седмицата“ – рубрика на Христо Блажев (Книголандия)

Knigolandia_baner

Джонатан Сафран Фоер говори за храната пространно, от много ъгли. Често се позовава на Майкъл Полан или спори с него, изследвайки из основи какво значение има храненето в живота ни (навярно най-важното нещо изобщо), какви са последствията от нашия избор какво има в чинията – за нас самите, за околните, за света. Всичко се оказва сложно, преплетено до неразплетимост. В центъра са прости, ежедневни избори, които всички правим. И заради което преди малко си поръчах за обяд нещо без месо, не можех точно в този момент дори да си представя, че ще ям мъртво животно. Имайте си наум, като зачитате книгата.

Фоер е директен и когато е нужно – груб. Нарича нещата с истинските им имена и е безмилостно пунктуален – над 500 бележки маркират тригодишните му проучвания на чудовищния бизнес с месото. По страниците няма нищо пропуснато – той дори влиза нощем в промишлени ферми и не се доверява на документираните ужаси, за които – вярвам – сте чували. Няма да задълбавам в тази тема, този блог се чете и от по-малки. Дадена е думата както на активисти, които се борят за правата на човека (и е отбелязано, че и в техните искания има и неразбиране на проблема с изхранването на многомилиардно население), така и на фермери – както промишлени, така и такива с ранча, в които животните се отглеждат по далеч по-хуманни начини, но чието месо съставлява под 1% от това в американските чинии. Обстойно е разгледал както отглеждането на птици (и промяната в техния генотип и абсурдните промени, обусловени от бизнес интереси), на свине, на говеда, на промишления риболов, който е форма на война на човечеството срещу океанските обитатели и прочие.

Адски силни са главите, в които Сафран Фоер изследва храната и нейния смисъл. Той проследява религиозните и културните табута, специално за нашата цивилизация – отказът да ядем кучета, които имат чудесни хранителни свойства, размножават се бързо и ефективно, а реално разходите за унищожаване на кучешки трупове в развитите страни са огромни и чудовищни. Е, не подскачайте, скъпи кучелюбци, това е наблюдение, което заслужава уважение. Авторът дори задава адски простия въпрос, който обаче няма отговор: „Що е това животно?“. Оказва се, че реално не може да се направи ясна дефиниция, нито да се постави разграничение между това кое е животинско, кое е човешко и всъщност дали не омаловажаваме генерално интелигентността на много видове, принизявайки поведениетото им до просто инстинкти.


Small Ad GF 1

Само ще спомена изключително важната тема за влиянието на промишленото животновъдство върху климата, кошмарните замърсявания, плъзването на нови вирусни щамове като следствие от ужасяващите условия в гигантските ферми и какво ли още не. Казах, че няма да цитирам, но ще го направя съвсем накратко: „Според ООН животновъдният сектор е отговорен за 18% от емисиите на парникови газове, с около 40% повече от целия транспортен сектор – автомобили, камиони, самолети, влакове и кораби“. Тоест месото в чинията ви е по-важно, отколкото колко карате колата си в обичайния случай.

Мога да продължа още много, но ще спра. Само ще приключа, че това не е книга само за хората, които се интересуват от екоактивност или нещо подобно. Това е книга за егоисти, какъвто съм и аз. Защото това, с което се храним, е от изключително, дори решаващо значение за здравето ни – а, както доказва Фоер, в чинията ви няма късове ароматно месо, а нещо съвсем различно, натъпкано с промишлено количество антибиотици, с променен генетичен код, извадено от брутално изтезавани животни, които не са виждали слънце, не са усещали вятър през целия си живот, боледували са системно от каквото се сетите. Храната – това сме ние. А в момента ядем боклуци. Или лайна. И това не е грубичка метафора – това е гадната реалност. Ядем болести, ядем лекарства, ядем страх. Тогава какви можем да бъдем?

Христо Блажев работи в областта на книгоиздаването и в свободното си време списва един от влиятелните литературни блогове в българското Интернет пространство, „Книголандия“.

Pin It

Прочетете още...