Няколко часа преди атентатите на етническия норвежец Андерш Беринг Брайвик в Осло (пред Regjeringskvartalet – сградата на правителството в Осло, е взривен лизинговия микробус Wolksvagen Crafter с 1160 кг взривно вещество) и остров Ютьоя (по време на младежко събиране на управляващата Работническа партия, където е трябвало да присъства и премиера), той публикува манифеста „2083 – Европейска декларация на независимостта“ (1500 страници, на английски). Компилацията, отделните части от която са на различни езици, съдържа фрагменти от трудове на американския бомбаджия Тед Качински (Унабомбер), цитати от Мао и Макиавели. Ако Брайвик беше самостоятелен автор на този Манифест, това би му отнело близо 9 години работа, изтъкват експертите. Ето няколко интернет-фрагмента от този Манифест:
„Посветих 9 години от живота ми, работейки над този проект.“
„Около 2000 г. осъзнах, че демократичната борба срещу ислямизацията и европейския мултикултурализъм е изгубена. Той отиде прекалено далеч. 40 години диалог с културните марксисти/мултикултуралисти приключиха катастрофално. Сега ще отнеме само 50-70 години преди ние, европейците, да станем малцинство. Веднага щом осъзнах това, реших да проуча алтернативни форми на съпротива.“
„Свързах се със сръбски културни консерватори по интернет. Това по-късно доведе до връзката ми с няколко ключови личности в Европа и до създаването на групата, която по-късно създаде военен ред и трибунал... Рицарите тамплиери.“
„Нашата основна цел е да превърнем БВХСХ (Бедните войни на Христа и на Соломоновия храм), рицарите тамплиери, в най-консервативното революционно движение в Западна Европа през следващите няколко десетилетия.“
„Не може да победиш ислямизацията или да спреш/обърнеш ислямската колонизация на Западна Европа, без първо да премахнеш политическите доктрини на мултикултурализма/културния марксизъм.“
„Признавам, че съм отвратен от сегашното развитие на нещата. Въпреки това бих казал, че съм мотивиран от любовта ми към Европа, към европейската култура и всички европейци.“
„Лично за мен причината беше намесата на правителството ми в Сърбия. Беше напълно неприемливо САЩ и западноевропейските режими да бомбардират сръбските ни братя. Всичко, което те искаха, беше да дадат отпор на исляма, като депортират албанските мюсюлмани обратно в Албания.“
„Когато решиш да удариш, е по-добре да убиеш повече, отколкото по-малко, иначе рискуваш да намалиш идеологическото значение на удара.“
„Ако по някаква причина оцелееш след акцията, ще те хванат и арестуват. Това е моментът, в който повечето героични рицари ще се откажат. Това обаче не е така за рицаря тамплиер. Твоят арест ще даде начало на етапа на пропаганда.“
Следват няколко интернет-коментари:
„Гениално. Просто не е това начина.“
„Луд човек, ви казвам...“
„Типично масонско мислене.“
„Нема да се свършиме тия.“
„Всичко казано за илямската инвазия и безучастното й наблюдение от лигавите европейски политици и разни там зелени, хелзингски комитети, бръщолевиците за мултикулти е абсолютно вярно. Рано или късно ислямската гмеж ще трябва да се измете от Европа. Крайно време е да се разбере че ислямското настъпление се подържа и инсперира от САЩ.“
„Лично за мен причината беше намесата на правителството ми в Сърбия. Беше напълно неприемливо САЩ и западноевропейските режими да бомбардират сръбските ни братя. Всичко което те искаха, беше да дадат отпор на исляма като депортират албанските мюсюлмани обратно в Албания.“ Тоест отново се потвърждава извода ,че вината за станалото е напълно равна ако не и по-голяма на левите либерални правителства. Ако бяха дали отпор на тоновете чалмаци дето се мъкнат тука сега, нямаше да се стигне до тука. И Сърбия е само върхът на айсберга. Да не говорим за глупости от рода на „hello my nigga“, казано от един водещ на телевизионно шоу към негов ПРИЯТЕЛ ОТ ДЕСЕТКИ ГОДИНИ, което завършва с 1 година условно, не защото приятелят му има нещо против – дори напротив – те така си се бъзикат. Някакво зловредно НПО решава да се меси дори в междуличностните отношения на хората.
Нормално е да се стигне дотук. Не е добре, но е нормално. Също като с Ейми Уайнхаус. Нормално беше да свърши така. Трагедия е, понеже беше от малкото много добри изпълнителки, велика беше, трагедия е, че умря , но не беше изненада при нейния начин на живот.
Брайвик говори за „рицарите тамплиери“, приравнява се с тях. Да видим за какво става дума?
