Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 03 Putin

 

Диктатурите изглеждат стабилни – докато не престанат

Нападението на руския президент Владимир Путин срещу Украйна беше изясняващ момент. Откакто той дойде на власт през 2000 г., различни западни лидери се опитваха да му сътрудничат, да се приспособяват или да преговарят с него. Но като започна война по свой избор срещу страна, за която твърди, че няма право на съществуване, Путин принуди международната общност да го види такъв, какъвто е: войнстващ лидер със забележителна способност за унищожение. Резултатът от това са нови мащабни мерки, предназначени да го ограничат и възпрепятстват – наказателни санкции срещу финансовите институции на Русия, забрана за прелитане на руски самолети над въздушното пространство на ЕС и увеличаване на доставките на оръжие за Украйна. Дори Германия, която дълго време не желаеше да се конфронтира с Путин, се съгласи да изключи руските банки от системата за финансови съобщения SWIFT, отмени дългогодишната си забрана за предоставяне на оръжия в конфликтни зони и значително увеличи военните си разходи. Нахлуването на Русия в Украйна предизвика не по-малко от коренна промяна в международните възприятия за Путин и за това какво трябва да се направи, за да му се противодейства.

Такава промяна може да настъпи и в самата Русия. През целия си мандат Путин поддържаше сравнително високи нива на обществена подкрепа, до голяма степен благодарение на способността си да възстанови икономическия растеж и стабилността след сътресенията през 90-те години. Макар че голяма част от руснаците нямат големи илюзии относно своя лидер, осъзнавайки корупцията, от която се възползват той и елитът около него, за повечето от тях си остава почти неразбираемо как е възможно Путин да започне голяма конвенционална война срещу украинските им съседи. В продължение на месеци много руски анализатори, коментатори и граждани бяха убедени, че Путин няма да предприеме подобен акт на агресия. Новините за войната и последвалите икономически последици накараха руснаците да видят по различен начин както Путин, така и Русия; днес Русия не е същата, каквато беше миналата седмица.

Преобладаващото мнение е, че Путин ще успее да преживее всяка вътрешна реакция. Това най-вероятно е вярно. В персоналистичните авторитарни режими – където властта е съсредоточена в ръцете на една отделна личност, а не е споделена от партия, военна хунта или кралско семейство – лидерът рядко бива прогонен от поста си от войни, дори когато претърпи поражение. Това е така както защото другите елити не са достатъчно силни, за да държат диктатора отговорен, така и защото вътрешната публика има малко възможности да накаже лидерите за техните действия. Репресивните режими като този на Путин в Русия обаче се отличават с това, че често изглеждат стабилни чак до момента, в който вече не са. Путин пое голям риск, като нападна Украйна, и има вероятност – която изглежда нараства – това да постави началото на неговия край.

Крепостта Русия

Има основателни причини да се смята, че Путин може да устои на последствията от своята война. През последната година той положи много усилия, за да се справи с руското гражданско общество, политическата опозиция, журналистите и информационната среда. Наглото отравяне на руския опозиционен лидер Алексей Навални и забраната на „Мемориал“, най-важната постсъветска гражданска институция за правата на човека в страната, подчертават ангажимента на режима да използва репресиите за поддържане на контрола. И руснаците са разбрали добре това послание. Според проучване на центъра „Левада“ през 2021 г. 52% от руснаците се страхуват от масови репресии, а 58% се страхуват, че ще бъдат произволно арестувани или по друг начин увредени от властите – най-високите стойности на тези показатели от 1994 г. насам. Подобно засилване на репресиите е обичайно явление в края на мандата на дългогодишни автократи. Колкото по-дълго тези авторитаристи остават на власт, толкова повече губят връзка с обществото и толкова по-малко могат да предложат на гражданите си. В резултат на това те разполагат с малко други начини да поддържат управлението си.

