За първи път от четиридесет години насам руснаците няма да могат да гледат Олимпийските игри по телевизията. Само 15 спортисти от Русия и 17 от Беларус са пристигнали на главното спортно събитие в света, като всички се състезават като „индивидуални неутрални спортисти“ – статут, който е безпрецедентен в подобни състезания. Тази ситуация произтича не само от нахлуването на Русия в Украйна, но и от поредицата от допинг скандали, които започнаха след Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. През последното десетилетие Русия, чрез собствените си действия, загуби един от най-ефективните инструменти на Путин в международните отношения – използването на спорта като инструмент на „меката сила“.
От любима играчка до национално унижение
За Путинова Русия елитният спорт беше не само любим проект, щедро финансиран от олигарси и наблюдаван от високопоставени служители, но и ефективен инструмент на „меката сила“ за подобряване на положителния имидж на страната по света. През 2007 г. Владимир Путин лично присъства на срещата на върха на Международния олимпийски комитет (МОК) в Гватемала, за да подкрепи кандидатурата на Сочи за зимните игри през 2014 г. – стъпка, която е далеч извън обичайния протокол на МОК.
За да спечели спортната институция, Путин произнесе речта си на английски и френски език, отклонявайки се от типичната практика на висшите руски служители, които рядко правят официални изявления на друг език, освен на държавния. През следващите години руски представители започнаха да се появяват все по-често в ръководствата на световните спортни федерации, а руските градове станаха редовни места за провеждане на международни турнири. Върхът на това сътрудничество бяха Олимпийските игри в Сочи.
Зимните игри през 2014 г. издигнаха Русия до висшите ешелони на международната спортна общност, но скоро се превърнаха в източник на безкрайни проблеми. Малко след като президентът на МОК Томас Бах обяви, че събитието е показало „новото лице на Русия, отворено към света“, над спортната репутация на страната започнаха да се струпват облаци.
През декември 2014 г. по германския телевизионен канал ARD беше излъчен документален филм, разкриващ злоупотребите с допинг в руската атлетика. Разкритията се основаваха на признанията на лекоатлетката Юлия Степанова и нейния съпруг, бившия служител на Руската антидопингова агенция (RUSADA) Виталий Степанов. Световната антидопингова агенция (WADA) разследва твърденията, представени във филма, и потвърди всички факти. В резултат на това Всерусийската федерация по лека атлетика беше отстранена от всички състезания, лицензът на Московската антидопингова лаборатория беше отнет, а нейният ръководител Григорий Родченков беше уволнен.
Родченков избяга в Съединените щати и през пролетта на 2016 г. даде интервю за New York Times за държавната „допинг система“. Малко преди заминаването на Родченков от Русия двама бивши високопоставени служители на RUSADA, Вячеслав Синев и Никита Камаев, умряха при мистериозни обстоятелства.
До лятото на 2016 г. канадският специалист по спортно право Ричард Макларън, назначен от WADA, представи доклад, в който подробно се описваше системният характер на масовия допинг в руския спорт – схема, която е била организирана с участието на ФСБ и Министерството на спорта и която е била особено активна по време на Олимпийските игри в Сочи. На пръв поглед ударът по репутацията на Русия беше огромен. Първоначално обаче държавата успя да смекчи последиците от него.
Принудителен неутралитет
На първите олимпийски игри след допинг скандала, проведени в Рио де Жанейро през 2016 г., Русия беше представена от значителна делегация под собствения си флаг и химн, въпреки че на някои спортисти и служители на Министерството на спорта беше забранено да присъстват. Този резултат до голяма степен се дължеше на сравнително снизходителната позиция на МОК, който остави решението за участието на руските спортисти на отделните международни спортни федерации. Това проработи в полза на Русия, тъй като по това време Москва беше установила тесни връзки с ръководствата на много федерации.
Федерацията по фехтовка, спортът на президента на МОК Томас Бах, дори беше оглавена от руския олигарх Алишер Усманов. Някои журналисти смятаха, че самият Бах е отстъпил пред Русия поради ценните си отношения с Путин, чиято подкрепа уж е била решаваща за избирането му на най-високия пост в международния спорт.