През април 2002 г. в Лондон на тайна среща е създадена паневропейската организация „Рицарите тамплиери в Европа“. Тази малка група от десни екстремисти има за цел, добивайки политическа власт, да изтласка ислямизма от Европа. В своя „Манифест“ Брайвик твърди, че е участник в срещата в Лондон, а организацията е наследник на небеизвестния средновековен монашески орден, участвал в Кръстоносните походи. Експертите са разединени по въпроса доколко такива групировки „извън радара“ са реална опасност. И дали Брайвик е част от нещо „голямо“ или е „вълк единак“. Във всички случаи обаче световните Служби изпускат нещо – нещо, което до този момент им се е струвало маловажно, несериозно, маргинално. И не предприемат „мащабни разследвания“. Е, сега ще предприемат.
Още малко информация, позовавайки се на „Reuters“:
Приемаме, че „Рицари тамплиери в Европа“ се е полуразпаднала във времето и е достатъчно маргинализирана като политически субект. Пак в „Манифеста“ Брайвик споменава още една организация във Великобритания – „Английската отбранителна лига“ (АОЛ), която е с дясна антиислямска насоченост, но на практика не се занимава с въоръжен терор. И си задава въпроса: „Понякога се питам дали някой от създателите на Английската отбранителна лига не е сред съоснователите на БВХСХ (вж. по-горе значението на абревиатурата), но предполагам, че никога няма да разбера със сигурност“. Според думите му той е в най-добри приятелски отношения с десетки и стотици членове на Лигата. А пък според британското антифашистко списание „Searchlight“ през последните месеци Брайвик е контактувал с АОЛ под името името Сигурд Йорсалфаре (норвежки крал от XII век, водач на един от Кръстоносните походи). Както може да се очаква АОЛ отрича за връзки с Брайвик, позововайки се на думи от „Манифеста“, в които той критикувал АОЛ. Пак според „Reuters“ Манифестът на Брейвик представлявал своеобразен Наръчник за терористи.
И така, А. Брайвик се призна за виновен за убийството на 76 (всъщност 77) души, но тогава започнаха недоразуменията. Обмисляше се дали да не бъде обвинен „за престъпления срещу човечеството“ (има такава клауза от НК, според който можеше да му лепнат 30 г. затвор; според първоначалното обвинение в тероризъм в Норвегия дават 21 години). После обаче съдебно назначените психиатри (29 ноември 2011 г.) заключиха, че той е бил невменяем по време на престъплението. Според това Брайвик няма да отиде в затвора, а ще се подложи на психотерапия. Дни преди Коледа медицинска комисия потвърди неговата невменяемост. Финалът е отворен като при „Мълчанието на агнетата“ (1991) на Джонатан Дем. А ето и още една отпратка към психическото здраве на Брейвик: за половин час, докато той стреля по тийнейджърите из острова, слуша по своя iPod само едно музикално произведение на повторение – музика от филма „Властелинът на пръстените“. Това е песента „Lux Aeterna“, написана от британския композитор Клинт Менсъл, бивш член на групата „Pop Will Eat Itself“. Да си спомняте подобен епизод с хеликоптери и музика? Точно – „Апокалипсис сега“ на Фр. Ф. Копола (с премиера през далечната 1979 г., а неговото „Преоткриване“ бе през 2001 г.)... А паралелът с убитата Мирослава от Перник и Марио Любенов – Заека, който симулира шизофрения?
В началото на февруари 2012 г. на последното предварително изслушване на съда в Осло по делото му Брайвик на два пъти се изцепи: „Не приемам затвора. Настоявам да бъда незабавно освободен“. И още: касапницата му представлявала „превантивна атака срещу предатели на родината, извършена в защита на етническите норвежци“, като поиска да му бъде връчен медал за неговата борба против исляма в Норвегия.
Проблемът „Брайвик“ е важен, но е важно също така дали той ще се повтаря. Според Рик Итън пред „Sueddeutsche Zeitung“, който работи като агент под прикритие от 25 години и е наблюдаващ редица десни радикални движения, касапницата на Брайвик няма да е последна. Първоначално се смяташе, че Брайвик е бил „вълк единак“, но след като се е започнал с неговия „Манифест“ Итън прави извод, че той е бил член на група, активизирана през 2002 г. (Ордена на тамплиерите).
