От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

01

 

На снимка от киевското предградие Буча, Украйна, жена стои в двора на къща, покрила с ръка устата си от ужас, а пред нея са разпръснати телата на трима мъртви цивилни. Когато Асет Чад вижда тази снимка, тя започва да трепери и се връща с 22 години назад във времето.

През февруари 2000 г. тя влиза в двора на съседа си в Чечения и зърва телата на трима мъже и една жена, които са били застреляни многократно пред очите на 8-годишната ѝ дъщеря. Руски войници са претърсили селото им и са убили най-малко 60 души, изнасилили са най-малко шест жени и са задигнали златните зъби на жертвите, установяват наблюдатели на човешките права.

„Имам най-тежки спомени“, казва Чад, която сега живее в Ню Йорк, в интервю по телефона. „Виждам точно какво се случва: Виждам същите военни, същите руски тактики, които използват, как обезчовечават хората.“

Руската военна бруталност в Украйна има две различни форми, познати на тези, които са виждали руските военни в действие на други места.

Първо – това е програмното насилие срещу цивилни граждани и военни цели, извършвано с руските бомби и ракети, което има за цел да деморализира и да нанася поражения. Тези атаки напомнят за разрушаването през 1999 г. и 2000 г. на чеченската столица Грозни, а през 2016 г. – на крепостта на сирийските бунтовници Алепо.


Small Ad GF 1

На второ място идва жестокостта на отделни войници и части, като ужасите в Буча изглежда са произлезли директно от клането в селото на Чад, Нове Алди, преди едно поколение.

 

02
Чеченци се събират след като предишния ден в столицата Грозни руска ракета удря пазар през 1999 г. Подобно на Украйна, убийствата на цивилни граждани и нападенията над цивилни райони са често срещана тактика на Русия по време на втората чеченска война.
Antoine Gyori/Sygma via Getty Images

 

Смъртта на цивилни граждани и престъпленията, извършени от войници, са част от всяка война, не на последно място и от тези, които Съединените щати водят през последните десетилетия във Виетнам, Афганистан и Ирак. Винаги е било трудно да се обясни защо войниците извършват зверства или да се опише как заповедите на командирите, военната култура, националната пропаганда, разочарованието на бойното поле и индивидуалната злоба могат да се обединят, за да предизвикат такива ужаси.

В Русия обаче подобни деяния рядко се разследват или дори признават, камо ли да се наказват. Поради това не е ясно доколко бруталността на ниско ниво се дължи на намеренията на отговорните лица или командирите не са успели да контролират войниците си. В съчетание с очевидната стратегия за бомбардиране на цивилни цели много наблюдатели стигат до заключението, че руското правителство – а може би и част от руското общество – всъщност одобрява насилието срещу цивилни граждани.

Някои анализатори виждат проблема като структурен и политически, при което липсата на отчетност на руските въоръжени сили се засилва от липсата на независими институции в авторитарната система на Владимир Путин или в Съветския съюз преди това. В сравнение със Запада, по-малко хора хранят илюзии за индивидуални права, които биха могли да надделеят над суровата сила.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„Мисля, че има такъв вид култура на насилието“, казва Володимир Ермоленко, украински философ. „Или доминираш, или си доминиран.“

По всичко личи, че в Украйна руските войници могат да продължат да убиват цивилни безнаказано, което се подчертава от факта, че почти никой от извършителите на военни престъпления в Чечения, където Кремъл смаза движението за независимост с цената на десетки хиляди цивилни жертви, никога не е бил преследван в Русия.

Тогава руски следователи казали на Чад, че убийствата в Новие Алди може да са извършени от чеченци, преоблечени като руски войници, спомня си тя. Сега Кремъл твърди, че всички зверства в Украйна са или инсценирани, или извършени от украинците и техните западни „покровители“, като същевременно заклеймява като „нацист“ всеки, който се противопоставя на руското настъпление.

Много руснаци вярват на тези лъжи, а тези, които не им вярват, се чудят как е възможно такива престъпления да се извършват от тяхно име.

 

03
Руски войници преминават през бомбардирания град Грозни след интензивни боеве по време на втората чеченска война през 2000 г. В Русия престъпленията, извършени от войници, рядко се разследват или дори признават.

Antoine Gyori/Sygma via Getty Images

 

Насилието продължава да бъде обичайно явление в руската армия, където по-старшите войници редовно малтретират по-младите. Въпреки опитите от две десетилетия армията да се превърне в по-професионална сила, тя така и не е изградила силен среден ешелон, подобен на сержантите, които преодоляват пропастта между командирите и войниците с по-нисък ранг в американската армия. През 2019 г. новобранец в Сибир откри огън и уби осем души във военната си база, като по-късно заяви, че е извършил стрелбата, защото други войници са превърнали живота му в „ад“.

Експертите твърдят, че тежестта на „действането“ [малтретирането на по-млади войници от старите] в руската армия е намаляла в сравнение с началото на 2000-те години, когато то убиваше десетки наборни войници годишно. Но те казват, че редът в много части все още се поддържа чрез неформални системи, подобни на унизителните йерархии в руските затвори.

За Сергей Кривенко, който ръководи правозащитна група, предоставяща правна помощ на руски войници, това насилие, съчетано с липсата на независим надзор, прави военните престъпления по-възможни. Той казва, че руските войници са също толкова способни да проявят жестокост към колегите си руснаци, колкото и към украинците.

„Именно състоянието на руската армия, тази безнаказаност, агресия и вътрешно насилие, получават израз в тези условия“, казва Кривенко в телефонно интервю. „Ако във Воронеж“ – град в Западна Русия – „се вдигне въстание и се извика армията, войниците ще се държат по същия начин“.

