Изгледи – България

 

 

Книгата ще намерите тук„Либерален преглед“ започва да публикува в продължения една от най-важните книги в българската историография – сборникът с турски архивни документи, в който се представя възможно най-автентично процеса срещу Васил Левски и неговите сподвижници. Без никакви преувеличения – една уникална книга. Уникална с това, че, за разлика от повечето свидетелства за българската история, в нея няма да намерите нищо, или почти нищо, възвисяващо и измиващо „срама по челото“. Напротив, това е сборник от документи, които представят една удивително не-възвисяваща, та дори силно притеснителна картина на българското национално-революционно движение, и то точно в момента, който по-късно българската историография и литература ще се опита да митологизира и промени до неузнаваемост, с ясната цел да го направи „удобен за възпяване“, тоест да го превърне в (ключова) част от програмата за национално-патриотично възпитание, която доминира националната ни парадигма и до днес. Сигурно това е и нещото, което обяснява пълната непопулярност, да не кажа неизвестност, на този сборник в масовата и не чак толкова масовата ни култура. Издаден почти по погрешка, в началото на 1950-те години, тоест в някакъв момент на пост-революционна еуфория, когато на „отговорните органи“ може и да се е струвало, че унизителната тежест на толкова много свидетелства за низост, предателство и страх не е чак толкова заплашителна за „възпитанието на нацията“, по-късно сборникът изчезва като пословичния камък в блато, без да остави никаква или почти никаква следа в оформянето и преоформянето на националния разказ от шестдесет и петте години, които ни делят от онова време. Шестдесет и пет години на мълчание и потискане, около тридесет от тях вече прекарани в „демокрация“ и „свобода“. Нормалната жалостива равносметка на българското състояние такова, каквото го познаваме всички. Нормална – но може би вече не съвсем. Дали не е крайно време да се опитаме да хвърлим един по-честен и евентуално по-задълбочен поглед към завъртулките и бакиите на българската историография, с всичките ѝ обори, Авгиеви и други?

 

Разпит на Вълко Цолов и неговия поръчител Цено[в]

– Хей, Цено[в], ето Вълко Цолов е бил заедно с хайдутите, които обраха хазната. Преди, когато се вземаше поръчителство от етрополското население, ти си му станал поръчител. Стана ли, наистина, негов поръчител?

– Станах му поръчител, но не знам къде е ходил, както и че се е сдружил с хайдутите.

– От твоята до неговата колиба има 5-10 минути разстояние. Неговият баща, майка или роднините му не те ли запитаха: „Нашият Вълко го няма тук, къде ли е отишъл?“

– За бога, никой не ме е питал.

– Ти отрече, че твоят син е давал вода на хайдутите. Станал си поръчител на Вълко Цолов, който е съдружник на хайдутите. Това показва, че и ти си бил лош човек. Вместо да съобщиш [на властта], ти си станал поръчител. Заради това си арестуван, а и да знаеш, че наказанието ти ще бъде голямо.

– Не знаех, станах поръчител. Що да правя, каквото дойде на главата ми, ще го тегля.

[Знаци за отпечатък от пръст на:] Кремен Ценов
Вълко Цолов

Чрез настоящата подписана и подпечатана заверка се удостоверява, че разпитите на гореспоменатите лица се извършиха пред нашата комисия;

Орх. шериятски съдия: Ес-сейд Али Неджиб; мюмеиз: [липсва подпис]; мюмеиз: Мехмед Али; мюмеиз: Мехмед Салих, следовател: Хюсмен Хамди; мюмеиз: Хасан; мюмеиз: Подпис на български език [преписвачът не можал да го разчете]; мюмеиз: [липсва подпис].

Удостоверява се с подпис и печат достоверността на настоящия препис от следствения протокол. 4 януари 1873. [4 кянунусани 1288}

[печат]: Софийски окръжен съд О.О., Инв. 14091/1948

62[1]

[27] РАЗПИТ НА СТОЯН ПАНДУРА
[Продължение]

– Кога ходихте у Цветка ханджията, откога се срещате с него и как устроихте тая работа?

– Бяхме излезли по други кражби. Оставих другарите си в балкана и отидох в хана на Цветка ханджията. Там ме видяха Цветко, Кольо[2] от Правец и Велчо касапина от Орхание. И те знаеха, и то от преди един месец, за намерението да извършим обир и щяха да ни станат ятаци. Те ми казаха: „Не отивайте по други обири, от Орхание ще тръгне хазната, нападнете нея!“ И ние, съобразявайки се с думите на Цветка ханджията, Велча и Коля, се отказахме да отиваме по други кражби, а нападнахме хазната.

– Кой организира твоите другари?

– Аз, Тодор и Лечо[3], ние тримата се сговорихме. В началото ние организирахме другарите, излязохме с намерение да вършим обири.

– Като излязохте от Тетевен, тук ли дойдохте или останахте цял месец в гората?

– Не, не останахме в гората. Ние излязохме от Тетевен с намерение да вършим кражби и отидохме право в хана. Понеже Цветко, Велчо и Кольо бяха подготвили тая работа [обира на хазната] и ако извършим друга кражба, ще се вдигне шум и ще се разкрие, ние се върнахме обратно в Тетевен. После Цветко ни изпрати чрез Коля от Правец известие: „Да дойдат, че хазната ще потегли.“ На основание на това ние отидохме и нападнахме хазната.

– На това ваше съвещание беше ли Васил бояджията[4]?

– На Васила аз ни дума не казах, пък и не го видях. Ако Велчо му е казал, не знам. Защо да му ядем правото. Тая работа извърших аз и затова ще понеса наказанието си. Защо да намесвам Васила?

– Ела тук да се подпишеш!

– Да се подпиша.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян пандура

Разпит на Велча при очна ставка със Стояна

– Хей, Велчо, тая приказка не излезе тъй, както каза. Стоян разправя, че ти и Цветко сте били главните организатори.

– Не съм организатор. Организатор е Васил. Васил дойде при мен и ми каза: „Стоян те вика е Цветковия хан, иди, виж защо те вика!“ И ето, аз намерих Стояна да се храни в мазето на Цветковия хан. Той ми каза: „Ще отидем да нападнем хазната. Донеси ни хляб на еди-кое си място!“ И аз занесох хляб. Запитайте самия него. След като занесох хляба, участвах ли в работата, нападнах ли хазната?

– Колко гроша ти дадоха, за да занесеш хляб? Каква част ти отделиха от парите на хазната?

– Два пъти Васил ми даде по три гроша, за да купя хляб. Повече нито пара не ми даде, а ми каза: „Ще дадем и на теб дял от парите, които ще вземем от хазната.“ Поради това влязох и аз в тая работа. Полакомих се поради туй, че съм беден.

– Цветко ханджията знае ли за тая работа?

– Когато приказвах със Стояна, ето, да го кажа в очите му, Цветко не беше там. Не ми е известно дали той е знаел.

– Елате, подпишете се тук!

[Подписал]: Велчо Шунтов от Орхание

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян пандура от Тетевен

[28] Разпит на Васила при очна ставка със Стояна и Велча

– Василе, разпитахме Велча. Организирайки работата, ти си го изпратил в хана на Цветка, за да се срещне със Стояна. Кажи право как го изпрати и как Цветко узна за работата?

– Аз се връщах от хана на Цветка в града. Стоян ми Каза: „Отиваш в града, изпрати тук Велча, имам да приказвам с него.“ И аз, като влязох в града, изпратих Велча. Не ми е известно дали Цветко знаеше или не.

– Стоян твърди: „Васила изобщо не съм виждал.“ Защо ти казваш, че изпратил чрез тебе известие? Както вече от няколко дни насам ни лъга, и това всичко е лъжа. Кажи самата истина! Няма друг изход, освен да казваш истината!

– Сутринта станах от хана на Цветка и тъкмо исках да се кача на коня, дойде Стоян и ми каза: „Къде отиваш?“ Отговорих: „Отивам в града.“ Запитах го и аз от своя страна: „Откъде идваш, имаш ли другари?“ Отговори: „От Мечкарите[5], имам и един-двама другари.“ Казах му: „Какво ходиш тъй?“ А той отвърна: „Ти изпрати Велча, та той ще ти съобщи.“ И аз дойдох в града. Дадох коня на Велча и го изпратих.

– Казвай истината, стана що стана!

– Наш организатор е, ако трябва да се каже истината, касиерът в Орхание – Марин[6]. Велчо е до мен, да каже и той! И двамата знаем.

– Касиерът как организира тая работа?

– Когато Велчо занесе на хайдутите хляб, те му казали: „Кажи на касиера, когато ще изпраща парите, нека съобщи! Кажи и на Васила, и той да му каже! После ще съжалява. А ти се върни и ни съобщи!“

– Какво каза на касиера и той какво ти отговори?

– Аз отидох при касиера и му казах: „Кога потегли хазната, кажи ми, и аз ще съобщя на хайдутите.“ На това касиерът Марин ми отговори: „Велчо ми е известил, кога хазната потегли, ще съобщя.“

– После съобщи ли той? Къде ти съобщи и какво ти каза?

– В петък сутринта Марин дойде в кафенето. Седнахме около мангала. И Велчо беше там. През вратата на кафенето влезе Марин и с глава даде знак по посока към балкана. Велчо, както седеше, скочи и отиде да съобщи на хайдутите.

– Колко гроша от тия пари, т. е. от задигнатите пари, се дадоха на касиера?

– Попитайте Велча, аз не знам дали му дадоха или не.

– Значи, касиерът е знаел, и той е истинският организатор, така ли е?

– Да, така е. Касиерът казваше на нас, и ние съобщавахме на хайдутите. А в деня, в който хазната тръгна, той дойде в бившия мой хан, вече продаден, и даде знак, че е потеглила[7]. Тогава Велчо отиде да съобщи на хайдутите. Това е истината.

– Ще се подпишеш ли, че каза истината?

– Да, ще се подпиша.

[Подписал]: Васил бояджията

[29] Нови въпроси към Велча

– В същност, значи, Марин касиерът е устроил тая работа, той е казал на вас. Тогава вече вие сте съобщили на хайдутите. Така говори Васил, истина ли е?

– Ние с Васила седяхме в хана. Там дойде касиерът. Беше петъчен ден сутринта. Той даде знак на Васила. Показа с глава пътя, а Васил каза на мен: „Върви, съобщи на хайдутите!“ И аз отидох и им съобщих. Това е истината.

– Това ли е цялата истина, а касиерът съучастник ли ви беше?

– Това е истината. Дойде в хана, даде знак на Васила и аз съобщих на хайдутите.

[Подписал]: Велчо Шунтов

Разпит на Тодор Кръстев, един от нападателите на хазната

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си и с какво се занимаваш?

– Името ми е Тодор, а на баща ми – Кръстьо. Аз съм от Брезова махла, Тетевенските колиби. Занимавам се с овчарство.

– Ти заедно с хайдутите ли беше? Вие ли обрахте хазната? Колко души бяхте и как се казват другарите ти? Колко гроша ти дадоха като твой дял? Къде са парите? Кажи истината!

– Бях заедно с хайдутите при обира на хазната и аз съм от тях[8]. Ние обрахме хазната. Тук ме докара юзбашията Ахмед ага. Мен ми се паднаха като дял от парите 10240 гроша в сребърни меджидиета и 1000 гроша в ирмиличета[9]. Те бяха заровени в земята под едно дърво. Извади ги Ахмед ага и ето, той ги донесе. Другарите ми бяха 15 души. Един от тях съм аз, а другите: Стоян пандурът, Лечо ковачът, Генчо Михалев, Атанас, Въльо Станчев, преселник от Гложене, братът на Въля – Марин Станчев, Йото Генков, Павел Лалов, един-двама души от Крушидол, имената на които не си спомням, Марин Павлов и Димитър от Сърбия, който престоя една година тайно в къщата на хаджи Ивановия брат. Имаше и още двама души от Правец[10].

– Юзбашията Ахмед ага казва, че ти си знаял някои работи по тоя въпрос, че чорбаджиите събирали пари, за да ги пращат във Влашко, че от година насам тук имало един от Сърбия, чрез когото се изпращали парите; че дори и от тебе поискали парите, които си взел, за да ги изпратят на комитета. Кой ги поиска, кой дойде да ти каже, как стана, разправи истината!

– Мен ми съобщи оня от Сърбия сутринта по другаря ми Леча, когото заловихте, да пратя парите, че щял да ги изпраща на комитета. Аз не дадох парите.

– Коя сутрин ти съобщи той чрез Леча?

– Съобщи ми миналия петък през нощта, да му занеса парите в неделя вечерта.

– Лечо къде те намери в петък през нощта, за да ти каже?

