Нашият град се различава от другите по това, което няма
Адис Абеба, Етиопия (3,5 млн. жители) е град, който никога не е имал адреси. Наскоро немски дипломат загина, защото линейката не успя да намери улицата му. Въпреки това столицата на Етиопия е Брюкселът на Африка, защото е и седалище на Африканския съюз. Проспериращ (за Африка) град с претенции. Но няма, липсват номера на улиците. А „какво липсва“ доста добре дефинира този град, в който не съм бил.
И ми напомня за София. Защото винаги съм дефинирал София пред чужденци с това, какво няма. Защото всеки град има някакви характеристики. Най-добрите се отличават по това, какво имат в повече. Въпросът е, какво ще се получи, когато направиш град, в който няма основните неща.
Това е София. Тя няма нито море, нито река, нито близък град, нито заклети граждани, на които да разчита. Нито заинтересовано управление. Като погледнем нещата така, ето какво още София няма. Но първо да се отдръпнем малко.
Монопол
Концентрацията на всичко (администрация, култура, бизнес) в един град никога не е била полезна за него. Въпреки че сме малка държава и нямаме богат избор, концентрацията в София пречи на разнообразието и на конкуренцията. Монополът, знаете, не води до иновации. Питайте Microsoft. Държавата с най-близко положение е Унгария. В Будапеща живеят 25% от 10-те милиона унгарци. Но докато в Унгария, като част от бивша империя, има известен подход в градоустройството и дисциплина в хората, в София няма.
Администрация & чистота
Управлението в България винаги е следвало правилото на най-малкото усилие. Няма да коментирам сделките на Софиянски, които пораздадоха части от града. Най-добрият пример за „най-малкото усилие“ е брандирането на обществените пространства и аутсорсването на комуналните услуги от кмета и сегашен премиер Борисов.
Под претекст, че няма пари и че общинският съвет е срещу него, той подари градинките на фирми, които да ги поддържат срещу това да слагат реклами в тях. Така кметът създаде практика, с която отби 2 от основните неща, с които трябва да се занимава общината – управлението на външната реклама в града и неговото почистване и поддържане. Проблемът е, че като граждани на София, ние не сме гласували за, да речем, СиБанк да стопанисва градинката до нас, а за кмет.
Сделката „поддръжка срещу реклама“ не е прозрачна, защото никой не слага цена на поддръжката на градинка, нито пък е казал колко струва съответното рекламно пространство в градинка, защото то е извън стандарта „билборд“. Най-големият куриоз на това е фонтанът срещу президентството, който свети с огромен неонов надпис „Банкя“, като придава особен евтин караоке момент на цялата институция.
Всяка пролет общината предупреждава гражданите за „традиционното ежегодно измиване на улиците“, което в градове като Виена се случва всяка седмица. Което винаги ме е забавлявало. София е град, който се къпе веднъж годишно. (Впрочем през тази година – 2010 – това не се случи.)
Евтината външна реклама
Като става въпрос за реклама, дългите години липса на наредба за обществената реклама доведоха до това този ценен за един град ресурс да е нерегулиран. Ако приемем, че рекламата е валута (а тя е), то липсата на регулация в рекламата прави възможно всеки да печата валута, което девалвира продукта град. Фактът, че всеки може да рекламира с винили, билбордове в частни имоти, табели по балкони и винили, увесени на стълбове, води до положението на София днес.
А то е ясно – реклама с ниско качество навсякъде, нетаргетирана и разпространявана по всякакви нерегламентирани канали. Както казва една позната – ако си премрежиш очите, изглежда екзотично. Но не съм сигурен, че това в комплимент.
Мода и дрехи
Поради праха и мърсотията повечето хора в София се обличат в тъмни дрехи, за да не се цапат. Но за разлика от черните дрехи на хората в Париж, в София те не са съвсем черни, а в долните тонове на сивото пак заради праха. Обувките не могат да оцелеят повече от ден.
На хората, които ходят безупречно чисти, се гледа от останалите като на „опитващи се на всяка цена“, което пък не е добре. Така София е град, в който няма добре изглеждащи хора. А тези, които се опитват да изглеждат добре, си личат отдалеч и отново са подозрителни, сякаш не са от тук.
Колите и паркирането
Има градове с по-скъпи коли откъм максимална стойност, но София е шампион в дисциплината стойност-на-коли-на-глава-от-населението. Бил съм в Букурещ, където можеш да видиш няколко Rolls-Royce лимузини една до друга, но не и всяка трета кола да е от висок клас.
