През 2006, когато за пръв път започнах да премислям дали да участвам в експлицитно порнографски филми, се замислих и за това кои видове кариери ще си останат евентуално недостъпни, щом само започна да правя секс пред камера. Професията „учителка“ мина веднага през ума ми, но това беше окей, тъй като не желаех отговорността, свързана с оформянето на млади умове.
И все пак, благодарение на нефункциониращата сексуално-образователна система в тази страна и изобилния достъп до порно за всеки човек с интернет-връзка, аз получих и тази отговорност. Понякога тя ме държи будна през нощта – но се опитвам да правя онова, което е по силите ми.
Порнографията не е нещо, замисляно като сексуално-образователна програма. От нея не се е очаквало да диктува сексуални практики, нито пък да бъде ръководство за действие. И докато някои порнографи, като Нина Хартли и Джесика Дрейк, наистина създават експлицитно-образователни съдържания, в преобладаващата си част порнографията е най-вече развлекателна медия за зрели хора.
Но ние се намираме в момент, когато индустрията [на порнографията] отново е поставена под лупа. Порнографията, така ни се казва, оформя начините, по които младите хора, особено младите мъже, мислят за секса. И това били начини, които могат да бъдат опасни. (Законодателните органи във Флорида дори намекнаха миналия месец, че аз и хората от моя вид са по-тревожно явление от [автоматичните оръжия] AR-15, когато обявиха, че порнографията е явление, застрашаващо общественото здравеопазване – в същото време, в което отказаха да обмислят евентуалната забрана на автоматични оръжия).
Аз съм ангажирана с идеята за създаване и разпространяване на добра порнография, макар и да не мога да кажа с абсолютна сигурност как точно тя трябва да изглежда. Все още не разполагаме със солидна дефиниция за това що е порнография, а още по-малко с консенсус около това кое я прави добра или етична. Но, от друга страна, начините, по които се представят сексуалността и сексуалните контакти, едва ли са някакъв вид кутия на Пандора, която в никакъв случай не трябва да отваряме, и върху която трябва да налагаме особени ограничения. Какво право имаме да диктуваме начините, по които зрели мъже и жени правят секс едни с други, или какво е добро и нормално, освен изискването всичко да става по взаимно съгласие?
И все пак някои порнографи са правили определени опити за намаляване на потенциалните вреди, които порното може да причини на младите (а и зрелите) потребители – и то в течение вече на доста години. Един от начините, по които се опитваме да правим това е като поставяме работата с в подходящия за нея контекст.
Контекстът напомня на хората за всички неща, които те не виждат в окончателния продукт. Той подчертава факта, че порнографията е изпълнение, че – също като при балета или професионалната борба – ние представяме определено шоу. В течение на много години сайтът Kink, където се представя основно садо-мазо секс, предоставяше контекст към сексуалните сцени, чрез един проект, наречен Behind Kink [зад сцената на Кинк], с видеоклипове, които показват как сцените се планират и какви точно са ограниченията, които участниците си поставят. Освен това филмите им показваха и една друга практика, наречена „aftercare“ [приблизително „допълнително обслужване“, бел. пр.], при която частниците в интензивни садо-мазо преживявания дискутират какво точно са правили и какви са собствените им чувства, свързани с него. (За съжаление проектът Behind Kink изгуби енергията си и изглежда е западнал от 2016 насам).
Шайн Луиз Хюстън, чиято продуцентска компания е посветена на хомосексуална порнография, има „зад сцената“ специален допълнителен лайф-стрийм, който позволява на зрителите да видят как точно се произвеждат порнографските филми. Самата аз винаги съм се опитвала да предоставям поне минимален контекст за експлицитната си работа, чрез статии в блога ми и в рекламни клипове.
Formularbeginn
Много други изпълнители и режисьори поддържат блогове или пишат статии, в които дискутират сцени, на които са се наслаждавали особено много или снимачни декори, където са се чувствали добре, и по правило позволяват на любопитните да надникнат зад метафоричната завеса. Някои от тях, като Тайлър Найт, Аса Акира, Кристи Каньон, На Спринкл и Дани Уайлд, са писали и мемоари.
Когато зрителите имат достъп до контекст, те могат да видят как самите ние дискутираме собствените си граници, разговаряме за прегледите срещу инфекции, пренасяни по полов път или как избираме партньорите си. Понякога те могат да видят и как обсъждаме нещата, свързани с неясната област на пресичане между капитализма, публичността и сексуалността.
Но този контекст обикновено липсва когато работата ни се краде и качва на някой от многобройните сайтове за „свободно съдържание“, които предлагат материалите безплатно. Тези сайтове са местата, по които се гледа основната част от онлайн-порнографията, и по дефиниция те не изискват кредитна карта – което прави по-лесно за малолетните да гледат порнография. И така проблемите, които идват с порнографията, стават неделими от начините, по които тя се разпространява.
Освен това начините на разпространение оформят и вида порнография, която е най-леснодостъпен за тийнейджърите. Аз често чувам охулвания на порнографията, защото се грижела единствено за потребностите на мъжете. Това не е съвсем така: по-голямата част от хетеросексуалната порнография действително е отправена към един точно определен вид мъж, но да се игнорира останалата част означава да се игнорира работата на порнографите, които създават работите си през женски поглед, или за женския поглед, в течение на много десетилетия.
Кандида Роял е основала [продуцентската си фирма] Femme Productions през 1984, а [разпространителската компания] Femme Distribution през 1986. Овид и Ерика Ласт правят порнография, насочена основно към жени, повече от десет години. Разбира се, тяхната работа не е точно от вида, който човек може да открие по безплатни сайтове. Но немалко мъже се наслаждават и на такъв вид съдържания – по същия начин, по който някои жени обичат гледката на изрусени блондинки, седнали в скута им.
Сексът и сексуалните фантазии са сложно нещо. Много голяма част от емоционално безопасния секс зависи от това колко добре познаваме и се грижим за партньора/партньорката си. Ние, хората от индустрията, можем да добавим контекст към работата си, но не съм сигурна дали в края на краищата е възможно, за една толкова насочена към чистото удоволствие медия, редовно да представя обяснения, неоспорими като тези. Ние не можем да очакваме от порнографията да ни учи на емпатия, на способността да разчитаме телесния език, или как да дискутираме сексуалните си ограничения – особено когато става дума за млади хора, които още никога не са имали секс. Порното никога няма да бъде заместител на секс-образованието.
Но порното няма и да изчезне никога. А това означава, че самите ние сме изправени пред определен избор. Можем или да заравяме главите си в пясъка, или – в допълнение към настояването за реални уроци по секс за младите хора – да се занимаваме със задачата да разберем обхвата на порнографията, да преоценим начините, по които тя функционира и кои са нещата, които можем достоверно да определим като добри. Можем също да се опитваме и да изградим една по-добра индустрия, както и по-добро културно разбиране за секса. Аз избирам да се опитвам.
