Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се среща с военнослужещи на НАТО в Талин, Естония, на 1 март.
Снимка: Leon Neal / REUTERS
Малкото румънско градче Кампия Турзии не изглежда като място, където се случват глобални политически събития. Настилката от чакъл пред кметството чака нов асфалт, пазарът „Азия“ в съседство е изгубил своето „i“, а хотелът в покрайнините на града носи простото име A3. Най-голямата атракция на града се намира на границата му. Щом подминете последните еднофамилни къщи, изведнъж се озовавате пред монтиран самолет. Синият изтребител МиГ-21, съветско производство, стърчи в небето като указателна табела.
В продължение на почти 70 години в Кампия Турзии има военновъздушна база. По време на Студената война тук са излитали и кацали пилоти от Варшавския договор. В наши дни обаче зад металната порта са разположени войски на НАТО.
Хората са чакали точно това повече от 50 години, казва Лаура Щефан, румънка, която работи за Експертния форум, който насърчава трансатлантическите отношения. „Американците бяха спасението“, казва тя. „Когато първите американски войници се преместиха, хората ги посрещнаха с цветя“.
Днес страната, която толкова дълго време е стояла в сянката на европейската история, е държава на първа линия. „Граничим с Украйна“, казва Щефан. „Ако се стигне до нахлуване в Румъния, това ще бъде краят. За много от нас, но и за Путин. Но не мисля, че нахлуването в Румъния е вероятно. Все пак трябва да сме подготвени за всичко“.
Бавно се изчерпват сравненията ни за схващане на мащаба на случващото се в момента. Само преди седмица нахлуването на Владимир Путин в Украйна напомни за събития като нападението на Саддам Хюсеин над Кувейт през 1990 г. – мащабна и в крайна сметка опустошителна военна операция, но и такава, чието въздействие първоначално изглеждаше ограничено в региона.
Междувременно обаче бушува открита и жестока война, а заплахата на Путин за използване на ядрени оръжия напомня за най-мрачните моменти в човешката история: съдбоносната верига от събития, предизвикали Първата световна война през 1914 г., както и разпалването на Втората световна война чрез нахлуването в Полша по заповед на един-единствен мегаломански диктатор.
По време на кризата в Кувейт малцина говореха сериозно за възможността от предстояща трета световна война. Днес мнозина използват този израз – от германския политик от Зелената партия Юрген Тритин до британско-американската президентска съветничка Фиона Хил, която твърди, че глобалният конфликт е започнал отдавна – например с опитите за убийства от руски агенти на Запад.
Същият този Запад, който толкова дълго време изглеждаше безсилен пред провокациите на Путин, сега е обединен от атаката му срещу Украйна по начин, който нито Кремъл, нито западните политици можеха да предвидят.
Това се отнася преди всичко за НАТО, централната военна институция на Запада. Само преди две години френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е „мъртъв мозък“ – коментар, който днес изглежда абсурден. Вместо това алиансът се втвърди – от САЩ до балтийските държави и от Брюксел до Анкара. Дори неутрални държави като Швеция и Финландия сега обмислят присъединяване.
Европейският съюз също показва своята сила. В продължение на години ЕС се занимаваше повече с преодоляване на собствените си кризи, отколкото със значими инициативи, но сега преоткри своята мисия. Новото единство на континента стана особено видимо, когато в понеделник Европейският парламент аплодира почти единодушно с бурни овации след видеообръщението на украинския президент Володимир Зеленски пред органа.
Дори във Вашингтон крайната вътрешна поляризация от последните години отстъпва на заден план, а по-голямата част от политическия истаблишмънт се обединява зад президент с опит във външната политика. Когато миналата неделя Путин постави руските ядрени сили в повишена бойна готовност, Джо Байдън избегна всякаква реторична ескалация. Когато във вторник вечерта той произнесе първата си реч за състоянието на съюза[1], призовавайки към единството на Америка, дори републиканците в Конгреса ръкопляскаха. Изглеждаше така, сякаш Съединените щати наистина се завръщат като водеща сила на укрепналия Запад.
