Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Написах тия дни в моето си вестниче нещо в смисъл, че светът не знае нищо за нас, защото пък самите ние не знаем кои сме – и изглежда пообидих тоя-оня, защото поне един, гледам, ми отговори така...

Автор: Златко Енев

Ставам посред нощ от леглото, защото не мога да спя. А не мога да спя, защото главата ми бучи от мисли. Не, не се безпокойте, че отново ще ви занимавам с грижите си. Нищо подобно. Този път не. Този път искам да ви говоря за нещо друго.

Автор: Златко Енев

Относно въпроса „Етично ли е да абонираме свои познати и приятели за ,Либерален преглед?‘“

Автор: Златко Енев

Въздух дишаме, за да го издишаме! Един се опитал да го задържи за себе си, но умрял на третата минута.

Автор: Теди Москов

Започвам тук един текст, с който – признавам – имам определени проблеми. Една част от съзнанието ми твърди, че във всичко, което ще последва оттук нататък, няма нищо унизително или нередно, а другата...

Автор: Златко Енев

Мадона, препасана с престилка и с лопатка в ръка, заобиколена от екипа си, сади нова трева на националния стадион – поставено е изрично условие, че това е единствения начин да й бъде разрешено отново да пее у нас...

Автор: Тимур и неговите командоси

Нещо, което внезапно стана страшилище в живота ми: идолите. По рано ми се струваше, че мога да ги гледам от към човешката им страна: нещо да приемам, на нещо да се подсмивам. Сега разбрах, че всички идоли не прощават.

Автор: Петър Увалиев

Липсата на размишление какви сме като родители и какво ще ни осмисли чрез щастие, действително ни превръща в хора, които чакат да умрат. Затова вярвам, че да общуваме пречистващо с децата си чрез изкуството е един от нашите шансове.

Автор: Марин Бодаков

Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София… А още не сме изхарчили и половината от златото.

Автор: Тимур и неговите командоси

Показвам тук този кратък клип най-вече за да дам израз на възхищението си пред човешката изобретателност. Колко просто изглежда всичко, когато човек вече знае решението ...

Автор: Пийт Хендриксе

Умря кметът на градчето ни. Отначало като причина за смъртта бе посочена денонощната упорита работа за благото на избирателите, но когато се видя, че никой не вярва, версията бе сменена и бе обявено, че е претоварил сърцето си във фитнес залата, все пак човекът беше на шестдесет години.

Автор: Тимур и неговите командоси

Искам да знаете, че чрез никоя победа не сте успявали да ни очаровате, да ни завладеете и спечелите до такава степен, както го направихте чрез това коленичене.

Автор: Мартин Валзер

Едно от най-големите чудеса на познатата ми вселена е начинът, по който мислите, веднъж пуснати на свобода, започват да създават свои собствени, сякаш независими от съзнанието кристални десени, в които по-късно човек с удивление открива структури, чието съществуване нито иска, нито пък е в състояние да обясни.

Автор: Златко Енев 

Една от любимите ми теми. Кому е по-нужно опрощението? На този, който прощава или на онзи, комуто прощават? Щом един въпрос дава възможност за избор между два отговора, значи нещо не е наред.

Автор: Мария Станкова

Разпали се дискусия, а това със сигурност означава, че нещата си заслужават да бъдат продължени ...

Автор: Любен Дилов

Появата на Яков в Стария завет съвсем не е случайна. Това, че е брат-близнак, също е много знаково. Всъщност Яков е олицетворение на човешкото его.

Автор: Мария Станкова

Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва.

Автор: Цвета Стоева

Публикувам тук някои от афоризмите на господин Дилов с искрената надежда, че той няма да се почувства ограбен по никакъв начин, а напротив – ще види в това онзи акт на възхищение пред неповторимото му чувство за хумор, който самият аз се надявам да засвидетелствам.

Автор: Любен Дилов 

Много известна история. Бог иска от Авраам да принесе в жертва първородния си син. Не става въпрос за сина му от Агар, а за детето от Сарра – Исаак, който се ражда по чудо.

Автор: Мария Станкова

Изразът „Не говорим на един и същи език“ може да се каже, че съществува още от строежа на Вавилонската кула.

