Дискусии - Свят

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

26 Април 2009, Ню Йорк Сити

(Реакция на мъченията и убийствата на хомосексуални в Ирак:
http://www.towleroad.com/2009/04/report-iraqi-militia-killing-gay-men-with-painful-form-of-anal-torture.html)
 
Religion
ligare:              свързвам, завързвам
religiare:         свързвам бързо, завързвам отзад
монотеизъм:  вярата в един бог, понастоящем в смисъла на вярата в бога на СОБСТВЕНОТО ти племе, противопоставена на бога на ДРУГО.
 

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

1. „Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

2. „Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

3. „Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

4. „И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

5. „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

6. „Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

7. „Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

8. „Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

9. „Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

10. „Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

11. „Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

12. „Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

13. „Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

14. „Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

15. „Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

16. „Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

17. „Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

18. „Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

19. „Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

20. „Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

21. „Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

Сегашното разпространение на „монотеизъм“ отпраща към манипулативното ръкостискане на правителството с неговите клирици. Това е форма на длъжностно-престъпно езичество, в което единствения СПРАВЕДЛИВ бог е богът на ПЛЕМЕТО, а всички други богове са боговете на ИНОВЕРЕЦА.

Монотеизмът се използва от атеистични владетели (фактически всички владетели са атеисти, понеже всички вярват, че самите те са богове, или пък не вярват въобще в бог), за да се сдобият с власт над един народ, който НАИСТИНА вярва в определен бог. Добър пример може да бъде открит в Турция, която рекламира себе си на ЕС като светска държава, но която е твърдо мюсюлманска и наказва всички невярващи като „врагове на турцизма“. Всеки арменец, всеки грък, всеки асириец, всеки турчин, който публикува материал, счетени за „обида на турцизма“ може да ви го каже от затворническата си килия. Къде са техните поклоннически храмове на източното православие? Спомням си за една кутия с картинен пъзел на Duane Reade [Голяма верига аптеки в Ню Йорк; б. пр.], наречена „Светата джамия Хагия София“ [Първоначално главната катедрала в Константинопол, след падането му под турско владичество превърната в джамия; б. пр.], доста пленителна проява на пропаганда. Несъмнено цялата би била изгълтана от повечето американци, ако нямаше предупредителен етикет, който не предупреждаваше „Моля, не яжте парчетата пъзел“.

В някои религии наказанието на един иноверец, невярващ, например на жена или хомосексуален, които, по дефиниция, са „родени неверници“, се отплаща в рая с двадесет девственици. Доста знатна отплата за наказването на кръшкачи от Вярата.

Доброто гражданство или дори мъченичество обаче, в по-старите учени книги, далеч по-стари от тези на юдаизма, християнството или Исляма, например, се третира като просто действие на справедливост, а в крайни случаи – героизъм. И това действие се възнаграждава само от знанието на протагониста, че душата не е била разделена от тялото му от изкушенията на лицемерието, малодушието или алчността.

Във великите езически религии, които предшестват монотеизма, даже и когато е съществувал първоначално, героят е вършил това, което било заповядвано от духа му, за да си отиде в почтена смърт. Той не вярвал в задгробен живот. Не очаквал никаква отплата за своите действия, различна от покой на ума. Така че тези, които се сочат за мъченици от религиите, които подлъгват събратята си да вършат дела с лъжливи обещания за райско блаженство, не са нищо повече от невежи проводници на притворни монотеисти, които често са тирани или диктатори.

На прозаично ниво може да се цитират манипулациите на Джим Джоунс; в по-внушителен мащаб – Джордж Буш и неговите разпити-мъчения на заинтригуващи иноверци; Шимон Перес, един от големите отрицатели на геноцидите на която и да е етническа група, различна от неговата собствена; Ариел Шарон, масовият убиец на палестинци и ливански мюсюлмани, наред с други; или Осама Бин Ладен, един от големите пърформънс артисти на епохата, който, в заслонения апартамент на хотел Hyatt Regency, в пълно пустинно снаряжение – с пясъчни дисаги – които, несъмнено, са били вмъкнати през сутерена на хотела на висока цена, разигра вдъхновяващи действия на несметен героизъм. Несметен и невиждан, освен от видеокамерите.

(Филмовото училище на Нюйоркския Университет вдъхнови мнозина артисти, макар че великият ни град не беше щедър към горката сестра на Осама Бин Ладен, чиято рокендрол кариера на практика беше полирана от брат й, както и лицето й от някакъв ненавиждащ саудитци мерзавец от света на пластичната хирургия.)

