Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
 В Брюксел гори чергата. Виновно за това е не само „Не“-то на ирландците за Лисабонския договор. В криза, при това много сериозна, е и югоизточноевропейският район. На 23 юли се очаква следващия доклад на Европейската Комисия за напредъка на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Още от сега е ясно, че България, която заедно с Румъния влезе в Европейския Съюз през 2007 година, отново ще получи лоша оценка. Българският вестник Капитал предпазливо спрегна възможността за наказание, предвидена от параграф 7 от договора в Ница – включително и до загубата на право на глас в Съвета.

Главоболия на София създава не само продължаващата строителна площадка правосъдие и вътрешни работи. Новобранецът в ЕС в момента се бори и с един друг проблем, който вероятно ще подсили отрицателната позиция на скептиците относно присъединяването. През март тази година ЕС временно замрази помощни фондове в размер от около 500 милиона евро. Причината: масивни злоупотреби с тези пари в София. Така например бившият ръководител на пътния фонд се намира под подозрение, че е злоупотребил със средства на ЕС в размер от 50 милиона евро, давайки ги на предприятие, принадлежащо на брат му. Ако практиката на разпределение на средствата от ЕС не бъде променена в най-скоро време, Брюксел заплашва със замразяване и на други пари от европейските фондове, от които до 2013 година България трябва да получи селскостопански субсидии в размер на 3,5 милиарда евро и 6,85 милиарда евро, предвидени за насърчаване на регионалното развитие.

Онова, което хрумва на българския премиер Сергей Станишев във връзка с тази нерадостна перспектива, можеше да се прочете неотдавна във Financial Times. „Да се налагат санкции защото реформата на правосъдието не се движи достатъчно бързо, би означавало да се отслаби българското правителство и да се окуражат политическите екстремисти“. Един отрицателен доклад би подпомогнал ултранационалистическата партия Атака при осъществяването на нейната политическа и икономическа игра и при разпространяването на представата, че в ЕС България бива третирана като член от втора ръка.

Този рефрен на управляващия български политически елит ни е познат до пресищане. Когато с победата на социалистите в парламентарните избори от 2005 за пръв път в Народното Събрание с 8 процента влезе и дясно радикалната партия Атака, министър-председателят Станишев и Co. побързаха да успокоят духовете. Явления като Атака имало и в други страни, това било нещо преходно. В последствие призракът на един нарастващ екстремизъм обаче се оказа отново и отново много полезен като заплашителен жест по посока към Брюксел, ако България не бъде приета в Съюза според първоначалния план. Някакъв самокритичен анализ относно евентуален провал на утвърдените партии? И дали темата Европа беше представена достатъчно ясно на хората, с всичките й предимства, но и с очакваните трудности, дали техните страхове бяха взети достатъчно сериозно? Нищо подобно!

Вместо това нестабилната още от самото начало управляваща коалиция стилизира присъединяването като някакъв съдбоносен въпрос. Също като пословичното зайче, гледащо змията, правителството и голяма част от гражданите гледаха като хипнотизирани към привидно спасителния 1 януари 2007, при което един часовник в центъра на София отброяваше оставащите до присъединяването дни. Реалните проблеми, като масовата корупция и организираната престъпност в голям стил, бяха засегнати само колебливо от правителството, което и досега е оплетено в гъсталак от стари клики и противоречиви интереси.

По онова време влакът от София към Брюксел отдавна беше поставен в коловоз и вече не можеше да бъде удържан – по чисто политически причини. Управляващите както ЕС, така и в България не бяха разбрали това много добре. И така те се преструваха, че … Европейският Съюз, че поради продължаващите дефицити в областта на правосъдието и вътрешните работи ще се намеси твърдо и ще отложи присъединяването с една година. София – че взема предупрежденията на сериозно и е твърдо решена да изправи тези неуредици.


Small Ad GF 1

Работата щяла да започне едва след присъединяването, повтаряше често министър-председателят Станишев. А сега? Неговата реторика след 18-месечно членство води до едно-единствено заключение: България се държи като дебелоглав ученик, който не върши домашните си упражнения, но, ако бъде заплашен с наказание от учителя, сам го обвинява в това, че напълно е объркал целите на обучението. Това е не само един недодялан опит за изнудване, но и обявяване на банкрут от страна на едно правителство с думите: Виждате ли, ние не можем да се справим с проблемите си, но все пак си оставаме по-малкото зло!

И тази оценка е за съжаление не съвсем погрешна. Въпреки това точно сега ЕС не трябва да се оставя да бъде залъгвана с такава реторика. Казано направо това означава: Европейската комисия трябва най-после да приложи така наречените предпазни клаузи, предвидени от договора по присъединяването от 2005 и в крайна сметка да прекрати по-нататъшните плащания за България. Защото кой се впечатлява от един мониторинг, който остава без последствия въпреки доказаните негативни заключения? И какво трябва да се мисли за една ЕС-комисия, която гледа безучастно как милиони евро от парите на данъкоплатците изчезват в джобовете на корумпирани чиновници? Брюксел трябва да предприеме нещо! Защото, ако се остане само при празните заплахи, Европейският Съюз рискува да изгуби още повече доверие от страна на гражданите си.

Пред вид възможните санкции, които ще засегнат чувствително преди всичко населението, София изглежда все пак се опитва да задвижи нещо. В началото на май Сергей Станишев проведе обширна промяна на правителството. Освен това беше създаден постът на един вицепремиер, който да контролира и наблюдава законосъобразното използване на средствата от ЕС – една камикадзе-мисия. Без съмнение това са крачки в правилната посока.

Но това не е достатъчно! България трябва сега да докаже, че усилията за реформи са не само един вид успокоителен жест по посока на Брюксел, а и израз на реална политическа воля за промени. Само така София може да носи своята нараснала отговорност: към хората в България, към останалите страни-членки на съюза, както и, не на последно място, към своите съседи.

Защото тяхното справедливо желание за присъединяване към Съюза бива дискредитирано и чрез провала на София. При това моментът едва ли би могъл да бъде по-малко подходящ: мнозинството от държавите в ЕС започва да се отнася все по-скептично към идеята за един по-нататъшен рунд на разширение. А средносрочната перспектива на кандидатите и без това е поставена под въпрос чрез референдума в Ирландия.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Източник
 

Барбара Йортел (род. 1964) е кореспондентка за Източна Европа и Балканите на берлинския вестник taz. Началната й еуфория относно приемането на България в ЕС вече доста се е изчерпила.

Pin It

Прочетете още...