Разходете се с камера из града в продължение на една пресечка и снимайте каквото забелязвате, като въртите камерата насам-натам възможно най-близо така, че да следва посоката на очите ви. Целта е да превърнете камерата във вашите очи и да заснемете онова, което вашите очи сканират и извличат от картината като цяло. Същевременно снимайте улицата от един по-широк панорамен ъгъл в серия от неподвижни гледни точки. Улицата за оператора е, разбира се, такава, каквато бива виждана от оператора. Тя е различна от улицата, която бива гледана от един панорамен ъгъл. По-голямата част от нея в действителност липсва. После можете да създадете произволни шаблони на сканиране – например, първо заснемете едната страна от улицата, а после – другата, като следвате някакъв предварително установен план. По този начин разрушавате автоматичните шаблони на сканиране. По същия начин можете да създадете шаблони на сканиране по цветове – например – сканирайте с камерата си зеленото, синьото, червеното и т.н., дотолкова, доколкото е възможно. Това ще рече, че вие използвате един произволен, но и същевременно предварително установен шаблон на сканиране, за да разрушите автоматичните шаблони на сканиране. Направете това с няколко оператора, а после смесете и монтирайте заедно техните кадри, като добавите и панорамни кадри. Това би могло да приучи субекта да вижда от един по-широкообхватен ъгъл, а също и да игнорира и изтрива по собствено желание.
Всичко това вече е предмет на експериментално доказване чрез контролни субекти. И няма нужда оборудването да бъде изцяло обслужвано от контролните субекти. И няма нужда оборудването да бъде чак толкова сложно. Демонстрирал съм как това може да стане чрез обратна връзка между мозъчните вълни и интуитивния отговор и видеокадри на субекта, заснети когато той вижда и чува филма, само за да покажа максималната ефективност.
Можете да започнете с две звукозаписни устройства. Най-простото кодиращо устройство се състои от ножица и нещо за снаждане. Можете да започнете с монтаж на думи, да направите каквито и да било звукозаписи, да ги кодирате чрез монтаж и да наблюдавате ефектите върху приятели или върху себе си. Следващата стъпка е видеокамерата. Разбира се, резултатите от индивидуалните експерименти биха могли да доведат до масови експерименти, всеобщи записи на страх, на агресия и т.н. Тук възможностите за изследвания и експерименти са практически неограничени и аз просто направих няколко лесно приложими предложения.
„Един вирус се характеризира и ограничава в задължителния клетъчен паразитизъм. Всички вируси по необходимост трябва да паразитират в живи клетки за своето възпроизвеждане. При всички вируси цикълът на заразяване се състои от следното: проникване в гостоприемника, междуклетъчно възпроизвеждане и бягство от тялото на гостоприемника за започването на нов цикъл в нов гостоприемник.“ Тук цитирам „МЕХАНИЗМИ НА ВИРУСНАТА ИНФЕКЦИЯ“, редактирана от Д-р Уилсън Смит. В своето естествено свободно състояние вирусът не се е доказал като особено адаптивен организъм. Някои вируси са се самоизтребили, тъй като са били 100% смъртоносни и са изчерпали запасите си от гостоприемници. Всеки от видовете вируси е строго програмиран да атакува по определен начин определени тъкани. Ако атаката не успее, вирусът не се сдобива с нов гостоприемник. Съществуват, разбира се, вирусните мутации – и грипният вирус се е доказал като особено гъвкав и променлив в този смисъл. Обобщено, това е простото повторение на един и същ метод на проникване и ако този метод бъде блокиран от което и да е тяло или посредством някакъв друг фактор, играещ ролята на интерферент, атаката не успява. Най-общо казано, нашият вирус е един глупав организъм. Нека сега поразмишляваме и от страната на вируса и да измислим няколко алтернативни метода за проникване. Например, гостоприемникът бива атакуван по едно и също време от някакъв вирус-съюзник, който му казва, че всичко е наред, и от вирус на болка и страх. Това значи, че сега вирусът използва един стар метод за проникване, а именно – доброто ченге и лошото ченге.
Вече обмислихме възможността, че един вирус може да бъде активиран или дори създаден от много малки части от звуци и изображения. Така заченат, вирусът може да бъде създаден в лабораторията. Но за да бъде ефективен, трябва да имаме и истинския вирус, а какво е истинският вирус? От време на време се образуват нови вируси, но как по-точно става това? Нека видим как можем да накараме един вирус да се образува. Значи, измисляме симптомите на нашия вирус и правим един кодиран запис. Податливите субекти – това са онези, които възпроизведат някои от желаните симптоми – впоследствие ще бъдат закодирани чрез монтаж на още и още записи – и така – докато накараме нашия вирус да оживее. Това зараждане на даден вирус настъпва, когато нашият вирус вече е станал способен да се възпроизведе в даден гостоприемник и да се прехвърли в друг гостоприемник. Може би също така – ако бъде поставен под лабораторен контрол – той може да бъде култивиран и за някакви полезни цели. Представете си например един секс-вирус. Който така възбужда сексуалните центрове в задната част на мозъка, че гостоприемникът е докаран до сексуална лудост и всички останали поведенчески фактори са блокирани. Паркове, пълни с голи, обезумели хора, които серат, пикаят, еякулират и крещят. Така вирусът може да бъде зловреден, блокирайки всички регулиращи телесни функции, и накрая да води до изтощение, конвулсии и смърт.