Разбира се хипотезите не спират дотук (имаше дори такава за връзката му в Белоруското КГБ, че планирал атака срещу най-големите норвежки медии и пр.). Една от последните новини обаче е впечатляваща: артистичният директор на датското „Кафе театър“ планира да постави пиеса по неговия „Манифест“ на 23 август или 15 септември 2012 г. (можете да си представите реакцията на роднините на жертвите на двойния атентат, а и не само те, които не закъсняха). И ако не беше толкова сериозно, всичко това би изглеждало като фарс или пиеса от театъра на абсурда. Всъщност същественият въпрос в случая (и в подобни случаи) е: Как съвременната демокрация може да противодейства на такива актове? Трябва ли да излезе от традиционната си либералност и да бъде максимално строга и ефективна? А и възможно ли е това вече? Защото ако системата е зациклила, процесът на възмездие също ще зацикли и ще се отприщи нова подобна терористична вълна. Сигурността и благоденствието на старите и новите демокрации ще бъде поставена под опасност.
Ето този въпрос касае и България, новите централно- и източноевропейски демокрации (а и раждащите се подобни демократични държави в арабския свят). Въпросът за толерантността. Отприщването на расизма и тероризма като последствие от втвърдяването на десния екстремизъм по отношение на малцинства, бежанци и под., които се наблюдават, според доклад на американската организация за защита на човешките права „Human Rights Watch“, в девет от държавите на ЕС – Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Испания и Великобритания. След „случая Катуница“ – и в България. Ако вярваме на разузнавателните служби, в Норвегия в момента заплахата от радикалния ислямизъм остава основен проблем за сигурността на страната, без да забравяме и опасността от крайнодесните екстремистки движения.
Проблемът за толерантността при демократичните държави е свързан с образованието, но на първо място – с нарастващата бедност и ново социално неравенство, които в настоящия момент са пряко извеждани от световната финансово-икономическа криза. Като споменах образованието, не трябва да забравяме и позициите на интелектуалните елити в демократичните държави – леви и десни, които доктринерстват безкрайно, без да има кой да ги чуе (прочете). Всъщност понякога ги чуваме, четем ги (а днес при безкрайните възможности на новите медийни комуникации – щем, не щем). Да си припомним датата 11 септември 2001 г., след която „светът няма(ше) да бъде същият“. В сп. „Демократически преглед“ (кн. 48, 2001/2002 г.) тогава в рубриката „... След 11 септември“ се появиха статиите и интервютата на куп интелектуалци (Джон Ъпдайк, Сюзан Зонтаг, Жозе Сарамагу, Гюнтер Грас, Ориана Фалачи и др., много от които вече не са между живите), отстояващи различни позииции по случилото се, най-вече радикални. Интелектуалецът-писател/журналист, за разлика от социалния антрополог или политика е такъв – радикален, поради което го харесвам (особено онзи велик текст „Гневът и гордостта“ на О. Фалачи); той е темпераментен и настойчив, нетърпелив като дете, иска справедливост на всяка цена и в този момент, което не изключва дълбоката му прозорливост и ерудираност. В онзи момент ставаше отново въпрос за ислямски фундаментализъм, както и днес – в Норвегия. В Осло обаче топката се върна. Светът все още очаква някой да изрече Mea Culpa! Дотогава ще се оставим носталгиите ни да диктуват настоящето ни.
Миналото е болест, защото не четем историята както трябва. И родната, и чуждите. Пред няколко години се наложи да пиша за една книга на проф. дин Хервиг Волфрам – „Кратка история на готите“ („ПИК“, В. Търново, 2008, прев. Недка Николова). Преди това се опитах да си спомня какво ми говори това наименованието готи (без да посягам към книжна литература или интернет). Ами почти нищо – варварско племе, стил в изкуството „готика“ (после разбрах, че няма нищо общо с „готите“), изобщо всичко, свързано с нещо мрачно, вампирско, германско, скандинавско, хорър – в живота или в творчеството, смърт... Тук няма да се спирам на подробностите от тази контаминирана история, където чрез помощта на интердисциплинарна методология ученият се „отдръпва“ от старата (германско-скандинавска и испанска) историографска традиция за възвеличаване на готите в късноантичната европейска история, като в поредица свои трудове защитава тезата, че те са „полиетническа общност“ от различни етноси със свой произход, религии и култури. В течение на няколко века готите, които наред с хуните са най-дискутирания „варварски“ етнос от епохата на Великото преселение на народите, мигрират из цяла Европа от Скандинавия до Испания, като образуват и съществуват чрез различни племенни съюзи, в някои от които участват и български и славянски племена. Много са заслугите на готите към модерното политическо изграждане на Европа след разпадането на Римската империя. И антипатиите към тях не са малко. В крайна сметка внушениено на Волфрам е едно: готите и днес живеят сред нас, в Европа – в нашите митове и легенди, в историческите белези, които са ни оставили, те и днес са живи хора. През XX в., като изключим някои факти от националсоциалистическата история на Германия, дори славяните – хърватските усташи, се изживяваха за готи. А век по-рано, през 1843 г., първите английски пилигрими и борците за свобода на Америка са обявени за готи. Има и други. В ранните периоди на новото време в Испания важи едно расово изискване за чистота на кръвта на „годос“, готските испанци, в отличие от мюсюлмани, евреи и др. „Но дори и самоуважителното название „годо“ може да се превърне в негативно обозначение за чужденец, както на Канарските острови и днес може да се види неприязненото графити fuera godos, „готите вън“, с което се има предвид испанците от континента“ – завършва Въведението си Х. Волфрам. Какво ще кажете?
