На мен такова сравнение винаги ми
е давал храна за размисъл – и за националните ценности, и за образователните
традиции.
На първо място, самият канон. Американските
ученици нямат задължителен списък с изучавани произведения, спуснат от
министерство. Българските имат. Кой е определил този списък, как се е формирал
той – дали някаква бюрократична комисия или от писателския съюз – не се знае. Знае се само, че този списък е
доста непоклатим. Е, разбира се, от него някои неща отпадат, други се добавят,
но това става след обществени катаклизми. А в американските училища изучаваните
произведения се избират от самия учител.
Сигурно някой ще си помисли, а
как държат тези деца изпити след седми клас? Как ги приемат в елитни гимназии и
в престижни университети? Нима са отписали литературата от кандидатстудентските
препитвания? Съвсем не. Както съм писала и преди, всъщност литературате е много
на почит не само в училище, но и във всякакви университетски специалности,
където дори и бъдещите инженери я изучават поне в един курс. Просто такива стандартни
изпити не се състои в писане на теми върху „научени“ автори и произведения,
еднакви за всички.
Така че, откъде идва нуждата да
има единен канон? Кандидатстудентските изпити настрана, тази нужда идва от
смисъла на литературата в учебната програма. Понеже в България този смисъл е
възпитаване на ценности (които се предполага да са национални), канонът трябва
да бъде одобряван предвид ценностите, които възпитава. В САЩ литературата не е
да възпитава в ценности, а в критическо мислене, креативност, анализ на
гледните точки и изразяване на своя. А това не е ограничено само до един
определен и задължителен списък.
Освен това класиката се използва
за поглед в начина на мислене, вълненията и стереотипите на обществото, което е
произвело даден роман или разказ. Тоест, по тази логика Под игото не
е огледало на българското Възраждане. Не е прозрачно представяне на Априлското
въстание. Но е прозорец към стремежите и идеите на Следосвобождението. Затова
класиката не може да бъде използвана за възпитание на ценности 1:1 – които са
продукт на съответния исторически момент – а само повод да се замислим за
ценностите.
Затова сред изучаваните
произведения има толкова много новоизлезли книги, които предлагат нов поглед
към света. В близката книжарница учениците ще си купят и после в час ще
дискутират Ловецът на хвърчила и Алхимикът, например. Включени
са и книги от „новия канон“, които предлагат алтернативна гледна точка на
събития и позиции, представени в стандартния. Има ги признатите вече романи на
Сандра Сиснерос и Рудолфо Аная, за израстването на две чикано деца,
наред с китайско-емигрантската Клуб Радост и Късмет на Ейми Тан и
шедьоврите на Стайнбек.
Разбира се, без класика не може. И тук учениците четат старогръцка
митология и Юго, Шекспир и Кафка. Може би за да разберат ценностите на
съответната епоха, но и защото върху тях и в диалог с тях се гради последващата
литература.
Като следствие, изучаването на
литература в училище е доста гъвкаво и потенциално може да бъде много
интересно. Това, на което особено се възхищавам, обаче, е че непрекъснато има
мислено изтупване от праха на заглавия, които са били пренебрегвани, но може да
се включат в учебната програма, за да покажат една различна интерпретация на
света.
Интересно е да се помисли как постига интелектуално сцепление една нация, която
няма единен литературен списък класици. Разбира се, това е силно казано, защото
повечето заглавия са често избирани от учителите, повечето автори са изучавани
с едно или друго свое произведение. Но отпратките към една или друга творба не
са задължителни за всички. Това води до разнообразни гледни точки, непрекъснато
преоткриване на установеното и една флуидност в хубавия смисъл на думата.