Сега нека пробваме същото нещо със записи. Организираме фестивал на сексуалните записи. 100 000 души носят своите кодирани сексуални видео- и звукозаписи, за да ги монтират в едно. Прожектирани на огромни екрани, боботещи над тълпата, от време на време записът се забавя, така че да могат да бъдат схванати няколко секунди от него, после отново се кодира, отново се забавя, отново се кодира. Скоро записът ще дезориентира и съблече голи всички. Полицаите и Националната Гвардия правят стриптийз. „`АЙДЕ СЕ`А ДА СИ НАМЕРИМ НЯК`ВИ ГРАЖДАНЯ!“ Подобно нещо може да бъде мръснишко и побъркващо, но онези, които го преживеят и оцелеят, ще се възстановят от лудостта. Или, да кажем, една малка подбрана група от хора с еднакви интереси се събират със своите сексуални записи – и ето, че процесът вече е под контрол. А фактът, че всеки може да го направи, е сам по себе си ограничаващ фактор.
Ето го например Г-н Елен Рогачев, който иска да зарази всички със своя собствен образ и да ги превърне в себе си, като за целта се закодира и се разпръсква навсякъде в търсене на подходящи съдини. Ако никой друг не знае за техниките на кодиране, той би могъл да се установи в значително количество копия. Но всеки може да го направи. Така че, давайте, кодирайте сексуалните си слова и открийте подходящи партньори.
Ако искате, кодирайте се и се разпръснете навсякъде, всяка спарена банална шега, пръдня, предъвкана мисъл, кихавица и стомашно къркорене. Ако няма да го правите, по-добре бягайте. Всеки го прави, те всички се кодират и смесват и населението на земята придобива един приятен равномерен кафяв цвят. Смесването е демократичният начин, начинът за пълноценно клетъчно представителство. Смесването е Американският начин.
Аз предположих, че даден вирус може да бъде създаден лабораторно от много малки части от звуци и изображения. Този начин на приготовление сам по себе си не е биологично активен, но би могъл да активира или дори да създаде вирус у податливите субекти. Един внимателно изготвен запис на жълтеница би могъл да активира или да създаде вируса на жълтеницата в чернодробните клетки, особено в случаите, когато черният дроб е вече увреден. Операторът всъщност ръководи една вирусна революция на клетките. Откакто ДАНЪЧНИТЕ изглежда започнаха да атакуват онези, които са най-уязвими и слаби, освобождаването на подобна сила би могло да се уподоби на вирусна атака. Фразите на реагиращото съзнание биха могли да служат за същата цел – да карат субектите да стават по-податливи към вирусната атака.
Ще стане ясно, че кодираната реч вече притежава много от характеристиките на вирус. Когато речта се възприема и декодира, това се случва принудително и против волята на субекта. Един вирус трябва да ви напомня за присъствието си. Независимо дали става въпрос за атака на херпес или за мъчителните спазми на бяса, вирусът ви напомня за нежеланото си присъствие. „ЕТО МЕ, ТУК СЪМ.“
Така стоят нещата и с кодираните слова и изображения. Частиците се декодират принудително, представяйки на субекта определени слова и изображения, и това повтарящо се продължително представяне дразни определени телесни и нервни зони. Дразнени по този начин, след известно време клетките могат да произведат биологичните вирусни единици. Следователно, вече имаме един нов вирус, с който може да се установи комуникативна връзка, и субектът действително може с отчаяние да се опитва да комуникира с това нещо, което буйства вътре в него. Това му тежи и го натоварва. Би ли могъл този товар да бъде добър и красив? Възможно ли е да бъде създаден вирус, който да заразява със спокойно и приятно благоразположение? За да оцелее, един вирус трябва да паразитира върху гостоприемника си. Той използва клетъчния материал на гостоприемника, за да произвежда свои копия. В повечето случаи това уврежда гостоприемника. Вирусът прониква чрез имама и поддържа състоянието си чрез принуда. Един нежелан гост, при вида на който ти се повдига, никога не е добър или красив. Още повече, че това е един гост, който винаги повтаря себе си, дума по дума, кадър по кадър.