Наред с репресиите, Путин може да манипулира информационната среда в Русия, формирайки начина, по който много руснаци разбират събитията в Украйна. Руските служби за сигурност вече тормозят лица, които публикуват антивоенни послания в социалните медии, и цензурират факти и подробности за войната. Властите също така предприеха действия за закриване на „Ехото на Москва“ – независима радиостанция, която излъчва в Русия от 1990 г. насам. Въпреки че по-младите поколения получават повече информация от неконтролирани от държавата медии, режимът продължава да доминира в информационното пространство. Преди Русия да нахлуе в Украйна, социологическите проучвания показват, че голямо мнозинство от руснаците са подкрепяли признаването на подкрепяните от Русия отцепнически региони в Източна Украйна за независими държави и че са обвинявали Украйна и НАТО за конфликта.

Заедно репресиите и контролът върху информацията биха могли да попречат на антивоенните протести в Русия да се разгърнат. Досега режимът е арестувал повече от 5000 души за активни демонстрации срещу руската инвазия, което може да възпре други да се присъединят. Въпреки че и други руснаци може да са готови да рискуват да бъдат арестувани, ако смятат, че демонстрациите ще се разраснат, цензурата затруднява потенциалните протестиращи да разберат колко граждани са недоволни от войната. Най-вероятно режимът на Путин само ще засили репресиите, за да се справи с по-неспокойната руска общественост. Персоналистичните режими са по-склонни да използват репресии в отговор на протести, отколкото други автокрации, и е особено вероятно да го правят, когато участват в експанзионистични териториални конфликти (както Путин прави с Украйна). Освен това много от руснаците, на които е писнало от Путин, ще предпочетат да напуснат Русия, както някои вече направиха, което ще намали натиска срещу режима.

Путин положи много усилия, за да се предпази и от друга една заплаха: дезертьорството на елита. По време на строго режисирано заседание на своя Съвет за национална сигурност президентът на Русия принуди всеки член на екипа му публично да обещае подкрепата си за решението му да признае независимостта на Донецк и Луганск – двата сепаратистки региона в Източна Украйна. Това намали възможността на членовете на съвета да се отклонят и евентуално да твърдят, че Путин води Русия в погрешна посока. По същия начин Путин свика най-влиятелните бизнесмени в страната само ден след началото на кампанията срещу Украйна, за да обсъдят икономическите сътресения, които ще последват. Целта на Путин беше ясна – да им напомни, че съдбата им е свързана с продължаването на неговата власт.

Всичко се срутва

Но има и основателни причини за това, че вълните могат да се обърнат. Въпреки репресиите, протести се проведоха в повече от 58 града в Русия. Първите демонстрации са забележителни не само заради смелостта, която показват, но и заради потенциала, който крият – за протестите в силно репресивни режими е по-вероятно да бъдат успешни, отколкото такива в по-малко репресивна среда. Това е така, защото когато хората излязат на улицата, дори и когато последиците от това са тежки, те изпращат мощен сигнал към другите граждани, че тяхното несъгласие е споделено. По този начин тези ранни антивоенни протести имат потенциала да предизвикат каскадно противопоставяне. Фактът, че руснаците смятат войната на Путин за несправедлива и жестока, я прави особено вероятна за предизвикване на широк отпор. Именно моментите на остра несправедливост имат най-голяма способност да мобилизират хората – както когато тунизийският продавач на плодове Мохамед Буазизи се самозапали, след като местните власти го унижиха и конфискуваха стоката му, с което поставиха началото на Арабската пролет през 2011 г.

Войната има и известни и влиятелни вътрешни противници – и те са не само известни дисиденти. Няколко руски знаменитости са подписали писма, в които се противопоставят на войната. Руската звезда в тениса Андрей Рубльов написа на телевизионна камера „Моля, без война“. Ръководителят на руската делегация на голяма конференция на ООН по въпросите на климата се извини за нахлуването на страната му в Украйна, а дъщерята на прессекретаря на Путин според съобщенията е написала „без война“ в профила си в Instagram. (Тя го изтри часове по-късно.) Има дори признаци, че олигарсите на Путин започват да се чувстват неудобно. Бившият енергиен магнат Анатолий Чубаис публикува на страницата си във Фейсбук снимка на Борис Немцов, руския опозиционен лидер, убит пред Кремъл. Руският милиардер Олег Дерипаска призова за мир и преговори.

