Камала Харис по време на митинг в Лас Вегас, Невада.
© John Locher/AP
Животът на Камала Харис изглежда е определян от две основни тенденции: постоянно пробиване на все нови и нови стъклени покриви [тоест преодоляване на пречките, с които е свързана кариерата на една жена] и натрупване на определения като „първата“. Тя е първата жена окръжен прокурор на Сан Франциско, първата жена генерален прокурор на Калифорния, първата индийска американка в Сената на САЩ, първата индийско-американска кандидатка за поста вицепрезидент от голяма партия. Скоро тя ще стане и първата жена вицепрезидент. Ако Джо Байдън отслужи само един мандат, както се очаква, има шанс през 2024 г. тя да стане и първата чернокожа жена-президент.
Проблемът с фрази като „първа чернокожа жена президент“ е, че те ограничават калифорнийската сенаторка до вида етикети, които тя винаги се е опитвала да избягва. „Когато се кандидатирах за първи път, това беше едно от нещата, с които се борех, а именно, че в този процес сте принудени да се дефинирате по начин, който да се побере добре в класификациите, вече създадени от други хора“, каза тя пред Washington Post миналата година. „Аз съм онази, която съм … Може да се наложи тепърва да откривате какво точно означава това, но аз се чувствам добре с него.“ Харис не изпада в агония по въпроси, свързани със самоличността ѝ – тя просто нарича себе си „горда американка“.
Както и при Барак Обама, има и такива, които се съмняват в това дали Харис е реална американка. Още на сутринта, след като беше обявена за вице-кандидатка заедно с Байдън, започнаха да циркулират различни расистки конспиративни теории от т. нар. „birther“-сорт [тоест, че тя не е родена в САЩ и по конституция не може да се кандидатира за поста президент или вице-президент], подсилени от Доналд Тръмп. Newsweek публикува статия, в която се поставяше въпроса дали Харис е „конституционно неподходяща“ да стане президентка, защото родителите ѝ, които са се срещнали в университета Бъркли, са имигранти. Майка ѝ, изследователка на рака на гърдата, е родена в Индия. Баща ѝ, икономист, е чернокож и е роден в Ямайка. Самата Харис е родена в Оукланд, Калифорния. Което, за да го кажем пределно ясно, означава, че е родена с американско гражданство и има право да се кандидатира за президент.
Паван Дингра, професор по американски изследвания в колежа Амхърст, отбелязва, че двурасовото наследство на Харис „представя една история на азиатските американци, която често се пренебрегва“. Доминиращият разказ около азиатските американци, казва Дингра, е свързан с техните „способности да се приближават до белите по отношение на нивото на образование и доходите“. „Митът за образцовото малцинство“ често противопоставя азиатските срещу чернокожите американци. Харис обаче „предлага една различна траектория за разбиране на азиатските американци“, смята Дингра. Нейната биография е свързана с междурасова солидарност и активизъм: прогресивните родители на Харис са участвали в протестите през 60-те и 70-те години, а самата сенаторка често е говорила за израстването си с „поглед към движението за граждански права още от бебешката количката“. Тя е, отбелязва Дингра, „мощен символ и глас за прогресивните азиатски американци“.
Канада също отправя определени претенции към идеята за оформянето на Харис: между 12-те и 17-те си години тя е живяла в Монреал, където майка ѝ е намерила работа. (Родителите на Харис се развеждат, когато тя е на седем години, а майка ѝ отглежда децата.) Като начало Харис трудно намира мястото си в новата обстановка – не на последно място, защото първото училище, което посещава, е франкофонско. Обичайната ѝ фраза там била „Quoi? Quoi? Quoi?“, което означава „Какво? Какво? Какво?“ но за говорещите френски звучи и като патешко квакане. „Шегувах се, че се чувствам като патица“, пише тя в мемоарите си.
Не след дълго обаче Харис се включва в изцяло женска танцова трупа, наречена Midnight Magic, а когато не танцува, води демонстрации. На 13-годишна възраст тя мобилизира децата от квартала да протестират срещу местните правила, които не им позволяват да играят на поляната пред жилищната им сграда. Протестът е успешен. По-късно, когато идва време за абитуриентския ѝ бал, тя е част от група, която решава да отиде без кавалер, така че момичетата, които не са получили покани от кавалери [което се счита за задължително в американските училища, инак сте се „провалили“], да не се чувстват изоставени.
След като завършва гимназия в Канада, Харис отива в университета Хауърд във Вашингтон – в исторически план университет най-вече за чернокожи. Оттам постъпва в юридическия факултет на Калифорнийския университет в Хейстингс. И на двете места, отбелязва Washington Post, „Харис се съсредоточава по-скоро върху бъдещата си кариера, отколкото политическата активност, като печели различни стажове и се присъединява към няколко академични общества“.
Но дали Харис е кариеристка или активистка? Прагматична ли е или прогресивна? Това са въпроси, които се обсъждат от години.