Нека си припомним цикъла на живот на един вирус... проникване в клетка или активиране вътре в нея, размножаване в клетката, бягство от клетката с цел завладяване на други клетки, бягство от гостоприемника с цел заразяване на нов такъв. Тази зараза може да се осъществи по много начини и онези, които открият, че са заразени с нов вирус, обикновено използват мерки с широк обсег и несигурен ефект, за да осигурят колкото може по-голям брой пътища на инфекцията... кашляйте, кихайте, плюйте и пърдете при всяка възможност, пръскайте лайна, пикня, сополи, струпеи, потни дрехи и всякакви телесни секрети на обезводняването. Комбинацията от тези боклуци може да бъде незабележимо разнасяна на талази с крясъците на хлебарките в метрото, да бъде изхвърляна в торби през прозорците или разпръсквана със самолет за пръскане на посевите с инсектициди/фунгициди... По всяко време носете със себе си набор от разпространители на заразата... въшки, бълхи, дървеници и малки кафезчета с комари и конски мухи, насмукани с кръвта ви... Не виждам красотата в това.
Има само един случай на благоприятно вирусно въздействие, облагодетелстващо един малко известен вид австралийски мишки. От друга страна, ако един вирус не предизвиква увреждащи симптоми, нямаме начин за установяване на неговото присъствие и това става при латентните вирусни инфекции. Изказвани са предположения, че жълтите раси са се появили в резултат на някакъв подобен на жълтеница вирус, който причинил постоянна и не непременно увреждаща мутация, която била предавана по генетичен път. Същото може да бъде вярно и за словото. Словото само по себе си може да бъде вирус, който е постигнал едно състояние на постоянност у гостоприемника. Все пак, никой познат съществуващ понастоящем вирус действа по този начин, така че въпросът за облагодетелстващия вирус остава отворен. Изглежда е уместно да се концентрираме върху общата защита срещу всички вируси.
Рон Хабърд, основателят на Сциентологията, казва, че определени думи и комбинации от думи могат да предизвикат сериозни заболявания и умствени разстройства. Аз мога да претендирам за някакви умения в драскаческия занаят, но не мога да гарантирам написването на пасаж, който ще разболее някого физически. Ако твърдението на господин Хъбард се докаже, то това несъмнено става предмет на по-нататъшни проучвания, а ние лесно можем да открием експериментално дали твърдението му е доказано, или не. Господин Хъбард базира силата, която приписва на думите, върху своята теория за енграмите. Енграмата се определя като дума, звук, изображение, записани от субекта в момент на болка и безсъзнание. Част от съдържанието й може да бъде вдъхващо увереност: „Мисля, че той ще се оправи.“. Успокояващото съдържание е съюзническа енграма. Съюзническите енграми, според г-н Хъбард, са също толкова лоши и враждебни, колкото болезнените енграми. Която и да е част от този запис, възпроизведена на субекта по-късно, ще реактивира болката от операцията и той може действително да получи главоболие и да се почувства потиснат, неспокоен или напрегнат. Е, теорията за енграмите на г-н Хъбард може много лесно да бъде проверена експериментално. Вземете 10 субекта-доброволци, подложете ги на болезнено влияние, придружено с определени думи, звуци и изображения. Можете да разигравате малки пародийни сценки.
„Бързо, сестра, преди да изгубя моето малко негърче.“, мучи хирургът-южняк, а после една тежка бяла ръка пада върху крехкото черно рамо. „Да, той ще се оправи. Ще прескочи трапа.“
„Ако можех да правя каквото си искам, щях да оставям тези животни да мрат на операционната маса.“
„Не можеш да правиш каквото си искаш, ти имаш своето задължение като доктор, ние трябва да правим всичко по силите си за спасяването на човешките животи.“
И така нататък.
Това е лошото ченге и доброто ченге. Съюзническата енграма е неефективна без болезнената енграма, също както ръката на доброто ченге върху рамото ти, мекият му убеждаващ глас в ухото ти, в действителност са едно мило нищо без палката на лошото ченге. Но до каква степен могат думите, записани по време на безсъзнание в болницата, да бъдат припомнени по време на хипноза или чрез сциентоложки похвати? До каква степен възпроизвеждането на този материал въздейства неприятно на субекта? Засилва ли се ефектът при кодиране на болезнения и съюзническия материал на много кратки интервали? Би изглеждало така, сякаш кодирана снимка на енграма може почти да изтърси операционна сцена в скута на субекта. Г-н Хъбард е картографирал своята версия на онова, което той нарича реактивно съзнание. То е горе-долу подобно на ID-то на Фройд, един вид вграден механизъм за защита. Както е формулирано от г-н Хъбард, то се състои от няколко доста обикновени фрази. Той твърди, че четенето на тези фрази или чуването им изговорени може да предизвика болест – и посочва това като своя причина да не публикува този материал. Дали той не казва, че това са магически думи? Заклинания, всъщност? Ако е така, те биха могли да бъдат силно оръжие, закодирани и монтирани с подхранващи въображението изображения и саундтрак. Ето например магията, която превръща хората в свине. Да бъдеш животно: самò прасе грухти, сере, квичи и лигави боклука. Да бъдем животни: хор от хиляда прасета. Монтирайте това на видеолента с изображения на полицаи, възпроизведете го обратно върху тях и вижте дали това така наречено реактивно съзнание ще реагира.