И това единство не се ограничава само до САЩ и Европа, географския Запад. В известен смисъл агресията на Путин събуди отново глобалния Запад – от Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк, където посланикът на Кения изнесе лекция на руския си колега за неприкосновеността на съществуващите граници, до столиците на Далечния изток. В Токио избухнаха спонтанни антивоенни протести, а японското правителство се присъедини към Южна Корея и Сингапур в налагането на санкции срещу Русия. Тези азиатски държави се опасяват, че подобен конфликт може да избухне и в техния регион, ако един ден Пекин се опита насилствено да обедини Тайван с континенталната част на страната.
Начинът, по който Китай, като световна сила, ще се държи, може да се окаже решаващ по въпроса дали войната в Украйна ще прерасне в глобален конфликт. Неотдавна, през февруари, Путин и китайският лидер Си Дзинпин репетираха сближаване на редиците по време на Олимпийските игри в Пекин. Но почти единодушното осъждане на войната на Путин от страна на света създаде и нова ситуация за Пекин, като сега Китай се оказва изправен пред единната решителност на Запада, с която не е свикнал.
Когато в сряда Общото събрание на ООН гласува резолюция, изискваща от Москва „незабавно да прекрати употребата на сила срещу Украйна“, 141 държави гласуваха в подкрепа, а 35 се въздържаха. Само 4 държави, различни от Русия, гласуваха против: Беларус, Еритрея, Северна Корея и Сирия.
Но какво следва от това единство? Колко трайно и устойчиво е то? И достатъчно силен ли е Западът, за да предотврати тотална ескалация на войната в Украйна – чрез военно възпиране или по силата на икономическата си мощ?
Това, което е сигурно, е, че сега са необходими още повече дипломатическа проницателност и решителност в Европа и Съединените щати, за да се справят с този противник, който е станал непредсказуем – и да му покажат изход от кризата.
НАТО: Принципът на възпиране
Украйна беше във война с Русия от седем дни, когато германският министър на отбраната Кристине Ламбрехт излезе на трибуната в румънската зала „Михаил Когълничану“, разположена недалеч от черноморския град Констанца. Зад нея бе разположен боен хеликоптер, а до Ламбрехт бе застанал Василе Дьонку, нейният румънски колега. „Нито един милиметър няма да бъде отстъпен“ по границите на НАТО, каза Ламбрехт. „Това е посланието, което трябва да бъде изпратено на този брутален диктатор.“
През последните седмици редица държави – членки на НАТО, изпратиха войски и оборудване в Източна Европа или обявиха намерението си да го направят. След инвазията САЩ вече са изпратили още 15 000 военнослужещи в Източна Европа. Британците наскоро изпратиха още 1000 войници в Естония, а Италия увеличи броя на изтребителите си Eurofighter в Румъния на осем. Белгия и Франция изпратиха войници в Румъния, а Германия разположи рота в Словакия.
„Ако президентът Путин си е мислил, че ще раздели НАТО, той е сбъркал“, подчерта генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред DER SPIEGEL. „НАТО е по-обединена от всякога.“
Въпросът за това каква всъщност е целта, която НАТО все още изпълнява, е задаван неведнъж след края на Студената война. Когато Доналд Тръмп встъпи в длъжност като президент на САЩ през 2017 г., той нарече алианса „остарял“. Сега Путин предоставя на НАТО точно това, от което военният съюз спешно се нуждае: противник.
Стратегически документ от 2011 г., който все още е приложим, показва до каква степен се е променила ситуацията. В него се посочва, че се търси истинско стратегическо партньорство между НАТО и Русия. В документа се добавя, че алиансът ще се държи по съответния начин с очакването, че Русия ще приветства неговите увертюри. Това очакване окончателно се провали.
Алиансът искаше да приеме нов стратегически план през юни. Този път в центъра на вниманието трябваше да бъде Китай. „Можем да изхвърлим предварителната си работа на боклука“, казва служител от Брюксел. „Сега се нуждаем от нов подход.“
Как точно ще се развие войната в Украйна, остава открит въпрос. Обсадата на столицата Киев от руските войски току-що започна. НАТО обаче се подготвя за сценарий, при който конфронтацията с Москва не приключва с конфликта в Украйна. Въпросите, свързани с отбраната, в момента стават драматично по-належащи в почти всички страни от ЕС.
