Видрица

Кой всъщност е Джем?

Това съм аз.

Аз мислех, че в свидетелството за раждане е записано друго име.

Това е вярно.

Кой тогава е този Джем?

Джем е този, който казва на хората какво да правят. На турски език „Джем“ означава „господарят“. Способен да си пробива път, целенасочен, човечен. Минимум 100 евро на час.

В Интернет ти представяш Джем като някой, който предлага определена услуга. Каква е офертата?

Ако кажа „спасение“, то сигурно ще прозвучи малко пресилено.

Спасение от какво?

Спасение от принудата.

И как става това?

Един съпруг, който изведнъж открива пенис в задника си. Това е освобождение от принудата. Да не е принуден винаги да бъде активният. Разбира се, има и екстремни неща. Преживявал съм всичко, което един ескорт може да преживее.

Какво означава „ескорт“?

По принцип, придружаване. Аз придружавам хората при всякакви случаи.

Означава ли това, че ходиш с тях и на опера?

Разбира се. Въпросът по телефона тогава звучи така: ще бъдеш ли в състояние да отидеш с мен на опера? Тогава размислям и отговарям с да или не.

Така ли започна при теб – с опера?

Не, началото беше един мъжки бордей, когато още се учех за сладкар. И не, не съм бил проблемно дете, имах съвсем нормално детство. Трябваха ми само пари, защото се движех в техно-сцената. И тогава прочетох една обява във вестника – „House of Boys“ търси млади мъже.

На колко години беше тогава?

На 17 или 18. Първият ми клиент беше един възрастен господин, той предпочиташе спортни гащета и искаше само да ме опипва. Това беше всичко. Долу гащите, курът навън, горе гащите, засрамен.

Срамуваш ли се и до днес?

По едно време това престана, доста скоро. Днес съм професионалист, ескорт.

Каква е разликата между теб и обикновеният проституиращ мъж?

Трябва ли да го кажа?

Мнозина не го знаят.

Виждаш ли я онази трошка отсреща, каква е нащърбена? Хайде сега погледни някоя хубава кола, която минава отвън. Момент, да погледнем. Ето например това BMW X3, не е чак толкова скъпо.

Разликата значи е в цената?

Цената и качеството. Но и намерението. Партньорът при мен е не просто партньор, а гост или клиент. Проституиращите мъже се представят в барове, аз най-много по Интернет-портали, ако изобщо.

И как функционира това?

Когато съм онлайн, клиентите могат да ми изпратят съобщение, след това уговаряме среща, ако е удобно.

Винаги ли работиш?

Не чакам клиентите. Това е разликата в сравнение с проституиращите. И те, и ескортът искат да печелят пари. Въпросът е само „защо“? Дали си принуден или не.

Проституция от бедност?

Много от момчетата идват например от Румъния, имат семейство и дом. Аз обаче си мислех, че тук става дума за мен, не съм отговорен за бедността по света, наистина.

Но тя ти е известна.

Когато се сблъскам с нещо такова, винаги ставам толкова човечен. Научих са да отвиквам да помагам. Правя го само временно, ако изобщо.

Изпитваш ли понякога състрадание?

Но разбира се, естествено.

Към кого?

Казвам го сега така, както е: към всички. Към повечето хора, които работят в този бизнес, към тях особено.

Защо?

Защото не успяват да се измъкнат от него. Защото нямат шанса, който аз получавам сега чрез книгата си. С удоволствие бих хванал някои хора за яката и бих им казал: опитай се. Знам как се чувствах самият аз – аз също имам мечти и желания, които не подхождат на живота ми като ескорт.

Какви?

Чу ли как вратата току-що се затвори?

Искаш да затвориш вратата зад себе си?

Именно. Не мога да върша нещо, за което вече нямам никакво желание. Винаги при секс да мислиш за пари е доста гадно, не е ли така?

За какво става дума при твоята работа? Само за пари ли?

Да, за пари. А ти за какво работиш?

Една работа може да бъде и реализация, утвърждаване.

Или страст. Тази работа може да се използва само за това, човек да постигне признанието, че умее да общува с хора. Или да шиба яко. Или да държи хората под контрол. Личният ми секс е съвсем наред, това признание не ми е нужно. Онова, което остава, са парите – и всякакво познание за хората.

Използват ли те хората, или ти използваш тях?

На този въпрос мога да отговоря така: не върша нищо, което не искам да върша.

И кога решаваш това?

Най-често още по телефона, там определям основните правила. В момента бизнесът нещо закърня. Може би е икономическата криза, или просто хората си мислят, че има икономическа криза. Във всеки случай аз не мога да премахна задръжките им, нито пък да намаля цените си. Не съм топка за игра, в нашата среда става дума именно за това. Аз определям правилата.

Какво не може да се прави, къде преминава границата?

Общо взето казвам така: кръв и лайна, инак правя всичко. При екстремни желания отказвам. Например един искаше да му пробия торбичката с ръждив гвоздей. Направих го, но не с ръждив гвоздей, за да намаля опасността от инфекция. Освен това скротумът се състои само от кожа. Е да, и от семепроводите, но такъв човек едва ли ще вземе да прави деца, това е много слабо вероятно. При такива неща аз и без това съм дезинфекциран, нося ръкавици и тъй нататък, При секс, разбира се, винаги само с гума. Не върша нищо, от което биха могли да останат реални следи. Не обичам такива неща. Не обичам такива неща!

