Анна Немцова
Анна Немцова е руска журналистка, която работи в Москва като кореспондент на Newsweek и The Daily Beast. Наблюдава събитията не само в Русия, но и в бившите съветски републики. Работила е и за Washington Post, Pulitzer Center, Russia Now, NBC News.
Проблем в Русия е обезверяването
След убийството на Борис Немцов в социалните мрежи започват да валят множество съболезнования към Анна Немцова, заради предположението, че тя и руският политик имат роднинска връзка. Става дума обаче за съвпадение на имената, макар че тя и Немцов са родени и израснали в един и същ град – Нижни Новгород, закрит град по съветско време. Анна си спомня Немцов като къдрав харизматичен учен от времето, когато е тинейджър. Нарича го първият демократ, когото някога е виждала. С нея разговаряме за значението на Немцов за Русия, за внезапното отсъствие на Путин и медийната цензура в страната.
Руската журналистка работи в две посоки – отразява събитията в Русия за Запада и случващото се на Запад за руската аудитория.
Започвайки от едно недоумение в обществото, как ще коментирате временното отсъствие на Путин, както и начинът, по който беше обяснено?
Имаше три различни версии, всяка от които, честно казано, е съмнителна. Първата е, че е болен, втората – че има бебе, третата – че това е ход, организиран от федералните служби и властимащите покрай Путин. Бих предпочела да изчакам официалното обяснение какво се случва. Тъжно е да гледам, че тази история стана тема за много професионални медии. Авторитетен чуждестранен вестник например писа, че Путин има бебе в Швейцария. Ако трябва да съм честна, тези клюки са доста абсурдни – в Москва човек може да уреди полета на швейцарски лекар, който да окаже услугите си. И за мен е трудно да си представя, че дори ако Путин има бебе, би летял до Швейцария за това.
Немцов бе убит на 27-и февруари, после започнаха да се оформят и първите заподозрени. Бих казала, че случващото се е много в стила на Путин. Спомням си как след събитията подводницата „Курск“ Путин не беше достъпен по това време. Може би това е негово решение, да изчака времето, в което проблемът между Федералната служба за сигурност и Кадиров ще бъде разрешен (б. а. – за този възможен конфликт Анна Немцова разказва по-долу в интервюто).
Как оценявате посланията, отправяни от Кремъл, както и от официалните медии?
Посланието постоянно е, че Путин е добре и е здрав. Коментарите на говорителя на Путин Дмитрий Песков често са изпълнени с ирония, но въпреки това очаквам Песков да продължи да казва това, което и досега. Той казва едно и също нещо отново и отново. И също обяви, че ще бъде обявено състезание за най-сензационната новина по повод отсъствието на Путин. Кремъл поначало има нужда да помисли как да излезе от тази криза, от тази ситуация, свързана с това, че батальонът на Джохар Дудаев (б. а. – движение на името на чеченския сепаратист, състоящо се предимно от чеченци, заели страната на украинците в конфликта в Украйна) може да е свързан по някакъв начин с убийството на руски политик. Същевременно много хора във Фейсбук коментират, че Кремъл в общи линии е намерил своята изкупителна жертва.
Как ще коментирате различните хипотези?
Честно казано нямам идея. Всичко зависи от това, кой е поръчал убийството. Не бих могла да спекулирам за мотивите. Ако съдим по предположения, публикувани в „Нова Газета“ убийството му е поръчано от чеченски сенатори. Те дори споменават името Руслан. Ако това идва от чеченска общност, може да има различни причини. Първата може да е свързана с карикатурите на Мохамед, публикувани във Франция. Немцов бе заявил, че журналистите имат право да публикуват саркастични карикатури. Той беше казал, че един журналист може да публикува всякакви иронични карикатури. „Новая Газета“ предполага дори, че имало списък от хора за екзекуция във връзка със събитията. Това би могло да бъде версия, но нека кажем, че семейството на Немцов, и неговата дъщеря, не вярват, че чеченци стоят за убийството. Те имат предположения за директна намеса на Федералната служба за сигурност. Можем само да спекулираме, предлагам да не го правим.
Що се отнася до мен, виждала съм много поръчкови убийства, включително на мои приятели. Това бе навремето, когато имаше много поръчкови убийства с участие на чеченци. Така че поръчковите убийства могат да бъдат свързани с тях. Те обаче могат да бъдат свързани и с някой, идващ от украинския фронт. Според мен и двете версии са възможни, но не бих могла да подкрепя категорично определена теория.