– Нея вечер бях при овците. Лечо идва у дома и казва на децата: „Неделя вечерта да занесе парите на Димитра от Сърбия!“

– На кое от децата ти той каза това?

– На момичето ми Кола [?].

[30] – Човекът, когото ти нарече „Димитър от Сърбия“, къдешен е и где живее?

– Ляга и става в хана на хаджи Ивана в Тетевен и в къщата на Дочо Мръвков.

– Отдавна ли тоя човек се върти в тоя край?

– От миналата коледа насам.

– Тоя човек като е от Сърбия, какво търси тук?

– Тоя човек е комита. От една година насам ходи по тая работа.

– Кои места обикаля по тая работа?

– Не само в Тетевен, той ходи и в околните села, в Орхание, в хана на ханджията Цветка в Правец и в Етрополе. Само че у кого отсяда и къде живее – не знам. Той обикаля тук всички околни села.

– От твоето показание, че тоя човек е комита, се подразбира, че той не върши сам тая работа. С кого има връзки?

– Тукашните хаджи Станьо, Марко Йончев, Марин Братанов, Пею Мръвков, брат му Дочо, Петко Милев. Знаят го всички първенци. Тоя Димитър от Сърбия е, който уби в Орхание попа[11].

– Откъде ти знаеш, че Димитър от Сърбия е убил попа?

– Когато отивахме да нападнем хазната, той ми разправи по пътя, че убил попа. Народът му заповядал.

– Чу ли и някой друг тия думи на Димитра от Сърбия?

– Знае другарят ми Стоян пандурът. Знаят отишлите с него да убият попа.

– С кого е отишъл да убие попа?

– С Леча, който беше заедно с мене при обира на хазната, и с другия ми другар – Генчо Михайлов. По този въпрос са ми говорили и другарите. Тогава повикаха и мен, но аз не отидох.

– Къде те намериха и кой те повика?

– Повика ме Цаньо[12], син на Генчо Михайлов.

– Къде те намери, за да ти каже?

– Намери ме в къщи и ми каза.

– Какво ти каза?

– Каза ми следното: „Хайде, ела, събират се в къщата на тетевенеца Станча[13]. Попът ще отива в селото Извор, ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!“

– Тоя човек като ти каза така, какво му отговори?

– Рекох: „Такава работа не мога да сторя! Идете, аз не се меся.“

– Събралите се в Станчовата къща кои са били?

– Тетевенецът Лечо един, втори – Генчо, трети – Дако[14], четвърти – Въльо Станчев, Петър Вълев от Крушов дол и другарят ми Стоян пандурът. На мене Цаньо ми каза, че тия се били събрали.

– По каква причина искаха да убият попа?

– Попът чул, че тоя Димитър от Сърбия дошъл тук да събира комити и казал на чорбаджията[15]: „Откажете се от тая работа, иначе аз мога да съобщя на властта.“ За да не му дадат възможност за това, накараха Димитра да го убие.

(31] – Откъде знаеш, че чорбаджията Петко Милев и хаджи Ивановите синове Станчо и Станьо са събирали пари и са купували дрехи и оръжие за комитета? Да нямаш и друг другар?

– Каза ми Димитър, от него разбрах.

– Знаеш ли друго нещо по въпроса за комитета? Влизат ли в него други чорбаджии? Как стои работата? Как събират парите?

– Хаджи Станьо, Марко Йончев и Дочо Мръвков, тия са с Димитра. Падне ли от някъде плячка, те ограбват парите и ги прибират за комитета.

– Откъде вдигаха плячка и събираха пари?

– Това сега не знам. Аз се много изморих. Моля, освободете ме!

– Кажи право, от Орхание кой е намесен по въпроса за хазната? После, разкажи за комитета!

– В тая работа по-право влиза касиерът в Орхание[16]. Той и Димитър са организаторите. Друг от Орхание не знам. Касиерът е намесен.

– Признанието, което направи до тук, истина ли е и тъй ли е?

– Тъй е.

– Знаеш ли да пишеш?

– Да пиша не знам, а нямам и печат. Вие ме подпишете и аз ще ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Тодор Кръстев

Нови признания на Стоян пандура
25 октомври 1872 (1288)

– Ти си занесъл с един чувал в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит дрехите и оръжията на хайдутите. Откъде взе тия дрехи, фесовете и оръжията?

– Аз поставих в един чувал трите феса, които бяха между нещата, едни потури и един чепкен от дрехите, които Петко беше поръчал да се ушият, и ги занесох там. Петко Милев даде и на мене един кат дрехи и един нож. На всичките останали хайдути дрехите и оръжията даде Петко Милев, даде им ги на ръка. Аз взех от Димитра една дълга пушка, един пистолет и един револвер, взех ги в хана в Правец.

– Когато взе оръжието в хана, кой видя освен Димитра? Ханджията видя ли?

– Ханджията го нямаше в мазето. Синът на бояджията от Правец[17] беше там, той видя.

– Твоят другар Тодор твърди: „Дрехите взехме от Стояна, той ги занесе в Черни Вит“[18], а ти разправяш: „Чорбаджията Петко Милев поръчваше да се ушият такива дрехи, само от него са взети“, и признаваш, че той отнесъл дрехите и то само едни потури и чепкен, и за теб – дрехи. Кажи истината!

– Попитайте арестуваните. Всички получиха дрехи и оръжия от чорбаджията Петко Милев. Всички признават. Само за Тодора аз донесох един чепкен. И моите дрехи даде чорбаджията Петко Милев. Това е истината.

– Ти преди малко, гледайки ме в очите, казваше: „Паша[19], имам да ти кажа нещо, разпитай ме насаме, ще говоря вече истината“, какво беше то?

– Димитър ни каза: „Парите, които ще вземем, няма да пръскате, занесете ги право на чорбаджията Петко Милев. На вас аз после ще дам дял.“ Другарите не са говорили с Димитра и [32] с чорбаджията Петко Милев, но те си казваха: „Този е главатарят ни.“ Главни организатори са Димитър и чорбаджията Петко Милев.

– Кой в Орхание знаеше за тая работа?

– Димитър говорил с касиера. Той ни каза: „Вие стреляйте във въздуха. Заптиетата не ще ви противостоят и ще се разбягат.“ По думите на Димитра и касиерът е бил с нас.

– Нападайки хазната, кой пръв стреля?

– Пръв стреля Тодор. После стреля Димитър с пушка, която се пълни отзад. Гръмна и друг един от нашите другари, но не знам кой беше[20].

– Заптиетата не стреляха ли по вас?

– Заптието със сивия кон стреля три пъти, но другите не стреляха, а веднага се разбягаха.

– Ти разправяш, че Димитър бил казал: „Вие занесете парите право на чорбаджията Петко Милев.“ Ние пък изкарваме парите на всички ви от къщите и градините ви. Твоите пари дори се намериха на две места, а и два пъти се ходи за тях. Как ще обясниш ти това?

– Той [Димитър] каза: „Вие сега заровете парите и ги пазете. Когато тая работа се забрави, отнесете ги и ги предайте на чорбаджията Петко Милев. Там ще ви се даде дял.“ Това е истината.

– На Петко Милев не се ли дадоха никакви пари?

– Въльо, Марин, Цако и Йото, които тази вечер докарахте от Черни Вит, както и Павел Лалов и Найден Вълков от Крушов дол, занесли пари на чорбаджията Петка и получили частта, която той им дал…[21] Дяловете, които получиха, стояха в собствените им къщи, А когато работата излезе наяве, чорбаджията Петко занесъл парите в къщата на ковача и казал: „Пази тия пари, после ще ги взема. Не ме издавай. Издай само Стоян пандура. Дай показания, че парите са у него.“ Същото казал и на хората от Черни Вит.

– Знаеш ли количеството на парите, които Петко Милев е оставил в къщи, и кой е ковачът?

– Количеството на парите не знам. Ковачът е Лечо[22], който участва с нас в обира, а сега е тук в ареста.

–Тия твои показания верни ли са?

– Верни са.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

– Ето написахме името ти, ела да удариш пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Отпечатък от пръст на]: Стоян пандура

Разпит, произведен на 25 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Лечо ковачът, а на баща ми – Никола. От Тетевен съм, от поп Вельова махла.

– На колко си години? С какво се занимаваш?

– На 35 години съм, по занятие – ковач.

– Как обрахте хазната?

– Отидохме 14 души. Появи се хазната. Обрахме я.

– Чорбаджията Петко Милев ти дал една кутия с пари, която днес се намери в твоята къща, и ти казал: „Скрий това!“ Как стои тая работа?

– Тия пари ми даде Петко Милев и ми каза: „Не казвай никому! Съхрани тия пари!“ Аз пък ги взех и ги зарових под дървото.

[33] – Кой от вашите хора нареди Димитър от Сърбия да убие попа?

– Това аз не знам. Все таки големците наредиха да го убие. Бедните хора не знаят нищо.

– По-преди ти съобщи, че твоите другари Минчо и Генчо Михайлов били заедно с Димитра от Сърбия при убийството не попа. Тъй като тоя човек беше убит в града Орхание, те къде се събраха?

– Когато най-напред, във връзка с убийството на попа, ме повиваха чрез Цако на събрание в къщата на Личо[23], аз не отидох. Тогаз Димитър от Сърбия, заедно с другаря ми от Тетевен, Стоян, Личо Николов собственик на хана, Генчо Михайлов, Дако гложенеца, Въльо Станчев и Павел Лалов[24], тия седем души отиват в село Извор, но не свършват никаква работа. Оттам те се връщат в Тетевен. След това Димитър отива сам в Орхание. От Орхание му известяват с пратеник [че дякон Паисий е там], но не знам, кой е бил пратеникът. Димитър от Сърбия убива самичък попа.

– По-преди ти каза, че когато Димитър отишъл да убива попа, с него били Стоян пандурът и Генчо Михайлов, участници заедно с тебе в обира на хазната.

– Когато Димитър отиде да убива попа в Извор, Стоян пандурът и Генчо Михайлов били с него. Но при убийството на попа в Орхание Димитър от Сърбия бил сам. Тия хора не са били там.

– Заявяваш, че когато Димитър от Сърбия отишъл в Орхание да убива попа и когато го убил, той бил сам. Обаче, по времето, когато нея вечер убил попа, веднага след произшествието се притекли намиращите се на пост по улицата – пандурът, заптието и стражата от данъчното управление, понеже били близо, и търсили по улиците. Димитър от Сърбия, след като убива попа, трябва да се е скрил в някоя къща или дюкян в Орхание. Къде ли се е бил скрил?

– Не знам Димитър где се е скрил след убийството на попа. Това не ми е известно.

– Как първоначално дойдохте до решението да нападнете хазната, разправете ни това подробно!

– Димитър от Сърбия разговарял със Стояна да започнем една такава работа. А двадесет дни преди събитието Стоян каза на всеки един от нас поотделно. Двадесет дни по-късно дойде от долу известие. Известието ни изпрати Стоян. И ние се събрахме. Събрахме се в Черни Вит, в къщата на Въльо Станчев. Оттам през Искъра отидохме право в Правец. Осъмнахме над Правец. Ние останахме там в балкана, Стоян отиде в хана на Цветна в Правец и намерил там Димитра. [34] Там намерил Димитра от Сърбия и Вълко Цолов от Правец. Те тримата дойдоха заедно. Оттам потеглихме заедно и Вълко като ни показваше пътя, слязохме в боровата гора в прохода. Две нощи лежахме в прохода.

– Щом като два дни лежахте, откъде взехте хляб?

– Хляб ни носеше Велчо касапинът. От нийде не сме взели нито лула тютюн.

– Там сте яли кисело мляко от един колибар, кой беше той?

– От никого не сме взели нито кисело мляко, нито хляб. Всичко дойде от града[25].

– Вие не сте били в българско облекло. Дрехите, които бяхте облекли, и фесовете откъде ги взехте? Кой ви изпрати оръжие и кой го донесе?

– Стоян пандурът ни донесе чувала с дрехите, заедно с оръжието, в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит[26]. Там ние всички облякохме приготвените ни дрехи. За всички 14 души донесоха фесове и йемении. Облякохме се всички, натъкнахме оръжията и потеглихме.

– След като обрахте хазната, къде оставихте оръжието и дрехите?

– След като взехме парите, отидохме в къщата на Въльо Станчев, у когото бяхме по-преди. Съблякохме дрехите и ги оставихме там. Облякохме пак собствените си дрехи.

– Всички заедно ли дойдохте в Орхание, или една част от вас останаха в Правец?

– Там останаха Димитър и ония, които са от Правец[27]. Ние отидохме право в Черни Вит.