Ето друга. Да бъдеш тяло, разбира се, привлекателно тяло, ако трябва да включим отличителните белези. И една приятна телесна симфония към него, ритмичен пулс, доволно куркане на черва. Да бъдем тела: записи и изображения на противни, остарели, болни тела, които пърдят, пикаят, серат, пъшкат, умират. Да направиш каквото и да било: човек в мръсен апартамент, заобиколен от неплатени сметки, неотговорени писма, скача и започва да мие чинии и да пише писма. Да не правиш нищо: човекът се стоварва на един стол, скача на крака, стоварва се на стола, скача. Накрая се стоварва на стола, а лигите му текат с някаква идиотска безпомощност, докато човекът се вглежда в безпорядъка, накамарен около него. Командите на реактивното съзнание също така могат да бъдат използвани за подпомагане на разболяващите записи. Докато в лицето на субекта се прожектира запис на отминал херпес и му се възпроизвежда запис на негова преминала болест, можете да казвате: да бъда себе си, да бъда теб, да бъда тук, да бъда там, да бъда тяло, да бъда тела, да бъда вътре, да бъда вън, да присъствам, да отсъствам. До каква степен тези фрази на реактивното съзнание , когато са закодирани, са ефективни в пораждането на неприятни симптоми у контролните субекти-доброволци? Що се отнася до твърдението на г-н Хъбард за реактивното съзнание, само изследванията могат да ни дадат отговорите.
Тогава реактивното съзнание е артефакт, създаден да ограничава и разстройва в масов мащаб. За да получим този ефект, то трябва да бъде широко внедрено. Това лесно може да бъде направено с модерно електронно оборудване и техниките, описани в този трактат. Реактивното съзнание се състои от команди, които изглеждат безвредни и действително неизбежни... „да бъда тяло“... но които имат най-ужасните последствия.
Ето няколко примерни проекционни ефекти на реактивното съзнание...
Докато театърът бива затъмнен, една ярка светлина се появява в лявата част на екрана. Екранът светва.
Да бъда никой... На екрана – сянка на стълба и войник, опожарен от взрива в Хирошима
Да бъда който и да е... Улични тълпи, бунтове, паника
Да бъда себе си... красиво момиче и хубав младеж си обръщат внимание
Да бъда теб... те насочват вниманието си към публиката
Грозни вещици и старци, прокажени, лигавещи се идиоти си обръщат внимание един на друг и на публиката, напявайки
Да бъда себе си
Да бъда теб
Команда № 5... Да бъда себе си
Команда № 6... Да бъда другите
На екрана служител на отдела за борба с наркотиците се обръща към ученици, пред него са разпръснати спринцовки, лули за киф, мостри от хероин, хашиш, LSD.
Служител: „Пет пътешествия с някой наркотик могат да бъдат приятно и вълнуващо изживяване...“
На екрана млади пътешественици... „За първи път съм наистина себе си.“ и т.н. Щастливи пътешествия... Да бъда себе си... № 5...
Служител: „ШЕСТОТО ВЕРОЯТНО ЩЕ ВИ ИЗДУХА ГЛАВИТЕ“
Кадърът показва човек, който е лапнал пушка и си взривява главата...
Служител: „Както едно 15-годишно момче, което доскоро познавах, също така бихте могли да свършите в собствената си повърня...“ Да бъда другите № 6...
Да бъда животно... Само Вълче-Бойскаут...
Да бъдем животни: То се присъединява към други Вълчета-Бойскаути, които играят, смеят се, крещят
Да бъда животно... Отвратително и гнусно човешко поведение... кавги, сцени на отвращение, хранене, секс
Да бъдем животни... Крави, овце и прасета, подкарани към кланицата
Да бъда тяло
Да бъдем тела
Красиво тяло... съвкупяваща се двойка... Превъртете назад и напред и пуснете на седем секунден буфер в продължение на няколко минути... кодирайте го на различни скорости... Публиката трябва да бъде накарана да осъзнае, че да бъдеш тяло е да бъдеш тела...
...Едно тяло съществува, само за да бъде други тела.
Да бъда тяло... Смъртни сцени и записи... монтаж от последни думи
Да бъдем тела... Изглед с гробища...
