Миналия ноември в Бостън, Джошуа Джансън, строен и изглеждащ като момче млад мъж на 25 години, ме покани на едно импровизирано парти в апартамента, който той дели с Бенджмин Макгуайър, неговият значително по-улегнал съпруг на същата възраст. Беше уютно и празнично събиране, с около 20 гости и голяма трапеза със суши, там където обикновено човек открива чипсовете и салсата.
„Моля ви, хапнете си рулце с риба-тон“, канеше Джошуа гостите, обикаляйки из просторния апартамент, облечен в синьо сако, тесни кадифени панталони и чифт кралски сини чехли с инициалите му, изписани върху тях. „Тая риба няма да се изяде сама!“
Откривайки ме самотен до един прозорец, декориран с тибетски възглавнички, Джошуа, който по това време вече беше на няколко питиета, ме сграбчи за ръката и ме поведе към група млади мъже, скупчени около един античен азиатски стол в стил „лъвска глава“. „Ерген ли си? Запозна ли се вече с веселите (the gays)?“, попита той, оставяйки ме сред тях, докато се впусна във вяло търсене на семейното куче, Бернард, който малко преди май беше се втренчил в една чиния със сандвичи, небрежно оставена на кучешка височина. (От другата страна на всекидневната, правите (the straights) – в този случай млади колеги от бостънската адвокатска кантора, в която Бенджамин работи отскоро – разговаряха за най-добрите местни ресторанти.)
В хода на вечерта, гейовете и правите – подтиквани, предполагам, от споделената почит към алкохола – започнаха да се смесват, и не след дълго партито се превърна в момчешка веселба. Джошуа изглеждаше щастлив. И в един рядък момент на спокойствие той седна до своя по-висок, кестеняв съпруг.
„Миличко“, каза Джошуа, „може и да сме женени, но все още знаем как да се веселим, а?“
Бенджамин, изискано облечен в зелени кадифени панталони и ръчно плетен пуловер върху раирана риза, се усмихна. „Джош е много общителен и постоянно намира занимавка и за двама ни“, каза ми той. „Струва ми се, че ние сме доказателство за това, че противоположностите се привличат.“
„Ако зависеше от него“, каза Джошуа, „сигурно нямаше дори да излизаме от къщи! Всъщност ние сме страхотен тим. Той ме успокоява, аз пък го извеждам навън вечерно време. Просто му казвам: ‚Мили, това е програмата за днес. Хайде сега облечи това и това.’“
„Мисля, че много от правите двойки започват да дремят вкъщи, щом само се оженят“,, каза Бенджамин.
Джошуа го целуна по бузата. „Не мили, това са само твоите родители.“
„Не, не, много хора са така“, настояваше Бенджамин. „Мисля, че …“
„Обичам родителите ти до смърт“, прекъсна го Джошуа, „но ужасно се страхувам, че ако се случи нещо, ако по някаква причина попаднеш в болница, майка ти ще взема решенията.“ Той ме изгледа с дяволита усмивка. „Само да се опита! Ще й кажа: ‚Жено, остави мъжа ми на мира!’ Аз съм на 24, заедно съм с Бен от много дълго време и сме женени от три години. Мисля, че съм заслужил правото – отговорността – която идва заедно с всичко това.“
Бенджамин се усмихна. „Ти си на 25.“
„О, Боже“, каза Джошуа, сякаш току-що са го плеснали. „Забравям, че съм на 25. Май че имам някакви проблеми с тази цифра. Дали не се опитвам да се вкопчвам отчаяно в младостта?“ Той сграбчи ръката на Бен. „Мили, дали не съм едно типично гей-клише?“
Бенджамин поклати глава. „Не можеш да бъдеш гей-клише когато си се омъжил за някой мъж на 22 години.“
Джошуа и Бенджамин, и двамата, са се разкрили не чак толкова отдавна – като сигурно не са си мислили точно за брак – когато се сприятелили преди няколко години, по време на първата година от следването на Бенджамин в университета Браун.
Бенджамин осъзнал влечението си към мъже по време на последната си година в училище, но в Браун се опитал да си избие това от главата. Флиртувал с колежките си и се запивал с колегите. Но когато му станало прекалено трудно да издържа всичко това, той постепенно започнал да се открива пред приятели. Скоро започнал да се среща с други гей-колеги.
