Наталия Поклонская с портрет на цар Николай II и кадър от филма на Алексей Учитель „Матилда“ (колаж)
© Алексей Коновалов/ТАСС/ТПО Рок
Аферата „Матилда“ и какво тя ни разкрива за управлението на Путин
През последните месеци руски православни екстремисти направиха опити да извършат два терористични акта. При първия, на 4 септември, те блъснаха кола, натоварена с газови бутилки, в сградата на един кинотеатър в Екатеринбург. След това, на 11 септември, те запалиха няколко коли близо до московския офис на Константин Добрынин, либерален бивш сенатор. Нападенията бяха мотивирани от раздразнението на религиозните екстремисти, породено от филма „Матилда“ на режисьора Алексей Учитель, считан от тях за богохулен (Добрынин е адвокат на режисьора). Филмът разказва историята за предбрачната любовна афера на цар Николай II с балерината Матилда Кшесинска. Предвиден за разпространение през октомври[1], той силно разгневи религиозните консерватори в Русия, тъй като царят и семейството са обявени за светци от Руската православна църква. На 31 август религиозните екстремисти дори хвърляха запалителни бутилки срещу студиото на режисьора в Санкт Петербург.
Президентът Владимир Путин лесно би могъл да смаже кампанията и да смъмри Наталия Поколонская – народната представителка от Крим, която я разпали на първо място, чрез различни медийни появи и речи в Думата. Но фактът, че не го направи, излага на показ един зеещ парадокс в самото ядро на авторитарното управление.
През последните години Путин насърчаваше консервативна, националистическа идеология в Русия, голяма част от която е подкрепяна от Руската православна църква. Освен това той всячески насърчава протестиращи, вярващи и просто обикновени руснаци да поддържат тази идеология, за да демонстрира, че това е движение, идещо отдолу, а не нещо, налагано от Кремъл.
Но, вършейки всичко това, Путин подкопава собствената си власт. Като заплашват създателите на един безвреден филм с насилие и унижават членовете на руския културен елит, консервативните националистически движения демонстрират своята грозна страна – и Путин изглежда неспособен да ги възпре. Ако направи това, той би вбесил така наречената „патриотическа част“ от политическия истеблишмънт, която е окуражавал непрекъснато през последните години.
Поне досега стандартният вътрешнополитически модел на Кремъл беше да зададе някаква обща цел и да остави по-ниските части от обществото да намират пътя към нея. Но с новия филм моделът изведнъж отказа да функционира и сега Кремъл е принуден да се занимава не просто с отделни екстремисти, а голямомащабен социален феномен.
Парадоксът на полемиките около „Матилда“ се състои в това, че, ако би решил, Путин лесно би могъл да сдържи Поклонская. Но след като нейната инициатива се разрасна достатъчно много преди да е забелязал, тя вече беше получила подкрепата на някои кремълски съюзници и сътрудници, с които той не може да рискува сблъсък. (Те включват фигури като епископ Тихон Шевкунов, собственият изповедник на Путин и важна връзка между църквата и руските специални служби). Цената на сдържането на кампанията анти-„Матилда“ вече е достатъчно висока – тя би могла да отчужди много от най-пламенните му поддръжници.
Централен проблем на личностно-базирания режим е, че единствено самият Путин може да предотврати със сигурност случването на нещо. И макар че думите му продължават да се вземат много на сериозно, онези на почти всеки друг функционер – дори и когато той говори от името на Кремъл – имат прекалено малко тежест, за да могат да спрат една националистическа кампания, която вече е достигнала критична маса.