– Где си поделихте парите?

– Димитър ни каза: „Отнесете пари, колкото можете! После аз ще дойда в Тетевен и там ще ги разделя. Но количеството на тия пари се знае. Аз ще го науча от касиера. Да не разходите от тях нито една пара, че после ще отговаряте! Вие знаете!“

– Поставили сте три засади за нападение над хазната. Кой ви научи така да постъпите и кой беше, който гръмна?

– Гръмна Димитър. Той постави и засадите. У Димитра имаше едно шишане, което се пълни отзад. Той веднага го напълни и гръмна. Димитър беше в първата засада и той даде изстрелите.

– Димитър излезе ли [от засадата] и отиде ли при колата с хазната?

– Щом се дадоха изстрели, заптиетата избягаха. Димитър изскочи веднага из засадата, и ние го последвахме. Той отиде и изпрегна добичетата от хомота. Колата остана там, а всички ние заедно разграбихме хазната.

– Заптиетата стреляха ли върху вас?

– Щом пукнаха нашите пушки, и заптиетата побягнаха. Не знам и не видях да гърмят.

– Преди малко думаше, че дрехите и оръжията дошли от чорбаджията Петко Милев от Тетевен?

– Понеже знаех, че Димитър предаваше на чорбаджията Петко Милев събраните от населението за комитета пари, а тоя вземаше със себе си хаджи Ивановия син Станча и някой си Станьо[28], заедно купуваха дрехи и оръжие, приготвени за комитета, затуй именно казах, че, според мен, той е изпратил дрехите.

[35] – Парите, които намерихме, ти е дал Петко Милев. А къде остана делът, който ти си взел?

– Ние откраднахме парите, но не ги поделихме помежду си. Парите отнесохме на чорбаджията Петко Милев. На нас той даде по една торбичка от 1000 гроша, а другите останаха у него. После той се уплаши. Щом като тая работа се разкри, той ми донесе пари в една голяма кутия и ми каза: „Вземи, скрий ги, после ще приказваме.“ Аз ги взех и ги зарових под дървото.

– Къде е торбичката, на кое място в колибата, заровена ли е?

– Зарових я в колибата си, на един час разстояние [от Тетевен], знае и жена ми.

– Как се казва жена ти?

– Бона.

– Жена ти не те ли запита – откъде си взел тия пари?

– Никак не ме е питала.

– Кога донесе чорбаджията Петко тая кутия с парите?

– През нощта срещу вторник[29], когато вие дойдохте в Тетевен, той се уплаши, донесе ги и ми каза: „Недей разправя!“

– Кой ви каза да дадете парите на Петко Милев чорбаджията?

– Всъщност, за тая работа ни пратиха чорбаджиите Петко и хаджи Станьо, като ни поръчаха: „Парите, които вземете, донесете тук!“ Ние отидохме и обрахме хазната по тяхна заповед.

– На кое място ви казаха чорбаджиите хаджи Станьо и Петко, един по един ли ви извикаха? Кой ви даде оръжие и дрехите, които сте облекли в деня на обира, и как стана?

– Един по един ни извика Илия, синът на Петко Милев. Отидохме в къщата му. Там беше хаджи Станьо. Дадоха ми един фес, потури, къс джамадан и една пушка и казаха: „Ще ви изпратим на едно място по кражба.“ Аз макар и да отказах да отида, те ме заплашиха с бой и ме изпратиха[30].

– Къде се събрахте предварително?

– Събрахме се на баира Козница.

– Твоите другари твърдят, че сте се събрали в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит, какво ще речеш на това?

– Събрахме се на баира, близо до къщата на Въльо Станчев.

– Всички ли там се събрахте, дойде ли някой и от Правец?

– Трима души дойдоха откъм Правец. Един от тях, с руси мустаци, с пълно червендалесто лице, с минтан от зелено сукно и с шаячни потури, каза, че дошли двама души правчани, две момчета, имената на които не знаел[31]. Потеглихме оттам и все по баира стигнахме до прохода. Там лежахме две нощи. От Орхание ни донесе един човек хляб. Изядохме го.

– После съобщиха ли ви, кой ви каза, че ще мине хазната?

– Тоя, който ни донесе втори път хляба, ни съобщи, като каза: „Утре хазната ще мине. Бъдете готови!“ И ние се приготвихме и я нападнахме.

– Как нападнахте хазната?

– Хазната като минаваше, най-напред гръмна Стоян. После – оня от Правец, със зеления джамадан, чието име не знам[32]. А и Тодор гръмна.

[36] – Какво направиха заптиетата, те стреляха ли?

– Мисля, че гръмна една пушка. Аз бях на засадата и не видях[33].

– После как взехте парите?

– Човекът със зеления джамадан извика по турски: „Елате, вземете парите!“[34] Отидохме и взехме парите. Оттам отидохме в Правец. Нощувахме в колибата на Вълка[35]. На сутринта стопанинът на колибата ни взе и ни проведе до Искъра, след което се върна.

– Колко пари оставихте в Правец и кому ги дадохте?

– Оставихме две конски торби и две чанти. „Другите, каза той, носете вие! Не харчете от тях нито пара! Предайте ги на Петко Милев. Аз ще питам касиера, колко са. После ще имате неприятности!“[36]

– Как е името на човека със зеления джамадан, който каза тия думи? Българин ли е, какви са отличителните му белези, видя ли го в Тетевен?

– Името му не знам. Не знам какъв е по народност. Той е среден на ръст, с руси мустаци и червендалесто лице. Видях го в Тетевен.

– Това ли е истината? Чорбаджиите Петко Милев и хаджи Станьо ли ви заповядаха [да извършите обира] и те ли участваха? Знаят ли те за тая работа, кажи право!

– Това е истина. Хаджи Станьо и Петко Милев не бяха с нас, когато обирахме хазната. Но те двамата ни изпратиха и ни дадоха дрехите.

– А след това на кого предадохте дрехите?

– Дрехите, които ми даде Петко Милев, скрих в колибата си, сложих ги в сеното. Там е и едната торбичка с хиляда гроша. Пушката оставих в къщата на Въльо Станчев.

– Хаджи Станьо и Петко Милев ви дали всичко хиляда гроша. А останалите пари къде щяха да предадат? Как извърши тая кражба за хиляда гроша?

– Не знам къде щяха да ги предават. Аз запитах, а той отговори: „Не питай за това! Тия дрехи[37] и другите работи не стават ли с пари, как мислиш?“

– Въпроса само на Петко Милев ли зададе, или и на хаджи Станя? А когато предаде на Петко Милев парите, кой видя? Синът му видя ли? Имаше ли и друг някой?

– Петко Милев беше сам. Хаджи Станьо го нямаше. В началото, при подготовката и хаджи Станю беше с него. Но при предаване на парите го нямаше. А на сина си той намираше работа, не му показа. Той взе парите и ги сложи в крината.

– В къщата на хаджи Станя има ли готови дрехи?

– Дали има или не, не знам, но на нас той даде.

– Много добре, направеното от тебе дотук признание вярно ли е и така ли е работата?

– Така е.

– Знаеш ли да пишеш, имаш ли си печат?

– Не знам, а нямам и печат.

– Добре, ела тук и вместо подпис удари пръста си под така направените от тебе признания.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Лечо, син на Никола

[37] Разпит на Марин Павлов, извършен на
26 октомври 1872[38]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Марин, а на баща ми – Павел. Живея в колибите Корнова, с. Тетевен.

– На колко години си? С какво се занимаваш?

– На 24 години съм. Занимавам се с овчарство.

– По каква причина те докараха тук, защо си дошъл?

– Бях в колибата си. Докараха ме във връзка с обира на хазната.

– Как обрахте хазната? Теб кой те подведе? Кой ти даде дрехите, що беше облякъл? Колко гроша правят парите, които получи като твой дял?

– Стоян пандурът ми донесе един фес и една антерия, които аз облякох. Оръжието ми е мое собствено. Стоян пандурът познава организаторите на обира на хазната, аз не ги знам. Но мен Стоян ме намери и каза да отиваме. Заедно отидохме и извършихме обира. Стоян ни каза: „Отнесете, колкото можете да вдигнете от взетите пари, после аз ще ги взема от вас.“ Но парите, които взех в една торба, още не бях му ги дал. Юзбашията ме докара снощи заедно с тях.

– Всеки е взел повече от теб пари като дял, а някои от тях [нападателите] казват, че са предали парите някъде в Тетевен. Ти защо взе толкоз малко пари? Да не си ги оставил и ти някъде другаде? А другите къде казват, че са предали парите?

– Частта, която аз получих, е 1500 гроша. Повече от това ни пара не съм взел. Аз не знам къде другите са предали парите, но чух, че са ги предали. Попитайте Стояна! Пък и мене той ме взе. Подведох се по него. Аз също така щях да предам парите, но обискираха мнозина и не посмях.

– Колко души бяхте при извършване на обира и кои са имената им?

– Оттук[39] Стоян ни събра 11 души и ни отведе на един баир, дето не бях ходил. После дойдоха още трима души и станахме 14[40]. Вдигнахме се оттам и слязохме в едно низко място, дето престояхме два дни. От Орхание ни дойде хляб. Изядохме го. Хляба ни донесоха двама души[41], които идваха два пъти. Стоян разговаря с тях, а ние не.

– Как нападнахте хазната?

– В деня, в който щяхме да нападнем, дойдоха хората, които ни носеха хляб от Орхание, и ни съобщиха, че хазната иде. Тогава ние се приготвихме. Нападнахме я. Но преди още аз да се приближа до мястото на засадата, оттам гръмнаха 5-10 пушки. Лъжат, че не знаели, кой бил гърмял. Всички гърмяха, а някои – по два, по три пъти.

– Заптиетата стреляха ли върху вас?

– Аз не видях. Но едно заптие с бял кон обикаляше ту отпред, ту отзад на колата, за да пази хазната. Може би то е стреляло, но аз не можах да видя.

– Кой излезе пръв от засадата, за да вземе парите?

– Първи излязоха Стоян и един от Правец[42], и те завикаха към нас: „Елате тук, елате тук!“[43] И ние тогава излязохме.

[38] – Как се казва човекът от Правец и как изглежда, опиши ни го!

– Името му чух. Наричат го Димитър. Той беше облечен с потури от чер вълнен плат, а на гърба си носеше червена аба. Беше среден на ръст, с червендалесто лице. Един от главатарите ни беше Стоян пандурът, а другият – Димитър.

– Къде се движеше тоя Димитър, за когото разправяш? Виждал ли си го и друг път?

– Нали съм овчар, твърде не оставам в Тетевен. Живея горе в колибите. Не съм виждал никъде тоя Димитър. Не знам къде се движеше.

– Истина ли е това, което разправи?

– Истина е.

– Ако е истина, ела тук да удариш пръста си вместо подпис.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Марин Павлов

Разпит на Илия, син на Петко Милев от Тетевен
извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Илия, а на баща ми – Петко Милев. От Тетевен Съм, на 14 години. Занятието ми – ходя на училище да се уча.

– Баща ти Петко Милев кого те прати да повикаш у вас Преди 30 дни?

– Аз ходя на училище. Баща ми не ме е пращал да викам никого.

– Ти си повикал ковача Лечо Николов от Тетевен. Лечо ще каже и ти после ще останеш засрамен.

– Преда 45–50 дни баща ми ме изпрати да повикам Леча ковача и то, за да поправи скъсаните обръчи на чутурата за вода. Поради това аз отидох и повиках Леча ковача у дома.

– Когато Лечо ковачът дойде, баща ти какво говори с него?

– Може да са разговаряли, не съм чул. Но аз ходих да го викам и той дойде у дома.

– Той взе чутурата и си замина ли, или се качи горе и остана?

– Баща ми му даде обръчите и може да са се изкачили горе и да са седнали, но тогава аз не останах там, а отидох на училище и не знам какво са приказвали.

– Когато ти си отишъл да повикаш Леча ковача, у вас бил и хаджи Станьо, имаше ли още някой друг?

– Не видях хаджи Станя в къщи. Може да е дошъл, но аз съм бил на училище и не знам.

Разпит на същия при очна ставка с Леча ковача

– Хей, ковач Лечо, това ли е Илия, синът на Петко Милев който те е повикал у тях?

– Той е. Повика ме веднъж. Викал ме е няколко пъти. А и преди 4–5 дни ме повика пак веднъж чрез това момче. Но момчето не знае защо са го пратили да ме вика.

– Когато преди 4–5 дни Петко Милев, бащата на това момче, те повика у дома си и ти отиде, имаше ли там други хора?

– Нямаше никой. Само Петко беше вкъщи.