Нищо не илюстрира тази промяна по-добре от съобщението на германския канцлер Олаф Шолц, че създава специален фонд от 100 млрд. евро за въоръжените сили на Германия – Бундесвера. Ръководителят на НАТО Столтенберг похвали решението като „важен сигнал за нашето единство и решителност“.
Столтенберг продължава да подчертава отбранителния характер на алианса, като се стреми да избегне предоставянето на Путин на какъвто и да е претекст за разширяване на конфликта. В същото време Северноатлантическият съвет, основният орган на НАТО за изготвяне на политики, активира своите планове за поетапно реагиране. Това ще позволи силите за бързо реагиране на НАТО да бъдат разположени на източния фланг на алианса в много по-кратки срокове. НАТО се занимава предимно с възпиране. Тя се надява, че никога няма да се наложи да използва войските, които предоставя на държавите-членки на изток.
Столтенберг обаче не остави никакво съмнение, че НАТО ще се бие, ако Путин разшири кампанията си през Украйна на територията на НАТО. „Ще защитим всеки сантиметър от територията на НАТО“, казва той.
Европа: Скок напред
Небето над Париж беше безоблачно, когато канцлерът Шолц, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристигнаха за вечеря с френския президент Макрон в Елисейския дворец в понеделник. Макрон не чакаше на върха на стълбите, както обикновено, а побърза да слезе до колата на фон дер Лайен, за да я поздрави.
Вечерята в понеделник беше планирана дълго време предварително, но сега тя беше засенчена от войната в Украйна. Няколко часа по-рано Макрон беше записал видеопослание за своите войници, в което им казваше, че разчита на тяхната бдителност и предпазливост пред лицето на евентуални провокации от страна на руските войски. „Това е моментът на истината за Европа“, написа фон дер Лайен в Туитър един ден по-късно. „Как ще реагираме днес на това, което прави Русия, ще определи бъдещето на международната система“.
Кабинетът на Макрон не съобщи за конкретни резултати от срещата му с фон дер Лайен, но посланието все пак е ясно: в този кризисен момент Европа се сближава.
В рамките на много кратък период от време ЕС прие санкции срещу Москва, чиято строгост изненада дори официалните лица в Брюксел. Той до голяма степен изключи руската банкова система от международната трансакционна мрежа SWIFT, замрази резервите на Руската централна банка, затвори европейското въздушно пространство за руски самолети и забрани разпространението на руските държавни медии RT и Sputnik. ЕС също така планира да достави на Украйна оръжия на стойност 450 млн. евро.
Манфред Вебер, ръководител на Европейската народна партия в Европейския парламент, обединението на основните консервативни партии в този орган, говори тази седмица за „киевски момент“. „Усещам споделено чувство в цяла Европа за това какво означава да бъдеш европеец и какъв е залогът“, казва той.
В обръщението си към нацията в сряда, с френското, европейското и украинското знаме зад гърба си, Макрон заяви, че в бъдеще Европа ще трябва да има друго измерение. Той заяви, че войната в Европа вече не трябва да се намира само в учебниците по история.
В момента Макрон е единственият европейски лидер, който все още редовно разговаря с Путин по телефона, за последно в четвъртък. В същото време френският лидер внимава да включва европейските си партньори, за да не излезе, че се самоизтъква, както често се случваше в миналото.
Големият въпрос обаче е колко дълго ще продължи това единство и дали то ще се задържи и след настоящата криза.
Плановете на канцлера Шолц за превъоръжаване на Бундесвера са исторически пробив, който вероятно ще промени и характера на ЕС. Много европейци смятат, че ЕС отдавна е изпълнил историческата си мисия да донесе мир в Европа, заяви за DER SPIEGEL Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това обаче се оказа грешка. „ЕС не е военен съюз, той трябва да осигури средства за обща отбрана“.
Членът на Европейския парламент Вебер е още по-конкретен: „Трябва също така да създадем единен пазар за военни стоки, да изградим обща киберзащита и да изградим отбранителен щит срещу руските ракети“, призовава той.