Да го направим сега... Двойка се прегръща все по-възбуждащо
Да го направим сега... Килия на осъден... Осъденият мъж е същият актьор, който играе любовника... Охраната го отвежда нанякъде, пищящ и боричкащ се. Превъртете назад и напред между секс-сцената и отвеждания за екзекуция човек. Двойката от секс-сцената получава оргазъм, докато осъденият бива обесен, екзекутиран на електрическия стол, убит с газ, задушен с гарота, застрелян с пистолет в главата
Да го направим по-късно... Двойката се разделя... Единият иска да излезе навън да хапне и да отиде на някакво шоу... Те слагат шапките си
Да го направим по-късно... Надзирателят пристига в килията на осъдения, за да му каже, че екзекуцията му се отлага
Да го направим сега... Ухилени лица в Пентагона... Стратегията е на път... Ами ТОВА Е ТО... Смесете тази последователност със сексуалните сцени и отвеждания за екзекуция човек, който свършва по време на екзекуцията, оргазъм, ядрена експлозия... Осъденият любовник е един ужасно обгорен оцелял
Да го направим по-късно... Сцени от стачката от 1920 към „Слънчевата страна на улицата“... Един разочарован генерал се извръща от телефона, за да съобщи, че президентът е започнал разговори на най-високо ниво по горещите телефони с Русия и Китай... Осъденият получава още едно отлагане на екзекуцията
Да бъда животно... Един леминг яде лишей с усърдие...
Да бъдем животни... Орди от леминги се тълпят едни върху други в ескалираща истерия... Купчина удавени леминги пред нечия малка спретната къщурка на брега на финландско езеро, където той методично упражнява секс-пози със своята приятелка. Те се събуждат сред воня на мъртви леминги
Да бъда животно... Малко момче на цукало
Да бъдем животни... Мъжът току-що е бил обесен. Докторът пристъпва напред със стетоскопа
Да се сниша... Изнасят навън тялото с въжето около врата... Голи трупове на масата за аутопсии... Варосан труп.
Да се надигна... Еректирал фалос
Да се сниша... Бял мъж обгаря с факла гениталиите на Негър... Театърът притъмнява, фокусиран върху факлата в лявата част на екрана
Да присъствам
Да отсъствам
Да присъствам... Момче мастурбира пред актови снимки... Стоп-кадър върху лицето на бял мъж, който обгаря с факла черни гениталии
Да отсъствам... Сексуалните фантазии на момчето... Черният се свлича мъртъв с овъглени гениталии и изскочили черва
Да присъствам... Момчето наблюдава стриптийз, съсредоточено, запленено... Мъжът стои върху трапа в очакване да бъде обесен
Да присъствам... Сексуалните фантазии на момчето... „Произнасям този човек мъртъв.“
Да присъствам... Момчето подсвирква на улично момиче... Тялото на мъж се гърчи на електрическия стол, космите по краката му пукат в син огън
Да отсъствам... Момчето си представя, че е в леглото с момичето... Мъжът се свлича мъртъв на стола, изпод качулката се вие пушек, от устата му капе слюнка...
Театърът просветлява. В небето – самолет над Хирошима... Момчето се измъква незабелязано
Да присъствам... Самолетът, пилотът, американското знаме...
Да отсъствам... Театърът притъмнява в ядрен взрив на екрана
Виждаме обикновени мъже и жени, занимаващи се със своите обикновени всекидневни работи и развлечения... метра, улици, автобуси, влакове, летища, гари, чакални, къщи, апартаменти, ресторанти, офиси, фабрики... работещи, ядящи, играещи, дефекиращи, правещи любов.
Хор от гласове се врязва с фрази на Реактивното Съзнание
Да се надигна
Да се сниша
Елеватори, летища, стъпала, стълбища
Да бъда вътре
Да бъда вън
Улични знаци, табели на врати, хора, оглавяващи опашки на входовете на ресторанти и театри
Да бъда себе си
Да бъда другите
Митнически служители проверяват паспорти, мъж се идентифицира в банка, за да осребри чек
Да присъствам
Да отсъствам
Хора, гледащи филми, четящи, зяпащи ТЕЛЕВИЗИЯ...
Сложна комбинация от този запис на звуци и изображения е пуснат на повтаряща се и неизменяща се седемсекундна примка в продължение на няколко минути.
Сега вмъкваме снимките на ужас
Да се надигна
Да се сниша
Елеватори, въздушни ями, стъпала, стълбища, обесвания, кастрации
Да бъда вътре
Да бъда вън
Табели на врати, операционни сцени... доктор хвърля в кофата кървави сливици, аденоиди, апендикси
Да присъствам
Да отсъствам
Хора, гледащи филм... етерна маска, етерно замайване... триъгълници, сфери, правоъгълници, пирамиди, призми, спирали се отдалечават и приближават в постоянна последователност... спирала се приближава, две спирали се приближават, три спирали се приближават... спирала се отдалечава, две спирали се отдалечават, четири се отдалечават...