– Хей, Илия, виж, Лечо казва, че не един, а няколко пъти си го викал. Даже и преди 4–5 дни пак си ходил да го викаш. Ето как разправя Лечо и ти чуваш!

– Това, което Лечо казва, е истина. Аз съм забравил. Преди 5–6 дни го виках, но не знам, защо беше повикан.

[39] – Имало един чужденец – Димитър, който постоянно идел у вас?

– Чужденец не е идвал.

– У вас е идвал Стоян пандурът, тукашенец, кога дойде?

– Може да е идвал, само че аз не съм видял.

– Много хубаво. Това, което каза, вярно ли е?

– Вярно е.

– Щом като е тъй, ела Илия, ти знаеш да пишеш, да сложиш подписа си. Ела и ти, Лечо, да удариш под твоето име пръста си.

– Да се подпиша. Да ударя пръста си.

Отпечатък от пръст на: Лечо ковача.

Подписал: Илия Петков

Разпит на Дочо Мръвков, от село Тетевен
извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Дочо, а на баща ми – Мръвко. От Тетевен съм, на 38 години. Занятието ми е – в Плевен имам брат, та му доставям дъски, а отчасти се занимавам и с кръчмарство.

– Тебе защо те докарахме тук?

– Снощи дойде у дома юзбашията. Той ме докара тук заедно с каруцаря, с когото дойдох от Плевен. Разпитваха ме за Димитра.

– Защо ходи в Плевен и кога отиде?

– Преди 15 дни закарах там 5–6 коли дъски.

– На кого продаде там дъските?

– В Плевен имам брат Ангел, ханджия. Закарах ги в неговия хан. Той ги продава. А пък аз купувам оттам стока, която докарвам тук и я продавам.

– Колко дъски закара и оттам каква стока докара?

– Като тръгнах оттук, наредих да натоварят дъските. По пътя срещнах кираджии и им казах: „Идете, вземете дъските и елате!“ Аз заминах.

– Преди малко разправяше, че си закарал дъски, а сега казваш: „От пътя изпратих кираджии, дъски не съм карал.“ Защо отиде, без да имаш някаква работа? Целта на твоето отиване е била само да срещнеш Димитра?

– Постоянно търгувам с Плевен. Пък и брат ми е там. Там си ходя винаги. И тоя път отивах за пазара. Живея повечето в Плевен. Димитра не съм виждал в Плевен, нито съм се срещал там с него.

– Димитър никога ли не е идвал във вашия хан?

– Никога не е идвал, аз не го познавам[44].

– Но ако дойде сам Димитър и ти каже в очите: „Аз живях в хана и в къщата на тоя и говорих по комитетския въпрос“– тогава ти какво ще отговориш?

– Ако такъв човек е идвал у дома и е говорил подобно нещо, ще си обръсна брадата.

– Но ако задържаните разбойници ти кажат един по един в очите, че Димитър е водил постоянно дружба с теб, че сте устройвали тук събрания, че с някой чорбаджии сте събирали пари за комитета и че дори и ти си участвал в нападението на хазната, тогава какво ще отговориш?

– Аз не знам какво е това комитет. Тая приказка сега чувам от вас. Рая съм на падишаха. Ако излезе някой и ми каже в лицето такова нещо, готов съм да понеса наказанието си.

– Знаеш ли да пишеш? Това, което каза, вярно ли е?

– Зная да пиша. Вярно е.

[40] – Щом като е тъй, ела да сложиш тук подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Дочо Мръвков

Разпит на Станчо хаджи Иванов, от село Тетевен
извършен на 26 октомври 1872

– Как ти е името и името на баща ти, откъде си; на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен.

– Защо те докараха тук?

– Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър[45]. Беше гост в моя хан. Той се срещна със Стоян пандура. Потърси някои хора[46], за да ги отведе във Влашко. Обиколи селата. Понеже пазарлък не стана, не можа да намери хора. Истинският главатар на хайдутите е Стоян. Когато в хана правиха пазарлък със Стояна, имаше някакви хора.

– Кои бяха тия хора?

– Имаше много хора от тия, които[47] излизаха от черква. Но кого да посоча – не знам. Мога да запитам тия хора и ще се науча.

– Тия приказки са чиста лъжа. Димитър е събирал в твоя хан хора за комитета. А и ти си работил за организацията. Кажи истината! И дори ти си дал патрони на хайдутите!

– Не съм дал аз патроните. Но в моя хан Стоян и Димитър приказваха относно събирането на хора за Влашко. Те заедно обиколиха селата.

– Тодор[48], един от хайдутите, току що разправи, че получил патроните от теб, какво ще отговориш на това? Да го повикаме ли сега да каже в очите ти? Плачът няма да ти помогне.

– Аз не съм давал, повикай го, нека каже.

Очна ставка с Тодора

– Хей, Тодоре, от кого взе патроните, когато отивахте да нападнете хазната?

– Ето тоя до мен, Станчо хаджи Иванов, ми ги даде. Да му го кажа сега в очите. И куршумите той даде. А Димитър не е от Влашко, но от Сърбия. И той е негов другар. Организатори на работата са Димитър и тоя Станчо. Той дори даде своята пушка на Леча. Куршумите и барута за обири и специално за нападението на хазната ги даде тоя Станчо. Запитайте го! Това, дето той отрича, е лъжа. Той ни накладе на огъня. И мен с беднотията ми!

– Хей, Станчо, ето тоя казва, че ти си дал куршумите и барута, че вие сте ги пратили; че дори си дал твоята пушка на Леча ковача, какво ще отговориш?[49]

– Нито куршуми съм дал, нито пушка съм дал. Не знам.

– Хей, Тодоре, тоя отрича, какво ще кажеш?

– Няма нужда да отрича. От него взех патроните. С мене беше и брат му Станьо, питайте брата му!

Въпрос към неговия брат Станьо

– Хей, Станьо, вие с твоя брат сте дали барут и куршуми на хайдутите, отиващи да нападнат хазната. А на Леча ковача сте дали и пушка. Колко барут и куршуми дадохте?

– Ние не сме давали, не знам.

[40] – Тодоре, тоя отрича, като брат си не казва истината.

– Паша ефенди, тия хора са комити. Ако ще търсите, хубаво търсете. В техните ханове има барут, куршуми и дори оръжия, за да ги дават на комитите. На нас, като ни пращаха да нападнем хазната, те ни казаха: „Тия пари няма да се пръскат. Ще купим от Влашко оръжие за нашия комитет.“ А това ни казаха тия хора.

– Хей, Станчо и Станьо, ето тоя разправя в очите ви, че сте от комитета, че вие сте ги изпратили да нападнат хазната, че сте им казали да не пръскат парите, понеже ще купувате оръжие. Станьо, кажи самата истина, обади и другите си другари!

– Повикайте даскала[50]! Един ден се събраха чорбаджиите. Те разговаряха да образуват комитет. „Ние сме се уговорили, казаха те, всеки, който издаде каквото говорим, да го убием с куршум.“ Това знам по комитетския въпрос, това са истинските намерения на чорбаджиите.

– Хей, Станчо, сега ще повикаме даскала и ще го разпитаме по комитетския въпрос, но ти кажи истината по тая работа.

– Може пък да съм дал [барут и куршуми]. Не помня количеството на барута. Бях пиян тогава.

Въпрос към Леча ковача

– Хей, Лечо, от кого взе пушката, когато отидохте да нападнете хазната?

– Взех я от Станча, който седи до мен. Пушката е още у Въльо Станчев в Черни Вит.

[Въпрос към Станча]

– Хей, Станчо, ето Лечо ковачът ти казва в очите, че е взел пушката от теб.

– Той казва, само че аз не си спомням.

– Вярно ли е всичко това, което каза дотук?

– Вярно е. А и комитетската работа е тъй, както казах. И даскалът я знае много добре. Пък и събраните пари ги събра даскалът. А и Димитър беше там. Дори и чичо ми хаджи Станьо е в комитета. Хаджи Станьо дава пари. Той даде 5 лири. Тихол даде две лири и половина. Дори като ме караха тук [заедно с тях], те ми казаха: „Ако изкажеш комитетската работа, ще те убием с куршум, ще загинеш!“ Дадоха [пари] и Марко Йончев и Братан, който преди една седмица замина за Влашко. Имената на другите не си спомням. Тях ги има в списъка на даскала.

– Списъкът на даскала къде е?

– Не знам къде стои списъкът. Но надписът му не е комитетски списък. Наричат го читалищен списък. Тъй е надписан той и отгоре. Във всяко село има такъв.

– Как се казва даскалът и откъде е?

– Името на даскала е Иван. Той е задомен тук отпреди три години. Подробно работата знае много добре чичо ми Станьо. А Васил Шишков отиде преди 15 дни във Влашко, за да занесе там пари. И той влиза в комитета.

– Хей, Станьо, брат ти Станчо каза за комитетската работа и за барута, и ти чу. Това ли е истината?

– Това е истината. Така е, както брат ми каза. В това училище се събираха. И чичо ми хаджи Станьо, най-почетният човек в селото, беше там. Правиха събрания по комитетската работа. Нас ни пъдеха навън. Когато се събираха и говореха за комитета, не ни пускаха.

[42] – Станчо и Станьо, ето тоя Тодор, дето седи до вас, снощи ни бе разправил за комитетската работа и за това, че чичо ви хаджи Станьо я организирал, пък и сега го казва пред самите вас. Главният организатор чичо ви хаджи Станьо ли е, кажете и вие истината по въпроса!

– Истината е, че в началото чичо ми хаджи Станьо, заедно с двамата души, дошли от Влашко[51], отидоха в хана на Пенчо Христов. Тоя тук е наемател в хана на Пенчо Христов и той знае. Собственикът на хана е починал. И зет му Йончо дори знае. Там стана събрание. Дошлите от Влашко престояха много време. После заминаха. Тях нарекоха търговци. Събираха орехи и кожи. А сега те заминаха, накъде – не знам.

– Знаеш ли имената на тия от Влашко? Къде са те сега? Как изглеждат?

– Имената им не знам. При всяко идване те се наименуваха с друго име. Например, ако последният път, като дойдоха, се бе нарекъл Иван, по-рано – Димитър. Но ако тоя край тук бъде претърсен, ще ги заловят. Разбира се, ако са дошли тук, чичо ми ще знае. Ако той поиска, ще ги хване. Така стои работата.

– Истинни ли са отговорите, които ти даде на последните ни въпроси?

– Всичко е вярно и е така. Ние и тримата нямаме вина. Истинското положение е, че всичко е дело на чорбаджиите. Работа на моя чичо. Ние сме бедни хора. Дори ако ни пуснете на свобода, ние ще изтребим тия чорбаджии с отрова или куршуми. Дори и убитият по-преди в Орхание дякон беше научил за комитетската работа, и че тя е дело на чорбаджиите. А тия, понеже разбраха, че той ще съобщи на властта, наредиха да го убият.

– Знаеш ли кого накараха да го убие?

– Ние не разбрахме за убийството му. Чорбаджиите наредиха това. Допускаме, че Димитър го е убил.

– Верни ли са дадените от вас дотук. показания и това ли е всичко?

– Това е.

– Ако е така, елате да се подпишете или да ударите пръста си.

– Да се подпишем. Да ударим пръста си.

Подписали: Станчо, Станьо, Тодор.

Разпит на Цако Генчев, извършен на 26 октомври 1872,
в присъствието на Стояна

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Цако, а на баща ми – Генчо. От Тетевен съм, от махлата Чернова[52], на 25 години, занятието ми е овчарство.

– За какво те докараха тук, по каква причина те арестуваха?

– Докараха ме заради обраните от хазната пари.

– Ти ли обра парите на хазната? Колко пари отнесохте?

– Ние обрахме хазната. Нарамихме толкова пари, колкото можехме да носим.

– Парите, които се откриха в твоята колиба, възлизат на 2380 гроша. Ти си силен човек, толкова пари ли само взе на рамо?

– Лечо ковачът ме отведе в къщата на Петко Милев. Петко Милев взе парите от ръцете ми. Толкова бяха парите, т. е. 2380 гроша ми дадоха. Другите останаха у Петко Милев.

[43] – Кой ви организира да извършите обира, и как отидохте?

– Организаторът е Стоян. По негово нареждане отидохме.

– Кой ти даде дрехите и оръжието?

– На главата си носех фес. На феса отгоре навих йемения. Фесът и йеменията са мои. Бях облечен с обикновени дрехи. Пистолетът, който имах на кръста си, и пушката, която носех, бяха мои. Никой не ми ги е дал.

– Значи, хазната сте обрали ти и твоите другари и парите сте взели заедно, така ли е?