Но само инвестициите в отбраната няма да са достатъчни. Ако държавите членки на ЕС наистина искат да увеличат своята отбрана, те трябва да разрешат и вътрешните си конфликти. През последните години ЕС трябваше да се справя не само с Брекзит, но и с постоянен спор с Полша и Унгария относно върховенството на закона.
Съдът на Европейския съюз наложи на правителството във Варшава неустойка в размер на 1 млн. долара на ден за това, че отказва да оттегли части от спорната си съдебна реформа. Освен това Европейската комисия все още задържа изплащането на 24 млрд. евро безвъзмездни средства за Полша от фонда за възстановяване от Корона-епидемията.
В спора с Русия, от друга страна, Унгария и Полша досега се държат по начин, основан на сътрудничество. И двете страни подкрепиха всички санкции. А сега с готовност приемат десетки хиляди бежанци.
В отворено писмо полският опозиционен политик и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск призова правителството сега да разреши и спора си с Брюксел. „Врагът е автократична Русия, а не демократичният Запад“, пише той.
Докъде всъщност ще стигне този киевски момент за европейците, може да стане ясно след броени дни в дебата за евентуалното членство на Украйна в ЕС. Председателката на Европейската комисия фон дер Лайен изтъкна перспективата за членство в ЕС пред правителството на Володимир Зеленски. „Те са едни от нас и ние искаме да влязат.“ Но председателят на Европейския съвет Мишел, чийто орган представлява лидерите на държавите членки, бързо сложи спирачка на подобни разговори, като в коментар пред Европейския парламент отбеляза, че въпросът е труден и че сред държавите членки има конкуриращи се мнения – дипломатично подценяване.
САЩ: трансатлантическа сила
Ако има символ на новата ера, започнала с нахлуването в Украйна, то това е пътуването на германския вицеканцлер до САЩ. Когато Роберт Хабек от партията на Зелените посети Вашингтон тази седмица, американското правителство го прие почти еуфорично. Държавният секретар на САЩ Тони Блинкен искаше да разговаря с германеца, а също и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и търговската представителка на САЩ Катрин Тай.
По време на пътуването си самият Хабек трудно можеше да повярва колко лесно се отварят за него вратите в американската столица сега. При последното му посещение във Вашингтон преди две години, по времето, когато беше просто съпредседател на Зелената партия, администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че не го смята за важен.
Войната в Украйна разруши много уверености, но също така съживи стари съюзи. В речта си за състоянието на съюза във вторник Джо Байдън заяви, че Западът е единен срещу Владимир Путин.
В рамките на няколко дни, изглежда, всички порцеланови чинии, които бяха счупени в трансатлантическите отношения през последните няколко години, бяха поправени. Спорът за газопровода „Северен поток 2“ беше забравен. Вечният спор за оскъдните разходи на Германия за отбрана беше отложен. Приключиха и дебатите за това защо Германия отказва да доставя оръжия на страна, подложена на натиск.
„Путин успя да обедини НАТО по начин, който не вярвах, че някога ще видя отново след края на Студената война“, казва бившата държавна секретарка на САЩ Кондолиза Райс. Това е впечатление, което се споделя от мнозина във Вашингтон.
Периодът на управление на Тръмп отбеляза най-ниската точка в историята на НАТО. На срещата на върха на НАТО в Брюксел през 2018 г. тогавашният президент на САЩ едва бе убеден да не се оттегли от западния отбранителен съюз. Сега не само НАТО преживява ренесанс. Духът на алианса– идеята, че демокрациите на Запада трябва да се обединят, за да защитят самото си съществуване – прави същото.
Промяната в посоката е толкова драматична, че мнозина във Вашингтон все още не могат да я разберат, казва Хедър Конли, новият президент на Германския фонд Маршал. И не само държавите от НАТО са преоткрили стойността на отбранителния съюз. Дори традиционно неутрални държави като Швейцария са осъзнали важността на заемането на позиция в тази историческа ситуация, казва тя. „Те се надигат в този катастрофален за Европа момент“.
За САЩ това е още по-приятно, тъй като те до голяма степен се въздържаха от публично оказване на натиск върху съюзниците си в Европа, особено върху Германия. „Водене отзад“ е мотото на хората на Байдън. Във вътрешен план те не криеха колко недоволни са от позицията на Германия по много въпроси.