Фразата „Камала е ченге“ се превърна в Интернет-мем по време на цялата ѝ кампания, имайки предвид особено строгото ѝ поведение като прокурор. Във време, в което полицейската жестокост се превърна в една от най-важните обществени загрижености, 13-годишната кариера на Харис в органите на реда изглежда спорна. По време на работата си като окръжен прокурор в Сан Франциско, тя се е хвалила с повишаване на общия процент на осъдителни присъди – от 52% през 2003 г. на 67% през 2006 г., най-високия от десетилетие насам. Подкрепяните от нея сурови мерки срещу родителите на ученици-кръшкачи са довели в няколко случая до арести на родители. Като генерален прокурор на Калифорния от 2011 до 2017 г., нейният офис се е противопоставил срещу предсрочното освобождаване на затворници с добро поведение, защото „затворите ще загубят важен трудов фонд“. След застрелването от полицаи на Майкъл Браун във Фъргюсън, Мисури, тя отхвърли призивите на групи за граждански права да разследват смъртоносни полицейски престрелки в Сан Франциско. Но оттогава насам тя се обяви срещу полицейската жестокост.
И все пак реномето на Харис като твърд човек на правоприлагането не попречи на десницата да я нарече „радикална социалистка“. В едно интервю за Fox Business Тръмп я нарече „най-либералната личност в американския сенат“.
Да се каже, че Харис има някакъв определен политически план е доста трудно. Една от основните критики към нея е липсата на последователност. През 2004 г. тя каза, че е дала думата си на хората в Сан Франциско, че е против смъртното наказание. Но през 2014 г., след като федерален съдия отсъди, че смъртното наказание в Калифорния е противоконституционно, Харис обжалва това решение. По време на кампанията си тя като че ли не можеше да се реши дали да ухажва левицата или умерените: първоначално подкрепи плана на Бърни Сандърс „Здравеопазване за всички“, след което направи завой и представи свой, по-центристки план за здравеопазване.
Мери Кей Хенри, която оглавява влиятелния „Международен съюз на служителите от сферата на обслужването“, оспорва идеята, че Харис е непоследователна. Като генерален прокурор в Калифорния, Харис „непрекъснато защитаваше исканията на работниците“, казва тя. „По време на финансовата криза от 2008 тя подкрепи много от нашите членове, които бяха изправени пред перспективата домовете им да бъдат продадени, а [законодателството, което тя защити] помогна да се избегнат десетки хиляди принудителни продажби на домове“. Освен това Харис представи законопроекти за предоставяне на специални права за домашните помощници и се застъпи за минимална заплата от 15 долара. „Цялата ѝ работа се състои от борба за даване на гаранции, че Америка е място, където свободата е за всички, независимо от пол, доход или раса“, казва Хенри.
Изглежда, че политическото минало на Харис е донякъде смесено. Но какво да кажем за бъдещето? Дали тя ще се отклони наляво или ще остане здраво в центъра? Отново е вероятно всичко това да се окаже смесено. Например, тя е вдясно от Демократическата партия що се отнася до политиките към Израел, но вляво, когато става въпрос за кризата на климата. Харис подкрепя „новия зелен курс“ и обещава да премахне филибустерството [разпространена в американския парламент практика за блокиране на определени законопроекти, чрез непрестанно говорене, в продължение на много часове], за да се осигури приемането му. Освен това тя заяви, че ще накара Министерството на правосъдието да държи петролните и газови компании отговорни [за евентуалните екологични катастрофи]. Вероятно Харис ще подкрепя повече дискусии около въпроса за системния расизъм, но не е ясно колко много ще направи, за да се опита да го отстрани. Например: тя насочи вниманието на обществеността към начина, по който цветнокожите умират непропорционално от Covid-19 и обяви законодателство в подкрепа на специалното обучение против пристрастията и расизма сред хората, участващи в борбата срещу Covid-19. Макар че това е важно, обучението срещу пристрастия е до голяма степен символичен отговор на един системен проблем. Неясно е също доколко тя ще реформира имиграционните политики. Първият ѝ приоритет е да „отмени антиимигрантската програма на Тръмп“ и да подкрепя по-всеобхватна реформа, но всичко това ще трябва тепърва да бъде доразработено.
Имиграцията не е единствената част от наследството на Тръмп, която тя планира да отстрани. Харис заяви, че Министерството на правосъдието на нейната администрация „няма да има друг избор“, освен да продължи разследването на обвиненията срещу Тръмп за очевидното му тайно споразумение с Русия, така както е посочено в доклада на Мюлер. Това би трябвало да накара бившия президент наистина да се чувства много нервен; Харис е страхотен противник и, както ясно показва нейния разпит на Брет Кавано през 2018 г., не се страхува от сблъсъци с властни мъже.
Във всичко това тя ще може да разчита на подкрепата на семейството си. Съпругът ѝ, Дъглас Емхоф, е корпоративен адвокат, който взе отпуск, за да я подкрепи по време на кампанията. Двамата са се запознали чрез „среща на сляпо“ [първа романтична среща, при която двамата партньори не знаят абсолютно нищо един за друг/а] и са се оженили през 2014 г. Харис е „добра приятелка“ с бившата съпруга на Емхоф, която също е помогнала при кандидатурата ѝ, и е близка на децата му, които я наричат галено „Момала“. „Понякога се шегуваме, че нашето модерно семейство е почти твърде функционално“, пише Харис в мемоарите си.
Каквото и да се случи по-нататък, вице-президентството на Харис ще влезе в историята. Тя ще бъде първата чернокожа американка и първата азиатска американка, заела втория най-висок пост в страната. Трудно е да се преувеличи колко мощно послание е всичко това след четири години управление на Тръмп.