Всичко това ни отвежда до аналното лепило, американския „hum“, създадено в Иран, казват. „Hum“ беше използвано точно този месец от иракската милиция, за да залепя анусите на „педалските иноверци“, запечатвани преди да ги накарат да пият лаксативи: резултатът е задавяне или експлодиране на стомашно-чревния тракт. Ликуването, с което видеата от мобилни телефони се разменяха впоследствие, наистина трябва да е направило впечатление на Аллах.

Предполагам, че е наблюдавал.

В крайна сметка, Той трябва да е наблюдавал, ако това се случва на неверниците. Негова ли е вината или тя е в тези, които, прочели само една книга, са я прочели погрешно; или пък е на книгата, която е била написана погрешно? Възможно ли е да си представим намеренията на човек, който е прочел една книга? И единствено една книга? Може ли той да се счита за човек при такива долни обстоятелства?

Възможно ли е да се представят намеренията на човек, който е прочел само Стария и/или Новия завет? И чия религия, като крайния ортодоксален юдаизъм, изличава всички жени от всички фотографии и ги свежда до второразредни граждани заради „книгата“?

Всъщност не е възможно. Това са Varvaroi-те, за които древните гърци са се предупреждавали един друг с голямо презрение и не без малко страх. Тези хора могат да оправдаят всяко действие, което извършват, точно както го правят децата.

Защо сексуалното унижение, използвано за мъчение и разпит на всички неверници, е практика, която си остава популярна и до днес, както е била популярна в продължение на векове? Не просто убиването, а изнасилването на врага изглежда обезателно. Дали тази практика е засяването на семето в задника или вагината на иновереца? Изнасилването на бога на врага ли е тя? Това звучи близко.

Дайте ми човек, който е прочел 400 книги и ГО попитайте дали ще запечата с лепило ануса на „иновереца“? Този човек се изсмива над думите и казва: „Имаш предвид момчето в края на бара, което пие „Гинес“? Нищо му няма – само дето залага на калпави футболни отбори.“

Човек, който е прочел само една книга, е проводникът на жесток бог – той самият. Той дори не е животно, защото животните убиват, за да ядат, не за да измъчват. Човек, който оглавява правителство, трябва да се е образовал в някакъв етап от живота си, за да е достигнал до тази позиция. Дори и да е идиот, той трябва да е прочел повече книги от множеството от подчинените си. Та значи фактът, че нито ЕДИН президент или монарх или председател на КОЯТО И ДА Е СТРАНА не се е изказвал срещу измъчването и екзекутирането на хомосексуалните, измъчване, което беше така похотливо отразено в Ирак, ме убеждава в едно нещо: Монотеизмът може да бъде изобличен напълно разсъблечен като длъжностно-престъпно езичество.

ЕДИН БОГ за вярващия,
И за невярващия,
АДЪТ НА ЗЕМЯТА Е ТВЪРДЕ МИЛ.
Благодарности на P.D, R.M, Z.G. и I.D.
Превод: Станимир Панайотов

 

Диаманда Галас
Диаманда Галас (1955) е световноизвестна изпълнителка – певица, инструменталистка, и активистка за правата на ХИВ-позитивните и хората с умствени проблеми.
Посетители: 126

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Вярно е, че в Западна... преди 3 часа
  • Цончо писа Още
    Златко, не знам колко... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    За „жестокост“ не става... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Последно това не... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Какво е било това... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Вярно, вярно. От едната... преди 23 часа
  • Румяна Станкова писа Още
    Браво на Valet! Излизам с... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    “Щото то не е само да се... преди 1 ден
  • Цончо писа Още
    Абе бай Златьо, аз не съм... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    ...това изглежда пример... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Преди месец канадския... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Какво се случва със... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Внимавай с използването... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златьо, я обясни как... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Social and economic success

    On the other...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Орбан, Качински и...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    „Май че някои...
    преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Впрочем, добра статия (за... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    „Кога и защо... преди 2 дни
  • Златко писа Още

    За добро или зло, именно... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златко писа:
    ТОЧНО под един текст, в...
    преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Мил беше казал, че е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ах, да – понеже очевидно... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ами простичко е, Цончо:... преди 2 дни
  • Цончо писа Още
    Златко, ти не въобще не... преди 2 дни