От една страна, руските власти направиха отстъпки пред международната общност. Те назначиха на други постове министъра на спорта Виталий Мутко и неговия заместник Юрий Нагорних, които бяха споменати в доклада на Макларън. Освен това предоставиха на RUSADA формална независимост от Министерството на спорта, промениха основателя на Московската антидопингова лаборатория и включиха Следствения комитет в разследването на евентуални манипулации с допинг.
От друга страна, Русия категорично отричаше съществуването на държавна допинг система – основното обвинение, което се отправяше към Москва – и твърдеше, че всички нарушения са се дължали на действията на „психически нестабилния“ Родченков. Много руски официални лица, поддържащи позицията, че обвиненията са опит за наказание на Русия за агресивната ѝ външна политика, многократно се изказваха пренебрежително за политиката и личностите на МОК и WADA.
На фона на подобна реторика и при положение, че значителна част от доклада на Макларън е посветена на зимните спортове, в навечерието на Игрите в Пьонгчанг през 2018 г. МОК реши да позволи на руските спортисти да се състезават само под неутрален флаг. Въпреки това в официалните протоколи те все още бяха наричани „олимпийски спортисти от Русия“ и им беше разрешено да използват цветовете на руското знаме върху екипировката си. Участието на всеки спортист изискваше одобрение от антидопинговите служители.
Несигурен мир
Допинг скандалът нанесе щети както на руските спортисти, така и на международната спортна общност, която оценяваше желанието на Русия да инвестира значителни средства в организирането на турнири. През септември 2018 г. Изпълнителният комитет на WADA определи изисквания за разрешаване на проблема: Руските власти трябваше официално да признаят заключенията от доклада на McLaren и да прехвърлят допинг пробите и базата данни от московската лаборатория, които бяха под контрола на Разследващия комитет, на WADA.
Властите в Москва изпълниха с неохота изискванията относно признаването на доклада и прехвърлянето на пробите. Прехвърлянето на данните обаче доведе до друг скандал. Първоначално специалистите на WADA бяха уведомени, че тяхното оборудване не е сертифицирано за използване в Русия. Когато базата данни най-накрая попадна във владение на чуждестранните експерти, беше установено, че са направени промени с цел прикриване на допинг случаи. Според WADA тези промени са направени от Евгений Мочалов, съпруг на директорката на московската лаборатория Елена Мочалова.
На 9 декември 2019 г. Изпълнителният комитет на WADA взе решение да отнеме статута на RUSADA за съответствие със Световния антидопингов кодекс за срок от четири години. Това решение също така забрани на руски служители да управляват международни спортни федерации и да участват в международни състезания. То забрани на Русия да бъде домакин на събития, наблюдавани от WADA, и забрани руското знаме да бъде издигано на големи турнири.
Още на следващия ден Владимир Путин заяви, че решението на WADA противоречи на Олимпийската харта и може да бъде обжалвано в Спортния арбитражен съд (CAS). Скоро след това RUSADA оспори наложените санкции.
Производството продължи една година и завърши с компромисно решение, което потвърди по-голямата част от ограниченията, но намали наполовина продължителността им. Както руската страна, така и WADA изглеждаха удовлетворени от това решение. Санкциите трябваше да останат в сила до 16 декември 2022 г. Вследствие на това по време на летните и зимните олимпийски игри в Токио и Пекин Русия се състезаваше без официални символи, като вместо това използваше знамето на Руския олимпийски комитет, в чието лого има трикольор. Екипировката на спортистите също предизвикваше ясни асоциации с държавата, като включваше колажна карта с очертания на различните региони на Руската федерация.
Ракетен удар
На 25 февруари 2022 г. Изпълнителният съвет на МОК категорично осъди нарушаването на олимпийското примирие от страна на Русия, предупреди международните спортни федерации да не провеждат събития в Русия и Беларус и забрани излагането на символи от двете държави. В резултат на това на руските спортисти до голяма степен беше забранено да се състезават, дори при неутрален статут. Скоро след това олигарсите Усманов и Лисин се оттеглиха от постовете си в спортните федерации заради санкциите, а влиянието на Русия в международния спорт започна рязко да намалява.
