Когато няма риба, и българската риба е риба.

Тя е най-мълчаливата риба в света.

И си знае защо.

Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат.

От векове българската риба се лови на чужди въдици.

И се пържи в собствената си мазнина.

Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.

Съвсем сплескана.

Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.

И пасе трева,

Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре в мътни води.

Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон. Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му взимат по триста долара на час. Като за офис.

Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.

Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.

Гръбнакът на българската риба е политически.

За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Това, което другите народи са направили за сто години, българската риба трябва да направи за двайсет.

Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба сърп.

Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото. И на дъщеря му.

Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.

Осем милиона български риби храниха осем души.

И чорапите им – пак кърпени.

Българската риба е най-опушената риба в света.

Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.

От три български риби се получават трийсет политически партии.

Българската риба е българоезична.

Тя е най-демократичната риба в света.

Преди тя е била дънна, а сега е летяща.

Хайверът на българската риба е червен и син.

Но обикновено я пращат за зелен хайвер.

Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.

Пътят на българската риба към Европа и към света минава не през Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.

Станислав Стратиев (1941–2000) е български писател и драматург, може би най-яркото явление в съвременната българска комедия и сатира.