Джошуа., който бил първа година в Къри Колидж, на около 50 километра северно от Браун, също бил се разкрил като гей едва наскоро. Но за разлика от Бенджамин, той много отдавна имал сексуален опит с момчета. В училище бил нещо като любимец – защищаван питомец – на момичетата. И докато много от съучениците му предполагали, че е гей, Джошуа настоява, че той е бил „последния, който узнал“ за ориентацията му, макар и да прекарвал по някой и друг час в гей-чатове в AOL и от време на време имал потаен секс с членовете на училищния футболен отбор.
Джошуа склонил да се оженят още преди завършване на колежа, но отначало не искал да се обвързва с Бенджамин. „Казвах си: ‚Е, това беше много готино, но ще отида в гей-клуба да намеря някого, с когото да го правя отново’, казва той“.
„Аз пък си мислех, ‚Е, сега имахме секс, значи е сериозно‘“, спомня си Бенджамин.
Не след дълго постоянството на Бенджамин донесло плодове: Джошуа започнал да живее в неговата стая в общежитието.
Двамата се чувствали вече много сериозно обвързани по времето, когато Бенджамин завършил Браун през май 2004, същия месец, в който Масачузетс узакони гей- и лесбийските бракове. Женитбата „изглеждаше сериозна и неизбежна“, каза ми Бенджамин, защото за него и Джошуа нямало съмнение, че искат да прекарат живота си заедно. „Изглеждаше глупаво да не се оженим след като имахме късмета да живеем в един от малкото щати, в които можехме да го направим“ (Вермонт, Кънетикът, Ню Хампшър и Ню Джърси вече са легализирали гражданските бракове за двойки от един и същи пол, докато Мейн, Хаваи, Орегон, Уошингтън, Калифорния и Окръг Колумбия позволяват домашни партньорства. Повече от 40 други щати забраняват признаването на еднополови бракове от Масачузетс.)
И двете родителски семейства ги поддържали. „Родителите ми нямаха проблем с това, че ще се женя за мъж“, казва Бенджамин. „Единственият им въпрос беше ‚Не си ли малко млад за такова нещо?’“
„О, моите казаха същото“, подсмихва се Джошуа. „Но знаете ли какво им отговорих?“ Казах им: ‚Не искам да слушам такива приказки, защото на нашата възраст вие вече сте били женени, че и бременни с нас.‘ Това накара всички да млъкнат и скоро единственият спор беше около това кой да получи честта да плати сватбата!“
През 2004 г., MTV излъчи документален филм, представящ живота на две гей двойки – едната от мъже, а другата от жени – докато те се подготвяха за женитба в Масачузетс. Мъжката двойка, Арон Пайк Шейнуолд и Стивън Шонберг, бяха по на 22 години когато Америка гледаше как те стават четиридесет и четвъртата гей-двойка, която се жени в този щат.
Арон и Стивън се срещнали две години преди това в Аксис, един от нощните клубове в Бостън, предлагащ специална вечер за хомосексуални хора. И двамата били студенти по това време (Арон в Брандайс, Стивън в Бостънския университет) и, след като връзката им се затвърдила, и двамата имали голямо желание да я утвърдят формално.
Година и половина след брака обаче, те започнали да се отчуждават. В продължение на една година ходили на семейна терапия, но скоро след това Стивън поискал развод. „Наистина работихме здраво, за да спасим брака си“, каза ми Арон, „но той реши да ме напусне. И сега ми е много трудно да не чувствам това като пълно поражение. Хора, които са гледали филма, все още ме спират на улицата, за да ме питат как върви брака. И повечето пъти аз отговарям ‚Много добре! Чудесно!’ Да ти кажа ли нещо, да си на 26 и гей и разведен е страаахотен кеф.“
Срещнах Арон на партито на Джошуа и Бенджамин през ноември. Той дойде с новия си приятел, любезен 50-годишен мъж. („Приключих с младите!“, шегуваше се Арон). Новият му приятел също беше разведен, но „по конвенционален начин“, както казва сам: той бил женен за жена. (Докато разказваше това, си спомних за Джейсън Стюарт, един гей-комик, който се шегуваше: „Хей, прави хора … ако ни оставите да се женим едни за други, ние пък ще престанем да се женим за вас!“)
Срещнах се с Марк и Васили – една друга гей-двойка – в бурен февруарски ден, когато те получаваха брачното си свидетелство в градския съвет. Марк паркира колата – Хонда Акорд – докато Васили седеше до него, отпивайки от кафето си.