Русия се опита да оспори спирането от участие в състезания, като през март 2022 г. тогавашният министър на спорта Олег Матицин обяви, че над 50 руски спортни асоциации ще обжалват пред Спортния арбитражен съд (CAS). Още първата жалба, подадена от Руския футболен съюз, беше неуспешна: съдиите потвърдиха санкциите. До края на 2023 г. източници на телевизионния канал „Мач“ съобщиха, че всички руски спортни асоциации, които преди това са подали съдебни искове във връзка със спирането им, са ги оттеглили.
Търсене на компромис
Ситуацията в международния спорт обаче никога не е статична. Дори в разгара на кризата с допинга много международни служители се противопоставиха на пълната забрана срещу руските спортисти, като вместо това се стремяха да създадат условия, които да позволят участието на „чисти“ състезатели. Повечето от тези длъжностни лица имаха спортен опит и разбираха значението на Олимпийските игри за всеки спортист. През декември 2022 г. на олимпийската среща на върха в Лозана – на която присъства президентът на Руския олимпийски комитет Станислав Поздняков – въпросът за допускането на спортисти с руско и белоруско гражданство се превърна в ключова тема.
В заключителната декларация на срещата на върха беше подчертана болезнената дилема, пред която е изправено международното олимпийско движение, тъй като колективните санкции, основани на гражданството на спортистите, влизат в противоречие с мисията на МОК за неутралност. Срещата се позова и на писмо от специалните докладчици на Съвета по правата на човека на ООН, които определиха ограниченията като дискриминационни.
През януари 2023 г. Изпълнителният съвет на МОК излезе с изявление, в което се заявява, че никой спортист не трябва да бъде лишаван от право на участие в състезания единствено поради своето гражданство. Актуализираната политика, влязла в сила от февруари 2022 г., позволи на руските и беларуски спортисти да се състезават под неутрален флаг, но наложи две строги условия: „зачитане на Олимпийската харта“ (по-конкретно да не се оказва активна подкрепа за войната в Украйна) и пълно спазване на Световния антидопингов кодекс. През март 2023 г. МОК публикува финализирани препоръки, които включват забрана за участие в колективни спортове и ограничения за спортисти, които имат трудови връзки с руски и беларуски военни структури и структури за сигурност, тъй като много от спортистите на тези държави отдавна членуват в спортни клубове, свързани с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Решението беше посрещнато с критики от страна на украински официални лица, които обвиниха МОК, че „заема погрешна страна“ и „подкрепя войни, убийства и разрушения“. МОК отхвърли тези обвинения, а неговият президент Томас Бах изпрати писмо до украинския министър на спорта Вадим Гутцайт, в което предупреди да не се допуска бойкот на предстоящите олимпийски игри заради евентуалното участие на руски и беларуски спортисти.
Последна почивка
През този период руските власти бяха активни. На 5 октомври 2023 г. Изпълнителният комитет на Руския олимпийски комитет (РОК) интегрира олимпийските съвети на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска „народни републики“, както и на наскоро анексираните области Запорожие и Херсон. Този ход предизвика поредния скандал и почти веднага доведе до изключването на РПЦ от международното олимпийско движение. Въпреки това само година след войната руските спортисти си възвърнаха възможността да се състезават на международни прояви и да се класират за олимпийските игри в много спортове, включително фехтовка, борба, таекуондо, тенис на маса, колоездене, гимнастика и джудо.
До март 2024 г. Изпълнителният съвет на МОК финализира условията за участие на руските и беларуските спортисти в летните олимпийски игри в Париж. Тези спортисти ще се състезават като „индивидуални неутрални спортисти“ – или „AIN“, от френското Athlete Individuel Neutre. Те ще получат индивидуални покани от комисия на МОК, ръководена от вицепрезидента Никол Ховерц, и ще се представят под синьо-зелен флаг с бяло лого с абревиатурата AIN и нейния превод на английски и френски език. По време на церемониите по връчване на медалите за тях ще бъде изпълнена специално композирана мелодия без думи. Освен това те ще бъдат изключени от церемониите по откриването и закриването на Игрите. Квотите за участие са забележително ниски: на официалната страница на МОК са посочени 47 индивидуални квоти в осем спорта, като само 15 руснаци са приели поканите. За сравнение, въпреки ограниченията, руската делегация на Игрите в Токио през 2021 г. включваше 336 спортисти.