– Обрахме хазната. Аз обаче не съм гърмял, гърмяха другарите ми. Нашите другари стреляха. Парите задигнахме ние.

– Ти като нарами твоя дял от парите, къде право ги занесе?

– Всеки ги скри на известно място. И аз ги скрих на едно място. 5–10 дни след това дойде при мен Лечо и ми каза: „Вземи парите да ги предадем на чорбаджията Петка!“ Взех парите и Лечо тръгна пред мен, а аз след него, и дойдохме право в къщата на Леча. Той каза: „Хайде сега да занесем парите!“ В това време дойде момчето на Петко Милев, Илия, и ни повика. Взех аз парите и заедно с Леча отидохме в къщата на Петка. Предадох парите. Наградиха ме с 2000 гроша и нещо. Взех тях и ги зарових в колибата си.

– Лечо по кое време дойде у теб, през деня ли или през нощта? А ти по кое време отиде в Лечовата къща?

– Лечо дойде у мен през деня. На следния ден сутринта взех парите и отидох у Лечови. Него ден до вечерта останах в къщата на Леча. Разхождах се по улицата. А после, в един часа през нощта, заедно с него занесохме парите в къщата на Петко Милев.

– Когато отиде в къщата на Петко Милев, имаше ли там някой друг? Къде бяха децата му, те видяха ли?

– Син му Илия беше пред вратата. Когато ние влязохме, той ни каза: „Хайде, занесете парите в мазето!“ Тогава ние влязохме в мазето, което е вътре в къщата. После дойде Петко Милев. Той взе парите.

– Това ли е истината?

– Това е истината.

– Хей, Стояне, всички те сочат като ръководител на тия разбойници. Защо ти съзнателно извърши такава рискована работа, по чии думи се подведе!

– Главен подбудител е чорбаджията Петко. Димитър се уговорил с касиера в Орхание. А Петко Милев каза: „Парите са готови, хайде, вървете! Стреляйте във въздуха! Каквото и да стане, заптиетата ще се разбягат и вие ще вземете парите.“ И по нареждане на чорбаджията Петко Милев събрах тия хора. Но той самият каза имената им. Аз, като негов пълномощник, отидох самичък. На мен той ми даде един нож. Един нож даде и на Въльо Станчев. Щеше да изпрати и брата си. Впоследствие брат му не дойде. Отишъл за царевица. Той [Петко Милев] взе дори ножа на брата си и го даде на Въльо Станчев.

– Как е името на брата му?

– Името му е Иван.

– На кого още даде дрехи?

– На Въля даде собственоръчно чепкен и фес. На Йото Генков пък – пищов. Същият Петко Милев ми каза: „Ти остави другарите си на баира над Правец. Когато се нагласите за тръгване, заминете през нощта. Остави другарите [на баира] и иди в Правец. [44] Димитър ще те чака в Цветковия хан. От Орхание ще дойде човек. Той ще ви заведе и ще ви покаже мястото, гдето ще нападнете хазната.“ Каза ми още: „Получих известие по Васила бояджията, че хазната от Орхание ще потегли след една седмица. Веднага да тръгвате!“ След това намерих приготвените от него хора и отидох. Осмелих се на тая нечестна постъпка.

– Кой ви отведе от Правец?

– Най-напред от Цветковия хан ни взе орханиецът Велчо касапинът и ни поведе. Повървяхме малко. После Велчо отиде в Орхание, за да вземе хляб. На свое място той доведе колибаря Вълко Цолов от Правец и Цено Ненов[53] от Етрополските колиби. На другия ден Велчо касапинът донесе един черкезки капишон и един фес с твърде дълъг пискюл. А Вълко Цолов от Правец донесе една нашивка за ръкав. Той даде нашивката на Димитра. А калпака и феса Велчо касапинът даде на Димитра.

– Ние намерихме нашивката. Димитър кога я хвърли?

– Когато Вълко Цолов от Правец донесе нашивката, Димитър го запита: „откъде е?“ А той отговори: „Купих я от Одрин.“ Но, аз не знам, кога тя е паднала. Щом я донесе, тя бе сложена на ръката му [на Димитра].

Разпит на Леча ковача в присъствието на Цако и Стоян

– Хей, Лечо, ей сега пристигнаха парите, които взел Цако. Те са 2300 гроша. Той разправя, че останалите дал на теб. Какво ще кажеш?

– На мен той никога не ги е донасял, и никога не е идвал. Занесъл ги е на чорбаджията Петка. Но той дойде в моята къща и после отиде у Петкови.

– Сам ли отиде или заедно с теб?

– Цако, като минаваше покрай моята къща, ми каза: „Хайде да занесем парите и да ги предадем!“ Отидохме заедно. Влязохме вътре в двора. Тогава аз се върнах обратно. Цако предаде парите на чорбаджията Петка.

– Ти ли извести на Цака да донесе парите, за да ги предадете на чорбаджията Петка?

– Чорбаджията Петко ми каза: „Иди, кажи на Цака да донесе парите!“ Аз отидох и му казах.

– Когато, отнасяйки парите, Цако дойде във вашата къща, остана ли там? По кое време дойде, през нощта ли или през деня?

– Той дойде у дома на сутринта и остана до вечерта. Когато се стъмни, заедно занесохме парите. Нея вечер спал в къщата на Петка. Оттам на заранта си отишъл.

– Хей, Лечо, ти само Цаковите пари ли занесе, не занесе ли и други пари?

– Занесох само парите на Цака. За останалите казах на Цака да им съобщи. Цако отиде и съобщи. Попитайте него!

– Хей, Цако, Лечо дошъл при тебе само за парите и ти казал да ги занесеш на Петка чорбаджията. Поръчал ти да съобщиш и на другите. Така ли е? На кого отиде да съобщиш?

– Тъй ми каза Лечо. Съобщих само на Въльо Станчев. После отнесох и предадох парите. През нощта спах там. По сред нощ дошли Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев. [45] Тогава аз спях. Те предали парите. После дойдоха при мен, събудиха ме и ми казаха, че предали парите.

– Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев останаха ли там заедно с теб, или през нощта си отидоха?

– Поседяхме малко. Нахранихме се. Поднесе ни [Петко Милев] и вино. Пихме малко. После се вдигнахме и четиримата заедно си отидохме по домовете.

– А сега, верни ли са и това ли са признанията, които направихте дотук, в присъствие на всички ви?

– Това са.

– Щом е тъй, елате тук да ударите вместо подпис пръста си!

– Да ударим пръста си.

[Знак за отпечатъци от пръст на]: Стоян пандура, Цако, Лечо

Разпит на докарания от Гложене Атанас Толев[54]
извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко години си, с какво се занимаваш?

– Името ми е Атанас, а на баща ми – Толе. От село Гложене съм, на 38 години, по занятие – работник надничар.

– Защо те докараха тук?

– Обрахме парите на хазната, затова ме докараха.

– Като обрахте хазната, колко пари взе?

– Не ги броих. Тогава всеки вземаше и аз взех. Стоян ме предупреди: „Гледай да не похарчиш тия пари! Когато аз дойда, колкото пари ви дам, тогава тях ще можете да харчите.“

– Парите, които ти донесе, излязоха 80 бели меджидиета. Известният Стоян пандурът казва, че когато сте разграбили парите, у теб имало около 300 бели меджидиета. Виж, какъв здравеняк човек си, кажи, где са другите пари?

– У мен няма други пари. Каквото имаше, дадох. Наистина, у мен имаше пари, но ги взе Димитър, когато се връщахме.

– Стоян пандурът казва, че когато сте се връщали, Димитър вървял най-напред, а ти си бил назад.

– Няма други пари, ефендим.

– Много добре, това ще се провери. Вярно ли е и това ли е твоето признание?

– Това е.

– Ако е така, ела тук да удариш пръста си вместо подпис.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Атанас

Разпит на Ненка, жената на Павела
извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си?

– Името ми е Ненка, а на баща ми – Марко[55]. От село Тетевен съм.

– Кой е мъжът ти, или вдовица ли си?

– Мъжът ми се казваше Павел. Той почина преди пет години. Сега съм вдовица.

– Вчера си отвела надолу някой си Димитър от Влашко?

– Милка, жената на хаджи Ивана, дойде у дома и ми каза: „Има един човек, да го заведеш до Гложене! Не искам да направиш това без пари. Заведи го, колкото струва трудът ти, ще ти заплатя.“ И тъй като съм бедна жена, отведох от училището човека, когото наричат Димитър, и го оставих в Гложене, в къщата на Йонковица[56]. През нощта спах там.

[46] – Тая госпожа Йонковица някоя твоя позната ли е[57]?

– И на мен е позната. Но тя била близка с Милка, която ме изпрати. Казах на Милка, че нямам хляб, и тя ми даде едно парче.

– Кой криеше Димитра?

– На мен Димитра ми предадоха жената на хаджи Ивана, Милка, и жената на поп Лазара[58]. Не знам кой го е крил там.

– Кой учи децата в училището, кой е учителят?

– То е девическо училище. Момичетата ги учи една девица. Момчета там няма.

– Много добре. Задето го отведе, колко пари ти даде Димитър или Милка?

– Като отведох Димитра, той ми даде 10 бели меджидиета.

– Пеш ли вървя или беше на кон?

– Пеш вървя.

– Носеше ли на гърба си пари или нещо друго?

– На гърба си беше нарамил някои неща, а отстрани носеше една торба.

– Голяма ли беше торбата му?

– Колкото една стомна.

– Имаше ли в торбата пари? Когато извади, за да ти плати 10 бели меджидиета, отде ги извади, та ти ги даде?

– Не знам. Когато ми даде десетте бели меджидиета, беше тъмно и не видях отде ги извади. Парите са в къщи. Да ги донеса и да ви ги дам!

– Много добре. Истинно ли е и това ли е признанието, което правиш?

– Това е.

– Щом е така, ела тук да удариш вместо подпис пръста си.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Н е н к а

Разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Петко, на баща ми – Мильо. От Тетевен съм, на 48 години, занимавам се с кожарство.

– Ти си организирал обираните на хазната.

– Не съм, Димитър ги организира.

– Вчера си устроил бягството на Димитра, защо направи това?

– Не съм го устроил аз, не знам.

– Преди малко главатарят на нападателите, Стоян пандурът, заяви пред теб, като каза: „Нас ни организира Петко Милев. И дрехите той ни даде. На мене и на Тодора даде по един нож.“ На това какво ще отговориш?

– На Стояна дадох ножа с пари. Пазарихме се. Сключих пазарлъка за 40 гроша. Дрехи не съм давал. Лъжа е.

– Тия приказки, които казваш, са изцяло лъжливи. Ако не си ти организирал и изпратил нападателите, защо са донесли парите на теб? Ти признаваш, че са донесли парите. Защо не съобщи на властта?

– Димитър ми каза: „Внимавай, да не изкажеш! Ще те застрелям!“ От страх не съобщих.

– Когато чрез твоя син Илия ти си повикал Леча ковача в дома си и си пратил съобщение за парите, Димитър не е бил в къщи. Кажи истината.

– До мен дойде от Димитра съобщение да наредя да се съберат парите. [47] И аз, на основание на поръчението на Димитра, повиках Леча и му казах: „Върви, кажи на момчетата да донесат парите!“

– Колко души донесоха посредством Леча пари и кои са имената им?

– Четирима души. Имената им са: Въльо Станчев, Йото Генков, Марин Станчев и Цако Генчев. Друг не е донасял.

– Колко гроша ти предадоха?

– Не ги броих. Предадоха ги в ръцете на Димитра. Димитър раздаде на донеслите парите по кесия от 2000 гроша и 500 гроша бели меджидиета[59]. Аз не съм получавал парите. Той [Димитър] ги постави в един шиник, но не ги брои. Закова капака на шиника с четири гвоздея и после го даде на Леча. Лечо го скри.

– Четиримата души, които донесли парите, са ги предали в твоите ръце, не са ги дали на Димитра. А и Димитър не е бил в къщи. Да ги извикаме ли сега, за да ти го кажат всички заедно в очите?

– Да кажат! Взехме ги заедно с Димитра. Аз държах свещта, а Димитър взе донесените с чанти пари.

Очна ставка на Петко Милев с Леча ковача

– Хей, ковач Лечо, ето чорбаджията Петко Милев разправя, че той държал свещта, а Димитър взел парите в мазето му. Какво ще кажеш?

– Аз не видях Димитра. Там беше чорбаджията Петко Милев. Той взе парите от момчетата.

– Хей, чорбаджи Петко Милев, ето Лечо ковачът казва в очите ти, че лъжеш. Ти си взел парите, донесени от четиримата души. Той не е видял Димитра. Какво ще отговориш?

