От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Джаз не означава да кажеш нещо;
джаз е начинът, по който казваш нещо.

Пол Уайтман[1]

Позволих си да повторя заглавие на статия отпреди двадесетина години (Вълков – 1988) поради все още неизяснената същност на едно многообразно явление. В литературата по въпроса (Армянов – 1989, 1995; Кирова – 2008; Виденов – 2000; Благоева – 2006; Орлова – 2006; Карастойчева – 1988) по една инерция, вместо да се посочват родова принадлежност и видови отлики, при опит за дефиниране се изтъкват признаци, които могат да се отнесат и до други явления на езиковата практика. Това неудобство на описанията е посочвано, без да му се обръща внимание (Вълков – 1990:56-57). Стига се до парадокса, любим похват в „живото слово“, че жаргон в чист вид се наблюдава най-често, когато се пише за него. Ето защо се налага да се посочат отпратки с цел относително по-цялостно изясняване на проблемите, свързани с тези езикови прояви.

Типологията с джаза и играта бридж е повече от ясна: контаминации на отделни стилове и традиции в новите музикални построения и полагането (екстраполацията) в анонса, където взаиморазбирането се основава върху установени преуспозици между разбирана като оптимално решение в условия на конфликт (Математический энциклопедический словарь – 1988: 220-221), при което под конфликт се разбира всяко явление, където участват различни страни с несъвпадащи интереси. В случая с жаргона става дума за отреагиране на липсващи импулси, разбирано най-общо като компенсаторни прояви, противодействие на унификационни процедури, нетърпимост към клишета, шаблон и др. Струва ни се безпредметен спорът, що е сленг, жаргон, социолект (Кирова – 2008). В този порядък по-сполучливи са площадно слово (Бахтин – 1978: 170-171), „живо слово“, импровизация, непринудена реч, дори по-добре за удобство на описанието да се използват антомасии, корефериращи средства, също обикнат похват в тази речева дейност.

Оценките за това явление във времето вървят от възторг до отрицание: поезия на улицата, може би най-сполучливото („Поезия означава да се избяга всекидневното име на нещата – Хосе Ортега-и-Гасет), цехов рецензентски жаргон, пошла реч, блатна музика, жаргонна употреба на термини, „абсурдът се превърна в жаргон на епохата“ (А. Марло), всеки автор си има свой жаргон, с перифразата на Виктор Причит в разказа „Светецът“: „Всички догми имат свой жаргон“ и се стигне до речевите разстройства – жаргонофазия (Критчли – 1974: 12-13). Явно в тези вторични номинации се отразяват различни страни на явлението, което подчертава, че липсва аргументирана обосновка на обема и съдържанието на понятието, което обозначават.

Главна предпоставка за възникване на явлението с много имена: стилистична диференциация (в териториалните говори липсват подобни прояви), за да може да се осъществява смяната на регистрите и в динамичния контекст на новите речеви образувания на основата на възможни и вероятни контаминации да се пораждат явления, които са манифестация на задължителни склонности. В този пункт нефренквентността на проявите е определяща, а изразът тъкмо на тези склонности. И не „корпоративността“, а най-вече в идиолектите да се търсят именно тези закономерности, които имат статистико-вероятностен характер и през ред случайности и „отклонения“ се прокарват безизключително.

Small Ad GF 1

Например в привидното затишие на 70-те години се долавят реплики като: „Как може такова отношение към кадрите?“ или „Откъде ми е известен? Ами в затвора е неетично да не се познаваме“, които са явна ирония на партийни решения и реална оценка на действителността тогава. Или парадоксите:

„Краварката Иванова получава златен орден на труда… – сребърен“, „Толкова те обичам, чак те мразя“ с вариант „Толкова красива, чак грозна“, „Ударихме глиста в окото“, „Умрем да живим!“, „Най ме е страх от „не бой се“, „Иванчо се осъжда на разстрел чрез обесване“, „Дани е виден представител на пернишката сексуална школа, тире, девствени“ и сочените за върхови прояви тогава“, „Копеле, дръж ми дъвката, влизам в боя“, „Майна, много те моля, не си прави от стари лайна дъвка“ (санкция за разказване на стари вицове).