Автор: Мария Станкова

През 1916 г. проф. Александър Теодоров-Балан прочел във вестниците, че е уволнен от софийския университет „Климент Охридски“. Изпълнен с възмущение той изпратил писмо-протест до министъра на просветата...

Автор: Александър Теодоров-Балан

 

Интервю на Златко Енев за списание Капитал Light, направено във връзка с новата му книга Жегата като въплъщение на българското.

Автор: Златко Енев

С годините се убеждавам, че историята на Ной е написана, за да се отбележи съществуването на „синдромът на погрешния избор“. Той ни съпътства още от раждането и малцина могат да се освободят от него до смъртта.

Мария Станкова

Обикновено библейската история за Каин и Авел се тълкува в посока: убийство –  братоубийство – престъпление. Извършилият такова получава отметка (знак), който носи до края на живота си, за да бъде различаван от останалите.

Автор: Мария Станкова

Всичко започва от един диалог между Ева и Змията. Всичко започва от това, че Райската градина е прекрасно място, без болести, без смърт, без грижи или казано по друг начин: Едем не е истинският живот, защото там липсва нещо...

Автор: Мария Станкова

Парите са сатанинско изобретение. Голямото сатанинско изобретение на модерния свят.

Автор: Владимир Левчев

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

Автор: Златко Енев 

Всъщност, ако трябва да бъда искрен, би трябвало да призная, че Германия присъстваше най-вече чрез отсъствието си. Тя беше онова, за което хората понякога говореха, но никой не познаваше. Затова пък Турция беше навсякъде.

Автор: Златко Енев

Продължавам, със същата неясна смесица от мъгляви копнежи и прелитащи пред вътрешното ми око картини от много-много години.

Автор: Златко Енев

Всеки човек, мисля си, дори и ако е пълен идиот, рано или късно се сблъсква с този неизбежно-обезпокоителен въпрос „А какъв е смисълът на всичко това?“ Какъв е смисълът на това, че ставам сутрин, че извършвам определена последователност от действия, че очаквам от света да се държи с мен по този и този начин, че играя по тези, а не по някакви други правила, че се опитвам да се движа в тази, а не в някаква друга посока (с или без съгласието на света)?

Автор: Златко Енев 

Да се живее в Германия, разбира се, означава преди всичко „да се живее“, и едва след това „в Германия“. Предполагам, че така е – или поне така трябва да бъде – на повечето места по света, макар че много хора сигурно ще ми кажат: абе ела ти „в България“, пък да видим после какво ще ти остане от „живеенето“. На което аз отговарям, че Германия (и Европа) е отворена за всички, които могат да се закрепят в нея – и щом тия, които не успяват „да заживеят“ в България, се надяват, че ще им бъде по-лесно „в Германия“, то нека или се опитат, или да спрат с мрънкането.

За да смекча полемичността на това начало, ще прибавя, че самият аз едва напоследък започвам да придобивам чувството, че живея. Крайно време беше. След почти двадесет години в Германия. Което очевидно показва – поне от моя гледна точка – че тия две неща не са непременно свързани едно с друго. Живеенето си е живеене, а Германия – Германия. (Тук ще прибавя, че не притежавам кола, живея под наем и дълги години нямах телевизор – така че, може пък и да се лъжа за това дали наистина живея, знам ли?)

Автор: Златко Енев

Отне ми доста години, докато най-после успях да осъзная, че надеждата, очакването и търсенето на идеалната връзка ме изпълват с повече щастие, отколкото притежаването на стандартната, обичайната, „като-на-всички“ такава.

Автор: Златко Енев

В Далас вали сняг, в Остин се очаква поледица, в Хюстън леденостудени дъждове, а в Сан Антонио е просто студено.

Автор: Зоя Маринчева

Всеки познава неприятното чувство на скомина, когато човек се сблъска със собствената си глупост. Единствено приятното в такива моменти е надеждата, че от случилото се ще остане някаква поука.

Автор: Златко Енев 

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Автор: Марио де Андраде

Прочетете още...

По Сена, в Париж

Ралица Фризон-Рош 06 Фев, 2016 Hits: 21661
В Париж Сена често се променя, тя ту е…