– Лечо лъже. Димитър беше там. Парите взе той, аз държах свещта.

– Във вашата къща ли донесоха парите?

– Да, в нашата къща донесоха парите, които бяха нарамили тия четирима души.

– Парите, които бяха нарамили тия четирима души, правят най-малко 80 000 гроша, где са тия пари?

– Количеството им знае Стоян. Той ги броил и им ги предал. Питайте него.

Въпроси към Стояна при очна ставка с Петко Милев

– Хей, Стояне, Петко Милев разправя, че ти си знаел количеството на парите, които четиримата души занесли в дома му. За бога, кажи истината! Колко гроша са парите, донесени в къщата на тоя чорбаджия?

– Право казано, всеки се натовари с толкова пари, колкото можеше да носи. Броя им не мога да зная. А тия бяха млади хора. Колкото един човек може да носи, толкова е. Наистина, не мога да знам на каква сума възлизат.

[48] Очна ставка на Въльо Станчев с Петко Милев

– Хей, Въльо Станчев, къде занесе парите, които взе и на кого ги даде?

– Занесох ги в къщата на Петка. Там беше и Димитър. Те взеха парите и на мен дадоха от тях една кесия от хиляда гроша и още 500 гроша.

– Колко гроша пари занесе в къщата на Петко Милев?

– Парите, които занесох и предадох, бяха 5500 гроша. Те взеха тия пари, а на мен дадоха от тях една кесия от 1000 троша и 25 бели меджидиета[60].

– Парите, които ти донесе тук, не достигат, нямат толкова!

– От тях 5 бели меджидиета платих на дюлгерите, които работеха в къщата ми. Похарчих ги, затова не достигат.

– Ти, Йото Генков, кажи право: на каква сума възлизат парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Бяха една торба от 3000 гроша и 90 меджидиета. Занесох ги на Петка, който стои пред вас. Занесените от мен пари поставих вътре, сред мазето, в къщата на Петка. Петко и Димитър ми дадоха една торбичка с 1000 гроша и 25 меджидиета. От тия пари похарчих 3 бели меджидиета, останалите донесох.

Очна ставка на Марин Станчев с Петко Милев

– Хей, Марине, колко гроша бяха парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Не ги броих. Отнесох толкова, колкото можех да нарамя. Няколко дни ги крих в къщата си. После дойде Цако и ми съобщи да занеса парите.

– Къде ги занесе?

– Занесох ги в къщата на тоя Петко тук, дето стои пред вас, и му ги предадох.

– Кой беше в къщата на Петка, когато предаваше парите?

– Там беше Лечо ковачът. Бяха и Димитър, и Стоян. Те взеха парите. На мен дадоха две торбички от по хиляда гроша и 25 меджидиета.

– И на тримата твои другари дали по една торбичка, а защо на тебе дадоха две? Парите, които ти занесе, повече ли бяха от техните?

– Преброиха парите. Моите излязоха повече от парите на всеки друг и аз им казах: „На мен дайте повече!“ Дадоха ми две торбички, а и на другаря ми дадоха две торбички.

Очна ставка на гореразпитаните Цако Генчев и Петко Милев

– Хей, Цако Генчев, колко бяха парите, които ти задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Аз не бях броил парите, които отнесох. Занесох ги в къщата на Петка. Там ги броиха. [49] Бяха 5 торбички от по 1000 гроша и 130 бели меджидиета. От тях на мен дадоха 2 торбички от по 1000 гроша и 22 бели меджидиета.

– Ето тук чорбаджията Петко Милев разправя, че ти дали 25 меджидиета, а не 22?

– Не погледнах, може да са били 25. От тия пари не съм давал никъде нито стотинка.

– Хей, Петко Милев, ти чу какво казаха тия четирима души пред теб. Те разправят, че парите са дошли във вашата къща и са били предадени на тебе, а ти твърдиш, че не си бил организатор на обирачите, че Димитър ги бил организирал. Ти ли си ги организирал, или Димитър ги е организирал, това е все едно. Парите, които дойдоха в твоята къща, ги искам от теб!

– Ние се уплашихме. Сложихме ги в една кутия и ги заровихме в Лечовата къща. Парите са у Леча.

– Парите, които се намериха в Лечовата градина в кутия, закована на три места с пирони, не са толкова на брой. Лечовият дял, заедно с парите, за които ти призна, че са донесени в твоята къща, са близо 40 000 гроша. Парите, които излязоха от кутията, не са дори и половината им. Те възлизат на 16 000 гроша. Къде са другите 24000 гроша?

– На мен пари донесоха четирима души. За другите пари знае Стоян. Аз знам, че двама души занесоха пари в Крушов дол. Стоян да каже къде ги е предал.

Въпроси към Стоян пандура

– Хей, Стояне, ти си взел пари от двама души. Къде предаде парите?

– С Димитра заедно ги занесохме в хана на ханджията Станчо. Димитър остана там и парите останаха там.

Въпроси към Станча, брат на Станя

– Хей, Станчо, ето тук присъстващият Стоян пандурът и Димитър донесли пари във вашия хан. Ти какво ще кажеш?

– Аз не съм виждал да донасят пари. Ако моят брат е видял, това не мога да зная.

– Хей, Стояне, в хана пари не се оказаха. Кажи: де си оставил тия пари, не ни затруднявай!

– От Павел Лалов от Крушов дол и от Вълко Дончев[61] взехме 25 000 гроша бели меджидиета. С Димитра ги оставихме в хана на ханджията Станча. Те са там.

– Къде другаде оставихте пари?

– В Правец, у Вълко Цолов и у Коля[62], брата на бояджията, оставихме две чанти, една конска торба и една торба от селски плат.

– Защо ги оставихте там?

– За да се раздадат както за дял на двамата души, така и за другарите ни в Орхание.

[50] – На кого оставихте там парите?

– Оставихме ги на Вълко Цолов и на Коля, брата на бояджията. И Димитър остана там.

Разпит на Вълко Цолов, в присъствие на горните

– Стоян оставил на теб и на Коля, брата на бояджията, две чанти, една конска торба и една селска торба с пари. Къде са тия пари?

– Кольо, братът на бояджията, и Димитър ги занесоха в хана на Цветка.

– Какво направи парите, които взе?

– Не взех никакви пари. Казаха ми: „После ще ти дадем.“ Те взеха парите и ги занесоха. На мен дадоха 300 гроша, само че това беше преди случката [обира на хазната]. Даде ми ги Цветко, за да участвам в нападението на хазната.

– Тоя Цветко кой Цветко е?

– Това е Цветко, дето държи хан на пътя за Правец, пред който има чешма.

– Ти каза миналата вечер, че не си получил нито пара, но че си откраднал от торбата само 2 бели меджидиета. А сега разправяш, че си взел предварително 300 гроша. В Орхание ти не каза нито едното, нито другото[63]. Сега разправяш, че Димитър и братът на бояджията взели торбите. И това е лъжа. Кажи: къде са парите?

– Пак погрешно ви казах. Когато обрахме парите на хазната, аз поисках дял. Цветко ми каза: „Сега тия пари са отнесени в Тетевен. Пари тук няма. Да ти дам известна сума от собствените си пари.“ Той извади кесията си и ми даде три жълтици.

– Този въпрос за парите ще бъде още разследван. А сега, вярно ли е това, което каза дотук?

– Вярно е.

– Хей, чорбаджии, ние записахме това, което казахте дотук, тъй ли е?

– Тъй е, господине.

– Щом е тъй, елате и се подпишете или пък вместо подпис ударете отпечатък от пръст!

– Да го сторим!

Подписал: Петко Милев; [знак за отпечатъци от пръст на] Лечо, Стоян, Въльо Станчев, Йото Генко в, Марин Стан че в, Цако Генчев, Станчо Иванов и Вълко Цолов от Правец.

Нов разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Хей, Петко Милев, тук имало някаква си комитетска работа, тя каква е?

– Не знам каква е тая комитетска работа.

– Ти познаваш много добре комитетската работа. В по-горе записаните твои разпити казваш, че Димитър от Сърбия дошъл тук, за да образува комитети, бил в твоята къща, и че там нападателите са донесли парите. [51] Тоя, който не знае що е комитет, не ще приеме в къщата си човек от Сърбия и не ще стане съучастник в парите, които са обрали изпратените от самия теб разбойници.

– Най-напред, около 15–20 дни. чорбаджиите събираха [пари] в училището за Димитра. Те повикаха и мен. И аз отидох. Нашите чорбаджии изкараха един списък и ми го подадоха, за да впиша и своето име. От мен поискаха да запиша 200 гроша. Аз извадих една жълтица и я подадох. Те не я приеха. Взех си жълтицата обратно. Станах и излязох оттам. Те започнаха да се карат с мен, защо не дам две жълтици. Като видях, че много ми се карат, излязох и отидох в дюкяна си. По него време били събрани 1800 гроша пари. С 1100 гроша от тях купили за Димитра един кон. Останалите изразходвали в училището за книги и вестници.

– Димитър щом е от Сърбия, защо се меси в парите, които се изразходват за училището, и каква е неговата длъжност? Не ще съмнение, че парите са събрани за някаква друга цел!

– Тия пари събраха за Димитра, а излишъка дадоха на училището.

– Каква служба зае Димитър във вашето село и за какво му купиха кон?

– Купиха му коня да обикаля от село на село, за да събира пари.

– Покупката на коня, за да обикаля от село на село, служи единствено на целта му да бунтува населението. Ти не искаш да го кажеш. Та и хазната да нападнат ти нареди посредством тоя Димитър. Ако не бяхме пипнали здраво работата, тия щяха да станат комити. Пък и нападателите съобщават в показанията си: „Петко Милев ни каза: Парите от хазната няма да разваляме, ще купим оръжие, ще поръчаме да ни се ушие облекло. Работете в това направление!“

– Ако подобни приказки са казани, казал ги е Димитър.

– Защо Димитър е идвал във вашата къща и какво приказвахте с него?

– Първо, той не идваше. Той живееше в Станьовата къща[64]. След нападението на хазната дойде у нас.

– Казваш, че ти не си организирал нападението на хазната. Димитър наредил да я нападнат. Той как имаше доверие в теб, та дойде да ти каже? Ако гостува в къщата на Станя, трябваше на него да каже. Ти организира нападението и, значи, ти не успя да образуваш комитета!

– Димитър поиска от мен пари за комитета. Ако и да отказах да дам, той отговори, че насила ще ги вземе, и аз се уплаших.

[52] – Това не бе отговор на нашия въпрос. Научих се, че за образуването на тоя комитет бил съставен един списък, който се намирал у даскала на вашето училище. Заповядах да докарат даскала. Когато го запитах за списъка, той отрече. Изпратих човек да претърси училището, но в училището няма списък. Ти каза: „Списъкът беше у мен. През нощта, когато дойдохте тук, хаджи Станьо го взе и го изгори.“ Ако това не беше някой опасен списък, защо го изгори? И то, защо ти го накара да го изгори? Списък за събрани пари за училищни разходи гори ли се? Когато говорех с учителя, защо се намеси?

– Списъка ми дадоха събралите се в училището около 20 чорбаджии, като казаха: „Да стои у теб!“ Написа го даскалът. Той има пълни сведения за комитета. Първи [в списъка] са: хаджи Станьо, Марко Йончев, Въльо Пеев, Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов. Имаше и други записани в списъка. Той [хаджи Станьо] се уплаши от вашето идване и, като каза, че тоя списък може да е опасен, за да не попадне в ръцете ви, взе го и го хвърли в огъня.

– Много добре. В училището пари не си дал. Те ти се разсърдили. А как ти дадоха списъка?

– Тогава не дадох пари. По-после дадох 200 гроша. Те ми предадоха списъка да стои у мен, като казаха, че понеже съм дал пари, бил съм с тях.

– Кой ти даде списъка?

– Не си спомням. Като че ли ми го даде даскалът, като каза: „Да стои у теб!“

– На тия събрания по комитетския въпрос даскалът присъстваше ли?

– Да, присъстваше. И той водеше списъка. Знаеше и комитетските работи. Това е истината.

– Димитър от Сърбия присъства ли на всяко едно събрание?

– Той обикаляше. На всяко събрание не присъстваше, но понякога – да!

– Одеве казваше, че Димитър обикалял тайно. А сега разправяш, че ходел навсякъде. Как ще обясниш това?

– Когато дойде, най-напред той обикаляше тайно. После, след, като бяха вписани в списъка около 20 души, започна да ходи явно. Но, все пак, той не ходеше явно с всекиго.

– Много добре. Вярно ли е и това ли е всичко, което има да признаеш?

– Това е.

