Дискусии - България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

1. „Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

2. „Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

3. „Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

4. „И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

5. „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

6. „Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

7. „Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

8. „Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

9. „Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

10. „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

11. „Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

12. „Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

13. „Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

14. „Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

15. „Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

16. „Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

17. „Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

18. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

19. „Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

20. „Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

21. „Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

22. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

23. „Сексуалните промени в Турция“ – Кая Гендж

24. „Двама бащи и бебето, което никога не са очаквали“ – Дениз Грейди

Терапия чрез проститутки, брак, целомъдрие, хипноза, психоанализа, психо-религиозна терапия, хормонална терапия, електрошок, обгаряне, кастрация, лоботомия и облъчване. Това са само някои от теориите за лечение на хомосексуалността, прилагани предимно през 19-и и началото на 20-и век. Тези теории са описани от един автор в една книга, която не намирам за нужно да цитирам. Сигурна съм, че не желаете да я прочетете. Тя е далече от вашата реалност. Далече е и от реалността на бащата на Иван. Или поне така си мислеше той, докато не разбра, че синът му е гей. За радост или не, той не беше прочел тази книга, не знаеше как да реагира и затова му се наложи да въведе новаторски метод. Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой. Новаторски метод, който се оказа успешен единствено в това синът му да изпита болка, която никой не заслужава. Със сериозна заплаха за психическото и физическото му здраве. Създавайки непреодолима пропаст между баща и син. Оставяйки горчилката от стореното, запечатана в паметта за цял живот.

Сценарият е реалност. Разиграва се не толкова отдавна и не толкова далеч от твоя дом. Може би дори си чул заплашителните викове на родителя. Или пък болезнените стонове на Иван. Глухите удари от юмруци върху плътта на момчето. Летящите столове, удрящи се в стените. Може да си чул и от съседите, които на следващата сутрин измежду приказките за Касандра и робинята Изаура са подхванали темата за странното момче. За горкия му баща. Онези същите загрижени съседи, които не смятат за нужно да се обадят на полицията, когато се сблъскат с нещо нередно. Нали не е в техния двор. Но това не им пречи, не, в никакъв случай не им пречи. Не ги спира в приказките. В опитите им да пишат техни версии на сценария и възможни изходи. Така. За разнообразие. Защото сапунените сериали от време на време доскучават. Ако не е бил Иван, то са били Петър или Мария. Както и да се казва, аз съм сигурна, че някой трябва да го е чул. Иначе съседите нямаше да говорят. Нямаше и да дават услужливи съвети в местната кръчма на „горкия“ баща, как да се справи с тази чума. Нямаше да го подпитват с усмивка под мустак кога ще жени момчето си. Или защо вместо да ходи с останалите мъже в гората да сече дърва, той е предпочел да отиде в читалището да танцува. Бащата нямаше да се прибира у дома, солидно почерпен и изпълнен с унижение и омраза и нямаше да пребива за пореден път сина си. А Иван отново да отстъпи на баща си и да го остави да го удря, „защото все пак го уважава като баща“.

Всекидневните побоища не се оказват ефективни. Следва комбинирано лечение от глад и побой. И тъй като Иван не може да си намери работа в селото, „благодарение“ на услужливите си съседи, той просто гладува или минава да обере останалото от масата след вечеря. Да се нахрани с онова, което баща му не е пожелал, с ненужното. Тъй като и той самият е смятан за ненужен. На моменти споменаван като нежелан или дори чужд син.

За да му бъде показано колко е виновен, за онова, което чувства и човекът, който е, Иван е заключван при животните. В обора. Да живее с тях. И да преосмисля сексуалната си ориентация. През зимата. Без ток. Без легло. Без баня. Без храна. А аз си мислех, че на колене върху натрошените черупки орехи в ъгъла е най-жестокото наказание за дете, измислено в България. Само вътрешната топлина, кураж и воля за живот помагат на Иван да съхрани себе си. Да събере сили, да преглътне страха и да помисли за собственото си оцеляване.