Първият израз е антифразис на решенията на Декемврийския пленум на БКП за кадрите. Другите са повече от ясни, където играта не е самоцел, а чрез нея се реализира оптимално решение. Чрез смесването на елементи от различни стилови сфери се постига осмиващ ефект, но за това е нужна „богата“ личност с усвоени повече обхвати и в променена ситуация или контекст да съумява съобразно регистъра. Без значение е дали определена общност ще усвои и „лексикализира“ тези иновации. По-важното е, че основните тенденции манифестират в плана на израза новите построения. Преди време беше отбелязана типологията със сатирата (Вълков – 1990: 57), където по образното вмятане на Н. Гогол „положителен герой е смехът“. С две думи, матрицата, по която се изграждат изказванията в сатирата и в жаргона е една, става дума не за тъждество и аналогия между двете изяви, а за сходство. Една кратка илюстрация: в редица сатирически жанрове общият тон на изложението като цяло звучи жаргонно. Следователно в разглеждания случай „истината се съдържа в изказването, а не в нещата“ (Касирер – 2000: 262).

Живото слово е своеобразна отворена система, при чиято саморегулация статистиката й е възможна благодарение на голямата динамика, както при пумпала – въртене при малка точка на стоене и колкото по-бързо се върти, толкова е по-устойчив. Или сравнението с живака, който прави амалгами с ценни метали. Поддържането на стабилни състояния в отворени системи се нарича хомеостаза (Енциклопедия по психология – 1998: 1379). В случая с живото слово устойчивостта се поддържа от основните склонности, реализацията е „ускорен оборот на езика“ (Тофлър – 1992: 119), при който много иновации имат мимолетно съществуване. Тофлър посочва бързината, с която възникват и отмират множество сленгизми в английския език. За образното сравнение с амалгамата филологическото съответствие е стилизация, при което словото не само обозначава реалиите, но се съотнася и към другото слово и към себе си (Бахтин – 1976: 208). Пародията като вид стилизация не се среща само в литературата, а е често срещан похват в живото слово: България… Тегла и документи. Мъжът и жената интимно. Вид на изглед. Знак за признак. Занимавам се с бездействие и пия коняк. Или – занимавам се с научена работа. Живият класик на махалата. Изгарям от желание за работа, ама ми пречат ръцете.

И трансономизациите: Бриджит Бардо в диво състояние. Херкулес през купонната система. Казанова Сапунджи дере. Капитан леш(ж) и яж (травестия на Капитан Леши от филма). Тинтарела се навела (от италианската песен „Тинтарела де люна“).

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Тук трябва да се отбележат някои прояви, които, взети изолирано, са ясен маркер за видове афазии, в контекста на по-цялостни изказвания в живото слово също са вид стилизация: Ужаст. Не съм уведомент. Съвсем естенствено. Ние си заминанваме. Моля ви ти се. Или – молив. Даже и съзнателната промяна на граматическия род: китица, вампирка, врагиня. Наред с личните имена: Азалий, Орхидей, Нектарий, Хризантем. Също така могат да се посочат солецизми, макаронизми, сдвигове и примери от авторска глухота – мосю Сметанов (за сладоледаджия), които са равностоен компонент на фактурата на изказванията, чието пораждане се подчинява на основните склонности както при сатирата.

Важна особеност на живото слово са опозициите официалност : неофициалност, наред с оценъчното висок : нисък стил, преднамереност : спонтанност, нормално : анормално. В подвижния контекст на изказванията в живото слово тези опозиции се неутрализират и предизвикват търсената реакция. При снизяването на фикциите смехът утвърждава истинските ценности, което е основната цел на тези изказвания.