– Щом е тъй, ела тук и сложи подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Петко Милев

[53] Разпит на хаджи Станя от Тетевен, извършен на 26 число[65]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е хаджи Станьо, а на баща ми – Станчо. От Тетевен съм.

– На колко години си? Какво е занятието ти?

– На 55 години съм. Занятието ми е абаджийство и джелепчийство.

– От Сърбия дошъл някой, на име Димитър. В училището сте устроили събрание за образуване на комитет. Събрали сте се около 20 души. После бил изготвен един списък. Каква е тая работа?

– Димитра не съм виждал, не знам.

– С отговор „не знам“ няма да се отървеш. Казват, че ти си бил на събранието и че пръв си записал в списъка 5 лири. Това показание дават няколко души.

– Ние събирахме пари за даскала и за училището и устройвахме събрания. Дори и оня ден пак правихме събрание. Но не сме правили събрания за Димитра. Дори оня ден, в списъка, който бе изготвен, влизаше и Махмуд ага[66]. На мое име бяха записани 2 бели меджидиета.

– Събранието, за което питаме, не е това. Касае се за комитетско събрание, кажи истината за него!

– Моля, господине, няма лъжа.

– На първото събрание, което сте направили, когато Димитър дошъл за пръв път, сте събрали 1800 гроша. На Димитра сте купили един кон, за да обикаля селата и да образува комитети. Дали сте 1100 гроша пари за коня!

– За бога, дори и да има такова нещо, не съм видял. Нито съм купувал кон, нито съм продавал.

– Първият, който се записал в тоя комитет, си бил ти. А след тебе са: Марко Йончев, Въльо Пеев, Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов, и други. Дори през нощта, когато дойдох тук, ти си взел списъка от Петко Милев и си го хвърлил в огъня, като си казал: „Такъв опасен списък да не остава, да го унищожим!“[67]

– Във вашите ръце съм. Правете, каквото знаете, не мога да отговарям!

– С такива брътвежи не мога да се задоволя и да се откажа да търся комитета, който е образуван против държавата и народа. За хатър не оставям тая работа[68]. Па ако я и оставя, ще ме съди моят народ. Извинявай, няма защо да плачеш, трябва да говориш!

– Моля, освободи ме от тая забъркана работа. Не знам нищо.

– С отговор „не знам нищо“ не може да мине. Ще накарам да докарат Петко Милев да ти каже в очите, че ти не само знаеш работата, но и че списъка е писал даскалът, че ти си го предал на селския чорбаджия Петко Милев и че после си го изгорил.

– Аз не съм лош човек, моля ви, милостиви господине!

[54] – Да повикаме ли сега чорбаджията Петка, за да ти каже в очите, че си бил вписан в комитетския списък и че ти си накарал даскала да състави тоя списък?

– Повикайте го, нека каже!

Показания на Петко Милев в присъствието на хаджи Станя

– Хей, Петко Милев, хаджи Станьо не знае нищо за Димитра, който дошъл от Сърбия да образува комитети. Ти какво ще кажеш?

– Станьо и Станчо, синовете на неговия брат, говориха днес и двамата пред него, бива ли той да отрича?

– Тоя хаджи Станьо участва ли на събрание в училището за образуване на комитет? А беше ли и ти там?

– Събрание направихме. На него беше и тоя хаджи Станьо, дето е до вас.

– В съставения на събранието списък записа ли се и хаджи Станьо?

– Да, записа се.

– Пари даде ли, колко гроша даде?

– Пръв от всички ни даде хаджи Станьо. Той даде 500 гроша.

– Как беше надписан комитетският списък?

– Той беше надписан „Читалище“.

– Какво купихте на Димитра със събраните пари?

– На Димитра бе купен един кон за 1100 гроша, за да обикаля селата. Коня купиха от Васила[69], който е тук затворен.

– Кой купи коня?

– Купили го момчетата, които записаха в списъка по 50, по 100 гроша.

– Хей, хаджи Станьо, ето чорбаджията Петко Милев разправя в очите ти, че си влизал в комитета, че ти пръв си се записал в списъка, че си се присъединил към другите. Какво ще кажеш на това?

– За такава работа пари не съм давал.

– И тъй, не си ли бил нито един ден с Димитра на събранието?

– Не съм бил.

– С такива приказки „не съм бил“ няма да се отървеш. Синовете на твоя брат – Станчо и Станьо, Петко Милев и нападателите на хазната говорят, че ти си влизал в комитета. Съмва се вече, да те освободим! Иди и размисли! Сутринта ни дай отговор!

– Много добре, господине! Да помисля!

– Хубаво, елате и подпишете показанията си от очната ставка!

– Да подпишем.

Подписали: хаджи Станьо, Петко Милев

[55] Нов разпит на хаджи Станя, извършен на 26 октомври 1872[70]

– Хей, Станьо, майка ти Милка намерила Ненка и я накарала да изведе Димитра от Тетевен. Тъй каза Ненка при разпита ѝ. Как стана това, какво знаеш ти, кажи!

– Когато устроиха бягството на Димитра, аз бях тук.

– Димитър се криел у вас.

– Той беше скрит в къщата на Петко Милев.

– Ако е бил скрит в къщата на Петка, защо устройва бягството му твоята майка – Милка?

– Това не знам, господине.

– Димитър е бил скрит във вашата къща. Задигнатите от хазната пари той донесъл у вас. Кажи: де са парите?

– Димитър и хаджи Станьо занесоха парите в къщата на Петко Милев.

– У теб има и други пари, освен тия, къде са?

– У мен имаше около 1000 гроша. Предадох ги. Други пари няма. И на брат ми Станча дали 1000 гроша.

– Кой ви даде – на теб и на брат ти, парите?

– Даде ни ги Анастас от Плевен.

– Защо ти дава Анастас пари?

– Даде ми ги, за да не издам работата. Но защо той е дал на брат ми, не знам.

– Като ти даваше пари, какво ти каза?

– „Внимавай, да не издадеш тия хора. Ето, сега ти се дават тия пари, но ако издадеш, ще те убием.“

– Откъде познаваше тия хора и работата им?

– Дадоха ми тия пари, за да не издам Димитра.

– Кога ти ги дадоха?

– Преди една седмица.

– Димитър от Сърбия оставил на майка ти Милка пари. Когато започва претърсването на някои къщи, майка ти не задържа парите в къщи, а ги предава на попадията, която пък ги занася на Димитра в училището. Димитър заравя парите в мазето и под едно дърво. Как стои тук работата?

– Не знам за тия пари. Но Димитър от Сърбия ги постави в една цедилка, т. е. в една голяма торба, натовари ги на гръб и ги занесе в къщата на хаджи Станя. Аз го попитах къде ще носи тия пари, той отговори: „Ще ги занеса у хаджи Станя. Ако ги потърсят – хаджи Станьо е богат човек, не ще се усъмнят, че парите са у него. Пък и ако ги намерят, ще помислят, че той може да има толкова пари и работата няма да се разкрие.“

– Когато. Димитър ти каза тия думи, кой беше там?

– Димитър идваше отдолу в селско облекло. Той ме срещна на пътя. Нямаше никой. На гърба си носеше пари. Те бяха бели меджидиета.

– Откъде знаеш ти, че са били бели меджидиета?

– Запитах Димитра – какви са тия пари, а той ми отговори „Бели меджидиета са.“

[56] – Много добре, това ще проверим. Ела тук да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Станьо

Разпит на Анастас поп Христов[71] от Плевен,
извършен, на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Анастас, а на баща ми – поп Христо. От Иванова[?] махала съм, Плевенска околия.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 45 години съм. Занимавам се с търговия на вълна и други.

– Щом като си от Плевен, какво търсиш тук? Ти си довел тук Димитра от Сърбия, за да образува комитет?

– Когато аз дойдох, намерих Димитра тук. Той беше в къщата на Доча. Научили се, че съм дошъл, и ме повикаха. Видяхме се в къщата на Доча.

– Защо те повикаха и какво приказвахте?

– Когато намерих Димитра в къщата на Доча, аз го запитах: „Какво търсиш тук?“ Той отговори: „Сега поставих работата в ред.“ Попитах относно образуването на комитети: „Има ли тук комитет?“ Той отговори: „Има. И тук има, има и в Черни Вит, в Етрополе и в Правец.“

– Ти и по-рано си се срещал някъде с Димитра, къде се среща?

– Брат ми Данаил има дюкян в гр. Турну Магурели, на влашкия бряг. Там го видях за пръв път. След като Димитър разговаря с брат ми и си отиде, запитах брата си: „Кой е тоя човек?“ А той ми отговори: „Тоя човек е дошъл от Италия, от боя дошъл.“ Каза, че бил македонец и още: „Тоя Димитър ще мине отвъд да образува комитети, да убеждава хората.“ Оттам аз дойдох тук и го намерих В къщата на Дочо Мръвков.

– Кой го довежда в къщата на Дочо Мръвков, с кого е дошъл тук?

– Аз не знам с кого Димитър е дошъл тук. Преди 17 дни, когато бях в Плевен, брат ми Данаил изпратил до мен от Влашко един човек да му устроя среща с Димитра. И аз взех човека и с една каруца го докарах тук и го събрах с Димитра в къщата на Дочо Мръвков. Той престоя тук 5–6 дни в хана на Станя и си отиде.

– Къде отиде оттук, и с каква задача?

– Той дойде да види какво е свършил Димитър по комитетската работа.

– Дошлият от Плевен човек престоял тук с Димитра 10–15 дни. Беше ли ти с тях, когато се разговаряха помежду си?

– Оня човек престоя тук 7–8 дни. Те се разговаряха помежду си така: „Какво направи?“ – „Тъкмо устройвам сега комитетите тук, в Правец, в Извор, в Етрополе и в Тетевен. Убедих много хора от колибите Черни Вит.“

– Той не назоваваше ли тия хора по имена?

– Не, не ги назоваваше.

– Казваш, че брат ти Данаил изпратил човек, за да образува комитети в пределите на Османската държава. Ти тогава трябва да си глава на комитетите. Идването ти от Влашко тук и отиването ти там е във връзка с комитетската дейност. В това няма съмнение. Кажи истината!

– Не знам. Не съм твърде осведомен.

[57] – Казваш, че не знаеш. От обраната хазна Димитър ти дал 4000 гроша дял. Извадихме ги под стаята и от градината на даскал Пеевата къща, дето си бил отседнал. И дори ти с твоята ръка ги извади. За нас стана ясно, че ти си взел тия пари за комитета. Няма съмнение, че освен че си влизал в комитета, но си дори и негов председател. Кажи истината! Ето и твоят другар присъства!

– Питайте даскал Ивана[72]! Той е писар на комитета и на всеки [комитет] поставя мюсюлманско име. Даскал Иван знае най-добре от всички нас истината. Това е вярното.

– Кажи истината: чии са тия книжа и комитетски документи, които сега намерихме?

– Когато миналия петък дойде от Влашко тук Георги[73], изпратен от страна на моя брат да образува комитети, те се събраха в хана на Станя, който седи до мен. И даскал Иван беше там. Иван познава работата от всяка една страна.

– Какво разговаряха в хана и кои бяха там?

– Даскал Тодор[74] от Етрополе, Димитър Стамболиев от Голям Извор, Хаджията – брат на даскал Тодора от Етрополе, Петко Милев от Тетевен и Марко Йончев от Тетевен. Човекът, който бе пристигнал по комитетската работа, запита: „Как проведохте работата тук?“ На което те отговориха: Ние сме поставили работата в ред, не се безпокойте!

– Само толкова ли говориха?

– Да, това казаха за комитета. После запитаха даскал Тодора от Етрополе: къде отива? Той отговори, че отива във Влашко, за да търси обирачите [на хазната].

– Когато той каза, че отива да търси обирачите, тия, които бяха около даскала, не му ли рекоха нещо?

– „Няма нищо“, каза Димитър. А Петко и другите му рекоха: „Отиваш във Влашко да търсиш обирачите, а работите са тук. Но ти върви!“

– Като чу, че „работите са тук“, даскал Тодор каза ли нещо?

– Той каза: „Знам, че са тук. Обаче аз ще отида да обиколя.“

– Не стана ли още някоя друга дума?

– Сложиха софра. Нахранихме се. Но Петко и Марко не ядоха. Ядохме аз, даскал Тодор от Етрополе, тукашният даскал Иван, Димитър и Хаджията, всички ние петимата. После, даскал Тодор и Хаджията възседнаха конете си и си заминаха.

– Слушай, човекът който дошъл от Влашко, за да търси теб и Димитра, престоял тук 7–8 дни. Не се ли събираха на друго място? Събирайки се било в хана, било в „школото“, не казаха ли нещо?

