16.XII.1982
Гогов, време е да свърша с кореспонденцията и до тебе. До Балевски още през април миналата година я приключих, но, виждаш, ти ми стана помил на сърцето.
Гогов, специално ти пиша днешното пред-коледно писмо. Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време основите на цялата световна налудничава система ще разклатя – и на източната, и на западната, но главно на източната. Предупреждавам те – ето и в печатан вид ти съобщавам, после да не кажеш: „Ей, бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи с тая твоя парижка акция.“ Затуй обувайте си панталоните дорде е време, надявайте чизмите и почвайте да ритате. В книгата THE THORNY WAY OF TRUTH, която наскоро излезе, вече обявих: ако не се случи нещо непредвидено то, в случай че Орлов не бъде освободен, на 16.1.1984 г. ще се запаля пред съветското посолство в Париж. Ти ще кажеш: „Като си щур, пали се.“ Не е така, Гогов. До шестнадесето число на месеца януари осемдесет и четвърта година[1] голямо име ще имам – нищо чудно и Нобель на шее да ми се поклаща. Мъчно ще могат съветите да преглътнат това самоизгаряне. Такъв резонанс може да се получи, че империята отзад Урала да се заклати. Сега още кой ме знае кой ме познава. Какво му е да ме хлопнете в някоя тъмна улица. А утре – и да ме хлопате – късно. Ако ви мързи тука по Европа да ме дирите -готов съм по всяко време да си пристигна (за своя сметка) в татковината и да ви се явя пред законен съд. Че поопретнете се – теглете там една присъда година-две (пет са много) – въпроса е само да ме извадите от играта. Пък и в психиатрията при проф. Темков може да ме тикнете да си поритам топка с идиотите, а те да викат колкото им глас държи: „Айде, Айнщайн, давай, зад теб никой няма.“[2] След като аз самият обявявам, че ще се паля, какъв по-остьр клиничен случай искаш за намеса на санитарните власти. Може ли като при буржоазните демокрации да оставите най-ценния капитал да се разпилява. Че тя парижката полиция взе мерки, а вий да седите да блеете. Ето предупредил съм, черно на бяло съм го написал – тая книга ще я пратя с препоръчана поща и на теб и на Балевски – след това да не го заосуквате с Председателя като ви изтъпанчат пред вишестоящите инстанции, че не сте ми били разбрали намеренията. Да седиш и да блееш, след като държиш в ръцете си тая книга, това е все едно да получиш от Пена записка: „Геле измий куреца и ела утре в седем да ме ебеш под крушата“, а ти да си почовъркаш носа, да плеснеш една муха по бузата и да заключиш: „Не й го разбирам на пуста Пена намеко.“ И да продължиш да умуваш над френската транскрипция на хорските имена.
Повтарям, Гогов, кръст ти Правя – решил съм да освободя Орлова. А и ситуацията е добра. Моя Орлов и новия батюшка нали са адаши. По тая линия поне Юрий Владимыч трябва да отстъпи. Представи си, че някакъв Ангел държат затворен в мазето на Първо районно и трябва само пръста си да помръднеш да го освободиш, а ти да кажеш „Не!“ Не допускам така да си плюеш по името. И Юрий Владимыч, и той, вярвам няма да плюе. Тука всички кремлинолози и по Европата и в Америка само това разправят: колко умен бил Юрий Владимыч, след Екатерина Велика друг по-умен цар в Русия не е имало – и самия Владимир Илич задминавал. А по добрина, викат, направо на Царя-Освободител се метнал. Та докладвайте тази книга час по-скоро на софийските началства – те да я докладват на московските. Да завъртим колелото – да освободят Орлова преди шум да се е вдигнал, тихомълком да му отключат вратата и да иде да си кореспондира с арменската академия. Но ако вземете, вместо да докладвате нагоре, да умувате: „Абе ще се запали ли тоя Стефан, или само така ни плаши както континенталните китайци, като пращаха на тайванците ‚последно най-строго предупреждение‘“, и оставите скандала да избухне – тогава, Гогов, ще се хапете с Председателя по гъзовете до като кръв пуснат, да си го знаете.
А аз твърдо съм решил да се запаля. Омръзна ми по тая земя да шетам гол и бос. Искам час по-скоро да си се кача при дяда Господа на небето, да си попапквам попийвам с другите светци и да си гледам кефа на старини из райските градини.
Но лесно, Гогов, няма да се дам – и това да го знаеш. Ще го накарам Митеранчо и пред трите канала на френската телевизия да ми подскача до като се мъчи да ме уговаря да не се паля. Добре да си го знаете с Председателя. Предупредил съм ви – ето всичко черно на бяло имате. А моята дума до сега на две не е ставала.
С мъжка прегръдка и с твърдата вяра, че не си роб на Сатаната,
Твой любещ те брат:
Стефан
[1] Чуваш ли бе, Гогов, 84-та година – решителната година в новата човешка история и в историята на комунизма. Остави ти Оруел и Амалрик, за тая година още Черният Паяк и Нострадамус са писали.
[2] Голям голмайстор бях в лудницата. Аз, Гогов, топка много не знам да ритам – нали все хайлайфския спорт с белите гащички го играех, смятах топкоритането долно качество. Та имаше някои идиоти къде-къде ме превъзхождаха. Но тия идиоти, както тичат да вкарат топката в горната врата, изведнъж се сепнат и се понесат да я вкарват в долната, стигнат долната и обърнат пак да я гонят към горната – така че голове не бележеха. А аз бях целенасочен – изпречи ли ми се пред краката врата – винаги вътре – и бележех голове на повалия.