Една спирала се отдалечава право напред, две спирали се отдалечават отляво и отдясно, три спирали се отдалечават вляво, вдясно и в центъра, четири спирали се отдалечават вляво, вдясно и в центъра
Една спирала се приближава, две спирали се приближават, три спирали се приближават, четири спирали се приближават... спирали от светлина... се въртят все по-бързо, наядено от плъхове бебе, обесвания, електроекзекуции, кастрации...
Реагиращото съзнание може да бъде смесено с най-обикновените сцени, покривайки планетата в смог от страх...
Реагиращото съзнание е вградена електронна полицейска част, въоръжена с отвратителни заплахи. Не искаш да бъдеш малко сладко вълче? Добре, добитък на път за кланицата, месо, провисено на кука.
Ето една носталгична възстановка на старомодните методи на маите... Неправилният вид работници с грешни мисли са измъчвани до смърт в помещения под пирамидата... На един млад работник е бил даден силен халюциноген и сексуален стимулант... Съблечен е чисто гол и е одран жив... Боговете на болката се появяват от вековната мръсотия на времето... Кутсузлията стои там, крещи, изтичащ през обезумелите си тъжни очи... Другите са ракообразни от кръста нагоре, щракащи щипките си в екстаз, танцуват около одрания и го имитират. Писарите са заети да пишат историите си... После той е завързан върху сегментите на медна стоножка и внимателно поставен върху ложе от жива жарава... Скоро жреците ще изстържат крехкото месце от скарата с позлатените си нокти... Някъде там друг младеж е заровен в един мравуняк с намазани с мед очи и гениталии... Други – с привързани тежести на гърбовете – са влачени бавно по дървени нощви, покрити с остри обсидианови чирепи... И така, жреците са повелителите на болката и страха и смъртта... Да постъпиш правилно... да се подчиниш на жреците... Да постъпиш неправилно? Самото съществувание на жреците и няколко банални думи...
Жреците са постулирали и основали една херметически затворена вселена, в която те са били очевидните контрольори... С това те са се превърнали в Богове, контролиращи познатия на работниците свят. Те са се превърнали в Страха и Болката, в Смъртта и Времето... Като са направили противопоставянето привидно невъзможно, не са успели да се запасят с достатъчно противопоставяне въобще. Съществуват доказателства, че тази система на контрол вече се е била разпаднала на някои места още преди пристигането на Белия Бог. Открити са обезобразени и прекатурени стели, неми свидетелства за революция на работниците. Как се е случило това? Историята на революционните движения показва, че те обикновено биват повеждани от издънки на управляващата класа. Испанското господство в Южна Америка е било отхвърлено от испански революционери. Французите са били изтикани от Алжир от алжирци, обучени във Франция. Вероятно някой от жреците-богове се е повредил и е организирал работническа революция...
Жреците-богове са в храма. Движат се много бавно, лицата им – обезобразени от старост и болест. Плътта им гъмжи от паразитни червеи. Те правят изчисления за свещените книги.
„Преди 400 000 000 години на този ден се случи едно печално нещо...“
Варовикови черепи валят през портиците. Младият Бог На Царевицата води работниците, докато те щурмуват храма и извличат жреците навън. Стъкмяват огромна клада, хвърлят жреците вътре в нея, а след тях – и свещените книги. Времето се изкривява и криволичи. Старите Богове, изплуващи от вековните дълбини на времето, избухват в небето... Г-н Елен Рогачев стои там, взрян в разбитите стели... „Как се е случило това?“
Неговата система за контрол трябва да бъде абсолютна и всеобхватна. Защото система за контрол като тази е още по-уязвима за атакуване отвън, отколкото за вътрешна революция... Ето Епископ Луанда, който гори свещени книги. За да ви дам идея какво се случва, представете си, че нашата цивилизация е нападната от извънземни хулигани...
„Докарайте малко булдозери тук. Разчистете всичкия този боклук...“ Образците на всички естествени науки, книги, картини и всичко останало, насметени на една огромна камара и изгорени. И готово. Никой никога не ги е чувал.
Три кодекса са оцелели от вандализма на Епископ Луанда, а и те са обгорени по краищата.
Няма начин да знаем дали в тях ги има сонетите, „Мона Лиза“-та, или останките от каталог на Сиърс Рьобък след опожаряването на стария дворен клозет. Цяла една цивилизация се е изпарила...
Когато испанците пристигнали, те заварили аристокрацията на маите да се излежава в хамаците си. Е, време е да им покажем кой кой е. Пет заловени работници, съблечени и завързани, биват кастрирани на един пън. Кървящите, ридаещи, крещящи тела се хвърлят на камара...