„Всъщност искахме BMW“, обяснява Марк, но се съгласихме на Хонда, като упражнение по семейна спестовност. „Така ни се струваше правилно.“
„Онзи ден направихме първия си семеен бюджет“, каза Васили. „Малко страшничко беше“.
„Наистина ще трябва да ограничим разходите си“, каза Марк. „Например да не излизаме толкова често. Днес се женим, не е шега! Не можем да се държим като малки деца, да тичаме наоколо и да харчим пари както си поискаме.“
Докато бяхме в асансьора, Васили се притисна до Марк и го целуна по устните. Марк не се съпротивяваше, но се усмихна неудобно след това. „Марк вече не се срамува чак толкова да показва нежност на обществени места“, каза Васили. „Но първия път доста се карахме, когато го прегърнах в Starbucks!“
„Веднага ще свърша“, каза чиновничката долу в канцеларията. „Нещо за вземане ли имате?“
„Свидетелството за гражданския ни брак“, каза Васили гордо.
„А, гейовете от тази страна“, подхвърли Марк. Чиновничката се усмихна и Марк се обърна към мен. „Всичко това е толкова странно“, прошепна той. „Ние наистина го правим. Едва сега започвам да разбирам, че ние действително сме женени.“
Чиновничката донесе копие от свидетелството, което те бяха попълнили при предишното си посещение тук.
Васили сияеше, докато разглеждаше формуляра, който е разделен на две части: „страна А“ (Васили) и „страна Б“ (Марк). (Преди да бъдат узаконени гей-браковете, двете части се наричаха съответно „младоженка“ и „младоженец“.)
Преструвайки се на ядосан, Марк грабна формуляра от ръката на Васили. „Ей, защо ти си страна А?“
„Защото аз съм мъжът, разбира се“, отговори Васили със смях.
„Решихме да обединим фамилните си имена“, обяснява Марк, посочвайки напечатаното на формуляра име: Марк Харингтън Брент-Шийлдс. „Помислихме и за Шийлдс-Брент, но това звучеше някак странно.“
Когато чиновничката свърши работата си, тя се върна обратно при нас. „Ще се качите ли горе?“, попита тя.
„Какво има горе?“, попита Марк.
„Градската служителка. Тя ще ви ожени.“
„А тя харесва ли хомосексуални хора?“
„Тя обича хомосексуални хора“, увери го жената. После погледна документа в ръката си.
„Това ли е брачното ни свидетелство?“, запита Васили малко нервно.
„Да, това е. Искате ли го?“ Тя му го подаде, после спря, дразнейки го на шега. „Сигурни ли сте?“
„Да, моля!“, каза той.
„Момент!“, намеси се Марк с драматичен тон. „Май че започвам да размислям.“
Жената замръзна.
„Той се майтапи“, каза Васили.
„Абсолютно!“, увери я Марк.
Жената се засмя, подаде на Васили свидетелството и пожела на двойката щастие. Малко по-късно Марк, който се беше опитвал да прикрива нервността си с хумор, изглеждаше така, сякаш ще припадне. „Трябва да отида до тоалетната“, каза той. „Малко ми се върти главата. Не ме разбирайте погрешно – всичко това е много хубаво. Но то се случва в действителност. Аз наистина се женя – при това за мъж!“
„Знаеш ли какво си мисля?“, каза ми Марк. „Сега, когато съм женен, вече мога да се отпусна. Нали така стават нещата, това било основното предимство на брака? Вече няма да ходя на фитнес.“ Тай погледна към Васили и се засмя. „Ще ме обичаш ли даже и ако съм дебел?“
„Разбира се“, каза Васили, сграбчвайки съпруга си в мечешка прегръдка. „В добро и зло. Докато един от нас умре – или, нали знаеш, докато се убием един друг.“