Но новото правителство не искаше да изглежда войнствено като Тръмп, също и защото знаеше, че това само ще предизвика нови антиамерикански настроения сред германците. В крайна сметка силата на фактите беше силна, така че германското правителство спази линията на американците по почти всички точки. „Моментът беше съвсем подходящ“, казва Майкъл Верц от Центъра за американски прогрес.
Азия: Огън на другия бряг
Сред военните служители Окинава, най-южната островна верига на Япония, се смята за „непотопяемия американски самолетоносач“. Около половината от 54 000-те американски войници в Япония са разположени тук. През февруари САЩ преместиха още изтребители F-35A във военновъздушната база Кадена, а Токио също обмисля да укрепи собствените си отбранителни системи. Войната в Украйна може да изглежда далеч от западната част на Тихия океан, но руското нашествие в другия край на евразийския континент стресна страните от Източна Азия.
И това е така, защото Китай е основна сила в региона, която също може да предприеме стъпки за анексиране на по-малка държава. На около 600 км югозападно от главния остров Окинава се намира демократичната островна република Тайван, която правителството в Пекин смята за част от своята територия.
Войната в Украйна, коментира един японски вестник, „не е пожар, който гори на другия бряг“, а по-скоро събитие, което изисква ясен ангажимент от страна на съюзниците на САЩ, включително Япония и Южна Корея. Всъщност и двете страни се присъединиха към санкциите, приети от западните държави, а правителството в Токио прие и по-строги ограничения върху износа на полупроводници и други технологии за Русия.
Съюзът с ЕС и САЩ е очевиден, тъй като Япония и Южна Корея споделят демократични ценности като свобода, равенство и върховенство на закона. Но тесните им икономически връзки и близостта с Китай означават, че особено Южна Корея действа по-предпазливо.
Кризата в Украйна сега може да се превърне в повратна точка. „Ако допуснем използването на сила за промяна на статуквото, това ще има последици за Азия“, предупреждава японският министър-председател Фумио Кишида. Ако Токио и Сеул приемат агресия срещу малка държава, те могат да създадат опасен прецедент в своя регион.
Бившият японски министър-председател Шиндзо Абе заяви, че е време да се осигури по-силна защита на Тайван. А Го Мьонг Хюн от Азиатския институт в Сеул казва: „Преди кризата в Украйна кимахме с глава, когато Пекин заявяваше, че Тайван е част от Китай. Напълно игнорирахме другата страна. Но сега осъзнаваме, че не можем просто да приемем това“. Нахлуването в Украйна промени из основи международните отношения. „Бъдещето ще бъде по-конфронтационно.“
Подобно е мнението и в САЩ. В сряда Майк Мълън, бившият председател на Обединения комитет на началник-щабовете, кацна в столицата Тайпе в момент, който той определи като „много труден и критичен в световната история“. Тайванската президентка Цай Инг-уен отговори, че страната ѝ, подобно на Украйна, е на първа линия, когато става въпрос за защита на демокрацията. „Историята ни учи, че ако си затваряме очите пред военната агресия, само задълбочаваме заплахите за самите нас“.
Китай: „Fuck NATO“
Първото пролетно слънце грее, а птичките чуруликат по алеята, която води към руското посолство в Пекин. На пръв поглед изглежда, че както обикновено, само няколко китайски полицаи охраняват посолството, но след това се виждат първо трима, после десетина атлетични мъже с бейзболни шапки, които са се разположили пред стената. Те са цивилни агенти. Китай дискретно засилва защитата на своя стратегически партньор.
Зад решетъчните порти се издига голямото като дворец посолство, паметник на специалното положение на Москва в Пекин. Съветският съюз подпомага раждането на Народната република, като става първото правителство, което признава държавата на Мао през 1949 г., и изпраща експерти, които помагат за изграждането на „Нов Китай“. Напрежение е съществувало и тогава, но Пекин е смятал Москва за по-голям брат до смъртта на Сталин през 1953 г.