„А сега проумейте следното с малките си жълти мозъчета. Ние искаме да видим една голяма купчина злато и искаме да я видим пронто. Белият Бог каза.“
А сега приемете човешкия глас като оръжие. До каква степен човешкият глас може сам по себе си да наподоби ефектите, които могат да бъдат постигнати със звукозаписно устройство? Да се научиш да говориш със затворена уста, обезсилвайки по този начин речта си, е доста лесно. Можеш също така да се научиш да говориш на обратно, което е доста трудно. Виждал съм хора, които могат да повтарят след теб онова, което казваш, и да завършват фразата едновременно с теб. Това е доста смущаващ номер, особено когато се практикува в масов мащаб на политическо събрание. Възможно ли е действително да закодираме речта си? От един нов език може да бъде изковано едно биологическо оръжие с голямо влияние. Всъщност, такъв език вече съществува. Съществува като „китайски“ – един завършен език, който е по-близо до многоизмерната структура на преживяването, с писмени знаци, произхождащи от йероглифи, които са в много по-близка връзка с описваните обекти и явления. Самообладанието на китайците без съмнение води началото си от техния език, структуриран за едно по-обхватно осъзнаване. Отбелязвам, че китайците, където и да са, запазват своя писмен и говорим език, докато другите имигрантски народи ще загубят езика си след две поколения. Целта на този проект е да се създаде език, в който определени фалшификации, унаследени във всички западни езици, да станат невъзможни за формулиране. После-фалшификациите – да бъдат премахнати от предложения език.
„Е“-ТО НА ИДЕНТИЧНОСТТА. Ти си едно животно. Ти си едно тяло. Но каквото и да си, ти не си „животно“, ти не си „тяло“, защото това са вербални етикети. „Е“-то на идентичността винаги носи със себе си приписването на едно постоянно състояние. Да останеш такъв. Всяко назоваване предполага „Е“-то на идентичността. Тази концепция е излишна в един йероглифен език като староегипетския и в действителност често бива изпускана. Няма нужда да се каже „слънцето Е в небето“, „слънцето в небето“ стига. Глаголът ДА БЪДЕШ може лесно да бъде премахнат във всички езици и последователите на Граф Коржибски го направиха, елиминирайки глагола ДА БЪДЕШ в английския. При все това, обаче, трудно е английският език да бъде поразчистен и подреден чрез принудително изключване на концепции, които си остават в сила дотогава, докогато непроменен остава говоримия език.
ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯТ ЧЛЕН. ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯТ ЧЛЕН съдържа импликацията за едно-единствено нещо: богЪТ, вселенаТА, пътЯТ, правилноТО, погрешноТО. Ако съществува и друго, тогава ТАЗИ вселена и ТОЗИ път вече не са вселенаТА и пътЯТ. ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯТ ЧЛЕН ще бъде заличен, а НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯТ ЧЛЕН ще го замести.
ЦЯЛОСТНАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА И/ИЛИ. Правилно или погрешно, физическо или духовно, истинско или фалшиво, цялостната концепция за ИЛИ ще бъде заличена от езика и при съпоставяне ще бъде заменена с И. Това е така до известна степен във всеки пиктографски език, когато две концепции стоят буквално една до друга. Тези фалшификации, присъщи в английския и други западни буквени езици, подават команди на реактивното съзнание за своята доминираща сила в тези езици. Разгледайте „Е“-ТО на идентичността. Когато казвам да бъда аз, да бъда ти, да бъда себе си, да бъда другите – както и да бъда назован или каквото и да кажа, че съм – аз не съм езиковия етикет „себе си“. Думата СЪМ в английския език съдържа по начина, по който го съдържа и един вирус, своето предварително закодирано послание за увреждане, категоричният императив на постоянното състояние. Да бъда тяло, да бъда животно. Ако разбирате връзката на един пилот с кораба му, разбирате осакатяващата сила на командата на реактивното съзнание да бъдеш тяло. Казвайки на пилота да бъде самолета, кой тогава ще пилотира самолета?