Но престъпленията в Украйна може да произтичат и от дългогодишната дехуманизираща пропаганда на Кремъл срещу украинците, която войниците консумират в задължителни прожекции. Руските срочнослужещи, както показва примерен график, достъпен на уебсайта на руското министерство на отбраната, трябва да седят пред „информационни телевизионни програми“ от 9 до 21:40 ч. всеки ден освен в неделя. Посланието, че те се борят срещу „нацистите“ – както техните предци през Втората световна война – сега се разпространява в армията, сочат руските новинарски доклади.

В един от видеоклиповете, разпространени от Министерството на отбраната, командирът на морската пехота майор Алексей Шабулин казва, че неговият дядо „е гонил фашистката измет по горите“ по време и след Втората световна война, визирайки украинските националистически съпротивителни сили, които в един момент са сътрудничили на нацистка Германия.

„Сега аз славно продължавам тази традиция; сега дойде моето време“, казва майор Шабулин. „Няма да опозоря прадядо си и ще стигна докрай.“

 

04
Патриотичен стенопис на сграда в Москва, показващ съветски пилоти от Втората световна война. Надписът на руски език гласи: „Спасеният свят ви помни!“, което е ехо на опитите на Кремъл да представи „Майка Русия“ като спасителка.

Сергей Пономарев за The New York Times

 

Тази пропаганда подтиква руските войници да не очакват голяма съпротива срещу инвазията – в края на краищата, гласи разказът на Кремъл, хората в Украйна са били покорени от Запада и очакват освобождение от своите руски братя. Кривенко, защитник на правата на войниците, заяви, че е разговарял директно с руски войник, който се е обадил на горещата линия на неговата група и е разказал, че дори когато на неговата част е било наредено да влезе в Украйна от Беларус, не е било ясно, че войниците ще навлязат във военна зона.

„Отношението на военните командири към армията е като към добитък“, казва Кривенко. Путин заяви, че в Украйна ще се бият само войници на договор, но миналия месец неговото министерство на отбраната беше принудено да признае, че на фронта са изпратени и наборни войници, които изкарват едногодишния срок в армията, изискван от руските мъже от 18 до 27 години.

А украинците се сражават, въпреки че Путин ги нарече част от „една нация“ с руснаците в есе, публикувано миналата година, което Министерството на отбраната превърна в задължително четиво за своите войници. Ожесточената съпротива на народ, смятан за част от собствения, допринася за усещането, че украинците са по-лоши от типичния противник на бойното поле, казва Марк Галеоти, който изучава руските въпроси на сигурността.

„Фактът, че обикновените украинци сега вдигат оръжие срещу теб – има това усещане, че това не са просто врагове, това са предатели“, казва той.

А предателството, както многократно е казвал Путин, „е най-тежкото възможно престъпление“.

До известна степен насилието на руските военни срещу цивилни граждани е характеристика, а не грешка. В Сирия Русия се насочи към болници, за да смаже последните огнища на съпротива срещу президента Башар Асад – „брутално прагматичен подход към войната“, който има „своя собствена, ужасна“ логика, казва Галеоти. Това е ехо от въздушното унищожаване на Грозни от Русия през 1999 г. и 2000 г. и прелюдия към ожесточената обсада на украинския пристанищен град Мариупол при сегашната инвазия.

Убийствата на цивилни граждани от близко разстояние и сексуалното насилие от страна на отделни войници са отделен въпрос. В Буча цивилни граждани разказват пред „Ню Йорк Таймс“, че настроенията и поведението на руските войски стават все по-зловещи с напредването на войната и че първите пристигнали войници са били сравнително мирни.

„Имате група недоспали млади мъже с оръжия, за които, според тях, не важат никакви правила“, казва Галеоти.

Насилието накара учените да преразгледат разбирането си за руската армия. Във военна операция, която поне в началото изглеждаше насочена към спечелване на лоялността на украинците към Москва, жестокостите срещу цивилни граждани изглеждат гротескно контрапродуктивни. Русия вече изпита това в Чечения, където руското насилие срещу цивилни подхрани чеченската съпротива.

„Всеки мъртъв цивилен означаваше куршум в руски войник“, казва Кирил Шамиев, който изучава руските гражданско-военни отношения в Централноевропейския университет във Виена. „Мислех, че те са научили някои уроци.“

 

05
Хирургическа болница „Кафр Набл“ в Идлиб, Сирия, след руски удар през май 2019 г. Болницата е многократно бомбардирана по време на войната.

Омар Хадж Кадур/Agence France-Presse – Getty Images

 

Но Станислав Гущенко, журналист, който е служил като психолог в руската армия в началото на 2000-те години, заяви, че не е изненадан от съобщенията за руските зверства в Украйна. Той си спомня за ежедневното насилие в неговото подразделение и за баналното лошо отношение към руските цивилни граждани, като например случая, когато група войници, с които пътувал с влак на дълги разстояния, откраднали варено пиле, което възрастна жена във вагона си била донесла.

В телефонно интервю от южния руски град Ростов на Дон Гушченко се учудва на руснаците, които сега изразяват шок.

„Казвам: ‚Хора, нещата бяха същите и преди 20 години‘,“ казва той. „Вие живеехте в свой собствен, затворен свят, в някакъв балон, или както казват психолозите, в зона на комфорт, и не искахте да забележите това или наистина не го забелязвахте.“

 

Източник

 

Антон Трояновски е ръководител на московското бюро на The New York Times. Пристига в Москва през януари 2018 г. като ръководител на бюрото на The Washington Post. Пътувал е до три контролирани от Русия спорни територии – от Крим до Курилските острови, с цел да освети по-добре геополитическите игри на Кремъл.

Pin It

Прочетете още...

Апология на мъжа

Ели Иванова 06 Окт, 2009 Hits: 16854
Подзаглавието би трябвало да бъде „Аз…