Това означава отговорност, при всички крайности.

Доколкото не се сключва договор, всичко се намира в собствените ръце, разбира се. Ето това е доминацията.

Значи има и хора, които искат от теб да им причиниш продължителни увреждания.

Разбира се, има купища такива.

Можеш ли да дадеш примери?

Пълно унищожение. Финансово и телесно унищожение. Да подпаля къщата му. При което аз отговарям така: но това не е еднофамилна къща, там ще пострадат и други хора, които нямат нищо общо с теб. No go! В никакъв случай.

Казваш им го така директно?

Е, най-вече го мисля така. По мое мнение това е и най-здравословното. Представи си, че бих бил безскрупулен. Просто го правя и не мисля за последствията. Тогава отдавна вече щях да съм или в пандиза, или в някоя лудница.

Търси се унижение. Защо някой ще иска от теб да бъде изнасилен?

Това не ме интересува. Това просто не ме интересува.

Но все пак има и разговори.

Да, има ги. Сред бизнес-атмосферата има и една определена лична атмосфера, според мен нея трябва да я има, защото инак не успявам да загрея.

И къде теглиш границата между професия и личен живот?

Границата са парите. Разбира се, това е опасно лавиране. Има хора, които намирам секси. Където целенасочеността ми спада и си мисля: пфуй, тоя сега не мога да го бия или нещо такова. Но въпреки това го правя. Защото това ми е работата. Мислиш ли, че някога съм имал нормален секс по време на работа? Почти никога.

Сексът занаят ли е?

Да, така мисля. Той може да се прави добре или зле.

Кои са клиентите ти?

Има всякакви. Хора, които не са успели да се научат, когато са били на 18 години. 12 до 57, 70. 12 до 70!

Дванадесет? Сериозно ли говориш?

Ах, дванадесет, глупости! Да кажем, седемнадесет.

И винаги мъже?

Ами почти винаги. Преди имаше и жени, които съпровождах по приеми, филмови премиери и т. н. Неща, при които днес вече не се чувствам добре.

За какво точно ставаше дума?

Ами това са най-вече бизнес-дами, които се обаждаха, когато давах обяви. Най-често изоставени. След това отивахме в хотел, секс, точка. Никакви екстремни желания.

Как си обясняваш това, че има сравнително малко ескорти, които са насочени именно към жени?

А, има и такива.

Но това е много малка част, за разлика от ония, които се ориентират към мъже.

Ами това си е ясно. Затова написах и книгата, за да го забележат и те най-после.

Жените не знаят, че за тях съществува такава възможност?

Ония, които го знаят, не говорят за това. Защо, и сам не зная. Не съм жена.

Но ти смяташ, че потребността от платен секс е по принцип също толкова голяма?

Дали изобщо някой има нужда от платена любов? Това не го вярвам. Според мен това е един вид принуда. Може би жените изпитват по-малко такава принуда.

Но не се ли получава вече и безплатен секс чрез Интернет? Poppen.de и т. н.

Ха! 90 процента от секс-срещите, които се уговарят, се провалят. Мога да потвърдя това от опита на моите приятели и познати. Това просто не функционира.

Ти се наричаш Джем. Колко важен е турският образ за професията ти?

Много важен.

Защо?

Защото те го считат за похотлив. Един турчин, който да нашиба немските мъже, ама истински. Те имат клишета в главите си – е, тогава нека си ги получат.

Джем е доминиращият. Можеш ли да играеш и друга роля освен онзи, който прониква?

В никакъв случай.

Това би намалило твоето усещане за себестойност?

Не, аз не работя пасивно, защото не желая да работя пасивно.

Но защо има разлика?

Това е прекалено близо, прекалено тясно.

Когато човек се оставя да бъде проникнат, губи ли от това мъжествеността си?

Аз мисля, че всеки е толкова мъжествен, колкото се чувства сам, и толкова мъжествен, колкото се представя. Независимо от това дали се оставя да го шибат или не. Ако един мъж позволява да го шибат, това далеч не го прави жена. И ако една жена се оставя да я шибат, то това далеч още не я прави жена.

В бизнеса става дума преди всичко за тяло, за повърхност. Кога всъщност един човек е за теб красив?

Когато е начисто със себе си. Когато може да живее със себе си. Когато приема себе си такъв, какъвто е.

Намираш ли себе си хубав?

Не. Искам да кажа, аз съм начисто със себе си. Но тялото ми не е съвсем такова, каквото бих искал да го имам. Не харесвам краката си. Знам, че други хора ме намират привлекателен, но не мога да споделя това с тях, защото не го чувствам така.

Затова всеки секс е за теб работа?

Сексът за мен не е секс. Личният секс за мен не е секс. Той е сбъдване. Току-що се запознах с някого. Искам честност.

И затова преставаш?

Да.

Изпитваш ли при това болка?

Да, ще трябва да върша нещо повече, за да печеля парите си. Какво точно, не знам още.

Това звучи така, сякаш работата като ескорт е нещо лесно. Така ли е наистина?

Казвам го тук съвсем честно за цялата нация: това е тежка работа. Човек мисли за това по-късно.

И какво мисли?

Различни неща. Най-често се опитвам да се шегувам. Например: това е Монополи. Една игра на суперлативите. Когато не можеш да си плащаш наема, трябва да шибаш някого в устата. А когато излизам навън, си мисля: ха-ха, що за свят е това?