Доналд Тръмп и Румен Радев. Снимки: CC BY-SA Gage Skidmore, Flickr, Wikipedia, U.S. Air Force photo / Airman 1st Class Nathan L. Maysonet.
На 9 ноември светът се събуди, силно изненадан. Макар почти всички сериозни анализатори да вещаеха победа на Хилари Клинтън на президентските избори на САЩ, победител стана Доналд Тръмп. В България се събудихме изненадани два дни по-рано, когато за първи път от 1990 г. БСП спечели дори в София и големите градове. И в двата случая учудването идва от това, че фиксирането върху видимите факти пречи да се забележат процесите, които същевременно се развиват под повърхността. Измервателните инструменти – и в точните науки, и в социалните изследвания – мерят онова, което създателите им признават за съществуващо и достойно да бъде измервано.
Изборите за президент в САЩ и в България: прилики
Основната прилика между изборите за президент в България и в САЩ е в изненадващите резултати от тях. Победата на Хилари Клинтън и Цецка Цачева се смяташе за почти сигурна, а спечелиха Доналд Тръмп и (поне на първи тур – настоящата публикация е писана между двата тура на президентските избори) генерал Румен Радев.
Втората прилика е, че и Тръмп, и Радев, са кандидати на опозицията и олицетворяват промяната, докато Цачева и Клинтън са от управляващата партия и са силно асоциирани със статуквото. Много от избирателите както на демократите в САЩ, така и на ГЕРБ в България, се почувстваха обидени, че им се предлага не вдъхновяваща и харизматична личност, а кандидат, дотолкова свързан със статуквото.
Третата прилика е, че и Тръмп, и Радев, са като цяло антидемократично настроени, олицетворяват силната ръка и по-близък на душата им, е авторитарният режим в Русия, отколкото либералните ценности на Запада
Четвъртата прилика е, че и Тръмп, и Радев, са избрани в контекста на възход на антилибералните ценности и потребността от харизматични лидери, който се забелязва на много места по света, включително в Европа.
Петата прилика е, че и Клинтън, и Цачева са жени в държави, които до този момент са нямали жена за президент.
От тук насетне обаче започват
разликите
На пръв поглед изглежда парадоксално, но Румен Радев е в огромна степен кандидат, произведен от ГЕРБ. За да отклонят вниманието от липсата на сериозни реформи, включително и на съдебната система, корупцията, сделките за милиарди в ущърб на България, както и от липсата на смислен политически дебат, машината на ГЕРБ през цялото време конструираше външен враг. Най-ярката персонализация на този враг бяха бежанците. Създаваше се впечатление, че хем държавата се бори с този враг, хем не може да го прави достатъчно ефективно, защото бежанците все се промъкват, лагерите в страната са пълни. Освен това, по силата на европейско споразумение, нищожен (но за наплашения български избирател – огромен) брой бежанци се налага да бъдат заселени и интегрирани в България.
На този параноичен фон ГЕРБ излъчи като кандидат за президент Цецка Цачева, която не само че не е особено харесвана и от твърдите последователи на партията, ами не създава впечатление, че може ефективно да противодейства на така конструираната външна заплаха. Независимо че не може да се похвали с чувствителност към човешките права, като темперамент Цачева е по-скоро благ и компромисен човек. Борисов я лансира като „майка“, ала ситуацията, представяна от собственото му управление, изисква по-скоро строг и пошляпващ баща.
Освен това, антибежанската реторика на правителството и видимата му зависимост от правителството на Ердоган, чудесно се връзват с антиевропейската реторика. Не може хем да се пропагандира колко е лоша Европа, която ни кара да приемаме бежанци и ни упреква, когато депортираме „гюленисти“, хем да се излъчва кандидат, който да демонстрира (макар и недостатъчно последователен) ангажимент към европейската ориентация на България. Тоест – може, но резултатът е Румен Радев.
Ситуацията в САЩ е противоположна
Победата на Тръмп идва след два мандата управление на Обама, в което са направени редица промени, свързани с човешките права и, в частност, правата на определени малцинства. Самият факт, че Барак Обама е първият чернокож президент на САЩ, а и със съвсем не англосаксонско име, е свидетелство за огромна либерална промяна. Обама извърши здравна реформа, за да се гарантира достъп до здравеопазване на най-бедните. По негово време се случиха революционни промени, свързани с правата на хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност, като най-голямата от тях е легализирането на браковете между еднополови двойки.
Като кандидат на Демократическата партия, Хилари Клинтън твърдо застана зад промените, извършени по времето на управлението на Обама, поемайки ангажимент да ги запази и продължи. Тя говореше за правата на жените, цветнокожите, ЛГБТИ хората.