И понеже терминологичният спор за сленг или жаргон остава открит, нужно е да се припомнят неподхванати и неразвити идеи от Л. Йелмслев (Йелмслев – 1960: 370-371), които са плодотворни – „Посредством комбинации на члена на една категория с члена на друга възникват хибриди, които често имат специално обозначение или леко могат да получат последното“:

– сленг – творчески стил, явяващ се едновременно висок и нисък оценъчен стил;

– жаргон и код – творчески стилове, неявяващи се ни високи, нито ниски оценъчни стилове;

– църковен стил – висок оценъчен стил, явяващ се реч и жаргон;

– канцеларски стил – висок оценъчен стил, явяващ се архаичен стил, вид писмо и жаргон;

– жаргон – в общ смисъл може да бъде определен като неутрален оценъчен стил със специфични знаци.

С някои изключения (Карастойчева – 1980, 1987; Вълков – 1991) проблемите с речевите жанрове изискват относително по-цялостни и задълбочени проучвания, за които има надеждна основа с очертани перспективи за развитие (Бахтин – 1986: 250-296).

И за да не увисне мотото в началото на изложението, нужно е да се припомни основното изискване в джаза, чиито термини са с произход от сленга: доброто познаване на темата позволява отлични импровизации.

ЛИТЕРАТУРА:

Азриел – 1982: Азриел, Андре. Джаз. Анализи и аспекти. С., 1982.

Армянов – 1989: Армянов, Г. Жаргонът, без който (не) можем. С., 1989.

Армянов – 1995: Армянов, Г. Българският жаргон. С., 1995.

Бахтин – 1976: Бахтин, М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С., 1976.

Бахтин – 1978: Бахтин, М. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на средновековието и Ренесанса. С., 1978.

Бахтин – 1986: Бахтин, М. Эстетика словесного творчества. М., 1986.

Благоева – 2006: Благоева, Д. Прояви на езиковата игра в българския и руския компютърен жаргон. – Съпост. езикознание, 2006, № 2, с. 5-13.

Виденов – 2000: Виденов, М. Увод в социолингвистиката. С., 2000.

Вълков – 1988: Вълков, П. Нежаргонно за жаргона. – В. „Народна култура“, С., 19.ІІ.1988.

Вълков – 1990: Вълков, П. За същността на жаргона. – Христоматия по съвременен български език. Благоевград, 1990, с. 56-71.

Вълков – 1991: Вълков, П. Кратките фолклорни жанрове в жаргонна ситуация. – Фолклорът и съвременният свят. Т. 9, С., 1991, с. 125-131.

Ельмслев – 1960: Ельмслев, Л. Пролегомены к теории языка. – Новое в лингвистике. Въпуск 1. М., 1960.

Енциклопедия по психология – 1988: Енциклопедия по психология. С., 1988.

Карастойчева – 1980: Карастойчева, Ц. Елементи на гатанка в съвременния младежки сленг. – В: Език и поетика на българския фолклор. Т. 5, С., 1980, с. 152-165.

Карастойчева – 1987: Карастойчева, Ц. Афоризмите в младежкия сленг. – В: Смехът във фолклора. Проблеми на българския фолклор. Т. 7, С., 1987, с. 83-91.

Карастойчева – 1988: Карастойчева, Ц. Българският младежки говор. С., 1988.

Касирер – 2000: Касирер, Е. Философи на символните форми. І част. Езикът. С., 2000.

Кирова – 2008: Кирова, Л. Сленг = Жаргон? http:liternet 21.ХІ.2008.

Критчли – 1974: Критчли, М. Афазиология. М., 1974.

Математический энциклопедический словарь – 1988: В: Советская энциклопедия. М., 1988.

Орлова – 2006: Орлова, Н. Сленг жаргон: проблема дефиниции. http:www.bestreferat.ru/referat75465 2006.

Тофлър – 1992: Тофлър, Ал. Шок от бъдещето. С., 1992.



[1] Ръководител на джазов оркестър (Вж. Андре Азриел, Джаз. Анализи и аспекти. С., 1982, 13).

Петър Вълков (род. 1951) е български, нека го наречем така, „самобитен талант“. Сменил е множество професии (строител, журналист, асистент по съвременен български език в ЮЗУ „Климент Охридски“, отново строител). Автор е на сборника с разкази „Времето на туиста“ (1990). Всестранно начетен човек, буден и неспокоен дух, търсеща душа…

Pin It

Прочетете още...