Строгите условия не са единствените – а може би и не най-сериозните – препятствия, пред които са изправени руските спортисти по пътя им към Париж. В отговор на неотдавнашните решения руските официални лица се надпреварваха да предложат най-острата критика на действията на МОК. Умар Кремлев, който се ползва със значителна подкрепа от руското ръководство и чието председателство на Международната боксова асоциация доведе до отделен конфликт с МОК и отстраняване на организацията му от олимпийски състезания, беше особено словоохотлив. Той обяви, че руските спортисти, участвали в игрите в Париж, са предатели и предложи те да не се връщат в Русия. Ирина Винер, ръководителка на Общоруската федерация по художествена гимнастика, също изрази силно неодобрение, като нарече спортистите, приели неутрален статут, част от „отбора на бездомните“ – забележително е, че спортистите на Винер не бяха включени в квотата. Президентът на РОК и четирикратен олимпийски шампион Станислав Поздняков подкрепи позицията на Винер, но уточни, че макар руските тенисисти (които получиха една от най-големите квоти) да не са „бездомни“, те по-скоро са част от „отбора на чуждестранните агенти“.
Няколко федерации предпочетоха изобщо да не участват. Въпреки че получиха квоти, борците и джудистите не пътуваха до Париж. Забележително е, че Руската федерация по борба (РФБ) имаше променлива позиция: през май нейният ръководител, олимпийският шампион Михаил Мамиашвили, предпазливо подкрепи участието в игрите. През юни, след публикуването на първия списък на допуснатите спортисти, включващ 16 борци – най-голямата квота за който и да е спорт, изпълнителният комитет на RWF гласува в подкрепа на участието. В началото на юли обаче организацията излезе с изявление, в което осъди „неспортсменския процес на подбор“ и обяви пълното си оттегляне. На уебсайта на МОК имената на руските борци са отбелязани като такива, които „са приели поканата, но след това са се отказали“.
Борците и джудистите в миналото са заемали силни позиции в руската спортна система – приятелят от детството на Путин, превърнал се в строителен магнат, Аркадий Ротенберг е вицепрезидент на Федерацията по джудо. Ето защо е справедливо да се предположи, че решението за оттегляне може да е било взето на по-високо ниво, особено като се имат предвид неотдавнашните размествания в руското спортно ръководство: Министърът на спорта Матицин, както и Игор Левитин, дългогодишният ръководител на спортната сфера в президентската администрация, бяха преместени на други постове.
В миналото, дори в периоди на напрегнати отношения с международната общност, руските власти винаги са успявали да избегнат крайни мерки и да намерят компромиси. По-малко вероятно е обаче новите ръководители да дадат приоритет на интересите на спортистите. Възможно е да се предположи, че за новия министър на спорта Михаил Дегтярев (бивш помощник на покойния ултранационалистически политик Владимир Жириновски) и новия спортен надзорник от президентската администрация Алексей Дюмин (бивш бодигард на Путин) светът на леката атлетика може да се разглежда само като стъпало в кариерата им. В опита да се съобразят с настроенията на лидера те може би са изключили дори възможността за ограничено участие на руски атлети в престижния международен турнир.
Изглежда, че без официално да бойкотират Олимпийските игри в Париж, руските власти коренно са променили отношението си към тях. Преди това, дори когато спортистите се състезаваха под неутрален статут, властите организираха грандиозни изпращания, приеми на летищата, щедри премии, луксозни автомобили и държавни отличия. Президентските укази за връчване на държавни отличия на медалистите често бяха издавани непосредствено по време на игрите, заобикаляйки стандартните процедури. Сега обаче, когато шансовете за спечелване на медали са минимални, а за първи път от четиридесет години насам Олимпийските игри не се излъчват по телевизията в Русия, ситуацията се е променила значително. Можем само да се радваме за 15-те руски спортисти, които въпреки всичко ще постигнат мечтата си да се състезават. Те обаче не трябва да очакват специални почести у дома. Основната им грижа сега е да избегнат потенциалното отрицателно въздействие върху бъдещата им кариера поради вероятността от продължаване на агресивната реторика и заплахите от страна на контролираните от Кремъл медии.