Скоро след това отношенията бързо се влошават, тъй като Мао вече вярва, че в Москва работят контрареволюционери. През 1969 г. войници от двете страни влизат в погранични сблъсъци и войната между двете ядрени сили едва е предотвратена. Три години по-късно, по време на историческото си пътуване до Китай, президентът на САЩ Ричард Никсън постига дипломатически успех, като привлича изолираната дотогава държава на страната на Вашингтон.
Пекин прилага „пет принципа“ във външната си политика: териториална цялост, взаимно ненападение, ненамеса във вътрешните работи на другата страна, равенство и взаимна изгода, както и мирно съвместно съществуване. Всяка една от тези точки в момента е изритана в праха от Путин в Украйна.
Така че, накъде клони Пекин в новата криза? Към заявените от него принципи – или към геополитическите предимства, които очаква от стратегическото си партньорство с Русия?
В началото на февруари, когато Путин посети Пекин за церемонията по откриването на Олимпийските игри, той и китайският лидер Си Дзинпин заявиха, че партньорството между двете страни „не познава граници“. Не е известно дали Путин лично е информирал Си за плана си за инвазия. В сряда „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че според източник от западното разузнаване в началото на февруари висши китайски служители са призовали руските си колеги да не нахлуват в Украйна преди края на Зимните олимпийски игри. Не е ясно обаче дали двамата лидери сами са обсъждали предстоящата инвазия. Говорител на китайското посолство във Вашингтон опроверга доклада.
След избухването на войната Пекин имаше нужда от няколко дни, за да се ориентира. Но разстоянието, което оттогава е поставил между себе си и Путин, е минимално. Китайските дипломати разговарят и с двете страни и се въздържаха от гласуване в Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН. Но и до днес Пекин все още не използва думата „инвазия“, за да опише случилото се в Украйна, и вместо това подчертава „легитимните искания на Русия относно нейната сигурност“.
Човек трябва „сериозно да се съмнява“, че Пекин ще падне в обятията на Путин, казва Ши Инхун, професор по политика в Пекинския народен университет и до януари член на Научния консултативен съвет към правителството. Ши е един от малцината, които все още обсъждат деликатни въпроси с чуждестранни журналисти сред репресивния политически климат в Китай – и от предпазливост той моли да бъде перифразиран. Според него Путин се е набутал в задънена улица, но Китай няма да се позиционира публично срещу неговата „необуздана война“. За китайските лидери е удобно, че войната отвлича вниманието на Вашингтон от Китай.
По мнението на Джао Тонг, експерт по ядрена енергетика и разоръжаване във фондация „Карнеги“ в Пекин, с позицията си по отношение на войната в Украйна Китай е изправен пред „един от най-съществените въпроси от десетилетия насам“. Той казва, че макар и да съществува „теоретична“ възможност Пекин да скъса с Путин, въпреки че това би било в съответствие с икономическите интереси на Китай, при тези обстоятелства това е малко вероятно. Ръководството не желае да бъде въвлечено във война, а в същото време не се доверява и на западния алианс.
Виктор Гао, вицепрезидент на проправителствения мозъчен тръст „Център за Китай и глобализация“, е по-конкретен. Той твърди, че Украйна трябва трайно да се обяви за неутрална държава „като Швейцария“. Алтернативата на подобен ход би била „ядрен Армагедон“, казва Гао. Може да го наречете „негероично“, но според него подобен компромис е „правилният начин за спасяване на човешката цивилизация“.
По този начин Китай може да бъде изключен като партньор на Запада в конфронтацията с Путин. Това можеше да се види и на външната стена на канадското посолство в Пекин в сряда. Служителите там бяха разлепили плакати в цветовете на украинското знаме с лозунг, изписан с китайски йероглифи: „Застанете на страната на Украйна“.
Както всички дипломатически мисии в Пекин, тази на Канада е добре охранявана, като се пази денонощно от Народната въоръжена полиция. Въпреки това в сряда някой беше успял да омаже един от плакатите посред бял ден. Полицейските служители сигурно са гледали в друга посока, когато вандалът е оставил съобщението си: „Fuck NATO“.
[1] Речта за състоянието на съюза (понякога съкратено SOTU) е годишно послание, което президентът на Съединените щати произнася на съвместна сесия на Конгреса на Съединените щати в началото на всяка календарна година относно текущото състояние на нацията. Бел. пр.