Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена
роля за мене.
Както обикновено се получава – жестоко съм се лъгал.
Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.
Започвайки от прочутите лодки еднодръвки на нашите прадеди славяните и
свършвайки с не по-малко прочутия кораб с американската фуражна царевица, чието
движение се следеше като Халеевата комета.
Може и да ви се видят странни тези следствено-причинни връзки, но
представете си, че в 1876 година по Дунава не плаваха никакви кораби. В това
число и „Радецки”. И Ботев беше останал в Румъния, издавайки все повече и
повече вестници, основавайки накрая и издателска къща и отивайки до Дунава само
за риболов.
Колко различно щяха да се развият много неща от нашата история.
А представете си сега, че крайцерът „Аврора” въобще не беше построяван. И
следователно нямаше начин да даде три халосни изстрела по девическия пансион в
Смолни.
Развинти ли ви се фантазията7
Ами ако онази лодка. с която Димитров и Коларов пресичат бурното
Черно море, за да отидат на заседание на Коминтерна,се беше пробила насред
път и потънала?
Схващате ли връзката? И следите ли мисълта ми?
Разбирате ли защо Ленин се качва само на броневик и никога на лодка?
Точно така – защото иначе революцията е в опасност.
Ето как на дело плавателните съдове застават на пътя ни и играят едва
ли не фатална роля в световната история.
Когато през януари нацията вкочанясваше поради временни неуредици с петрола
и всички имахме вече отрицателна температура, отново плавателен съд спаси
живота ни.
Известният танкер на спасението, танкерът „Струма”.
Спаси ни даже не самият танкер, а съобщението, че настроението на капитана
му там, в далечния Новоросийск, се е подобрило.
След като седмици наред беше лошо.
Това съобщение на телевизионната говорителка ни беше достатъчно и ние
оживяхме.
Що се отнася до самия танкер, така и не разбрахме какво точно стана с него.
Ту беше натоварен и на два часа път от Варна, ту чакаше да го товарят в
Новоросийск, ту беше натоварен, но не беше заплатено за нефта, ту беше
заплатено, но пък сметката не пристигнала от Москва. Впрочем, това не беше и
важно.
Танкерите въобще са много любопитни съдове.
Като едни санбернардски кучета те спасиха живота на още двеста мои
сънародници на една сто и четиридесет часова опашка за бензин.
Някъде към шестия ден, поради редица климатични, психологически и
социологически фактори сънародниците започнаха да се самоизтребват.
Изчаках да паднат първите петнайсет и се намесих с една проста сметка,
почерпена от вестниците. С вестник в едната ръка и молив в другата аз изчислих
пред озверените шофьори колко хиляди тона нефт карат наши танкери от всички
краища на света.
Получи се такава чудовищна цифра, че мнозинството затихна.
След като в страната ни се намират две трети от световните запаси на нефт,
казах аз, има ли смисъл да се избиваме?
Разотидоха се засрамени.
Когато махнаха лодките от езерото в Борисовата градина и сложиха там пеещи
фонтани, всички решиха, че с лодките е свършено.
Но лодките отново са в езерото.
Ето как плавателните съдове надделяват и все още определят развитието на
историята.
Изчезнаха паметници, бюстове, имена, но не и лодките.
Следете внимателно корабите, изучавайте лодките, вглеждайте се в саловете.
Те са извор на знания.