И като нагледен материал, ето
училищните книги, които се продават в близката книжарница, поръчани за
училищата наоколо (поезията не е включена, защото тя обикновено се събира в
антологии):
Всепризната класика
- Едит Хамилтън, Митология (старогръцка,
по подразбиране)
- Омир, Илиада
- Беоулф (средновековен английски епос)
- Шекспир, Юлий Цезар
- Джонатан Суифт, Пътешествията на Гъливер
- Мери Шели, Франкенщайн
- Шарлот Бронте, Джейн Еър
- Чарлз Дикенс, Големите надежди
- Чарлз Дикенс, Повест за два града
- Виктор Юго, Клетниците
- Джейн Остин, Гордост и предразсъдъци
- Достоевски, Престъпление и наказание
- Франц Кафка, Метаморфози
Признати в България
шедьоври, но която едва ли някога би се преподавала в българските училища
- Ърнест Хемингуей, Сбогом на оръжията
- Скот Фицджералд, Великият Гетсби
- Ралф Елисън, Невидимият човек
- Труман Капоти, Хладнокръвно
- Джак Лондон, Дивото зове
- Натаниъл Хоторн, Алената буква
- Ъптон Синклер, Джунглата
- Уилям Голдинг, Повелителят на мухите
- Джордж Оруел, 1984
- Джордж Оруел, Ферма за животни
- Ърнест Хемингуей, И изгрява слънце
- Марк Твейн, Приключенията на Хъкълбери
Фин
- Тенеси Уилямс, Трамвай Желание
- Джон Стайнбек, Перлата
- Джак Керуак, По пътя
- Ерих Мария Ремарк, На западния фронт нищо
ново
„Нова“ класика
- Ели Визел, Нощта (книга
преживяванията в концлагер на Нобеловия лауреат за мир)
- Тони Морисън, Възлюбена
- Рудолфо Аная, Благослови ме, Ултима
(емблематичен разказ – 70те години – за света и себеоткриването на едно
чикано момче в Ню Мексико)
- Сандра Сиснерос, Къща на улица Манго
(друга станала класическа книга от 80те – момичешка гледна точка, Чикаго)
- Мартин Лутер Кинг, Завещание Надежда:
Речи
- Айн Ранд, Атлас сви рамене
- Алън Патън, Плачи, любима страна
(влиятелен роман от средата на 20 век за расовите отношения в Южна Африка,
насилието и бъдещето на страната)
- Ричард Райт, Роден син (предизвикала
брожения през 40те, този роман разглежда гледната точка на
стереотипизирания млад, черен престъпник, подтикван от социалните
неравенства, расизма и предразсъдъците)
- Зора Нийл Хърстън, Очите им гледаха Бог
(скандална през 30те години, днес се смята за основополагаща „черна“
и женска роман за различните периоди в живота на една жена, в които се
оглеждат съответните исторически епохи)
- Ричард Адамс, Уотършип Даун (1972 – странна
алегория за общност зайци, които си имат своя култура, митология,
поговорки и вярвания и които се опитват да направят прехода до хълма
Уотършип Даун ала Одисеята)
Новоизлезли книги с
влияние
- Халед Хосейни, Ловецът на хвърчила
- Мерилин Робинсън, Гилиъд (2004 – за
американския Среден Запад и отношенията в едно семейство и техните
ценности и мъдрост през призмата на историческите събития на 20 век)
- Айян Хирси Али, Неверница (холандската
феминистка от сомалийски произход, писателка, политик и сътрудничка на Тео
Ван Гог – това е автобиографията й отпреди 2 години, в която разказва за
бягството си от подтисничество и принудителен брак)
- Паулу Коелю, Алхимикът
- Клер Месуд, Децата на императора
(действието се развива в Ню Йорк, днес: млади хора с мечти и амбиции,
престижно образование и начеваща кариера търсят себе си)
- Тим О’Брайън, Това, кето те носеха
(наскоро издадена серия разкази за американски войници през войната във
Виетнам – игра на гледни точки и историческа истина, усещане за дебнещата
смърт, смятана за най-добрата проза за тази война)
- Ейми Тан, Клуб Радост и Късмет (по
този бестселър е направен и популярен филм – семейство китайски емигранти,
в което отношенията майки-дъщери движат събитията в живота, в семейни
сбирки с игра на маджонг)
Признати едно време, днес
позабравени или маргинализирани като детски
- Дафни дю Мюрие, Ребека (дю Мюрие е
любима авторка на Хичкок – в този популярен на времето роман, станал филм
в типичен негов стил, има любов, брак, убийство, търсене на скрити истини
и гледни точки)
- Доди Смит, Завземам замъка
(популярен за времето си роман – средата на 20 век – едно семейство
опитомява изоставен замък и с това, алегорично, и викторианската
литература)
- Луси Монтгомъри, Ан от Грийн Гейбълс
(любима класика за деца – Ан идва във фермата от сиропиталище и с характер
и талант ала Пипи си проправя път в живота, следвайки обаче ценностите на
трудолюбие и състрадание от началото на 20 век)
- Уила Катър, Моята Антония (класика
от началото на 20 век – романтизмът на пионерите, духът на прериите, препятствия
и начало на нов живот)
- Хариет Бийчър Стоу, Чичо Томовата колиба
- Р. Л. Стивънсън, Странният случай на
Доктор Джекил и Мистър Хайд
- Естър Форбс, Джони Тримейн (книга за
юноши за израстването на едно момче през революцията)
- Джон Кноулз, Сепаративен мир (станал вече класически, това е роман за израстването на момчета от престижно пансионно училище, като Спасителят в ръжта)
