От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Когато през януари България се присъедини към Европейския Съюз, аз вярвах, че моята страна най-после се е разделила с репресивното си минало. Но скорошният арест и заплаха с депортиране на Анадурди Хаджиев, дисидент от Туркменистан, който потърси убежище у нас, показва, че някои неща никога не се променят. 

Ако България изпрати този човек в Туркменистан, където го заплашва брутална смърт и той със сигурност ще бъде измъчван, нашето твърдение, че сме част от демократична и правова Европа, ще звучи кухо. Нещо повече, образът на ЕС като защитник на човешките права по света ще бъде помрачен от неспособността му да накара своите членове да изпълняват собствените му изисквания и норми.

Случаят връща спомените от дните, когато влиянието на КГБ беше огромно и дисидентите от Източна Европа и от съветски страни като Туркменистан живееха в страх. Хаджиев и семейството му избягаха в Европа през 2001, като се отърваха от един от най-репресивните режими в света: абсолютистката диктатура на покойния Сапармурат Ниязов, който се наричаше сам Туркменбаши - "Баща на всички туркменци".

Бивш зам-председател на Централната банка на Туркменистан и по-късно яростен критик на управлението на Туркменбаши, Хаджиев, който беше високопоставен член на работещата в изгнание партия Ватан, получи "хуманитарна защита" - статут, който не отговаря напълно на изискването за политическо убежище, когато достигна до България. Но след това той беше подложен на насилствени и произволни действия в това, което би трябвало да бъде за него "спасително убежище". И, въпреки, че Туркменбаши почина през декември, неговият наследник Гурбангули Бердимухамедов продължи да хвърля дисидентите в затвора, да подтиска свободата на изразяване и да се подиграва с демокрацията, както показаха фалшифицираните избори през февруари.

Българските преследвания добавят към страданията и несправедливостите, преживени от Хаджиев и семейството му. Миналото лято братът и сестрата на Хаджиев бяха арестувани, след като помогнаха за заснемане на документален филм за Туркменистан и бяха съдени по измислени обвинения за притежаване на оръжие. След закрит процес те бяха осъдени съответно на 7 и на 6 години затвор.


Small Ad GF 1

Сестрата на Хаджиев - журналистката Огулсапар Мурадова умря в затвора няколко седмици по-късно при подозрителни обстоятелства. Нейните големи деца, които видяха тялото й, казаха на роднини, че тя е била измъчвана и е имала голяма рана на главата. /Извършена от държавата аутопсия заключи, че тя се е самоубила./ Другите двама братя на Хаджиев, както и неговите братовчеди се намират в известен наказателен лагер в Туркменистан от 2002, когато те получиха дълги присъди. През 2003 неговият възрастен тъст е бил пребит от агенти на полицията и принуден да се укрива.

На 19 февруари българската полиция арестува Хаджиев с намерението да го изпрати обратно, за да сподели подобна съдба. Това не е първият път, когато той беше арестуван в България. След като пристигна за пръв път, Хаджиев и съпругата му бяха задържани произволно за няколко дни, като 13-годишната им дъщеря беше оставена без грижи и надзор или достъп до родителите си. Полицията арестува Хаджиев отново през 2002 в отговор на искане на Туркменистан за екстрадиране. След като съдът във Варна отхвърли искането, като заключи, че то е политически мотивирано, българските власти заплашиха отново, че ще го депортират.

През 2005 колата на Хаджиев беше взривена с бомба, което беше разтълкувано като предупреждение да спре да предизвиква българските и, може би, туркменските власти. Властите в София, които арестуваха отново Хаджиев миналия месец дори не претендираха, че ще има някакъв правен процес: те не представиха заповед за арест и на няколко пъти отказаха достъп до него на роднините му и на адвокат. Нещо повече, съдът не получи обяснение, защо той трябва да бъде съден отново по обвинения в злоупотреба, по които вече е бил оправдан през 2003.

За щастие, Хаджиев е боец. След началото на неговите премеждия в България, той се пребори със системата, като се противопостави на различни правителствени институции, отговорни за неговото преследване. Той дори съди прокурора, в чийто ръце е сегашното искане за екстрадирането му - акт, който може да застраши неговото право на справедлив съдебен процес.

Моето правителство обеща да спазва правните норми, които са в основата на членството в ЕС. Като освободи от затвора Анадурди Хаджиев и като оттегли заплахата за екстрадиране в Туркменистан, България ще демонстрира недвусмислено своя ангажимент към изпълнение на тези свои обещания. Като му дадем политическо убежище, ние можем да направим политическа декларация, че авторитарните режими не могат вече да разчитат на подкрепа в рамките на европейските граници.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

По kafene.net
Красимир Кънев е председател на Българския хелзинкски комитет, най-голямата българска правозащитна организация.

Pin It

Прочетете още...

В името на Бога

Миклош Харащи 16 Юли, 2009 Hits: 12807
Възприемайки езика на човешките права, една…