Когато говорим за пропаганда на определени ценности от страна на властта обаче, важно е да се запитаме и
кой и как е зависим от официалната пропаганда
В България мнозинството се влияе от нея, но има социални групи, за които от значение е волята на местни лидери, сплашвания и/или обещания. В САЩ, в множество райони хората са преобладаващо обединени от системи за посредничество, каквито са например местните църкви (у нас това е валидно най-вече за ромски общности). Те са социализирани с идеи като превъзходството на белия англоговорящ човек, за подчинената роля на жените, хомосексуалността като непростим грях и т.н.
Фактът, че Щатите имат чернокож президент, не спира полицаите, които застрелват невинни хора, между които и деца, по подозрение, че са престъпници, само заради цвета на кожата им. След легализирането на еднополовите бракове, в своеобразен герой се превърна служителката от Кентъки Ким Дейвис заради отказа си да издава брачни свидетелства на гей двойки. В огромен проблем се превърнаха казуси като например – имат ли право сладкарниците да отказват да правят сватбени торти за гей двойки, имат ли право пицариите да отказват да доставят пица на хомосексуални. Драматични са и реакциите на казуса – имат ли право транссексуалните да влизат в тоалетни, отговарящи на пола, с който се идентифицират, или това означава да пуснем мъже воайори да зяпат жените в тоалетните.
И когато местна църква разпространява листовки, в които се твърди, че гласуването за демократите е смъртен грях, със сигурност има немалко хора, които искрено вярват, че ако пуснат гласа си за Хилари Клинтън, ще горят в ада.
Именно тези хора получават своя реванш сега. Като абсолютен брой те са по-малко от гласувалите на Клинтън, но поради спецификите на мажоритарната система на САЩ те се оказват в по-силна позиция.
И ако това е ситуацията на равнището на малките общности и междучовешките взаимоотношения, съществуват и
закономерности на макроравнище
Закономерностите в социалния свят нямат силата на природни закони, но въпреки това не е лесно да бъдат променени. Политическата система на Съединените щати се характеризира с две основни партии, които се сменят през определени периоди от време. От 1933 г. насам почти няма случай, в който демократите или републиканците да са удържали президентската власт за повече от два мандата. Не че е невъзможно да има прецедент. Но след два мандата на Обама един кандидат на демократите би следвало да е по-убедителен от Хилари Клинтън. И/или историческият момент да е изключително благодатен за управление на демократите.
Също така, в съвременния свят се сменят периоди на растяща свобода с такива, в които управлява „здрава ръка“, както и периоди, в които е доминиращо статуквото на социалната система с такива, в които на преден план излизат харизматични личности.
Датата 9 ноември например, на която Америка осъмна с Доналд Тръмп, избран за президент, прекрасно илюстрира смяната на противоположни периоди в историята на друга държава – Германия. На тази дата през 1848 година е убит Роберт Блум, който се е опитвал да свали монархията. Иронично, на същата дата през 1918 г. монархията пада. През 1923 г. е възпрян опитът на Хитлер да завладее Мюнхен с новосъздадената Националсоциалистическа партия и да се провъзгласи за ръководител на града. През 1933 г. обаче е зловещата Кристална нощ, в която, под ръководството на Хитлер и същата Националсоциалистическа партия, се извършва покушение срещу синагоги и еврейски имоти, а над 400 евреи са убити или докарани до самоубийство. А през 1989 г. пада Берлинската стена, с което се слага край на половин век тоталитарно управление.
Отвъд суеверието и конспирациите
Да се ръководим в разбирането си за социално-историческите процеси от формални закономерности и съвпадения на дати би било проява на политическо суеверие. Това обаче не означава да не се вглеждаме в по-дълбоките контексти зад събитията – социални, културни, исторически, цивилизационни. Едва ли може да се отрича ролята на Русия както за победата на Тръмп, така и за тази на Радев на първи тур. В САЩ – чрез „Уикилийкс“ и Асанж, в България – по други канали. С голяма вероятност и фактът, че ръководителят на ФБР е убеден републиканец, е допринесъл за крайния резултат. Ала да смятаме, че победата на Тръмп се дължи най-вече на такива събития, би означавало да вярваме в теории на конспирацията.
По-сериозните въпроси са други:
Как става така, че в определени периоди Русия е най-големият враг на САЩ, а в други е в състояние да влияе върху избора на президент на Щатите? Как става възможно евразийският авторитаризъм и американският консерватизъм да си станат по-близки, отколкото американският консерватизъм и европейската християндемокрация? Какво ни чака от тук нататък, ако сме либерално настроени хора или представители на дискриминирани малцинства?
За да не се събуждаме учудени след изборите, трябва да сме способни да гледаме отвъд очевидното – да виждаме по-наблизо и по-надалеч от това, което четем в новините. В повечето случаи обаче се сещаме да се вгледаме и да се замислим чак когато немислимото се случи.
Материал на сайта Маргиналия