А конспиративните теории, че има американски интереси, замесени в убийството?
Тях ги приемам като най-малко вероятната възможност. За мен това е в сферата на конспирациите, не виждам да има такива причини.
Как ще се отрази случаят с убийството на правителството?
Не мисля, че убийството на Немцов ще се отрази по някакъв начин на правителството. Същевременно обаче те са разтревожени заради чеченските аспекти на историята. За пръв път в историята ни, както и в ерата на Путин, имаме конфликт между Кадиров и федералните сили за сигурност. Междувременно се оформиха различни версии, появи се ключов заподозрян. Сред арестуваните е Дадаев, който е служил във водещите сили на Кадиров. И Кадиров на два пъти похвали в Инстаграм патриотизма на Дадаев. И всеки друг, който е арестуван, е или приятел, или роднина на Дадаев. И целият процес на арестуване и всички специални операции срещу негови хора е много унизителен за него, за което той обвиняваше Европа и САЩ. Той казва, че независимо от това какво става, те знаят, че Кадиров винаги е с президента, с Русия, той не казва Путин, но казва „президента на Русия“.
Бих казала, че в този особен момент правоприлагащите сили търсят за решение, което да бъде дълготрайно за Путин, който не може да избере между Федерална служба за сигурност и Кадиров, той цени и двете страни. И преди няколко дни те излязоха с решение. Намериха човек, посочен като командира на украинския доброволчески батальон Джохар Дудаев (б. а. – Адам Осмаев). Това е релевантна опция, но има хора сред руските либерали, които не вярват в тази версия. Това напомня също на случая, в който обвиниха Борис Березовски като евентуално имащ връзка с убийството на Политковская. Березовски беше извън страната и е винаги лесно да се обвини някой, който е от другата страна на фронта, извън страната и добре познат като руски враг. Никой не вярва в тази версия.
Какви ще са последиците от смъртта на Немцов за опозицията?
Огромни. Той, както знаем, е ключова фигура за руската опозиция, за организиране на протестите в Москва. Той имаше всички нужни контакти, знаеше на кого да се обади, как да се внесе искане за обществен протест. И друг от много тъжните елементи е, че той бе ключов лидер за комуникация между опозиционните лидери, много от които имат противоречия помежду си. Всички усетиха незабавно липсата му на лидер. Освен това той беше сред лидерите с най-висок профил – като политик той беше бивш министър, губернатор, заместник-премиер. И той вярваше в изборния процес, в демокрацията. Имаше много критика спрямо начина му на живот, но той си остава истински демократ. Аз го познавах още от дете. Последното нещо, с което той се беше заел, последното протестно шествие, наричаше „Пролет“ – демонстрация, която да излезе с руския национален флаг. Беше му тъжно, че националният флаг бе носен само от поддръжниците на Путин и мечтата му беше да върне знамето на опозицията. И беше много трогателен момент, когато протестиращите след убийството му, носеха знамето. Бе много емоционален момент за всички.
Има ли лидери на опозицията, които са достатъчно силни като Немцов?
Те всички имат силни демократични вярвания, опитват различни начини на сътрдуничество и мисля, че още търсят по-добри модел за сътрудничество. Защото опозицията е разделена, това е най-слабата им страна, не са солидно движение. Самият Немцов не парадираше с това да е водеща фигура, той беше много добър политик. Така например, когато Алексей Навални се появи, Немцов ясно показа, че го подкрепя, заяви пред обществото и пред него: „Винаги ще бъда твой поддръжник“. Самият той имаше много демократично поведение. Правеше множество разследвания на корупция, които бяха доста впечатляващи. И ние никога не чухме официални отричания на тези доклади. Те бяха фокусирани върху много важни неща – корупцията, строителните дейности в Сочи, за които после имаше репортажи. И така той излизаше напред. Той например търсеше да изобличи корупцията и на местно ниво. Той се справяше с правните институции в Русия, знаеше как да осигурява правни услуги за хората, как да се бори с корупцията на местно ниво. Той имаше проект, фантастичен, който помагаше на хората да се справят с местните власти, във връзка с различни оплаквания, които имат. Което по същността си е демокрация на местно ниво и бе много полезно.