Иван бяга..., отива да живее при баба си. Там не получава нищо различно. Разочарова се повторно от липсата на разбиране и отрицание. Баща му не го търси с години. Забравил е, че има син. Синът му не го забравя. Един ден Иван решава и заминава за София да търси нов живот. Далече от селската кръчма, юмруците и критичните погледи по улицата. Така или иначе си няма никого там. Приятелства не би и могъл да има, тъй като никой родител не би пуснал детето си да играе с онзи гей. А семейството му отказва да приеме факта, че той няма да се промени и не го желае. Сякаш Иван никога не се е раждал, не е живял, погребан е жив в момента, в който става ясно, че е гей.

Иван, както повечето млади хора, има мечти. Следва ги. Липсва му онази опора, която повечето млади хора имат. Но е свободен. И въпреки че изминаха близо десет години откакто живее своя нов живот, той не е спрял да се надява и да се бори. И да започва нов живот редица пъти. Онова, което му се е случило у дома, което му е било причинено от семейството му, е само началото на неговата не толкова необикновена и недотам рядко срещана история. Тя се повтаря в различните й черно-сиви багри всекидневно. Села в България много. Още повече бащи и синове. А ние всички сме съседите. Одумващи и цъкащи с език. Даващи съвети. Неосъзнаващи, че отговорността е и наша. И че следващия път, когато чуем приглушените удари, няма да се обърнем на другата страна, за да продължим да спим или просто да си увеличим телевизора и да си догледаме робинята Изаура.

Ако си родител, не прави опити да прилагаш горе цитираните терапии, не си прави труда и да измисляш нови. Не можеш да излекуваш нещо, което не е болест. Ако си Иван, Петър или Мария, недей да уважаваш родителите си, докато те бият. Ако си съсед, чуй какво се случва.

Сега вече може би стана поне малко по-ясно защо в никое българско село или малък град няма хомосексуални. Защото, когато са там, те не съществуват. Най-вероятно ги крият в оборите или в някое мазе, на тъмно и далеч от хорските очи. До момента, в който не избягат.

Източник

Десислава Петрова
Десислава Петрова е българска гей-активистка и журналистка.
Посетители: 79

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Ангел Николов писа Още
    Този човек нищо не е... преди 6 часа
  • mira d. писа Още
    Есето е много хубаво.... преди 3 дни
  • Броди писа Още
                     ... преди 4 дни
  • Камен писа Още
    Много, много... преди 5 дни
  • Александър писа Още
    Рядко хубав и спокоен... преди 5 дни
  • mira d. писа Още
    Чудесно, цветно,... преди 1 седмица
  • Славов писа Още
    Авторът познава... преди 2 седмици
  • Владимирова писа Още
    "...Българският бунт,... преди 2 седмици
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Видях Париж... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    Честита Нова Година!... преди 2 седмици
  • Митко писа Още
    Димитър и Кирил са... преди 2 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Най-новият пътепис... преди 2 седмици
  • Лиляна Стаева писа Още
    Прочетох текста още с... преди 2 седмици
  • Конструктивен Критик писа Още
    Господин... преди 2 седмици
  • Ангелова писа Още
    Петрова
    Донка, в... преди 2 седмици
  • Новобранка писа Още
    Явно наемателите на... преди 2 седмици
  • жоро писа Още
    Че идиот тоя Кирчо ,... преди 2 седмици
  • Teo писа Още
    Ако сте членове на... преди 3 седмици
  • min3rva писа Още
    ... преди 3 седмици
  • Жоро писа Още
    Значи, ще го напиша... преди 3 седмици
  • Жоро писа Още
    Според мен човекът... преди 3 седмици
  • Новобранка писа Още
    На Кирчо - 100 тояги на... преди 3 седмици
  • Димитрина писа Още
    Не веднъж съм карала... преди 3 седмици
  • Александър Димитров ... писа Още
    ТОЛКОВА истинско,... преди 3 седмици
  • Димитър писа Още
    Сега, че пичът е... преди 3 седмици