Не мога да чета книги вече от много време насам. До скоро търсех обяснения като бесен, това ме нараняваше и огорчаваше до немай къде, мислех си, че нещо съм болен, че изневерявам на себе си, какво ли не. Колкото повече време изминава, толкова повече осъзнавам, че книгите са медиум, който просто не може да върви в крак с безумния информационен водопад, под който живея ежедневно, от много години насам. Прекалено бавни, прекалено сложни за дешифриране, прекалено натоварени с всевъзможни, доста сложни, стилистични средства, които са ОК, ако човек би имал времето да ги преосмисля и преработва. Не знам как е при вас, но при мен е само „газ, газ, газ“. Всеки божи ден ме очакват от 10 до 100 нови неща – текстове (включително и книги), филми, сериали, музика. Дълго време се опитвах да се съсредоточавам върху отделни неща, сега това ми е напълно невъзможно. Единственото нещо, за което ме е грижа, е да не се удавя сред въртопа.
Същото е определено, но не бях се замислял защо се случва. Грабнат от вълната, не ми остава време да смеля цялата информация за себе си и света която получавам. За съжаление сме стигнали капацитета си от инфо което ежедневно можем да преработим.Май важи за повечето хора.
Помислете си само за времето, в което са се появили първите печатни книги – далеч по-грозни и недодялани от съвършените, направени с безумно много работа и майсторство ръкописни книги, които са били единствени дотогава. За мен няма съмнение, че образованите хора от онова време са се ужасявали от поразителната загуба на красота и изящество, пред които ги е изправял потопът от нови, грозно-патести, сиви и безлични книги. И много, о Боже колко много!
Днес сме отново на същия кръстопът. Такова поне е собственото ми усещане.
Tania Kondakova –> Zlatko Enev , и при мен усещането е същото
Formularbeginn
При мен е същото. Аз съм от поколението, което замени книгите с филми. Сега предполагам вече филмите се заменят от още по-кратки форми - ТикТок клипове...
Zlatko Enev –> Chavdar Panov Филмите са ОК, но за мен единствената реално-нова изразна форма на новото време са сериалите. Искам да кажа, те са единственото нещо, което ми дава усещането, че изживявам сложно фабулно развитие както в някой класически, многопланов и многопластов роман. При това има съществена ралика – начините, по които се извършва това, са сложна комбинация от безумно сложни задни планове (цялата обстановка на повествованието, изградена с много пари и работа от огромни професионални екипи – тя е еквивалентът на авторовото повествование в класическия наратив) – и страхотно сбита, страхотно заредена с енергия и изобретателност „пряка реч“ – реалните реплики на участниците в действието, които могат да те убият с две изречения.
В досегашната история изкуството не откривам нищо подобно. Телевизионите сериали са еквивалентът на класическата висока литература за нашето време, така поне ги възприемам аз.
Споко, легион сме . . .
Златко, нищо не може да замени книгата на хартия. Вкарай малко воля и ще започнеш да четеш , както преди. За целта, първо ограничи фейсбук. Това работи, повярвай ми
Zlatko Enev –> Todor Mitrov Не се съмнявам в това, че ако ме затворят в манастир с голяма библиотека, начаса ще се върна към четенето. Но дори само за да напиша тези няколко поста във Фейсбук (където участвам само спорадично, между другото, той изобщо не е основната заплаха), трябва да пожертвам време, което ми е необходимо, за да пресея ежедневния потоп от стотина статии от най-различни западни издания, от които да подбера една или две за превод в „Либерален преглед“. След това идва пресяването на информацията за новите телевизионни и филмови продукции, проследяването на руската телевизия (за да знам какво мисли „другата страна“), работата по списанието, ежедневната физическа тренировка – обикновено два или три часа, понякога свършвам в полунощ. Ах, да, по някое време трябва да приготвя стаите за гости, от които живея – посрещам и изпращам по стотина души месечно, буквално от целия свят.
А след това да заседна пред големия екран (в моя случай – 130 см) и да се потопя в някой фантастичен свят, който ме държи ококорен до 4-5 часа сутринта, или докато мозъкът ми престане да функционира и едва успея да се довлека до леглото.
Разбрах те.
Zlatko Enev –> Todor Mitrov Благодаря! Случва ми се сравнително рядко.
Не мога без книга, дори да я отварям само преди да заспя. Напоследък нямам време и чета през нощта.
Гледам филми и сериали, следя умерено медиите и НЕ СЕ ОТКАЗВАМ ОТ КНИГИТЕ! Понякога са придружени от музика. Превеждам с удоволствие разкази на Маркес и дори намирам време да готвя. И пътувам, доколкото мога. Не ме блазни да изчета всичко, което се публикува къде ли не. Пропускам някои нови неща? Много важно!!!
Zlatko Enev –> Emilia Yulzari Казват, че малко преди смъртта си Анри Бергсон се оплаквал от вечна липса на време и че би желал, ако беше възможно, да застане на някой ъгъл и да започне да проси по малко време от минувачите.
Emilia Yulzari –> Zlatko Enev Времето никога не стига, но колкото толкова, не е ластик, както и да обърнеш деня и нощта, пак ще са 24 часа.
Zlatko Enev –> Emilia Yulzari Може би защото съм мъж (моля за извинение ), ще отговоря с едно доста изтъркано литературно клише: един мъж не може да спи с всички жени на тоя свят, но тежко му, ако не се опита.
Emilia Yulzari –> Zlatko Enev Жоржи Амаду.
Zlatko Enev –> Emilia Yulzari иХменно
Zlatko Enev –> Emilia Yulzari Друга последица от информационния водопад е, че не помня никакви имена. Знам контекста, намирам всичко в Гугъл, но в собствения ми диск изглежда просто няма повече място.
Не е само при вас това усещане. Намирам време и за книги, но не с темпото с което четях преди.
Същият проблем имам и книгите за слушане донякъде помагат
Аз съм установила, че намеря ли интересна ми книга, нямам грам този проблем. Мога за ден да прочета цялата. Но сега има много книги, много реклама, много шум - човек трудно достига до точното за себе си в дадения момент.
Това е всеобщият проблем: разминаването между социален ритъм и вътрешно време и моно-каналност, вписани в печатната медия. Има разбира се хора, които го нямат. Те притежават някакво вътрешно спокойствие в себе си, независимо от обективно усилващия се темпорален ритъм и ускорението на живота, за което пишат социолозите: затова са в състояние лесно да "потънат". Ако това те успокоява, аз съм като тебе Златко. Трябва да напрява усилие, за да вляза в четивото. При това, във връзка с възрастта, при която спада прага и на очакванията, и на изненадата, все по трудно намирам "интересната книга", за която говори Петя. Но понякога се случва.
Не става от само себе си, трябва, както каза някой по-горе "да вкараш малко воля". Но преди не вкарвахме никакво воля, четяхме си на воля.
От всичко по малко.