Дори действията на Путин да не го изтласкат веднага от властта, войната в Украйна създава дългосрочна уязвимост. Наказателните икономически санкции вече разрушават стойността на рублата, а се очаква икономическите щети да се засилят. С течение на времето това може да отслаби Путин във вътрешен план. Персоналистичните диктатури обикновено съкращават държавните разходи, когато са изправени пред санкции, което прави живота на обикновените граждани още по-труден и увеличава вероятността от разрастване на вълненията. Санкциите са по-ефективни, когато са насочени към персоналистки авторитарни режими, отколкото когато са насочени към други видове автокрации, тъй като персоналистките диктатори са най-зависими от покровителство, за да запазят властта си. Досега на руския елит не се е налагало да избира между живота, който иска, и Путин. Коментарите на Чубаис и Дерипаска обаче подсказват, че това може да се промени с настъпването на ефекта от санкциите, особено ако те бъдат съчетани със засилени антикорупционни усилия от страна на САЩ и Европа. Ако бъдат притиснати достатъчно силно, руските елити може да решат, че Путин вече не може да гарантира бъдещите им интереси и да се опитат да го заменят с лидер, който да се изтегли от Украйна и да накара Запада да размрази активите им.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

И накрая, конфликтът в Украйна може да се превърне в продължително въстание, което бавно да изчерпи търпението на руската общественост. Изследванията показват, че персоналистичните диктатори са по-склонни от другите авторитарни режими да търпят военни спорове с големи жертви, но това не означава, че гражданите им също го правят. В Либия, например, бившият лидер Муамар Кадафи се ангажира с тежки репресии, за да запази контрола над страната, тъй като разходите за войните му се увеличиха. Но в крайна сметка, когато се сблъска с тежките икономически условия, обикновените граждани насилствено свалиха правителството му. В Съветския съюз продължителното и скъпоструващо нахлуване в Афганистан спомогна за намаляване на доверието в режима на комунистическата партия. Не е изключено хватката на Путин върху Русия да се изплъзне, ако Украйна се превърне в блато.

Загуба на досег

Предвиждането на падението на авторитарен лидер е глупава задача. Слабите и изпаднали в беда автократи могат „да се провалят“ много по-дълго, отколкото анализаторите очакват. Бившият президент на Зимбабве Робърт Мугабе оцеля след хиперинфлация и изборно поражение, като остана на власт до само две години преди смъртта си. Президентът на Венецуела Николас Мадуро остава на поста си, въпреки че венецуелската икономика е напълно срината. По същия начин лидери, които изглеждат силни, могат да бъдат внезапно свалени, както се случи с бившия египетски президент Хосни Мубарак през 2011 г. и тунизийския президент Зин ел-Абидин Бен Али през същата година.

Анализаторите обаче знаят, че лидери персоналисти като Путин са по-склонни да правят грешки във външната политика, отколкото други автократи. Те се обграждат с „да“ хора, които им казват само това, което искат да чуят, и премълчават лошите новини, което затруднява тези диктатори да вземат добре информирани решения. Въпросът дали избраната от Путин война ще се превърне в грешката, която ще го свали от власт, е отворен. Но Русия изпитва нарастващо недоволство от страна на обществото, разцепления сред елита си и широко разпространено международно наказание. Падането на Путин може да не настъпи утре или вдругиден, но хватката му върху властта със сигурност е по-слаба, отколкото преди да нахлуе в Украйна.

 

Erica FrantzЕрика Франц е доцентка по политически науки в Мичиганския държавен университет.

 

 

Източник

Андреа Кендал-Тейлър е старша научна сътрудничка и директорка на Програмата за трансатлантическа сигурност в Центъра за нова американска сигурност. От 2015 г. до 2018 г. тя е заместник-ръководителка на националното разузнаване за Русия и Евразия в Националния съвет за разузнаване.

Pin It

Прочетете още...

Default Image

Европа е възможна

Бернар-Анри Леви 11 Май, 2007 Hits: 20392
През 2004 г. френският философ и журналист…
2012 12 Postnationalism

Постнационализмът

Мохамед Бамие 04 Дек, 2012 Hits: 11049
Изследванията на глобализацията едва сега…