Самата Поклонская е намерила за себе си много специфична роля в променливото руско идеологическо пространство. Идвайки от Крим, тя беше избрана от администрацията на Путин директно от украинската политическа среда, за да служи като прокурор на региона след като той беше насилствено присъединен през 2014. (Поклонская беше пламенна привърженичка на анексията). Националистическата идеология на Путин придоби сила след присъединвяането на полуострова и по времето, когато Поклонская пристигна в Москва, през октомври 2016, за да служи като народна представителка в държавната Дума, руският политически център вече беше прекарал две години в постепенно движение към приемане на православието като колективна идентичност, обещаваща чувство на превъзходство над победителите в Студената война. След като беше намерила значителна подкрепа за кампанията си в лицето на Православната църква, Поклонская се обърна към главния прокурор с искане да бъдат разследвани както филма, така и неговия режисьор. Да се сдържа всичко това би означавало да се постави под въпрос идеологическото направление на страната – нещо, което Путин не е готов да направи.
За всяко публично смъмряне, получено от фигури, които те не разглеждат като авторитетни, руските консервативни кръстоносци днес могат да намерят публична или мълчалива подкрепа сред кръгове, които уважават. Именно в такъв смисъл трябва да се разбира безочливият отговор на Поклонская срещу меката критика на руския културен министър Владимир Медински: „Критични мнения трябва да се изказват от експерти“, каза тя. „Не ми е известно Медински да има стаж в някаква експертна работа“[2]. Министърът е никой, казва всъщност тя, и ние можем да си намерим собствени авторитети, които да му се противопоставят.
Консервативните фанатици печелят благословията и на приятелски настроени свещеници, включително и ултра-консервативния протойерей Дмитрий Смирнов, който твърди, че филмът е направен с цел да се осмиват руските светци. Брошури, в които се атакува „Матилда“ днес лежат до всяка кутия със свещи в църквите из страната. Вече няма значение кой ги слага там; всичко, което има значение е, че те не се отстраняват.
За тези руски консерватори кампанията на Поклонская е средство за предотвратяване на изместването на страната по посока към някакъв прагматизъм. Това е предупредителен изстрел към един режим, който все още е склонен да провежда реформи и да обмисля евентуално завръщане в клуба на западните сили, с цел да се осигурят инвестиции и икономически растеж. Поклонская просто показва ясно, че ако един филм може да предизвика подобни вълнения, то „отстъпничеството“ по далеч по-важни въпроси може да струва скъпо на режима. Консервативно-националистическата идеология на Путин вече служи като ориентировъчен пункт за обикновените руснаци, но някой като Поклонская може да въплъщава този набор от идеи също толкова добре, колкото го прави и самият той.
И докато тази нова идеология продължава да се развива, между православните свещеници, служителите от секретните служби, някои бизнесмени и държавни функционери се създават нови, все още неясни съюзи, които са лоялни не толкова на самия Путин, колкото на неговите заявявани идеали. Много служители от ниските и средни нива започват да изказват подкрепа на идеята за забрана на „Матилда“. И те не могат да повярват, че тази кампания би могла да се развие до такава степен без одобрение от върха. Да вземем за пример далекоизточния регион Камчатка. След като Медински се изказа в подкрепа на разпространението на „Матилда“, няколко местни дистрибутори все пак решиха да не показват филма, наричайки това своя „гражданска позиция“. Местното министерство на културата дори постави манифеста на дистрибуторите на собствения си уебсайт. Това е признак на раздвоена лоялност.
Привържениците на една свободна Русия дълго са мечтали за време, в което Православната църква ще бъде отделена от държавата или избраните служители няма да се страхуват да се противопоставят на министрите от Кремъл. Последното със сигурност вече се случва, но първите, които се възползват от тази нова свобода, са фанатици, които говорят на езика на агресивния и заплашителен консерватизъм.
[1] Официалната премиера на филма се състоя през октомври 2017, след написването на тази статия. Бел. пр.
[2] Ето точния текст на изказването на Поклонская, според руския вестник Комерсант: „Давать оценку должны компетентные, полномочные эксперты, имеющие стаж экспертной работы. Я ничего не знаю о том, что Мединский имеет стаж экспертной какой-то работы в области каких-то наук. Он министр культуры и должен прислушиваться к экспертам, к их заключениям, и, кстати, к общественному совету при Министерстве культуры, который не спросили почему-то, выдавая это прокатное удостоверение в течение суток очень быстренько. Они даже не обратились к этому общественному совету. А зачем он там существует тогда?“