Те ще говорят за мир и ще разпалват война
Те ще разпалват война и ще я наричат мир
Те безпощадно ще разпалват война
и ще бъдат възхвалявани като миролюбци
Никога в историята – и навсякъде по света – водачите не са разпалвали някоя нова война без да вярват, че това е заради някаква благородна кауза. И, разбира се, войните обикновено биват разпалвани против неверниците и против злото, в името на Бога. Сега президентът Барак Обама изглежда се присъединява към техните редици. Вярно, той не се е присъединил към чудовищата на историята, например Чингис Хан или Калигула. Но затова пък по въпросите на войната той стана възможно най-чист американец. Той последва стъпките на Джеймс Полк, Теди Рузвелт, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Роналд Рейгън и, най-удивително, на непосредствения си предшественик, Джордж У. Буш, продължавайки да разпалва една война чрез фалшиви предлози. И, подобно на изредените си предшественици, той ще ескалира войната, за да приключи войната.
А сега, обратно към сагата на Тайгър Удс, или още по-добре, към неща, които са истински важни. Например, какво се е случило с момчето в балона[1]. И как се развива авторското турне на Сара Пейлин, как се продава книгата й?
Това изглежда е фокусът и обхватът на внимание на днешните американски медии. Повече време се отделя за представяне на сексскандали, риалити-телевизия и нейните фалшиви звезди, отколкото на историята на нашето време: американското настояване върху правото да се разпалва една постоянна война където и да е по света. Президентът не само е ангажиран с една скъпа война в Ирак, но сега ескалира и войната в Афганистан. Още по-лошо, той полага основите за една трета война, този път в Пакистан.
Речта му при приемането на Нобеловата награда за мир беше сцена директно от Зоната на Здрача. Вместо да говори за мир, той защити войната … така наречената справедлива война. Всеки тенекиен диктатор и войнолюбец по света сигурно е бил възхитен. Вкъщи, десни политици като Нют Гингрич и Карл Роув, та дори и самата Сара Пейлин, изказаха ентусиазирани похвали за Главния Командир.
Поразяващо
И, както вече отбелязахме, новините се движат напред. Войната(ите) вече не са тема, макар че страната не може да си ги позволи. И все пак, с поетичен език, президентът защити и потвърди военните политики на предшественика си, нищо по-малко, по време на церемонията за получаване на Нобеловата награда в Осло. Не е за учудване, че десницата е възхитена.
Очевидно, защитата на идеята за една „справедлива война“ не включва поименното отричане на несправедливите войни: Ирак.
Има несправедливи, нелегални и неморални войни – и всички те са включени в името Ирак.
И все пак президентът не успя да се накара да назове Ирак. И наистина, ако той беше го направил, това би разкрило предишната администрация като клиент на Международния трибунал по военни престъпления и различни други съдилища. Неспоменаването на Ирак не спасява миналата администрация от криминални обвинения от страна на Трибунала. То само й дава защита и прикритие по време на мандата на сегашната администрация.
Никой президент, където и да е, не може да направи от една незаконна война нещо законно, морално или справедливо.
Достатъчно лошо беше, че президентът беше номиниран за наградата, докато същевременно поддържа две войни и призовава към ескалация в Афганистан, но още по-лошо е, че той непристойно оправда войната, докато получаваше наградата.
А сега те са прегърнали президента Обама. Той говори за мир, но разпалва война. Той поне не е Буш.
Президентът Обама има доверие във войната. Той й дава добро име. Той говори за изпращане на повече войски, сякаш изпраща групички от бойскаути или гърлскаути, или може би доброволци от Мирния корпус отвъд океана. Неговите красноречиви речи разрешават на американските войски да продължават да убиват хиляди хора, включително и чрез използването на безпилотна микро-технология. Там няма кръв по ничии ръце. Неговата гладка реч прави лесно обезчовечаването на враговете. Той ги нарича „непоправими“. Предшественикът му ги наричаше зли. И докато на бойното поле не биват убивани прекалено много американци, дезинфекцираните войни ще продължават. А войните ще продължават, докато враговете на нацията започнат да приличат на нас, докато всички започнат да споделят нашите ценности и се присъединят към нашите обичаи, докато всички те заговорят английски и започнат да се молят на християнския Бог.
Благословени да са войнолюбците!
