ЖП гарата в Харков, Украйна 06.02.22
Искам да ви разкажа за провидението.
Не зная какво представлява то, къде живее и откъде идва, но точно днес имам рядката възможност да ви го опиша с думи.
Днес следобед телефонът ми звънна веднъж, после спря.
Поглеждам – Мария Спирова от Лондон. Чухме се онзи ден и знам, че – в добавка на обичайната си работа – се занимава с координация на доброволци за извозване на украински бежанци.
Връщам обаждането. Набрах те по погрешка, ми казва. Но въпреки това продължаваме да си говорим.
И от дума на дума, тя ме пита: има ли около тебе хора, които са готови да извозват бежанци от румънската граница?
От границата с Молдова ли, питам?
Не, от северната, казва. Под Лвов, до Ивано-Франкивск. Има огромно стълпотворение на хора.
От румънска страна има малък град – Сигет – който е претъпкан. Плюс едно село. Няма никакви места за настаняване.
Има възрастни хора на предела на силите си, има деца, има инсулинозависими. Нямат накъде да тръгнат и не знаят какво да правят.
Поне до Букурещ да ги закарат – обяснява Мария – та да имат шанс да се оправят.
Мисля. Мисля. Уви, нямам такива контакти. Поне към момента нямам.
Ще проверя, ѝ казвам, и ще ти пиша.
И затварям.
Минават петнайсет секунди, телефонът отново звъни.
Мария сигурно е забравила нещо, си викам. Но на екрана се изписва непознат номер.
Здравейте, казва човекът, казвам се Йордан, дадоха ми вашия телефон за контакт.
С какво мога да помогна, питам.
Ние сме група от 13 коли, отвръща момчето. В София сме, искаме да помогнем с извозването на бежанци…
…на коя граница?, прекъсвам го аз, на молдовската или на румънската, край Лвов?…
Нямаме претенции, казва момчето. Проблемът е, че не знаем с кого да координираме нещата от другата страна. Готови сме да отидем където ни пратят.
Сред нас има заможни хора – добавя момчето отсреща. – Готови са да помогнат с пари, с продукти, с каквото е нужно.
Трудно ми е да повярвам, че това се случва – още съм леко зяпнал – но подробно и хладнокръвно успявам да му обясня, че току-що съм разговарял с Мария, че тя има нужда точно от хора като тях, че така и така…
Накратко – ще ви пратя нейния телефон, казвам. Звъннете ѝ след пет минути, за да я предупредя и да ѝ обясня кои сте.
Йордан ми благодари. Разделяме се.
Звъня на Мария, обяснявам ѝ накратко ситуацията. Тя благодари, разделяме се.
* * *
„Разбрахме се. Имат много коли, което е отлично“, ми пише Мария в месинджър след няма и петнайсет минути.
Малко по-късно ми пише и Йордан. „Чухме се. Всичко е ОК. Събрахме се вече около 30 коли, рейс и два буса.“
И така.
* * *
„На този свят има две възможности: или всичко е свързано, или нищо не е свързано. И всеки трябва да избере за себе си една от двете“, ми каза веднъж големият сръбски писател Давид Албахари.
В дни като днешния изборът между двете не изглежда никак труден.
Текстът се препубликува от Фейсбук.