„Е“-ТО на идентичността, задаващо едно устойчиво и постоянно състояние, беше значително подсилено и затвърдено от митническия и паспортния контрол, появил се след Първата Световна Война. Каквото и да сте, вие не сте езиковите етикети в паспортите си в по-голяма степен, отколкото сте думата „себе си“. Така че вие трябва да сте подготвени по всяко време да докажете, че сте това, каквото не сте. Много от фалшифицирането се съдържа в категоричността на ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ ЧЛЕН. НастоящеТО, миналоТО, времеТО, пространствоТО, енергияТА, материяТА, вселенаТА. ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯТ ЧЛЕН съдържа изводите за липса на друго. ВселенаТА ви заключва в ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ ЧЛЕН и отрича възможността за съществуването на друга. Ако други вселени са възможно съществуващи, тогава вселената вече не е ЕДИНСТВЕНАТА, а става ЕДНА ОТ. ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯТ ЧЛЕН бива заличен и заменен от НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ. Много от командите на реактивното съзнание са противоречиви команди, а една противоречива команда черпи силата си от аристотеловата концепция за и/или. Да правиш всичко, да не правиш нищо, да имаш всичко, да нямаш нищо, да свършиш докрай, да не започваш въобще, да станеш, да легнеш, да си вътре, да си вън, да присъстваш, да отсъстваш. Това всъщност са твърдения и/или. Да правиш всичко ИЛИ нищо, да имаш всичко ИЛИ нищо, да присъстваш ИЛИ да отсъстваш. И/или е по-трудно за формулиране в един писмен език, в който двете алтернативи са представени чрез изображение, и могат да бъдат напълно заличени в говоримия език. Реактивното съзнание като цяло всъщност може да бъде смалено до три прости думички – да бъдеш „ОПРЕДЕЛЕНИЕТО“. Това е да бъдеш каквото не си, езикови формулировки.
Често съм говорил за словото и изображението като за вируси или като за действащи като вируси и това не е алегорично сравнение. Ще стане ясно, че фалшификациите на сричковите западни езици всъщност са действителни вирусни механизми. „Е“-ТО на идентичността, целта на един вирус е да ОЦЕЛЕЕ. Да оцелее, каквото и да коства на завладяния гостоприемник. Да бъдеш животно, да бъдеш тяло. Да бъдеш животинско тяло, което вирусът може да завладее. Да бъдем животни, да бъдем тела. Да бъдем още животински тела, така че вирусът да може да се мести от едно тяло в друго. Да присъстваме като животинско тяло, да отсъстваме като антитяло или съпротива срещу телесната инвазия.
Категоричността на ОПРЕДЕЛИТЕЛНИЯ ЧЛЕН също е вирусен механизъм, заключващ ви във вселенаТА на вируса. И/ИЛИ е друга вирусна формула. Винаги е вие ИЛИ вирусът. И/ИЛИ. Това всъщност е конфликтната формула, която е известна като архетипен вирусен механизъм. Предлаганият език ще заличи тези вирусни механизми и ще ги направи невъзможни за формулиране в езика. Този език ще бъде един тонален език като китайския, той също така ще има йероглифна азбука, пиктографска до възможно най-голяма степен, но без да бъде същевременно твърде обременяваща или трудна за записване. Този език ще предоставя една възможност за мълчание. При неговорене, потребителят на този език ще може да се възползва от безшумните изображения на писмените пиктографски и символни езици.
Тук описах някои оръжия и тактики във военната игра. Оръжията, които променят съзнанието, могат да я поставят под въпрос. Всички игри са вражески. По същество има само една игра оттук до безкрая. Г-н Хъбард казва, че Сциентологията е една игра, в която всички печелят. Няма игри, в които всички печелят. Това е същността на игрите, печеленето и губенето... Версайският Договор... Хитлер танцува Жигата на Окупацията... Военни престъпници се шляят из Нюрнберг... Това е едно от правилата на тази игра, че не може да има окончателна победа, тъй като това би означавало край на военната игра. И, въпреки това, всеки играч трябва да вярва в окончателната победа и да се бори за нея с всичките си сили. Лице в лице с кошмара на окончателната загуба, той няма друга алтернатива. И така, всички технологии произвеждат с постоянно нарастващ КПД все повече и повече тотални оръжия до момента, в който имаме атомната бомба, която би могла да сложи край на играта, унищожавайки всички играчи. А сега да се присмеем на чудото. Тези толкова глупави играчи решават да запазят играта. Те сядат около една голяма маса и съставят план за незабавното деактивиране и евентуалното унищожаване на всички ядрени оръжия. Защо да спираме там? Конвенционалните бомби ненужно разрушителни ли са ако никой няма такива? Нека върнем военния часовник обратно в 1917:
Да поддържаме отечествения огън да гори в копнеещите сърца...
Дълъг, дълъг път се вие...
Обратно към Американската Гражданска Война...
„Той е освободил смъртоносна мълния в тази ужасно бърза сабя.“ Неговата смъртоносна мълния не е струвала толкова много в онези дни. Така че нека спестим много от бюджета на отбраната, обратно към кремъклийките, мускетите, сабите, броните, пиките, лъковете и стрелите, копията, каменните брадви и тоягите. Защо да спираме там? Защо не си отгледаме зъби и нокти, отровни зъби, жила, шипове, бодли, клюнове и смукала, и вонящи жлези и да се бием в калта?
Това е, за каквото е тази революция. Край на играта. Нови игри? Няма нови игри оттук до безкрая.
КРАЙ НА ИГРАТА НА ВОЙНА.
Превод: slackerbitch