И къде е норвежкия касапин Андерш Брайвик тук? И защо това се случи в най-добрата страна за живене в света според ООН (от 2000 до 2006 г.), в „най-спокойното място за живеене в света“ за 2007 г., там, където хората четат най-много, а норвежците (викингите) първи достигнали Северна Америка през 1003 г.? Може би ще открием някаква митично-легендарна връзка с историята на готите от Вофрам – Касиодор, Йорданес, а след това и Изидор Севилски, които зашитават в трудовете си хипотезата за скандинавския произод на готите – най-вече благородническата традиция на двата рода Балти и Амали – основоположници и водачи на двете големи готски подразделения – тервингите (по-късно вестготи) и на греутунгите (остготи)? Едва ли. Митичните рицари тамплиери и тяхната надвластова поставеност – другото са приказки за деца. Бекграунд, какъвто у нас се оформя и така: през 1994 г. е отпечатана брошурата на Бенито Мусолини „Учението на фашизма“ („Абагар-ЕООД“, В. Търново; месец по-рано оттам бе излязла и антисемитската „Масони, евреи и революции“, предизвикала протестите на Световния еврейски конгрес и еврейския център „Симон Визентал“); през 2001 г. излиза на български и „Моята борба“ на Адолф Хитлер (първо изд. 1925 г.); един от силните поредни протуберанси на ляв екстремизъм и фашизъм в София беше по време на празниците около Милениума, тогава, спомням си, като гл. редактор на в. „Артфорум“ отбелязах, че електронната поща на вестника бе посетена от двама небеизвестни автори от Русчукъ, назовали се „Академично общество на духовните Болг-Арии“ – Иван Митев и Антон Радославов (вторият беше осъден условно и лежа в предварителния арест в Русе за пропаганда на антидържавни идеи около средата на 90-те, а във В. Търново в негова подкрепа беше създаден Комитет за защита на истината). Те ни атакуваха с два „разясняващи“ текста: след дълга и вълнуваща интродукция първият – „Мечът на крал Артур“, ни довежда до „нашите, български родови корени“, тръгвайки от далечна Шотландия и „доказвайки“ „келтокимерийските“ ни прадеди. Вторият – „Въведение къв вотанизма“, разказва как една „религия, която е свойствена на народа, може да съхрани и защити неговата самоличност“. Тази Северноевропейска религия имала за изключителен бог Вотан, висш израз на волята на Арийската нация – Will Of The Aryan Nation (W.O.T.A.N.). Този „архетип“ ли, „образ“ ли, бил заложен дълбоко в нашата генетична памет. И такива ми ти лакърдии. За повече информация авторите сочат и един Щатски адрес: WOTANSVOLK* HC01 BOX 268K* ST. MARIES,
А иначе книгите на Бенито и Адолф са обекти на един по-сериозен разговор. Те са интересни, въздействащи, за някои – шокиращи, но след тях хората не стават фашисти. И аз не станах. Изглежда човек трябва да чете (както се чете) Лапуж, Гобино, Х. Чембърлейн, Шпенглер, Ницше, Ренан, за да прозре фундамента на фашизма. Между другото авторът на предговора на „Моята борба“ проф. Милен Семков казва: „Маркс, Ленин и Сталин подбуждаха към класова омраза, която засягаше съдбата на много повече милиони жители на планетата, но продължават да се издават свободно и в България, и по света“. Разбира се, зад подобно мнение заставам и аз, макар че трябва да правим разлика между документи и пропаганда. Това обаче явно не се разбира днес, както преди десетина (петдесетина) години, защото българският (и не само) пазар е зарит със съчинения, които пряко пропагандират антисемитизъм и расизъм и които никой не подлага на преследване.
Подобна пропаганда днес ни изглежда параноична и смешна. Докато интелектуалците се продължават да се гнусят от политически идеи и доктрини, както навремето, ще дойде някакъв нов дадаизъм, а, спомняме си, Рихард Хюлзенбек ни уверяваше: „Времето е узряло за дада, с нас ще изгрее и дада ще изчезне“.