Лошата среда навън и желанието за престиж карат хората да инвестират в лимузини вместо в добри жилища, които са рядкост.
И докато в Сан Франциско всички карат хибридни автомобили не защото им харесват, а защото се купуват без ДДС, в България данъчният кредит е за всъдеходи и това прави облика на града леко SUV.
Паркирането е нерегламентирано и нерегулирано също като рекламата, което прави ходенето по тротоари трудно, панталоните – кални, а шофьорите – изнервени. Странното е, че както във всяка нова държава, хората предпочитат да изгубят време да търсят безплатно място за паркиране, вместо да си платят на хората от „Център за градска мобилност“.
Архитектура
София няма нова адекватна архитектура, за съжаление. Защото има експерти по постигане на максимална застроена площ на квадратен метър.
Всички пощенски картички все още се базират на Невски. Градът не се организира да си направи landmark сграда въпреки опитите за строене на кули от елмаз и стъкло на подстъпите.
Най-хубавите сгради остават тези правени преди век.
Кварталите
София е малък модел на България, за съжаление. Градът се изяжда от вътрешна вражда също като държавата. Както „софиянци“ обичат да мразят хората от провинцията, така и хората, живеещи в центъра, обичат да мразят хората от кварталите. „Хората от тунела“, по-известни като хората от Люлин, са обект на вицове също както хората от Перник. Подобна вражда, разбира се, има и в Ню Йорк спрямо Ню Джърси, но там нещата са от поне век. И Ню Йорк има защо да има самочувствие. Но тук омразите са смешни. Намирането на враг, който да прави града лош, е добро извинение на всеки да не уважава града, вместо да го прави по-добър.
Друго, в което мога да се обзаложа, е, че София никога няма да има хубав квартал. В полите на Витоша се правят опити за приватизиране на отделни пространства в „луксозен комплекс от затворен тип“, но те си остават като малки частни гета а ла сградите на белите в Южна Африка. А това не създава комфорт на гражданина.
В съвсем частните квартали като Резиденшъл парк София (отвъд Околовръстното, срещу Бизнес парк София) се постига друг компромис. Там се жертва лично пространство за сметка на сигурност и чистота. На входа ви записват ЕГН или номер на личната карта, което не е съвсем законно.
Студентски град е последният квартал, специфичен за София. Ако се разходите вечер (дори не петък) около клуб Ориент 33, ще видите, че нещата тук приличат повече на Вегас, отколкото на университетско градче (което е отразено даже във в. „Ню Йорк Таймс“). Неон и поп-фолк музика компенсират това, което образованието не може да достави.
Всички останали квартали нямат изразени местни центрове, което е минус за самите тях. Както София е основното за България, така се получава, че центърът на София е централното за самия град.
Културата
Кога последно сте виждали София в арт-афиша на euronews?
Но пък наскоро осъмнахме в град, целият окичен с билбордове за семинар с Жан Нувел за това, дали ни трябва музей за модерното изкуство. Но същият град няма читави тротоари. А по мое мнение модерното изкуство идва след добре оправените тротоари.
Въпреки „публичния дебат“, ако някой трябва да прави културна програма, първо трябва тя да се случи, някоя медия поне в Париж да каже за нея, а после да я консервира в музеи.
Транспорт
Наскоро пътувах с таксиметров шофьор, бивш военен, експерт по балистика. Той записваше всеки курс прилежно в тетрадка, изчисляваше средната скорост, време, разход на гориво и приход. Каза ми, че после всичко преписвал в Excel, за него си. Според него средната скорост на движение с кола в София намалява с 1 километър в час всяка година.
Склонен съм да се съглася. Транспортната система в София ще става все по-зле и се съмнявам строящото се метро да я подобри драстично. Два от най-добрите начина да се придвижваш в София са евтините таксита и полулегалните маршрутки. И двете живеят върху липсата на адекватен градски транспорт.
Какво има София?
Ако в София има нещо, то това е приличен нощен живот. Той изостава с програмата на европейските клубове (обикновено тук музикантите са с 5-10 годишно закъснение), но е нещо.
И последно – неизползвани паркове. В прекрасен летен ден Витоша прилича на планина до 40-хиляден град, а не до 2-милионен. За южните склонове на Стара планина да не говорим.
* * *
Всъщност, най-голямата липса на София са заинтересовани граждани, които вярват, че утре пак ще са тук.
А аз харесвам София, защото всеки ден имам чувство, че нещо може да се подобри.