– Друго събрание освен това не е ставало и не съм видял.

– Димитър тук скрито ли живя? Не излизаше ли да се разхожда по чаршията?

– Не съм го виждал по чаршията. Виждал съм го само в Станьовия хан и в къщата на Доча.

– Ще се подпишеш ли за правотата на думите, които каза?

– Ще се подпиша.

Подписал: Анастас поп Христов от Плевен

 

^[1] Оттук започва втората тетрадка с преписи от следствените протоколи на Орханийския окол. съд, който заседава вече в Тетевен, и то под председателството на Мазхар паша. Тетрадката е дефектна. Тя започва от страница 27 с продължение разпита на Стоян Костов Пандура от Тетевен и завършва на 74 страница по средата на разпита на Димитър Общи.

След разпита на орханийци, главно на Божил и Велчо, и на Вълко Цолов от Правец, властта разполагала вече с достатъчно сведения, за да сложи ръка и на останалите участници в смелото нападение, да залови и самия организатор на сбира на хазната, Димитър Общи. Следствените протоколи в тая втора тетрадка съдържат главно разпита на тетевенци. Тъкмо от показанията на тетевенци се разкрива политическият характер на извършеното „престъпление“ и се идва до разкриването на комитетите. За съжаление не може да се узнае колко души и кои са разпитаните преди Стоян Пандура, чиито показания са записани на липсващите 13 листа от протоколната тетрадка. Твърде вероятно е разпитите да се въртят все около Стоян Пандура и очни ставки с Божила, Велча и другите арестувани орханийци. В полза на това предположение говори обстоятелството, че в запазените следствени протоколи не. липсва разпита на почти нито един от тетевенските дейци.

^[2] „Кольо“ е Никола Цвятков от Правец.

^[3] Тодор и Лечо са Тодор Кръстев Бръмбара и Лечо Николов Ковача.

^[4] Васил Бояджията е Васил Петров.

^[5] След думата „Мечкарите“ в турския текст идва дума „вер меди“ = „не даде“, която няма никаква връзка нито с предшестващото, нито със следващото изречение.

^[6] Марин е Марин Николов, касиер на окол. управление, а същевременно член на местния революционен комитет (П. Ценов, пос. съч., стр. 39).

^[7] Става въпрос за хана на Гавриил Брънчев, в който е имало кафене. В това кафене именно Марин съобщил на Велча, че хазната е потеглила (срв. стр. 98, р. 16 отгоре).

^[8] С думите „и аз съм от тях“ е преведен турският израз „бян да кутта-и тарик им“ – „и аз съм хайдутин“. Конструкцията „кутта-и тарик“ е арабска и буквално преведена значи – пресичащи пътищата, т е. хайдути, които завардват шосетата и обират пътниците. Употребата на тези литературен арабски израз ни дава основание да заключим, че разследваният Тодор Кръстев е отговарял на български език и протоколистът, или по-право преводчик, е превеждал отговорите му на турски.

^[9] „Ирмилик“ е монета на стойност 20 пари. В турския текст думата погрешно е написана в формата „ярмилик“.

^[10] Тодор Бръмбара пръв издава пред съда имената на почти всички участници в сбира, включително и това на Димитър Общи. Нещо повече, от следващия въпрос на председателя на съда се вижда, че той пръв е издал на полицейската власт дейността на комитетите и ролята на Общи.

^[11] Започнал веднъж да издава, Тодор Кръстев отива докрай, като съобщава имената на почти всички по-видни комитетски дейци в Тетевен, а разкрива също така и тайната по убийството на дякон Паисий в Орхание. Затова прав е д-р П. Стоянов да твърди, че „обирът се издаде от жената и от Тодор Бръмбара и скоро всички арестуваха от комитета в Орхание и Тетевен“ („Градът Ловеч“, стр. 29).

^[12] Цаньо е погрешно написано името на Цако Генчев.

^[13] Става въпрос вероятно за къщата на Станчо х. Иванов.

^[14] Дако или по-точно Тако (Анастас) Гложенеца; у Заимов – Атанас Гложански (пос. съч., стр. 56, 271).

^[15] Не е ясно – на кой чорбаджия дякон Паисий е казал следващите думи. Поради това по-правилно би било да се преведе с – „на чорбаджиите“, при все че в турския текст думата стои в единствено число.

^[16] „Касиерът в Орхание“ е Марин Николов.

^[17] „Синът на бояджията от Правец“ трябва да е Никола Цвятков (срв. разпита на Стоян Пандура на стр. 43).

^[18] Такова показание няма в протоколирания разпит на Тодор Кръстев. То трябва да е било дадено при полицейския разпит.

^[19] Оттук се вижда, че следствието се води лично от софийския мютесариф Мазхар паша.

^[20] Според Лечо Николов пръв стрелял Стоян Пандура, после – Димитър Общи и след него – Тодор Кръстев. Според Марин Павлов пък отведнъж гръмнали 5–10 пушки.

^[21] Занеслите пари у Петко Милев са: Въльо Станчев и брат му Марин Станчев, Цако Генчев от Тетевен и Йото Генков от Черни Вит. Името на Павел Лалов преписвачът погрешно написал „Вълов“.

^[22] „Ковача“ е Лечо Николов от Тетевен.

^[23] Цако е Цако Генчев. Цако повикал Леча в къщата на Личо“ („Личонун евине“), а на следващата стр., 1 р. отгоре същият е наречен Личо Николов, „собственик на хан“ („хан сахиби“). Не може да се каже кой е този Личо, но е ясно, че се касае за едно и също лице и че преписвачът погрешно е написал „собственик на хан“ вместо „стопанин на къщата“ („хане сахиби“).

За „събрание“ в турския текст стои думата „лонджа“.

^[24] В тур. текст стои „Петър Вълев“. Това име погрешно е разчетено от преводача като „Павел Лалов“ (срв. стр. 108, р. 12 отдолу и стр. 131V р, 9 отдолу).

^[25] „От града“ означава „от Орхание“.

^[26] Срв. показанията на Стоян Пандура на стр. 48.

^[27] От Правец са: Вълко Цолов и Никола Цвятков. Заимов пише: „Общи, придружен от Вука Цолов и Коля Цвятков, отпътува за бай Цвятковото ханче“ („Миналото“, кн. II, стр. 75).

^[28] „И някой си Станьо“ на турски: „ве бириси Истаньо“. И тук преписвачът е направил грешка, като вместо „берадери“ – „брат му“ (Станьо е брат на Станчо) погрешно е разчел и написал думата „бириси“ – „някой“.

^[29] „През нощта срещу вторник“ е 23 срещу 24 октомври, тъй като първото съдебно следствие в Орхание се води в четвъртък на 19 октомври. Оттук можем да заключим, че Мазхар паша, а заедно с него и окол. съд, е пристигнал в Тетевен на 23 октомври.

^[30] Лечо Николов, подобно на държането и на другите арестувани, иска да се изкара пред съда, че насила е накаран да участва в обира на хазната.

^[31] „Един от тях, с руси мустаци, с пълно червендалесто лице“ и пр., е Димитър Общи, а другите двама са Вълко Цолов и Никола Цвятков.

^[32] „Със зеления джамадан“ („с минтан от зелено сукно“, р. 19) е пак Общи.

^[33] По-горе (стр. 51, р. 22) Лечо твърди: „Щом пукнаха нашите пушки, и заптиетата побягнаха, не знам и не видях да гърмят.“

^[34] Общи бил извикал на турски: „Гелин, параи алън!“

^[35] Самият Вълко Цолов в показанията си твърди: „Към 4 (22) часа през нощта стигнахме в нашия царевичак. Оттам ги преведох по рекичката Милена надолу. Те преминаха реката Искър (Малък Искър, б. н,), а аз се върнах обратно в колибата си“ (Стр. 41, р. 8–10).

^[36] Тия думи е отправил към четата Димитър Общи.

^[37] „Въпросните дрехи“ са войнишките униформи, с които били облечени участниците в обира на хазната.

^[38] Марин Павлов от колибите Гуруньово, в тур. текст „Куруново“ (не Корнова!), е арестуван на 25 октомври.

^[39] „Оттук“, т. е. от Тетевен.

^[40] После дошлите (от Правец) трима души са: Димитър Общи, Вълко Цолов и Никола Цвятков.

^[41] Двамата души са Божил Генчев и Велчо Шунтов.

^[42] С „един от Правец“ тук погрешно е преведен турският израз: „Правчадан гелен адамън бириси“, което значи: един от дошлите от Правец, т е. Димитър Общи.

^[43] На турски: „Гелин, бери гелин!“ Тия думи според Лечо Николов извикал Общи.

^[44] Дочо Мръвков отрича, че познава Общи, макар че в Плевен последният винаги е отсядал в хана на неговия брат.

^[45] Изречението е преведено погрешно. Турският текст гласи: „Бундан он беш гюн еввег кумрал бъйъклъ ве адъ Димитри Улахлъ бириси гелди“ = „преди 15 дни дойде един, който е от Влашко, със светлокестеняви мустаци и чието име е Димитър“.

^[46] Вместо „потърси някои хора“ трябва да се преведе с „искаше някакви хора“.

^[47] След „които“ е изпусната думата „тъкмо“.

^[48] Тодор е Тодор Кръстев Бръмбара (еж. разпита му на стр. 45 сл.).

^[49] Разпитван е Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо.

^[50] „Даскалът“ е даскал Иван Лилов Фурнаджиев.

^[51] „Двамата души, дошли от Влашко“, са Общи и Левски. С „тоя тук“ Станьо хаджи Иванов вероятно сочи брата си Станчо. Както изглежда, той иска да опише първото идване на Левски в Тетевен с Марин поп Луканов, Сава Младенов и Васил Йонков през 1870 г., когато бил основан революционният комитет, но го смесва с друго някое посещение на Дякона заедно с Димитър Общи.

^[52] Махла „Чернова“ в Тетевенско няма. Касае се вероятно за Черни Вит.

^[53] За тоя Цено Ненов не се споменава никъде другаде в следствените протоколи.

^[54] Презимето на Атанас Тулов е погрешно разчетено като „Толев“.

^[55] За Ненка Маркова, по мъж Павлова, вж. Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 104.

^[56] Според Заимов, Общи се е криел в къщата на Дочо Мръвков, отдето, преоблечен в женски дрехи, бил отведен за Гложене („Миналото“, кн. 11, стр. 141).

^[57] Йонковица е майката на Васил Йонков от Гложене.

^[58] Касае се за жената на поп даскал Лазар Кефалов от Тетевен, който е тъст на даскал Пано Рогозаров („Ловеч и Ловчанско“, кн. IV, стр. 221).

^[59] В турския текст стои: „Икишер бинлик кисе иле бешер юз гуруш беяз меджидие“, което на български гласи: „По две кесии от 1000 гроша и по 500 гроша бели меджидии.“

^[60] 25 бели (т. е. сребърни) меджидии по 20 гроша едната правят тъкмо 500 гроша.

^[61] В турския текст действително е написано „Вълко Дончев“, но трябва да се допусне, че преписвачът е сгрешил името на Въльо Станчев, тъй като под първото име участник в обира на хазната няма.

^[62] Кольо е Никола Цвятков от Правец.

^[63] Въпросът „в Орхание ти не каза нито едното, нито другото“, отправен към Вълко Цолов, потвърждава изказаното тук по-горе мнение, че арестуваните в Орхание са били откарани в Тетевен, дето продължило следствието под председателството на Мазхар паша до залавянето на Димитър Общи.

^[64] Касае се за къщата на Станьо хаджи Иванов.

^[65] Биографични бележки за хаджи Станьо хаджи Станчев Врабевски, председател на Тетевенския комитет, вж. у Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 100.

^[66] „Махмуд ага“ е тетевенският мюдюр. Хаджи Станьо иска да представи работата така, уж че се касае за списък на спомоществователи на тетевенското училище, затова той намесва и името на мюдюра.

^[67] Мазхар паша повтаря пред хаджи Станьо показанията на Петко Милев, които поставят хаджията в затруднение.

^[68] Изразът „за хатър не оставам тая работа“, сочи на приятелските отношения, които по-рано са съществували между Мазхар паша и хаджи Станьо.

^[69] Васил е Васил Петров от Орхание (вж. развита на Иван Фурнаджиев, стр. 86).

^[70] Разпит на Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо хаджи Иванов.

^[71] Анастас поп Христов е известен повече под името поп Хинов.

^[72] Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев от Сопот (Вазовград), учител в Тетевен.

^[73] Георги е Георги Стефанов-Фердинанд (срв. разпита на Иван Фурнаджиев, стр. 79).

^[74] Даскал Тодор е Тодор Пеев от Етрополе.