Дискусии - България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

1. „Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

2. „Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

3. „Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

4. „И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

5. „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

6. „Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

7. „Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

8. „Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

9. „Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

10. „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

11. „Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

12. „Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

13. „Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

14. „Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

15. „Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

16. „Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

17. „Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

18. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

19. „Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

20. „Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

21. „Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

Терапия чрез проститутки, брак, целомъдрие, хипноза, психоанализа, психо-религиозна терапия, хормонална терапия, електрошок, обгаряне, кастрация, лоботомия и облъчване. Това са само някои от теориите за лечение на хомосексуалността, прилагани предимно през 19-и и началото на 20-и век. Тези теории са описани от един автор в една книга, която не намирам за нужно да цитирам. Сигурна съм, че не желаете да я прочетете. Тя е далече от вашата реалност. Далече е и от реалността на бащата на Иван. Или поне така си мислеше той, докато не разбра, че синът му е гей. За радост или не, той не беше прочел тази книга, не знаеше как да реагира и затова му се наложи да въведе новаторски метод. Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой. Новаторски метод, който се оказа успешен единствено в това синът му да изпита болка, която никой не заслужава. Със сериозна заплаха за психическото и физическото му здраве. Създавайки непреодолима пропаст между баща и син. Оставяйки горчилката от стореното, запечатана в паметта за цял живот.

Сценарият е реалност. Разиграва се не толкова отдавна и не толкова далеч от твоя дом. Може би дори си чул заплашителните викове на родителя. Или пък болезнените стонове на Иван. Глухите удари от юмруци върху плътта на момчето. Летящите столове, удрящи се в стените. Може да си чул и от съседите, които на следващата сутрин измежду приказките за Касандра и робинята Изаура са подхванали темата за странното момче. За горкия му баща. Онези същите загрижени съседи, които не смятат за нужно да се обадят на полицията, когато се сблъскат с нещо нередно. Нали не е в техния двор. Но това не им пречи, не, в никакъв случай не им пречи. Не ги спира в приказките. В опитите им да пишат техни версии на сценария и възможни изходи. Така. За разнообразие. Защото сапунените сериали от време на време доскучават. Ако не е бил Иван, то са били Петър или Мария. Както и да се казва, аз съм сигурна, че някой трябва да го е чул. Иначе съседите нямаше да говорят. Нямаше и да дават услужливи съвети в местната кръчма на „горкия“ баща, как да се справи с тази чума. Нямаше да го подпитват с усмивка под мустак кога ще жени момчето си. Или защо вместо да ходи с останалите мъже в гората да сече дърва, той е предпочел да отиде в читалището да танцува. Бащата нямаше да се прибира у дома, солидно почерпен и изпълнен с унижение и омраза и нямаше да пребива за пореден път сина си. А Иван отново да отстъпи на баща си и да го остави да го удря, „защото все пак го уважава като баща“.

Всекидневните побоища не се оказват ефективни. Следва комбинирано лечение от глад и побой. И тъй като Иван не може да си намери работа в селото, „благодарение“ на услужливите си съседи, той просто гладува или минава да обере останалото от масата след вечеря. Да се нахрани с онова, което баща му не е пожелал, с ненужното. Тъй като и той самият е смятан за ненужен. На моменти споменаван като нежелан или дори чужд син.

За да му бъде показано колко е виновен, за онова, което чувства и човекът, който е, Иван е заключван при животните. В обора. Да живее с тях. И да преосмисля сексуалната си ориентация. През зимата. Без ток. Без легло. Без баня. Без храна. А аз си мислех, че на колене върху натрошените черупки орехи в ъгъла е най-жестокото наказание за дете, измислено в България. Само вътрешната топлина, кураж и воля за живот помагат на Иван да съхрани себе си. Да събере сили, да преглътне страха и да помисли за собственото си оцеляване.

Иван бяга..., отива да живее при баба си. Там не получава нищо различно. Разочарова се повторно от липсата на разбиране и отрицание. Баща му не го търси с години. Забравил е, че има син. Синът му не го забравя. Един ден Иван решава и заминава за София да търси нов живот. Далече от селската кръчма, юмруците и критичните погледи по улицата. Така или иначе си няма никого там. Приятелства не би и могъл да има, тъй като никой родител не би пуснал детето си да играе с онзи гей. А семейството му отказва да приеме факта, че той няма да се промени и не го желае. Сякаш Иван никога не се е раждал, не е живял, погребан е жив в момента, в който става ясно, че е гей.

Иван, както повечето млади хора, има мечти. Следва ги. Липсва му онази опора, която повечето млади хора имат. Но е свободен. И въпреки че изминаха близо десет години откакто живее своя нов живот, той не е спрял да се надява и да се бори. И да започва нов живот редица пъти. Онова, което му се е случило у дома, което му е било причинено от семейството му, е само началото на неговата не толкова необикновена и недотам рядко срещана история. Тя се повтаря в различните й черно-сиви багри всекидневно. Села в България много. Още повече бащи и синове. А ние всички сме съседите. Одумващи и цъкащи с език. Даващи съвети. Неосъзнаващи, че отговорността е и наша. И че следващия път, когато чуем приглушените удари, няма да се обърнем на другата страна, за да продължим да спим или просто да си увеличим телевизора и да си догледаме робинята Изаура.

Ако си родител, не прави опити да прилагаш горе цитираните терапии, не си прави труда и да измисляш нови. Не можеш да излекуваш нещо, което не е болест. Ако си Иван, Петър или Мария, недей да уважаваш родителите си, докато те бият. Ако си съсед, чуй какво се случва.

Сега вече може би стана поне малко по-ясно защо в никое българско село или малък град няма хомосексуални. Защото, когато са там, те не съществуват. Най-вероятно ги крият в оборите или в някое мазе, на тъмно и далеч от хорските очи. До момента, в който не избягат.

Източник

Десислава Петрова
Десислава Петрова е българска гей-активистка и журналистка.
Посетители: 125

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Вярно е, че в Западна... преди 3 часа
  • Цончо писа Още
    Златко, не знам колко... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    За „жестокост“ не става... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Последно това не... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Какво е било това... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Вярно, вярно. От едната... преди 23 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Браво на Valet! Излизам с... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    “Щото то не е само да се... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Абе бай Златьо, аз не съм... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    ...това изглежда пример... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Преди месец канадския... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Какво се случва със... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Внимавай с използването... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златьо, я обясни как... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Social and economic success

    On the other...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Орбан, Качински и...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    „Май че някои...
    преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Впрочем, добра статия (за... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    „Кога и защо... преди 2 дни
  • Златко писа Още

    За добро или зло, именно... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златко писа:
    ТОЧНО под един текст, в...
    преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Мил беше казал, че е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ах, да – понеже очевидно... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ами простичко е, Цончо:... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златко, ти не въобще не... преди 2 дни