Проблемът в Русия е обезверяването, разочарованието във връзка с ценностите на демокрацията. Ценностите, в които Немцов силно вярваше. И когато се появиха последиците от това разочарование и Немцов знаеше това, знаеше колко е болезнени са тези времена. Затова и посвещаваше разследванията си и работеше наистина много. В много трудни времена той беше губернатор. И вярвам, че и в Кремъл много хора разбират посветеността – двама заместник-министри на Русия дойдоха на погребението му.
Имаше ли в средите на журналистите или активистите опасения за живота на Немцов преди нападението?
Никой от нас не предполагаше. Чухме, че той е имал опасения, особено майка му, че би могло да има вид отмъщение заради критицизма му, но никой от нас не смяташе, че това ще се случи с опозиционен лидер като него. Разбира се, той имаше много проблеми, бил е намушкван по време на протести, бил е арестуван. Никой от нас не мислеше, че той може да е в списък със застрашени, да бъде мишена за такъв вид агресия. Беше шок за всички.
В продължение на осем години той бе игнориран или присъстваше в черния списък на водещите медии. За съжаление, тъжната ирония е, че за него се говори непрестанно след убийството му в медиите, които му пречеха години наред.
След смъртта на Немцов имаше хора, излезли на улиците с плакати, на които пишеше „Не се страхувам“. Има ли атмосфера на страх в момента в руското общество?
Ако интервюирате хора в Русия, много от тях внимават в това, което казват. Хората преди бяха по-открити, в ранните години на ерата на Путин. От друга страна през 90-те години имаше други страхове – страхът от това дали си в безопасност. Това са различни страхове. Тогава нивото на престъпността бе невероятно – хората биваха застрелвани по улиците. И вече не е така. Сега поне е безопасно да се живее в Москва и Санкт Петербург. Разбира се, за определени хора не е така, за няколко определени гласове, които критикуват. А самата Русия има толкова много проблеми. Винаги е било трудно за Русия тероризмът да бъде държан под контрол. Теористичните атентати бяха огромни проблеми, с които Кремъл трябваше да се справи. Дали се справиха е трудно да се каже, но мисля, че има промяна след десетилетие. Сега поне, няма как да не се отбележи, може да се пътува до Чечня, можеш да се разхождаш наоколо без опасност от отвличане.
В момента сте в Севастопол, за да отразявате първата годишнина от анексирането на Крим. Какви са настроенията тук?
Журналистите тук, както и в Русия, имат опасения за това, което говорят. В последните месеци има много отвличания, на татарски мюсюлмански активисти или мюсюлмани например. Те не се чувстват в безопасност в Русия. А тези отвличания не бяха явления в миналото, от миналата пролет вече са.
Каква е сега ситуацията с медиите в Русия?
Ако трябва да съм искрена, ситуацията не е драматично лоша, защото налице е интернет свободата например, където се случват много неща. Наистина, много медии бяха на ръба на изчезването, имаха проблеми миналата година, дори се помещаваха в апартаменти, но сега са отново изправени на крака. Винаги има начин една медия да намери път в онлайн пространството. Сайтът „Медуза“ например се оформя като много интересна медия. Когато например редакторът на „Планета“ бе уволнен, множество журналисти, негови служители, го подкрепиха и взеха решение да напуснат.
Имам доста приятели, които работят в държавни медии. Те се оплакват, че има техни статии, които никога не им публикуват. Не ги съдя за това, те имат нужда да си изкарват прехраната. Например в провинцията шансовете да правиш независима журналистика в независима медия и да оцелееш са много ниски. Въпрос на избор е, дали да намериш финансиране от държавата или по друг начин. И в двата начина, ако може да се помогне на хората, това е добре. Както и да е, все пак си говорим за един и същи дневен ред, като по различни начини може да се постигне едно и също, с различни инструменти.
Не е лесно за репортерите, особено в определени региони, да намерят независима медия. И си говорим за това доколко можеш да направиш компромис със съзнанието си – дали да публикуваш истината, половината истина или измислени истории. Това зависи от всеки поотделно. Много млади журналисти от различни региони са идвали и са ме питали как да живеят с това, че медиите принадлежат на правителството. И аз им казвам да излязат навън и да намерят силна история, на която няма как да се противодейства. Много човешка и истинска история, която никоя медия не би могла да цензурира. Това е начинът. Моят баща например бе репортер във в. „Правда“ (бел. ред. – орган на ЦК на КПСС в съветско време), но въпреки това успяваше да публикува независими истории.
