От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

Салвадор Дали: Сън, предизвикан от полета на пчела около нар секунда преди събуждане

Музей „Тисен-Борнемиса“, Мадрид

 

Кликнете тук, ако искате да преминете директно към изображенията

 

Темата, с която ми се ще да ви занимая днес е колкото вечна, толкова и напористо-актуална: възможно ли е, особено в нашето време на изображения, генерирани с едно натискане на копче, да се прокарва сравнително ясна граница между изкуството и кича?

Не ще и дума, тази граница винаги е била въпрос на ожесточени спорове и дори времето, този най-безспорен съдник, понякога не в състояние да ѝ отреди ясно подобаващото място. Самият аз няма да се опитвам ни най-малко да се впускам тук в каквито и да било размишления, като вместо това ви предложа нещото, което вече сте прочели в заглавието: 800 компютърно-генерирани вариации по една известна картина на Салвадор Дали. Оставям на самите вас да прецените дали този вид „изкуство“ е по вашия вкус и дали думата изобщо трябва да се поставя в кавички пред произведенията на изкуствения интелект (с които ще ни се налага да живеем все повече и повече).

Ще призная обаче, че аз буквално „изяждам“ повечето от картините, представени тук и, ако не знаех, че са произведени с натискане на различни копчета от собствените ми ръце (без никакви претенции за авторство, разбира се), то сигурно бих занемял и бих обявил немалко от тях за реални шедьоври. Фактът, че в абсолютно всички случаи красотата им е постигната чрез смесване на „стила на…“ с този на Дали, не намалява ни най-малко силата на собственото ми естетическо преживяване. Надявам се да ми простите, ако за вас това е решаващ аргумент против приемането им като реално-ценни.


Small Ad GF 1

Давам си сметка, че при огромния брой синтетично-генерирани изображения връзката с оригинала е изчезнала напълно, или изисква значително въображение, за да бъде открита. При някои от тях обаче тя е повече от видима.

(Ще намерите повечето от картините, които съм използвал за „смесване“ със „Съня“ на Дали, на следния Интернет-адрес: 105 Greatest Paintings of Modern Art). Може би ще ви бъде интересно да се опитвате да отгатвате за коя точно комбинация става дума при това или онова изображение.)

Отново: оставям на самите вас да прецените дали това мнение съвпада с вашето собствено или не. Коментарите ви са желани, доколкото се придържат към някакъв цивилизован начин на говорене и поведение.

(По причини, свързани с авторското право, тук представям едно умалено копие на оригинала. Ако бихте искали да разгледате картината в подробности, можете да я намерите на този интернет-адрес: https://tinyurl.com/2l27poel).[1]

 

И така:

Оригиналът

„Сън, предизвикан от полета на пчела около нар секунда преди събуждане“ е сюрреалистична картина на Салвадор Дали. По-краткото алтернативно заглавие на картината е „Сън, причинен от полета на пчела“. Картината е нарисувана през 1944 г. Смята се, че жената на картината, която сънува, представлява съпругата му Гала. В момента картината се намира в музея „Тисен-Борнемиса“ в Мадрид.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Описание

Картината е рисувана с маслени бои върху дърво. На тази „ръчно рисувана фотография на сънища“, както Дали обикновено нарича картините си, има морски пейзаж с далечни хоризонти и спокойни води, може би пристанище Лигат, сред които Гала е обект на сцената. До голото тяло на спящата жена, което левитира над плоска скала, носеща се над морето, Дали изобразява две окачени капки вода и нар – християнски символ на плодородието и възкресението. над нара лети пчела – насекомо, което традиционно символизира Девата.

В горната лява част на картината от нара избухва нещо, което изглежда е жълтокожа скална риба, която на свой ред изхвърля нападащ тигър, който след това изхвърля друг нападащ тигър, който се готви да нападне Гала, и пушка с байонет (щик), която се готви да я убоде в ръката. Над тях Дали за пръв път използва слон с дълги крака фламинго, които се срещат в по-късните му композиции като „Изкушението на свети Антоний“. Слонът носи на гърба си обелиск, вдъхновен от „Слон и обелиск“ на Бернини на площад „Санта Мария сопра Минерва“ в Рим.

Теми и символика

Байонетът, като символ на жилеща пчела, може да представлява рязкото събуждане на жената от иначе спокойния ѝ сън. Това е пример за влиянието на Зигмунд Фройд върху сюрреалистичното изкуство и опитите на Дали да изследва света на сънищата в пейзажа от сънища.

Слонът е изкривена версия на скулптурата „Слон и обелиск“ от Джан Лоренцо Бернини на площад Минерва, обърната към църквата „Санта Мария сопра Минерва“ в Рим. По-малкият нар, плаващ между две капки вода, може да символизира Венера, особено заради сянката във формата на сърце, която хвърля. Той може да се използва и като християнски символ на плодородието и възкресението. Тази женска символика може да контрастира с фалическата символика на заплашителните същества.

Предполага се също, че картината е „сюрреалистична интерпретация на теорията за еволюцията“.

През 1962 г. Дали заявява, че тази картина има за цел „да изрази за първи път в образи откритието на Фройд за типичния сън с дълъг разказ, следствие от мигновеността на случайно събитие, което кара спящия да се събуди. Така, както една щанга може да падне на врата на спящия, карайки го да се събуди и за дълъг сън да завърши с падането на острието на гилотината върху него, шумът на пчелата тук провокира усещането за ужилване, което ще събуди Гала.“ Анекдотът за гилотината се отнася до сън, описан от Алфред Мори в Le sommeil et les rêves („Сън и сънища“) и разказан от Фройд в Тълкуване на сънищата.

 

 

[1] Обосновка за справедливо използване на изображението на „Сън, предизвикан от полета на бръмбар около нар секунда преди събуждането“

Въпреки че това изображение е обект на авторско право, използването му попада в обхвата на законите за справедливо използване, защото

1.      То илюстрира образователна статия за картината, която това изображение представлява.

2.      Изображението се използва като основно средство за визуална идентификация на темата на статията.

3.      Изображението е с ниска разделителна способност.

4.      Включването му в статията допринася значително за нейното разбиране, тъй като картината и нейното историческо значение са предмет на обсъждане в статията.

5.      То не може да бъде заменено с изображение без авторски права или със свободни авторски права със сравнима образователна стойност.

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...